Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка

2.1.3Почви

Господстващ почвен тип на равнините и в долните части на планинските склонове под сухите гори и храсталаци са канелените почви, а също така канеленовидни лесивирани и плитките почви. В ниските слабо дренирани части на Софийското поле са разпространени смолници. Подножията на склоновете на планините до 600-800 m надморска височина, покрити със сухи дъбови гори и храсталаци са заети с кафяви и канеленовидни почви. На височина 800-1500 m се разполагат кафяви планинско-горски почви под букови и смесени гори. В този пояс са разпространени широко и рендзините.

В по-високите части на планинско горския пояс се появяват кисели кафяви планинско-горски почви, които на височина над 1500 m се сменят със субаплийски планинско-ливадни почви.

На територията на Югозападен район се прилага система на три нива за мониторинг на почвите в областите. На първо ниво се извършва широко мащабен мониторинг, на второ се наблюдават мрежите на вкисляване и засоляване, на трето ниво се определят локалните замърсители от земеделски източници. Целта на тази система на наблюдение е да се обхванат по-големи територии от почвеното многообразие на територията на страната. За целите на наблюдението се определят пунктове за съответната територия.

На територията на Югозападен район попадат следните РИОСВ – Перник, София и Благоевград.

Съгласно Националната мониторинговата програма на МОСВ на територията на РИОСВ – Перник са обособени 15 пункта за пробонабиране – 8 на територията на област Перник и 7 на територията на област Кюстендил. Показателите за изпитване са: рН (Н₂О), тежки метали и металоиди (мед, цинк, кадмий, арсен), органичен въглерод, общ азот и фосфор. Допълнителни показатели за ограничен брой пунктове (2 бр.) са хром, никел, живак, 16 полициклични ароматни въглеводороди, полихлорни бифенили и хлорорганични пестициди. Резултатите от изпитанията на почвените проби показват, че на териториите на областите Перник и Кюстендил няма превишения на референтните стойности за пределно допустими концентрации.

Засегнатите от ерозия площи на територията на РИОСВ-Перник са по-малко от 240 000 ha, като средногодишният интензитет на водната ерозия е около 3 t/ha. Площите с много голям риск са 608 ha със средногодишен интензитет 45 t/ha. Засегнатите от ветрова ерозия площи са 22 995 ha със средногодишен интензитет 1,1 t/ha.

На територията на РИОСВ-Перник няма пунктове следящи засоляването на почвите, а пунктът следящ за вкисляване е един и е разположен в гр. Дупница. Резултатите на взетите от него проби показват силно вкисляване в повърхностния почвен слой.

Одобрените пунктове за почвен мониторинг на територията на областите Софийска и София са общо 13 пункта. На територията на РИОСВ - София са районите с трайно замърсяване на почвите – район Кремиковци и община Пирдоп. Замърсени с тежки метали са терени в землищата на села Долни и Горни Богров и с. Яна, р-н Кремиковци. Като основен източник за замърсяване остава “Кремиковци”АД. Регистрираните степени на замърсяване в отделните селища са - землището на с. Долни Богров – 716 dka, 685 dka и 323 dka. Землището на с. Г. Богров – 3 489 dka, 2 807 dka и 3 279 dka. Землището на с. Яна – 6 027 dka, 1 953 dka и 125 dka.

Налаганите санкции по почвите в повечето случаи са за аварийни (залпови) замърсявания с нефтопродукти (предимно от пътно – транспортни произшествия). В някои случаи замърсяването на почвите се дължи от вредни емисии във въздухa от производствени дейности, увреждащи вторично качествата на прилежащите земи с тежки метали и др. вредни вещества.

Нарушените терени (селскостопански и горски фонд) от минно - добивна и кариерна дейност на територията на областите Софийска и София са 36 777,52 dka, а рекултивираните терени са 4 235,56 dka.

Не са констатирани през 2011 г. проблеми със складове за съхранение на пестициди и препарати за растителна защита.

Извършваният нерегламентиран добив на баластра (строителни материали) от коритата на реките създава опасност за развитие на регресивна ерозия нагоре по течението им, в това число физическо унищожение на намиращите се в съседство земеделски земи.

На територията на РИОСВ – Благоевград попадат 22 броя постоянни пункта за мониторинг на почвите I-во ниво. Периодичността е 5 години, като пълен набор от проби са правени през 2005-та и 2010-та година. Анализите за тежки метали показват следното:

• 
  Cu – само в пункт Беслен превишения на ПДК
  
• 
  Cd – пункт в Банско и показатели над ПДК и МДК и под Интервеционната концентрация
  
• 
  Pb – пункт с.Брезница с показатели на границата на МДК
  
• 
  Ni – пункт с.Беслен превишения на ПДК и МДК
  
• 
  Cr – пункт. Беслен превишения на границата на МДК
  
• 
  As – няма регистрирани превишения през годините
  

Мониторингът на II-ро ниво показва наличие на вредна киселинност на почвата в района. И в трите пункта (Марикостиново, Първомай, Сатовча) показателите са над нормите, като същите са представителни за разпространените в региона почвени типове, ползвани за земеделска дейност.

Характерна за района е водната ерозия, която нанася сериозни увреждания на почвите.

2.1.4Ландшафт

Западната част (Краищенско-Ихтиманската зона) заема относително компактно обособено планинско пространство в западната част на Преходната зона. Простира се на запад от р. Тополница и се отличава с най-раздробен и силно диференциран релеф. В морфографско отношение тя наподобява мозайка от планини и котловини простиращи се предимно в северозапад-югоизточна посока. Наред с планинската верига на Ихтиманска Средна гора (включваща Белица (1 221 m), Лозенска планина (1 190 m), Еледжик (Ветрен, 1 186 m) и Черни рид (1 275 m)) и масивни изолирани планински купени (Плана, Сакар), тук се очертават ниски планински ридове, както и изолирани или плоско разстлани възвишения. Между различните по размери позитивни форми на релефа се простират множество между планински котловини (Горнокамарска, Саранска, Софийска, Бурелска, Пернишка, Брезнишка, Ихтиманска, Радомирска, Трънска, Костенецко –Долнобанска, Самоковска и Дупнишка).

Няколко напречни планински рида свързват западната Краищенско-Ихтиманска част на Стара планина (рида Гълъбец, 925 m, ) Рила (ридовете Шумнатица, 1 397 m и Шипочан, 1 300 m н.в.) и Осоговска планина (Лисец, 1 500 m). В центъра на тази част сред мозайката от планини и котловини уединено се извисява с повече от 1 700 m над Софийското поле куполът на Витоша (Черни връх, 2 290 m). Планината се отличава с голяма монолитност, стръмни склонове, добре развита и дълбоко вкопана радиална долинна мрежа и етажирано разположени склонови стъпала.

В Осоговско-Беласишката планинска редица от север на юг се включват планините Осоговска (вр. Руен, 2 252 m), Влахина (вр. Кадийца, 1 924 m), Малашевска (Ильов връх, 1 803 m), Огражден (вр. Билска чука, 1 644 m) и Беласица (вр. Радомир, 2 029 m). Планините са отделени със сравнително високи седловини и формират общо орографско тяло. Изключение прави само уединения пирамидален хорст на Беласица, разграничен на север от Огражден от дълбоката долина на р. Струмешница. В Струмската грабенова долина се наблюдават последователно редуващи се долинни разширения и котловини, разделени чрез напречни прагове, прорязани от проломи. От север на юг тук се редуват Кочериновското разширение (370 m), Белополският пролом (дълъг около 4 km), Благоевградското разширение (350 m), Орановският пролом (8 km), Симитлийско-Крупнишкото разширение (350 m), Кресенският пролом (25 km), Санданско-Петричката котловина (200 m), граничния с Гърция Рупелски пролом (18 km, от които 3 km на българска територия).

Рило-Пиринската планинска група се издига между долините на р. Струма (от запад) и долините на реките Места и Яденица (от изток). В морфографско отношение тази планинска група се включва най-високите планини в страната – средната им височина е 1 300 m, само високопланинския пояс (над 1 600 m), заема 32% от общата им площ, а билните части се издигат с 1 600-2 100 m над подножията. Характерни за тези масиви са дълбоко всечените речни долини.

Двете типични вътрешнопланински котловини, разглеждани в обсега на целия масив, Разложка (900 m) и Гоцеделчевска (550 m) са формирани в Средноместенския гребни са свързани чрез пролома Момина клисура (дълж. около 25 km).

Границите на района съвпадат с части от западната и южната граница на България. В пограничната зона, по западната граница преобладаващо се повтарят групите ландшафти на високопланинските субалпийски ливади и храсти върху интрузивни скали, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали, ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланинските котловини върху неспоени кватернерни наслаги с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на планинските скали и сипеи в структурно-ерозионен релеф от карбонатни скали, ландшафти на високопланинските иглолистни гори върху интрузивни скали, ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на лесо-ливадно-степните възвишения от масивни и метаморфни скали сред равните дъна на междупланинските котловини със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху варовикови скали, ландшафти на високопланинските редки и нискостеблени гори върху кристалинни шисти и гнайси, ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланински котловини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на лесо-ливадно-степните възвишения сред равните дъна на междупланински котловини от масивни и метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на високопланинските редки и нискостеблени гори върху мрамори, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

По южната граница преобладаващо се повтарят групите ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на планинските скали и сипеи в структурно-ерозионен релеф от интрузивни скали, ландшафти на лесо-ливадно-степните възвишения сред дъната на вътрешнопланински котловини от масивни и метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на ливадно-степните дъна на вътрешнопланински котловини с неспоени кватернерни наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на ливадно-степните дъна на вътрешнопланински котловини с плиоценски песъчливо глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на високопланинските иглолистни гори върху кристалинни шисти и гнайси, ландшафти на високопланинските иглолистни гори върху мрамори, ландшафти на умереновлажния планински открит карст в метоморфозирани варовици, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

Като чувствителни ландшафти могат да бъдат разгледани уникалните ландшафти на природни забележителности, които са под законова защита. В Таблица 2.1.4-1 е дадено разпределението на природните забележителности в ЮЗР, по данни от ИАОС.