Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югоизточен район

Основните направления, за които беше насочен допълнителен финансов ресурс са: постигане на целите на политиките в областта на социалните дейности; осигуряване на всеобхватно, достъпно и качествено образование и обучение; политиките в областта на здравеопазването; политиката за добро управление; развитие на републиканската пътна инфраструктура; управление на водите; управление на отпадъците; териториалното развитие и благоустрояването и др. Основните приоритети на националния бюджет за 2011 г. са даване на предимство на секторите, стимулиращи икономическия растеж, които намират значителна финансова подкрепа и от Оперативните програми, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фондове 2007–2013 на Европейския съюз, както и от други фондове и програми на ЕС.

Постигането на оптимален положителен ефект върху икономиката и бюджета от усвояването на средствата от фондовете на ЕС е стратегически приоритет в рамките на общата фискална политика на правителството както в конкретния период, така и в дългосрочен план. Спазвайки принципът за допълняемост на финансовите средства, предоставени от бюджета на ЕС–приоритетните цели се реализират с национални ресурси, които се допълват със средства от фондовете на ЕС, без последните да заместват националните средства–държавен бюджет, бюджети на местните власти и др.

Очаква се подобряване усвояването на средствата по предприсъединителните програми в заключителните им етапи. По програма САПАРД изплащането на субсидии към крайни бенефициенти приключи на 31.12.2009 г. с изтичането на валидността на Годишното финансово споразумение (ГФС) 2006. През 2011 г. предстои балансовото приключване по програмата между България и Европейската комисия (ЕК). През 2011 г. програма ИСПА (Кохезионен фонд Регламент 1164/94) остава основен приоритет за страната предвид важните за обществото инфраструктурни проекти в областта на транспорта и околната среда. Имайки предвид, че периодът за изпълнение на част от проектите може да бъде удължен до края на 2011/2012 г., се очаква и подобрено усвояване на средствата по тази програма. Програма ФАР и ПФИ са в заключителен етап от своето изпълнение. В такъв етап е и Инструментът Шенген, за който през 2011 г. стартира процедурата по приключване на сметките. Предприети са и мерки за ускоряване процеса на разплащане с бенефициентите и осигуряване на по-голяма гъвкавост на Управляващите органи.

Сред програмите, предлагащи финансиране в областта на регионалното развитие е и Норвежката програма за сътрудничество, както и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство за България. Тези програми предоставят общо 41,5 милиона евро за изпълнение на проекти в рамките на приоритетни сектори. Норвежката програма за сътрудничество има за цел да стимулира икономическия растеж и устойчивото развитие и да допринесе за засилване на двустранните отношения между България и Норвегия. Основната цел на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) е да насърчи икономическото и социалното развитие на България, като член на ЕИП, в съответствие с националните приоритети и политиките на ЕС.

Досега в България са завършени около 60 проекта в различни области – енергийна ефективност, околна среда, опазване на европейското културно наследство, здравеопазване и грижа за децата и др. На територията на Югоизточен район са реализирани проекти по основните приоритетни области на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Община Бургас е финансирана с 320 646 евро. за изграждане на мобилна лаборатория за интегрирано управление и мониторинг на качеството на въздуха. Община Ямбол кандидатства с проект за разработване и прилагане на интегрирана общинска, географска, информационна система, с договорени средства в размер на 250 032 евро – безвъзмездна финансова помощ. Фондация „Созопол” се финансира с 584 028 евро за реставриране на манастир Св. Йоан Предтеча на остров Св. Иван край Созопол. Община Братя Даскалови печели проект за археологическо проучване на Тракийско-Римски династически център, на обща стойност - 345 845 евро, от които - 293 968 евро са безвъзмездна финансова помощ. Тези и други проекти са финансирани от Финансовия механизъм на ЕИП и Норвежката програма за сътрудничество по време на първата фаза на сътрудничество между Норвегия и България в периода 2007-2009г.

Предстои втори етап на финансиране за периода 2009 - 2014 г., при който Норвегия ще отпусне на България 126,6 милиона евро. По Норвежкия финансов механизъм на България ще бъдат предоставени 48 млн. евро. Договорената сума по Финансовия механизъм за Европейското икономическо пространство е 78,6 млн. евро. В рамките на двете програми ще се подкрепят проекти в областите здравеопазване, образование, консервация и възобновяване на културното и природно наследство, иновации за зелена индустрия, енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, взаимодействие в рамките на Шенген и противодействие на трансграничната и организирана престъпност и др. Стартира и Фонда за достойни условия на труд и тристранен диалог в рамките на Норвежкия финансов механизъм 2009 - 2014. България ще получи 480 000 евро. Тя е първата от 12-те страни-бенефициенти, в която стартира Фондът. Ще бъдат подкрепяни основно проекти на социални партньори и публични организации, насочени към подобряване на структурите и практиките на социалния и тристранен диалог и към увеличаване на разбирането за ползите от достойните условия на труд. Крайният срок за представяне на проектни предложения е 31 март 2012 г.

Основен приоритет през 2011 г. е усвояването и ефективното разходване на средствата от ЕС при гарантиране на максимална прозрачност и публичност на процеса на договаряне и ефективни механизми за контрол върху разходването на средствата.През настоящата година се предприемат конкретни мерки за ускоряване процеса на разплащане с бенефициентите и осигуряване на по-голяма гъвкавост на Управляващите органи по отношение извършването на плащания със съответната ясна управленска отговорност.

Направената оценка на необходимите финансови ресурси за постигане на целите на Регионалния план за развитие на Югоизточен район е извършена, като е отчетен и броя на населението в района от ниво 2, както и специфичния размер на помощта от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС и националното съфинансиране (не е отчетена помощта по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони - ЕЗФРСР). Данните са посочени в Таблица 25.

Таблица 25. Публично финансиране (от фондове на ЕС и национално финансиране) за периода 2007 – 2013 г. на Югоизточен район на глава от население

В следващата таблица са показани средствата и основните източници за финансиране на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за периода 2007 – 2013 г.

Таблица 26.Средства от основни източници за финансиране на Югоизточен район за периода 2007 – 2013 г.

Основни източници за финансиране (EC+HФ)	Обща сума (мил.лв.)
ОП „Регионално развитие” 2007 - 2013	444.75
Трансгранично сътрудничество (ТГС)-общо:	22.64
Вътрешни граници	19.95
Външни граници	2.69
INTERREG IVC	2.94
ESPON	0.19
ОБЩО:	470.52

VI. СИСТЕМА ОТ ИНДИКАТОРИ И ДЕЙСТВИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА
Наблюдението и оценката на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за периода 2007-2013г., актуализиран за периода 2011-2013 г., ще се извършва с оглед постигането на ефективност и ефикасност от изпълнението му². Предметът на наблюдение включва изпълнението на целите и приоритетите на регионалните планове за развитие и организацията и методите на изпълнение, прилагани от съответните административни структури, организациите и юридическите лица, участващи в изпълнението им. Наблюдението на изпълнението на Регионалния план за развитие е отговорност на Регионалния съвет за развитие. В процеса на наблюдение, Регионалният съвет за развитие осигурява участието на органите на централната и местната власт, организации, физически и юридически лица като се спазва принципа за партньорство, публичност и прозрачност. Оценката включва информация от наблюдението и от други източници на ефектите от изпълнените интервенции. Ще се използват данни получени от мониторинг системата, включващи индикатори за резултат и продукт. Като най-важен инструмент се явяват индикаторите за въздействие. Извършването на оценката ще осигури на управлението механизми на контрол чрез информация за разходите и за резултатите. Чрез оценката ще се изяснява и ефекта от планираните дейности. Докладите се разработват от секретариата на регионалния съвет за развитие и обхващат една календарна година от периода на действие на регионалния план за развитие на Югоизточен район.

Междинният годишен доклад и годишният доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие са основа за изготвяне на междинната и последващата оценка на регионалния план. Междинната и последваща оценка на регионалния план за развитие се обсъжда в регионалния съвет за развитие. През периода на действие на регионалните планове за развитие могат да се извършват допълнително тематични оценки и оценки за специфични случаи по преценка на органите за управление на регионалното развитие. Финансовата оценка на регионалния план за развитие се извършва на база на Индикативната финансова таблица.

Наблюдението и оценката се извършва въз основата на набор от индикатори, които отчитат специфичния характер на подкрепата, целите на плана, социално – икономическата, структурната и екологичната ситуация на Югоизточен район. За подпомагане на изпълнението на Регионалния план за развитие се определят и формулират основни (ключови) и специфични индикатори въз основа на следните критерии:

• 
  Целесъобразност – да съответстват на общите цели и приоритети;
  
• 
  Възможност за представянето им в количествено изражение;
  
• 
  Разбираемост – да са лесни за формулиране, разбиране и агрегиране;
  
• 
  Аналитичност на показателите – да носят достатъчно информация за извеждане на изводи и вземане на решения;
  
• 
  Обвързаност – връзка с комплексни индикатори от по-високо йерархично ниво;
  

Индикатори за наблюдение и оценка на въздействието са обвързани с целите и приоритетите на плана и се вземат предвид при разработването на единната система от индикатори за наблюдение на Регионалните планове за развитие. На ниво приоритет са дадени общи и специфични индикатори, които да дават по-добра възможност за отчитане на напредъка и спецификата на региона.