Население, човешко здраве и обекти, подлежащи на здравна защита

2.1.10.1Разпределение на населението и демографски характеристики

Площта на района е 19 799 км² и съставлява 17,8 % от територията на страната. Териториалната структура е следната: земеделските територии са 53%, горските 42%, урбанизираните 4,9%. Районът граничи на запад с Южен централен район, на юг с Република Турция, на изток с Черно море и на север със Североизточен и Северен централен район.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурата на населението са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция на населението.

По показатели за демографско развитие и структура на населението ЮИР се намира в относително благоприятна ситуация спрямо останалите райони от това ниво, но като цяло негативните тенденции в страната на намаляване на броя на населението и по-висока външна миграция също са характерни за района. В структурата на населението по възраст в Югоизточния могат да бъдат отчетени относително по-благоприятни съотношения, в сравнение със средните за България, което е показател за демографския потенциал на района и необходимост от неговото съхраняване и развитие.

По области в ЮИР населението е разпределено неравномерно, като с най-голям брой население е област Бургас - 415 817 души (38,6% от населението на района), следвана от област Стара Загора – 333 265 души (30,9%). Областите Сливен - 197 473 души (18,3%) и Ямбол -131 447 души (12,2%) са със значително по-малък брой население. Във всички области в района през периода 2007-2011 г. населението намалява. През периода 2007-2011 г. най-голямо е намалението в област Ямбол – 7,7%, следват област Стара Загора – 6,3% и област Сливен – 5%. Намалението за област Бургас е само 1%.

Средната гъстота на населението в Югоизточен район (за 2011 г.) е 54,4 д./кв.км., значително по-ниска от средната за страната – 66,3 д/кв.км. и за ЕС-27 (116 д/кв.км. за 2010 г.) В България само Северозападният район е с по-малка гъстота. Най-висока е гъстотата на населението в област Стара Загора – 64,7 д/кв.км., а най-ниска – в област Ямбол – 39,2 д/кв.км.

Възрастова структура. По отношение на възрастовата структура на населението в Югоизточен район се потвърждават неблагоприятните тенденции в демографското развитие, характерни за страната като цяло. През периода 2007-2011 г. в страната е налице продължаващ процес на застаряване на населението, който се изразява в увеличаване на броя и дела на населението на 65 и повече години. В динамичен аспект, протичат положителни промени – не само в ЮИР, но и в останалите райони от ниво 2, делът на младото население или слабо се увеличава, или се запазва на същото равнище през разглеждания период. 14,8% от населението в подтрудоспособна възраст в страната се намира в ЮИР. По показателя дял на населението на възраст 65 г.+ ЮИР се нарежда на четвърто място сред останалите райони от ниво 2. По отношение дела на населението в трудоспособна възраст ЮИР е на предпоследно място, след него е само СЗР.

На областно ниво делът на лицата в подтрудоспособна възраст е най-висок в област Сливен (17,2%), а в трудоспособна възраст - в област Бургас (69,1%). Област Ямбол е с най-неблагоприятна структура - най-висок дял на лицата в надтрудоспособна възраст (21%) и най-нисък дял на лицата в трудоспособна възраст (65,3%).

На областно ниво с най-благоприятно съотношение е област Сливен (84) със стойност над средната за страната, а в най-неблагоприятно – областите Ямбол и Стара Загора, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от съответно 64 и 65 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Данните за коефициента на демографско заместване и на възрастовата зависимост са представени в Таблица 2.1.10.1-2.

Населението на района е разпределено в 683 населени места, от които 38 града и 645 села. От общото население на ЮИР 1 078 002 души, 768 945 (71,3%) живеят в градовете, а 309 057 (28,7%) живеят в селата. По степента си на урбанизация районът се доближава до нивото на Североизточния район, като над тях е само Югозападният район. Големите градове (над 100 000 ж.) са Бургас – 200 271 д. и Стара Загора 138 272 д., средните градове (между 30 000 и 100 000ж.) са: Сливен – 91 620 д., Ямбол – 74 132 д. и Казанлък – 47 325 д. Има още два града над 20 хил.д., които допълват и балансират средните градове и областните центрове – Нова Загора (22 507 д.) и Айтос – (20 016 д.).

Основна ос на урбанизация се явява транспортното направление Бургас – Стара Загора. Меридианни оси са Несебър – Поморие – Бургас – Созопол и Сливен – Ямбол, както и Казанлък – Стара Загора – Раднево – Гълъбово.

От общо 33 общини в района 20 бр. са с малко население и без изявен град-център, които могат да бъдат отнесени към категорията на райони за целенасочена подкрепа по 5 и над 5 показателя от 8-те, посочени в чл. 6 на ЗРР за определяне на райони за целенасочена подкрепа. Тези общини са локализирани предимно в граничната територия на Странджа и Сакар планина, където формират териториален ареал, както и в Старопланинската част.

Механичният прираст за района (вътрешна миграция) е с интензитет по-нисък от средната стойност за страната. За периода 2007-2012 г. г. се наблюдава колебливост в интензитета, повлияна предимно от стойностите на заселванията, докато изселванията не се променят съществено.

В Югоизточен район през 2011 г. коефициентът на смъртност - 14,6‰ е много близък до средния за страната. По този показател след ЮИР са СЦР и СЗР. За 2011 г. на годишна база се наблюдава незначителен спад – с 0,1‰, а спрямо 2007 г. – нарастването е с 0,1‰. На вътрешнообластно ниво с най-нисък процент на смъртност през 2011 г. е област Бургас – 13,3‰ (сред областите с най-ниски показатели в страната), следвана от област Сливен – 14,5‰ и област Стара Загора – 15,5‰. С най-висок процент на смъртност е област Ямбол – 17,0‰.

В смъртността по причини водещи от много години са болестите на органите на кръвообращението - 65.8%. На второ място са злокачествените новообразувания (15.9%), следвани от болестите на дихателната система (4.0%) и травмите и отравянията (3.4%).

Смъртността от болести на органите на кръвообращението продължава да нараства и в последните години. България е една от водещите страни в Европа със значително по-висок от този в ЕС стандартизиран показател за смъртност - 685.35 (България) и 276.3 (ЕС) на 100 000 души.

• 
  Запазва се негативната тенденция на непрекъснато намаление на броя на населението в района – тенденция, характерна за цялата страна; демографската ситуация в района е резултат от действието на процеси, характерни за цялата страна и отчасти за ЕС - намалена раждаемост, засилена урбанизация, увеличена смъртност и силна миграция;
  
• 
  ЮИР е на трето място по брой на населението след ЮЗР и ЮЦР;
  
• 
  Най-висок коефициент на раждаемост в района сред останалите райони от ниво 2 в страната;
  
• 
  Отрицателен естествен прираст в района през целия разглеждан период 2007-2011 г.;
  
• 
  Относително по-благоприятни са демографските показатели в област Бургас и област Сливен, където раждаемостта е относително висока и възрастовата структура е благоприятна;
  
• 
  Неравномерно разпределение на населението в областите в района; най-голяма е гъстотата на населението в област Бургас, а най-ниска – в област Ямбол;
  
• 
  Най-висок дял на населението в подтрудоспособна възраст в ЮИР сред районите от ниво 2 в страната;
  
• 
  Неблагоприятна стойност на коефициента на възрастова зависимост;
  
• 
  Струпването на населението в област Бургас и област Стара Загора (по-привлекателните области в района) е в резултат на влошаване на условията за живот и бизнес в останалите две области – Сливен и Ямбол. Това води до обезлюдяване на част от населените места в ЮИР. В този аспект политиката за развитие на района следва да се насочи към преодоляване на демографските проблеми, свързани с намаляване на раждаемостта и увеличаване на миграцията с цел преодоляване на диспропорцията в териториалното разпределение на населението, което от своя страна води до намаляване на икономическия растеж в слабо населените места.