Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка
Изтегляне 7.21 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.1.10.3Заетост и безработица
- 2.1.10.4Здравен статус и здравно (медицинско) обслужване на населението
- 2.1.10.4.2Здравен статус на населението от ЮИР
2.1.10.2ОбразованиеВ системата на образованието се наблюдава тенденция към повишаване на образователното ниво на населението в България, която се проявява в увеличаване дела на населението със средно и висше образование. Тази тенденция обаче се проявява по различен начин в отделните райони. През учебната 2011/2012 г. на територията на ЮИР се намират 15% от всички детски градини в страната (315 бр.), като са обхванати 35 262 деца. Най-голям е броят на децата, посещаващи детска градина, в област Бургас и област Стара Загора – съответно 14 771 и 10 302 деца. Нетният коефициент на записване на децата в детските градини за учебната 2011/2012 г. (деца, записани в детска градина спрямо общия брой на децата на възраст 3-6 г.) в ЮИР е най-нисък сред останалите райони от ниво 2 в страната - 77,6% (средно за страната 81,5%). Ниската стойност се дължи на област Сливен и област Ямбол, където детска градина посещават съответно 65,6% и 74,6% от децата на възраст между 3 и 6 г. – най-ниски стойности сред всички области в страната. За периода 2007-2010 г. намалението на броя на детските градини средно за страната е с 13%, за ЮИР – с 5%. Резултатът от тази тенденция е окрупняване на детските градини. Средният брой деца на една детска градина в ЮИР за периода нараства от 93,8 на 108,3, т.е. с 15,5%. Нарастването средно за страната е с 23,5%. Таблица 2.1.10.2-1 Завършили основно образование през учебната 2010/2011 г.
Източник: Национален статистически институт Броят на завършилите основно образование през учебната 2010/2011 г. в ЮИР е 9 171 души, което представлява 15% от завършилите основно образование в страната. Средно образование през учебната 2010/2011 г. в ЮИР са завършили 9 198 души – 14,6% от завършилите средно образование в страната. Таблица 2.1.10.2-2 Завършили средно образование през учебната 2010/2011 г.
Източник: Национален статистически институт В системата на висшето образование в ЮИР са включени 3 университета и специализирани висши училища (само в областните центрове Бургас – 2 бр. и Стара Загора – 1 бр.), от общо 45 за страната. Броят на учащите се в университети и специализирани висши учебни заведения на територията на Югоизточния район през учебната 2010/2011 г. е 14 794 бр. студенти, което представлява 5,6% от всички студенти в страната - 264 082 бр. След ЮИР с най-нисък дял студенти сред шестте района от ниво 2 остава Северозападният район - 0,7%. Най-голям брой студенти през 2010/2011 г. се отчитат в Югозападен район – 124 882 бр. или 47,3% от общия брой за страната. Таблица 2.1.10.2-3. Висши училища, преподаватели, студенти и завършили за страната и по области в Югоизточен район през учебната 2010/2011 г.
Източник: Национален статистически институт Относителният дял на населението на възраст 30 - 34 навършени години със завършено висше образование в ЮИР през 2011 година възлиза на 24,3% при средна за страната стойност – 27,3%. Стойността на Югоизточния район му отрежда трето място сред районите от ниво 2 в страната след ЮЗР и СИР. По данни на Евростат стойността на показателя за ЕС-27 средно за 2011 г. възлиза на 34,6% и се повишава с 1,1% спрямо 2011 г. и с 4,6% спрямо 2007 г. Относителният дял на рано напусналите образование и обучение (18-24 навършени години) в ЮИР през 2011 г. възлиза на 19,4% при средна стойност за страната – 12,8%. По този показател Югоизточен район се нарежда на последно място сред районите от ниво 2 в страната, а стойността му е пет пъти по-висока от тази на Югозападния район – 3,6%. По данни на Евростат стойността на показателя за ЕС-27 средно за 2011 г. възлиза на 13,5% и спада с 0,6% спрямо 2010 г. и с 1,6% спрямо 2007 г. Делът на напусналите по нежелание от всички напуснали училище в ЮИР през учебната 2010/2011 г. възлиза на 20,6% при средна за страната стойност 18,4%. Стойностите за останалите райони от ниво 2 се колебаят в границите от 10,6% за СЦР до 23,9% за ЮЗР. Структурата на напусналите по нежелание е твърде различна като динамика за отделните райони, но може да се каже, че около 50% от тях са под 16 годишна възраст. Причините за отпадане от училище се групират в няколко основни категории – социално-икономически, образователни и етнокултурни (по-ранното встъпване в брак, ранни раждания). Лошото качество на живот на определени социални слоеве поставя сериозни препятствия пред образованието на децата и младежите от тези групи. Ниските доходи не позволяват на много семейства да покрият разходите на своите деца за образование. Три четвърти от родителите на отпадналите деца се самоопределят като роми или цигани. Акумулирането на икономически, образователни и етнокултурни рискови фактори, оказва най-силно влияние, когато семейството живее в компактна група сред представители на собствения етнос. Най-ясно феноменът се проявява в градските ромски гета. Наличието на такива етнически групи се наблюдават в значителна степен и на територията на ЮИР, което предопределя високия дял на ранно напусналите образование. Изводи:
2.1.10.3Заетост и безработицаДокато в периода 2002-2008 г. за всички райони от ниво 2, в т.ч. и за Югоизточния район, бе характерно положително развитие на пазара на труда, през следващите три години (2009-2011 г.) в резултат на икономическата криза тази тенденция се измени. Тъй като трудовият пазар е силно инерционен, неговата стагнация или възстановяване се проявява със значителен времеви лаг след проявите на финансовите и икономически фактори. През периода 2008-2011 г. коефициентът на заетост на населението на лицата на възраст 20-64 г. в ЮИР, както и средно за страната, непрекъснато намалява и през 2011 г. възлиза на 62,9%. Намалението на годишна база спрямо 2010 г. е с 2%, а спрямо 2008 г. – с 6,6%. За сравнение намалението за страната средно за 2011 г. спрямо 2008 г. е с 6,8%. По данни на Евростат коефициентът на заетост на лицата на възраст 20-64 г. за ЕС-27 през 2011 г. нараства с 0,2% спрямо 2010 г. и достига стойността от 2009 г. – 62,3%. По разглеждания показател районът се нарежда на второ място след ЮЗР, (71,2% през 2011 г.) който е най-близо до изпълнение на заложената в Стратегия „Европа 2020” и в Националната програма за реформи национална цел за достигане на заетост на населението на възраст 20 – 64 г. от 76% до 2020 г. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15+ в Югоизточен район за периода 2008-2011 г. спада с 4,7 процентни пункта. Същата е тенденцията за всички райони от ниво 2 в страната. Стойността на коефициента през 2011 г. възлиза на 44,1%, което е по-ниско от средното за страната – 45,6%. Районът се нарежда на трето място след ЮЗР (52,6%) и СИР (44,6%). Тъй като НСИ не отчита показателя коефициент на заетост на възраст 20-64 г. на областно ниво, данните за заетостта на областно ниво са от стойностите на коефициента на заетост на населението 15-64 г. През 2011 г. той е най-висок в област Стара Загора – 61,8%, а най-нисък в област Сливен – 52,3%. Коефициентът на заетост на лицата на възраст 55-64 г. в Югоизточен район по данни на Евростат за 2011 г. се понижава в сравнение с 2010 г. с 0,2% и възлиза на 43,2%. По този показател районът се нарежда на трето място след ЮЗР и ЮЦР. Тенденцията за страната (средно) и за ЕС-27 е обратна – нарастване на коефициента съответно с 0,4% и с 1,1% за 2011 г. спрямо 2010 г. Коефициентът на безработицата на населението на възраст 15-64 г. в Югоизточен район за периода 2008-2011 г. е с близки стойности до средните за страната, като през 2008 г. достига най-ниското си равнище от 5,9%. В резултат на финансовата криза през следващите години настъпва повишаване на показателя до 10,7% и 11,7% съответно за 2010 г. и за 2011 г., при стойности средно за страната съответно 10,3% и 11,3%. Коефициентът на безработица за ЕС-27 през 2011 г. се задържа на нивото от 2010 г. – 9,7% и нараства с 0,7% спрямо 2009 г. В сравнение с останалите райони от ниво 2 единствено в ЮЗР коефициентът на безработица е по-нисък от този на ЮИР. Във вътрешнорегионален план проблемът с безработните лица и през 2011 г. е най-сериозен в Сливенска област, където коефициентът на безработица възлиза на 17%. Следва Ямболска област с 14,3% , а с най-нисък дял е област Стара Загора – 6,6%, като тя определя сравнително по-ниската за региона стойност спрямо стойностите на останалите райони от ниво 2. Делът на дългосрочно безработните (12 и повече месеца) от всички безработни лица през периода 2008-2011 г. в ЮИР по данни на Евростат непрекъснато се увеличава, като нарастването за 2011 г. на годишна база спрямо 2010 г. е с 1,1% (от 4,6% на 5,7%). Сравнено с останалите райони от ниво 2, по този показател ЮИР е след ЮЗР, стойностите на останалите райони от ниво 2 се движат в границите на 7-8. Средно за страната стойността за 2010 г. възлиза на 4,8% (нарастване с 1,8% на годишна база), а за 2011 г. – на 6,3% (нарастване с 1,5%). Тенденцията за ЕС-27 средно е същата - делът на дългосрочно безработните лица през 2010 г. и през 2011 г. нараства - съответно стойностите са 3,9% и 4,1%. Безработните лица на възраст до 29 г. в ЮИР през 2010 г. са 9 983 души, което представлява 16,2% от общия брой безработни лица на възраст до 29 г. в страната. Таблица 2.1.10.3-1 Структура на безработните по възраст и продължителност на регистрация – ЮИР (бр.)
Източник: Национален статистически институт Изводи:
2.1.10.4Здравен статус и здравно (медицинско) обслужване на населението2.1.10.4.1Здравеопазване и социални услугиЗдравеопазване. Системата от здравни услуги в Югоизточния район запазва устойчиво развитие и разполага със сравнително добре изградена мрежа от здравни заведения, която включва: 22 МБАЛ (Многопрофилни болници за активно лечение), 20 СБАЛ (Специализирани болници за активно лечение), 2 ЦПЗ (Център за психично здраве), 3 ЦКВЗ (Център за кожно-венерически заболявания), 2 КОЦ (Комплексен онкологичен център), 1 ДПБ (Държавна психиатрична болница), 6 СБР (Специализирани болници за рехабилитация), 3 БДПЛР (Болница за долекуване и продължително лечение и рехабилитация), 4 ЦСМП (Център за спешна медицинска помощ) и 30 ФСМП (Филиал за спешна медицинска помощ). Броят на болничните легла е 6 634, а на 100 хил.д. се падат 599,58 легла около средната за страна – 611/ 100 000 души население. По показателя „брой болнични заведения на 100 хил. жители” през периода 2007-2009 г. ЮИР се нарежда на второ място в страната след ЮЗР. През 2010 г. тенденцията се обръща и ЮИР вече е на първо място сред районите от ниво 2 (4,61) в България. Страната ни (4,61) е на първо място по този показател в ЕС, което се дължи на намалението на населението в страната, откриването на нови частни болници, както и бавния темп на закриване на множество болнични заведения, които са доказано неефективни и не отговарят на съвременните стандарти. Във вътрешнорегионален план голяма част от здравната мрежа се концентрира в областите Бургас и Стара Загора, и по-малка - в областите Сливен и Ямбол.
При съпоставяне на информацията за броя на медицинския персонал на територията на Югоизточен район, прави впечатление, че в област Стара Загора практикуват най-голям брой лекари -1421 бр., лекари по дентална медицина - 277 бр. и медицински специалисти по здравни грижи – 2405 бр. С най - малко медици разполага област Ямбол. Таблица 2.1.10.4-2 Медицински персонал към 31.12.2011 г.
Източник: Национален статистически институт Броят на населението на един лекар в Югоизточен район през 2011 г. възлиза на 307 души (второ място сред районите от ниво 2 в страната след СЦР), а на лекар по дентална медицина – 1372 души. Показателите са най-ниски в област Стара Загора, поради по-големия брой лекари и лекари с дентална медицина обслужващи населението в района. Броят лекари на 100 хил.жители в Югоизточен район през 2010 г. възлиза на 321,30 бр., като нарастването спрямо 2007 г. е със 7%. Нарастването средно за страната е с 2,2%. Лекарите по дентална медицина на 100 хил.жители в ЮИР са 67,78 бр., при средна за страната стойност от 84,68. 95% от населението на ЮИР към края на 2010 г. попада в 30-минутния изохрон за получаване на спешна помощ, т.е. населението живеещо в общини, където се намират отделения или филиали за спешна помощ е силно преобладаваща част от населението в района. Средната за страната стойност е 89%. В 30 минутния изохрон за получаване на болнична помощ в многопрофилна болница за активно лечение попада 80% от населението на Югоизточен район. Проблеми съществуват по отношение на осигуряване на равен достъп до здравните услуги в района за населението в крайните отдалечени села и градове.
2.1.10.4.2Здравен статус на населението от ЮИРРазгледани са основно двата информативни здравни показатели - заболеваемостта и болестност. «Заболеваемост» е общият броят на регистрираните нови случаи на заболявания при първичната медицинска помощ за 1 година, «болестност» - общият брой регистрирани стари и нови случаи през годината. Данните от Националния център по обществено здраве и анализи (за последните 6 години – 2005-2011 г.) показват, че здравните показатели на населението в ЮИР като цяло са по-добри от средните за страната.
Най-висока заболеваемост от туберкулоза се среща в Стара Загора, над средната за страната. В останалите области тя е по-ниска от страната, с най-ниска честота в Ямбол. Заболеваемостта от скарлатина в ЮИР е по-ниска от средната за страната, с изключение на Стара Загора, където е по-висока. Варицела е имало през 2011 г. най-често в област Ямбол, в останалите области е под средната за страната. Остър вирусен хепатит през 2011 г. е с висока честота в района, само в област Бургас е под средната за страната. Дизентерия като цяло има значително по-често в сравнение със средната стойност за страната, с изключение на Бургас, където е по-рядко от средната стойност за страната. Хроничната заболеваемост сред населението в ЮИР е по-ниска от средната за страната както общо, така и по отделни нозологични единици - особено важните социално-значими заболявания като туберкулоза, злокачествени заболявания са значително по-редки в областите от ЮИР спрямо общо за страната. Таблица 2.1.10.4.2-2 Регистрирани хронични заболявания през 2010 г. в ЮИР (на 100 000 жители)
Регистрираните психични заболявания преобладават в област Бургас, но сравнителния анализ е труден, предвид фактът, че някои от случаите не се диагностицират, няма стриктен отчет на психично болните и не могат да се правят достоверни изводи. Таблица 2.1.10.4-5 Регистрирани злокачествени заболявания в ЮИР за периода 2005-2010 г. (на 100 000 жители)
Анализът на наличните данни показва, че като цяло Сливен е с най-добри показатели на заболеваемост от злокачествени заболявания – значително по-ниска от средната за страната, следвана от област Ямбол. Причините за това са комплексни и могат да се свържат с възрастовото разпределение на населението, качествата на околната среда, здравното обслужване и здравната култура на населението, обръщаемостта към медицинска помощ (към общопрактикуващи лекари и/ли тесни специалисти), финансови възможности за диагностика и лечение и др. За област Бургас и Стара Загора заболеваемостта е около средната за страната, през целия изследван период.
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 7.21 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||