Развитие на околната среда без прилагането на РПР на ЮИР за периода 2014-2020г

2.2.2.1Повърхностни води

Развитие на околната среда без прилагането на Регионален план за развитие на Югоизточен район за периода 2014-2020 г. предполага да се запази тенденцията за подобряване на качеството на повърхностните води, но с по-бавни темпове. България е поела ангажимент да спази изискванията на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчни води от населените места. Тя изисква страните членки на ЕС да изградят канализационни мрежи и да осигурят биологично или по-строго пречистване на събраните отпадъчни води за всички агломерации с над 2 000 еквивалентни жители (е.ж.). Съгласно Договора за присъединяване на Р. България към ЕС, сроковете за прилагане на изискванията на Директивата са - до 31.12.2010 г. за всички агломерации с над 10 000 е.ж и до 31.12.2014 г. за всички агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж.

Предстоящото регламентиране на водовземането от всички водовземни съоръжения от повърхностни и подземни води, проектиране, учредяване и изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битови нужди и около водоизточниците на минерални води в съответствие с изискванията в посочените нормативни актове, също се очаква да допринесе за подобряване качеството на повърхностните и подземни води.

2.2.2.2Подземни води

- прилаганите мерки от нормативните актове: Закон за водите, Закон за опазване на околната среда, Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2007 г за проучване, ползване и опазване на подземните води, Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води по чл. 135, ал. 1, т. 6, Наредба № 2/13.09.2007 г за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, Наредба № 6/09.11.2000 г за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, Наредба № 9/ 19.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, Наредба № 1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите и др.;

- предстоящото регламентиране на водовземането от всички водовземни съоръжения от подземни води, проектиране, учредяване и изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битови нужди и около водоизточниците на минерални води в съответствие с изискванията в посочените нормативни актове;

- осъществяваният от Районните инспекции по околната среда и водите превантивен, текущ и последващ контрол на обекти, формиращи при дейността си отпадъчни води - канализационните мрежи, пречиствателните съоръжения и станции за отпадъчни води, източниците на замърсяване на водите при аварийни ситуации и залпови изпускания и по изпълнение на задълженията в Разрешителните за водовземане от подземни води.

2.2.3Почви

Не прилагането на Стратегическа цел 1 и по-точно не прилагането на Приоритет 3 – Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда ще има изразен негативен ефект върху почвите в Югоизточен район. Този ефект се изразява в:

• 
  запазване на риска от загуба на почви в следствие от увреждане и унищожаване на повърхностният почвен слой в резултат от свлачищни процеси, наводнения, ерозия и др.;
  
• 
  запазване на риска от замърсяване на почвите с хербициди;
  
• 
  запазване на риска от замърсяване, вкисляване и/или увреждане на почви в резултат от аерозолни замърсители, попадащи в повърхностния слой с дъждовната вода;
  
• 
  запазване на риска от загуба на почвеното плодородие и ускоряване на процесите на опустиняването.
  

2.2.4Ландшафт

Нереализирането на Приоритет 2. Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творческите индустрии в Югоизточен район към Стратегическа цел 1 може да доведе до замърсяване на ландшафтните компоненти, в резултат от липсата на реализация на мерки за опазване на ландшафтите в района, както и до неблагоприятно визуално въздействие, поради липса на реализация на дейности за развитие на морски туризъм, културно – исторически туризъм, природен туризъм, балнеоложки туризъм, селски туризъм, липсата на дейности за изграждане на туристическа инфрастаруктура, липсата на дейности за реставрация и консервация на недвижими културни обекти.

Нереализирането на Приоритет 3. Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда в Югоизточен район към Стратегическа цел 1 може да доведе до замърсяване на ландшафтните компоненти и неблагоприятно визуално въздействие поради нереализирането на дейности за изграждането и модернизацията на инфраструктурата за опазване на околната среда, включително подобряването на системата за управление на битовите отпадъци, превенция от природни рискове (вкл. почистване на коритата на реки и изграждане на защитни съоръжения, изграждане на съоръжения за борба с ерозията, залесяаване на обезлесени участъци и др.).

Нереализирането на Приоритет 1. Интегрирано развитие на градовете в Югоизточен район и подобряване качеството на градската среда към Стратегическа цел 4 ще запази тенденциите по отношение на ландшафтите, и дори може да доведе до замърсяване на компонентите им и неблагоприятно визуално въздействие поради липсата на реализиране на дейности за: рехабилитация на стари производствени зони, благоустрояване на публичните пространства (обновяване на паркове, зелени площи, детски площадки, велоалеи, улично осветление и др.), мерки за енергийна ефективност, рехабилитация и реконструкция на градски улични мрежи и въвеждане на енергоефективно улично осветление.

Нереализирането на Специфична цел 1. Подобряване свързаността на ЮИР в национален и международен план и подобряване на регионалната пътна инфраструктура към Стратегическа цел 4 може да доведе до замърсяване на ландшафтите и негативно визуалното въздействие в следствие нереализирането на дейности, ремонт и поддръжка на автомагистрали и пътища от I, II и III клас на територията на района.

Нереализирането на Приоритет 3. Подобряване качеството на живот в селските райони към Стратегическа цел 4 може да доведе до замърсяване на ландшафтните компоненти и неблагоприятно визуално въздействие в следствие нереализирането на дейности за доизграждане и модернизиране на местната техническа инфраструктура (общински пътища и мостове, улична мрежа, водоснабдителни и канализационни системи), нереализрането на дейности за обновяване и благоустрояване на селата (тротоари, площади, осветление, зелени площи и др.).

2.2.5Биологично разнообразие, флора, фауна

2.2.5.1Флора

Сред приоритетите на регионалния план за развитие на ЮИР за периода 2014 – 2020 г. е заложено развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда, за чиято цел се предвижда подобряване качеството на водоснабдителната инфраструктура и услуги, изграждане и модернизиране на канализационната инфраструктура и на пречиствателните станции за отпадъчни води, подобряване и оптимизиране на системата за управление на отпадъците, опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие, превенция на природни рискове, повишаване на качеството на атмосферния въздух на територията на ЮИР. Без осъществяването на тези цели по отношение на растителния свят се очаква негативно развитие в резултат от продължаващи атмосферни замърсявания, замърсявания на повърхностните води, недостатъчна превенция на природни рискове, нискоефективни мерки при бедствия, вкл. опасности от пожари, неустойчиво ползване на горските ресурси, влошаване на състоянието на растителността, както в селищните, така и в извънселищните територии.

2.2.5.2Фауна

Състоянието на фауната в Югоизточния район без прилагането на Регионалния план за развитие се очаква да запази сегашното си състояние и тенденции в своето развитие. Приемането на нулевата алтернатива само по себе си не е предпоставка за подобряване на консервационния статус на местообитания и видове.

Състоянието на местообитанията и на видовете при нулевата алтернатива трябва да е достатъчно добро, за да не зависи поддържането или подобряването му от дейностите предвидени в реализацията на РПР. При реализацията на РПР обаче се очаква поддържането на доброто екологично състояние на видовете и засегнатите местообитания при реализиране на отделните приоритети и специфични цели на плана.

Развитието на фауната при нулева алтернатива ще има подобен на растителността ход, като основно деградационните процеси ще протичат в открити територии, неизползвани по предназначение дълго време. За гръбначната фауна и в частност птиците нулевата алтернатива би имала положителен ефект, предвид ограниченото човешко присъствие и липсата на дразнителите шум, светлина и др. Земеделските практики ще продължат да се развиват както досега, а обработваемите и необработваеми площи няма да бъдат предмет на смяна на предназначението си.

В изоставените земеделски земи обикновено протичат вторични сукцесии, при които чрез паралелно изменение на растителните съобщества и на компоненти на местообитанията се формират тревни екосистеми от плевелно - рудерален тип. При оптимистичния вариант на прогнозата, тяхното развитие е в направление на частична стабилизация, която е свързана с екстензивни сукцесионни изменения и превръщането им в ливаден или пасищен тип екосистеми.

Основните стратегически цели с техните приоритети и конкретни дейности на Регионалния план за развитие имат както положително, така и отрицателно отношение към околната среда и фауната в района. Следователно нулевата алтернатива също би имала положителни и отрицателни последици върху биологичното разнообразие.

Специфичните цели и дейности в РПР, които се очаква да имат отрицателни последствия за фауната са: (Стратегическа цел 1) - Изграждането на нови и реконструкцията на съществуващи бизнес и производствени зони, бизнес инкубатори, бизнес центрове, индустриални и технологични паркове, регионални офиси за обслужване на инвеститори; Рехабилитиране на съществуващи и изграждане на нови язовири; Почистване на корита на реки и изграждане на защитни съоръжения; (към Стратегическа цел 4) - Реконструкция /рехабилитация/ изграждане на пътна транспортна инфраструктура.

При нулевата алтернатива отсъствието на строителство ще предпази територията от някои негативни последици по време на строителните дейности – изсичане на дървесна растителност, изкопни и насипни работи, работа със строителна техника – увеличаване на газовите емисии (макар и краткотрайно), увеличена рудерална инвазия, промяна на ландшафта и хидрологичния режим, трайно нарушаване на местообитания и др. Нараства и вероятността от безконтролни човешки дейности (напр. изхвърляне и депониране на отпадъци), както и от възникване на инцидентни въздействия (пожари). Като цяло отрицателните дейности са твърде ограничени, като най-съществени нарушения би могло да се получи при изграждане на язовири, ако не са разгледани алтернативи за местоположението им.

Специфичните цели и дейности в РПР, които се очаква да имат положителни последствия за фауната са: (към стратегическа цел 1) - Изграждане на пречиствателни станции; Разработване на програми, чрез които да се намали драстично количеството на отпадъците; Разработване и актуализиране на планове за управление на защитени територии и на защитени зони по Натура 2000; Разработване на планове за действие за застрашени животински и растителни видове; Опазване, поддържане и възстановяване на местообитания и видове в района; Превенция на природни рискове на територията на ЮИР и Повишаване на качеството на атмосферния въздух.

Тези дейности безспорно имат положително отношение към околната среда и биологичното разнообразие и при тях нулевата алтернатива е неприемлива.

2.2.5.3Защитени територии и защитени зони

Имайки предвид стратегическите цели на регионалния план за развитие на ЮИР за периода 2014 – 2020 г., а именно икономическо, социално и пространствено сближаване и балансирано териториално развитие наред с приоритетите за развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда, регионалният план е в синхрон с основните насоки за развитие на ЕС. Сред приоритетите на регионалния план е заложено опазване българската акватория на Черно море, а сред специфичните цели са опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие, превенция на природни рискове, повишаване на качеството на атмосферния въздух на територията на ЮИР. Без осъществяването на тези дейности би могло да се очаква недостатъчно ефективно управление на защитените територии и българската акватория от Черно море, както и повишен риск от влошаване на състоянието на защитените зони от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000“ в резултат от недостатъчно добре развита система за ограничаване и предотвратяване на природните бедствия и продължаващо атмосферно замърсяване, както и от неефективни мерки за опазване на биологичното разнообразие както на сушата, така и в морската акватория.

2.2.6Културно – историческо наследство

Реализирането на РПР на ЮИР ще допринесе са популяризирането на културно-историческото наследство на района. Без прилагането на плана:

• 
  НКН няма да стане активен фактор за икономически и социален напредък в развитието на района и няма да функционира като фактор за повишаване на трудовата заетост на местното население;
  
• 
  Ще отслабне още повече влияние му върху стимулиране развитието на другите функционални системи на жизнената среда на районите, ще рецидивира практиката на т.н. ”частични изменения” на устройствените планове, което е сигурен начин да се компрометира качеството на въздействие на устройствения инструментариум;
  
• 
  Атрактивността на ЮИР като развиваща се съвременна туристическа дестинация ще намалее;
  
• 
  Опазването на подземното археологическо наследство ще губи във висока степен автентичност, тъй като ще преобладават фрагментарните (неинтегрираните) форми на намеси. Сами по себе си те представляват риск за опазването на подземното археологическо наследство.
  

2.2.7Материални активи

Реализирането на Регионален план за развитие на Югоизточен район ще допринесе за значително подобряване на съществуващите материални активи, както и за създаването на нови такива. Холистичният и интегриран подход, заложен в РПР на ЮИР, ще способства за дългосрочна експлоатация и поддръжка в добро състояние на материалните активи. Практиката е доказала, че стратегическият подход към развитието на инфраструктурата дава по-добри резултати, отколкото осъществяването на проекти "на парче".

Без реализацията на РПР на ЮИР се очаква като цяло да продължи тенденцията за влошаване на състоянието на материалните активи. Разбира се, чрез реализирането на отделни проекти, финансирани по различни линии е възможно да бъдат направени частични подобрения на инфраструктурата, но както беше посочено по-горе, стратегическият подход дава по-добри и устойчиви резултати.

2.2.8Рискови енергийни източници

Без прилагането на Регионален план за развитие на ЮИР 2014-2020 г., при наличие на достатъчно финансови средства, ще се забавят темповете на изпълнението на дейностите, свързани с намаляването въздействието на рисковите енергийни източници, включени в плановете за действие на общините, а именно:

• 
  подобряване на пътната инфраструктура чрез изграждане на околовръстни пътни артерии за транзитно преминаващи МПС;
  
• 
  градоустройствено планиране, което да бъде съобразено с изискванията за акустичен комфорт;
  
• 
  проектиране и изграждане на хигиенно-защитни зони около източниците на шум включващи изграждане на шумозащитни съоръжения;
  
• 
  изграждане и поддържане на залесителни пояси по основните и най-натоварени пътни артерии;
  
• 
  добро поддържане на междублоковите зелени пространства в комплексите;
  
• 
  изграждане и поддържане на паркове със залесяване с едроразмерна растителност в жилищните комплекси.
  

2.2.9Отпадъци

Неприлагането на Регионалния план за развитие на Югоизточен Район за периода 2014-2020г. може да доведе до леко влошаване на екологичното състояние в района, в резултат от въздействието на генерираните отпадъци.

Нереализирането на Специфична цел 3 Подобряване и оптимизиране на системата за управление на отпадъци в ЮИР може да доведе до нереализиране на дейности свързани с разработване на програми за намаляване на генерираните отпадъци, забавяне на темповете на дейности, свързани изграждане на ефективна система за управление на отпадъците. Неизграждането на регионални депа за отпадъци в района, също може да доведат до евентуално замърсяване на околната среда.

2.2.10Население, човешко здраве и обекти, подлежащи на здравна защита

При неприлагане на РПР:

• 
  Могат да се пропуснат възможности и средства за по-нататъшно развитие и подобряване на жизнената среда на хората:
  
• 
  Няма да се създадат възможности за намаляване на регионалните различия, съществува риск от задълбочаване на неравенствата в развитието между Бургас и останалите области;
  
• 
  Няма да се създадат възможности за развитие на изостаналите райони, подобряване на условията за живот в тях и задържане на предотвратяване на обезлюдяването им. Съществува риск от ускорено обезлюдяването на тези райони;
  
• 
  Няма да се създадат условия за развитие на селските райони и селското стопанство в тях с развитие на частната инициатива, откриване на повече работни места – сезонни и целогодишни, с това се засилват негативните процеси на безработица и обедняване на населението;
  
• 
  Няма да се осигурят дейности и средства за подобряване на екологичната обстановка, свързани със замърсяването на населените места от промишлените зони. Продължаващи промишлени замърсявания ще нарушават екологичната обстановка и условията за живот на населението, ще създават здравни рискове - повишена заболеваемост и смъртност;
  
• 
  Няма да се създадат условия за подобряване на демографските показатели, очаква се дори влошаване на същите – отрицателен естествен прираст, застаряване на населението, миграция към Бургас и/или в чужбина;
  
• 
  Няма да се създадат условия за спиране на процеса на изтичане на висококвалифицирани кадри и млади хора от район;
  
• 
  Няма да се създадат условия за подобряване на негативното развитие на демографските процеси – отрицателен естествен прираст, застаряване на населението, миграция извън района или в чужбина.
  

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 7.21 Mb.

Сподели с приятели: