България се характеризира с богато биологично разнообразие, голяма част от което е защитено чрез създаването на Защитени територии (ЗТ) и Защитени зони (ЗЗ) от Натура 2000 мрежата.
Изградената мрежа от защитени територии (ЗТ) е предназначена за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Съгласно Закона за защитените територии, в зависимост от целта и режимът им на управление ЗТ се разделят на шест категории: резерват; национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност. В ЮИР се намират около 21% от защитените територии в България.
Чрез Закона за биологичното разнообразие, който наред с другото регламентира и изграждането на националната екологична мрежа от защитени зони (ЗЗ), се прилагат двете директиви от природозащитното законодателство на Европейския съюз: Директива 79/409/ЕИО за опазване на дивите птици (Директива за птиците) и Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна (Директива за местообитанията). Площта на защитените зони в ЮИР е 47,5% от територията му.
По-подробна информация е представена в т. 2.1.5.3 (Текущо състояние: Защитени територии и защитени зони).
3.3Територии, свързани с опазване на културното наследство
Териториите, които може да се очаква, че ще бъдат повлияни от плана са преди всичко териториите с НКЦ в неразвита качествено експозиционна среда:
• Урбанизирани територии с историческо напластяване на НКЦ от различни епохи;
• Експозиционната среда на всички видове НКЦ, вкл. градските исторически паркове и градини;
• Линейните урбанизирани структури с КИН – поречни и крайречни зони в историческа среда, исторически булеварди и озеленени старинни улични пространства с улични декоративни каменни чешми;
• Обособени урбанистични комплекси със специфична историческа и мемориална среда – манастири, църковни комплекси, стари гробища, мемориални монументални композиции, музейни комплекси, етнографски музеи, екомузеи и археологически музеи на открито в паркова среда.
4Съществуващите екологични проблеми
В настоящата точка са разгледани съществуващите проблеми на околната среда, установени на различно ниво и представени по компоненти на околната среда и имащи отношение към дейностите предвидени в РПР на ЮИР 2014 - 2020, включително отнасящи се до райони с особено екологично значение като защитени зони по закона за биологичното разнообразие.
4.1Въздух и климатични фактори
В настоящия разред са идентифицирани проблемите и факторите, водещи до замърсяване на въздуха и имащи отношение към Регионален план за развитие на Югоизточен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г.
Националната система за мониторинг на КАВ в югоизточния район включва следните пунктове: Бургас - кв. Меден Рудник, Бургас ДОАС – РИОСВ, Гълъбово, ДОАС - Остра могила, ДОАС – Ръжена, Димитровград – Раковски, Могила - ЕКО 1, Несебър, Стара Загора - Зелен Клин, Стара Загора – РИОСВ.
В 3 от градовете на този район има тенденция за замърсяване на атмосферния въздух със серен диоксид. По отношение на средната часова пределно допустима концентрация, нарушенията през разглеждания период са съответно: Димитровград – 20, Сливен – 24 и Гълъбово – 62.
Във всички градове от този район, в които се провежда контрол на замърсяването на въздуха, се поддържа високо ниво на замърсяване с фини прахови частици под 10 микрона през първото и четвъртото тримесечия, като навсякъде се нарушава допустимия брой 35 дни в годината с наднормени концентрации.
4.2Води
В настоящия раздел са разгледани проблемите и факторите, свързани с изменение на количеството и качеството на повърхностните води и замърсяване на подземните води, получени в резултат от развитието на Регионален план за развитие на Югоизточен Район от ниво 2 за периода 2014-2020 г., водещи до замърсяване на водните ресурси.
4.2.1Повърхностни води
Най-общо проблемите, въздействащи върху водите в Черноморския и Източнобеломорския басейнов район, които влизат в границите на ЮИР, са свързани със замърсяване от нерегламентирани зауствания на непречистени води от селища, предприятия, недобро поддържане на речните корита и особено остарялата водоснабдителна и канализационна мрежи. Тези проблеми до голяма степен са причинени от различни икономически дейности, но има и такива, които са в резултат от естествени природни процеси (наводнения, ерозия, и др.), последствията от които все още не са отстранени в някои речни корита, което освен екологични последици води и до стопански - като например подприщване на пътни съоръжения.
Идентифицирани са следните екологични проблеми, които могат да се класифицират в няколко групи :
Проблеми, свързани с количеството на водите
Регулиране на оттока и прехвърляне на води
-
Наличният естествен отток в реките в месеците на маловодие е в границите на литри или практически пресъхват.
-
В много единични участъци на речните русла, предимно в границите на населените места и землищата им, състоянието и проводимостта на водата е чувствително влошена. Значителните промени в морфологичното състояние, със силно понижение на котата на речното дъно, довежда до съпътстващо обезводняване на речните тераси и заедно с извършвания преди години прекомерен добив на баластра е довело до силно ерозирани брегове и лоша проводимост.
Водоснабдяване и разход на природни ресурси
-
Населението предимно в селата не е обхванато напълно с водоснабдителна мрежа.
-
Не навсякъде се доставя необходимото количество вода за питейно-битови нужди.
-
Водопроводната мрежа в много от градовете е амортизирана и се допускат загуби на вода над 65%. Констатираните загуби на вода от водопроводната мрежа са изключително големи и се дължат основно на физически течове – както видими, така и скрити. Преобладаващата част от действащите водоснабдителни активи (водовземни съоръжения, водопроводна мрежа, помпи, хидрофори, водомери и др.) са въведени в експлоатация преди 1980г. и са изградени от материали (преобладаващо етернитови и стоманени тръби), чийто срок на годност е изтекъл.
-
За промишлено водоснабдяване обикновено се използва условно чиста вода, но все още не са достатъчни дейностите по внедряване на водоспестяващи технологии, затворени оборотни цикли и др.
-
Питейната вода предимно се хлорира. Липсва достатъчен брой пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ).
-
В голяма част от водопроводната мрежа, в т.ч. вертикалните водопроводни инсталации в сгради, нивото на корозия или натрупвания на отлагания е значително, което обуславя рискове за качеството на водата.
Напояване
-
Нерационално използване на съществуващите хидромелиоративни съоръжения (язовири, помпени станции, напоителни канали).
-
Лошо състояние на съществуващите хидромелиоративни съоръжения.
-
Липса на хидромелиоративни съоръжения в определени райони; (части от напоителни и отводнителни системи, заедно с помпените станции са унищожени).
Проблеми, свързани с качеството на водите
-
Отпадъчните води от населените места не са обхванати напълно от канализационна мрежа;
-
Заустване на непречистени отпадъчни води в Повърхностните Водни тела (ПВТ).
-
Значимо е натоварването от специфични органични замърсители от земеделски практики и животновъдство;
-
Състоянието на съществуващите канализационни мрежи не навсякъде е добро. Канализационната мрежа е амортизирана и допуска течове;
-
Липса на достатъчно пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, поради което голямо количество непречистени отпадъчни води се изпускат във водните тела /обекти;
-
Състоянието на някои от съществуващите ПСОВ не е добро. Тези ПСОВ са били изградени основно през 70-те и 80-те години на миналия век и в много от тях все още не е направена пълна смяна на оборудването, понякога не работят или не пречистват достатъчно, поради което се налага разширение, реконструкция и модернизация (РРМ), пречистването не е неефективно по отношение на азот и фосфор и от тях се заустват води, превишаващи нормите за ІІ-ра категория водоприемник на амониев азот, нитритен азот и фосфати;
-
Наличие на нерегламентирани сметища за битови отпадъци, включително и в границите на заливаемите тераси на реките.
Хидроморфологични изменения и Защита от вредното въздействие на водите
-
Незадоволително е състоянието на корекциите на реките (диги, надлъжни и напречни съоръжения, дънни и хидравлични прагове);
-
Поддъръжането проводимостта на речните легла не e във всички участъци и нe e достатъчно;
-
Начинът на изземане на инертни материали в действителност води до образуване на езера, вследствие удълбочаване в определения участък на речното корито или в крайречната зона;
-
Състоянието на дигите и корекциите в някои участъци от реките изисква изграждане на нови и подновяване на старите в границите на населените места с оглед превенция и защита от наводнения;
-
Наличието на ВТ, които са пресъхващи е причина за недостиг на вода.
4.2.2Подземни води
Най-значим проблем свързан с подземните води е антропогенното въздействие върху химичното и количественото и им състояние, произтичащо от:
- точкови източници на замърсяване: стари нерегламентирани сметища за битови отпадъци от населените места, складове за пестициди и др.;
- дифузни източници на замърсяване: селища без ПСОВ и без или с частично изградена канализационна мрежа, съществуващите, в значителна степен амортизирани, канализационни мрежи, земеползването (орна земя и трайни насаждения), свързано с прилагане на торове и препарати за растителна защита;
- състоянието на водовземането: сезонен недостиг на питейна вода в някои населени места, големи загуби на питейна вода преди достигане до потребителите; използване на питейна вода за промишлени нужди и напояване.
Сподели с приятели: |