Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка
Изтегляне 4.03 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.1.2.1Повърхностни води
- 2.1.2.2Подземни води
2.1.2ВодиУправлението на водите на територията на Република България се осъществява на национално и басейново ниво като са определени следните райони за басейново управление на водите: 1. Дунавски район с център Плевен; 2. Черноморски район с център Варна; 3. Източнобеломорски район с център Пловдив; 4. Западнобеломорски район с център Благоевград. Териториите на шестте района от ниво 2 в България не се припокриват с териториите на четирите Басейнови дирекции за управление на водите. Това обстоятелство възпрепятства диференциацията на ресурсите на повърхностните води по региони, поради което на Фигура 2.1.2-1 са посочени регионите или части от тях, попадащи на територията на съответната Басейнова дирекция. 1. Райони от ниво 2, попадащи в Дунавски район с център Плевен –Северозападен регион; Северен централен регион; Северозападна част на Североизточен регион; Поречие на р. Искър от Югозападен регион; 2. Райони от ниво 2, попадащи в Черноморски район с център Варна - Североизточен регион (без северозападната му част), Източна част на Югоизточен регион и много малка част от Северен централен регион; 3. Райони от ниво 2, попадащи в Източнобеломорски район с център Пловдив - Южен централен регион, Западна част на Югоизточен регион и малка част от Югозападен регион; 4. Райони от ниво 2, попадащи в Западнобеломорски район с център Благоевград - Югозападен регион (без поречието на р. Искър) и Южен централен регион (поречие на река Доспат). 
Фиг. 2.1.2-1 Карта на България съпоставяща границите на шестте планови района и четирите Басейнови дирекции 2.1.2.1Повърхностни водиВодите на Югозападния район от ниво 2 попадат в Западнобеломорския, Дунавския район за басейново управление на водите и малка част от Източнобеломорски район. В Западнобеломорски район са включени водосборните басейни на реките Струма и Места. Поречията на тези реки са най-водоносните сред речните басейни в страната, с най-голям годишен обем на отточните водни количества. Басейнът на р. Струма заема югозападния дял на България до границите със Сърбия, Македония и Гърция. Общата площ на горното и средното поречие на реката до държавната граница е 10 797 km2. Водосборът обхваща една десета част от територията на страната и е вторият по големина след поречието на р. Марица. Река Струма има 42 притока от първи и втори порядък. По-големите от тях са реките Конска, Драговищица, Бистрица, Джерман, Рилска, Илийна, Благоевградска Бистрица и Санданска Бистрица. Най-големите язовири са Студена (община Перник) и Пчелина (община Ковачевци). По информация от Западнобеломорски район могат да се направят следните изводи за състоянието на повърхностните водни тела в поречието на река Струма за 2011 г : В речния басейн на р. Струма има 77 бр. повърхностни водни тела. От тях:
Водосборът на река Места 2767,1 km2 покрива 20 % от площта на района. Върху тях се формират 1131 млн.м3 повърхностни води в средна по отток година. Това са 32,6 % от оттока в този район. В национален мащаб р.Места заема 2,49 % от площта и формира 6,5 % от оттока. По-големи притоци са р.Доспатска – най-големият приток, който се влива в Места на гръцка територия, Бистрица, Канина, Мътница, Брезнишка, Глазна, Златарица, Добринишка, Ретиже. По данни от басейновата дирекция могат да се направят следните изводи за състоянието на повърхностните водни тела в поречието на река Места за 2011 г - в речния басейн на р. Места има 38 бр. повърхностни водни тела. От тях:
За частта на БДДР която попада в ЮЗР с най-голямо стопанско значение е р.Искър, която осигурява вода за столичния град, захранвайки язовир “Искър”. Площта на водосборната област на р. Искър е 8 646 km2 за цялото поречие, като основни притоци на река Искър са 25 реки. По-големи от тях са Палакария (39,2 km), Стари Искър (65,2 km), Сливнишка река (38,1 km), Батулийска (40,2 km), Малък Искър ( 85,5 km). За диагностичната категоризация на р. Искър, реката е разделена на 14 участъка. Дължината на всеки участък е определена от физикогеографските особености, основните източници на замърсяване и информацията, с която се разполага. С най-слабо стопанско значение за развитието на региона е река Ерма, която води началото си от Република Сърбия. В горната си част тя се образува от множество рекички, които имат планински характер. При с.Стрезимировци р. Ерма влиза в българска територия. Коритото на реката е с широчина 12-14 m и с немного високи брегове (1-2 m). Почти цялата речна долина тук се използва от местното население за отглеждане на най-различни земеделски култури. Влива се в р. Нишава при с. Градище. По-важен приток на р. Ерма на наша територия е р. Ябланица. Площта на водосборната област (на българска територия) е 523 km2 . Общо в Югозападен район са изградени 218 874 dka напоителни системи, от които 172 740 dka по поречието на р.Искър, 40 128 dka по поречието на р. Струма и 6 006 dka по поречието на р. Места. Информация за състоянието и характеристиките на повърхностните водни тела попадащи в ЮЗР съгласно ПУРБ 2010-2015г. на Дунавски район е дадено в Таблица 2.1.2.1-1. Целта на плана е достигане на добро химично и екологично състояние на повърхностните води. Таблица 2.1.2.1-1 Състояние на повърхностни водни тела в Дунавски район за басейново управление
Информация за състоянието и характеристиките на повърхностните водни тела попадащи в ЮЗР съгласно ПУРБ 2010-2015г. на Източнобеломорски район е дадено в Таблица 2.1.2.1-2. Целта на плана е достигане на добро химично и екологично състояние на повърхностните води. Таблица 2.1.2.1-2 Състояние на повърхностни водни тела в границите на ЮЗР, Източнобеломорски район за басейново управление
Водоснабдяване За водоснабдяването на населените места с вода за питейно-битови цели се използват само около 8-10% от използваемите водни ресурси на страната. Във всички населените места от региона има изградени централни водоснабдителни системи, с изключение на няколко много малки и отдалечени от общинските центрове села. За водоснабдяването на гр.София се използват водите на язовирите “Искър” и “Бели Искър”, а за гр.Перник- язовир “Студена”. Останалите населени места ползват вода от повърхностни течащи води или от подземни водоизточници. Подобряване на качеството на водите до изискванията за питейни цели се осъществява чрез пречиствателни станции за питейни води. Необходимо е изграждането на нови пречиствателни съоръжения за областите, където качеството на водата не отговаря на нормите. В областта на екологичната инфраструктура на територията на ЮЗР не се наблюдава съществено развитие през последните години. До голяма степен остават нерешени проблемите, свързани с незадоволителното състояние на инфраструктурата за канализация, пречистване на отпадните води и доставяне на прясна питейна вода. В Югозападния район е достигната висока степен на развитие на водоснабдителните мрежи, тъй като делът на водоснабденото население е 99,0%, колкото е и средното за страната. Най-добро задоволяване на нуждите на населението с питейна вода е достигнато в областите София (столица) - 100% и Кюстендил - 99,2%, малко по-нисък е този показател за област Благоевград (95,5%). Районът разполага със значителен воден ресурс. Въпреки това съществуват проблеми - голяма част от изградените водоснабдителни мрежи са амортизирани, а някои от по-малките населени места изпитват затруднения с непрекъснатата доставка на питейна вода поради повреди по водопроводната мрежа. Делът на населението със сезонен или целогодишен режим на водоснабдяване за района е 0,2%. Таблица 2.1.2.1-3. Дял на населението, обслужвано от водоснабдителна мрежа и дял на населението с режим на водоснабдяване към 2010 г.
Източник: Национален статистически институт Таблица 2.1.2.1-4. Водоснабдяване към 2010 г.
Източник: Национален статистически институт Доставената вода за задоволяване нуждите на производствения и битовия сектор от ВиК в Югозападния район през 2008 г. е 141,85 млн. куб.м. Най-голям консуматор е област София (столица), за задоволяването на чиито нужди са доставени над 89 млн. куб.м вода или 63,7% от общото количество вода доставена в Югозападния район. С най-малка консумация на вода е област Перник – малко над 9,63 млн. куб.м – около 6,8% от доставената вода в района. Общото количество на подадената вода на ВиК фирмите в Югозападния район е 318.27 млн. куб.м. Загубите при преноса на вода по водопроводната мрежа в района са 55.4% за 2010 г., което показва че водопроводите са силно амортизирани и се нуждаят от цялостна модернизация. Канализация Изхвърлянето на непречистени битови и промишлени води е основната причина за нарушеното състояние на водите и речните участъци. Канализационните системи в населените места имат важно значение за поддържането на благоприятна и здравословна жизнена среда, опазване на водните ресурси от замърсяване и поддържане на екологичното равновесие. По степен на изграденост на канализационната мрежа в населените места в ЮЗР и пречиствателни станции за отпадни води има значително изоставане спрямо развитието на водоснабдителните системи. Отчетените данни показват добрата инфраструктурна обезпеченост в района по отношение на заустените отпадъчни води в канализационната мрежа. Голяма част от водите се третират и насочват към общата канализационна мрежа. Усилията трябва да се насочат към изграждане на ПСОВ и в малките населени места, където е възможно да се прилага технологията на модулните пречиствателни съоръжения, които са приложими за населени места с население до 15 000 души. Подобно решение е приложимо и за туристически курорти и самостоятелни хотелски комплекси, с което ще се решат значителни екологични проблеми, свързани с пречистването на отпадните битови води. Над 20% от изградените канализационни мрежи са физически и морално амортизирани, и се нуждаят от реконструкция, а в някои случаи от цялостна подмяна поради невъзможност да се обслужват отпадните води на всички потребители. По степен на обслужване от канализационните мрежи районът е на първо място в страната. Към 2010 г. 85,8% от населението на Югозападния район е обхванато от канализационни услуги, като по този показател районът е значително над средното ниво за страната - 70,6%. Във вътрешнорегионалната структура се отчитат разлики, като единствено област Кюстендил е под средното ниво за страната с 67,6%, а област София (столица) е на първо място в България с 94,3% дял на населението, обслужено от канализация. Наблюдават се и големи различия в дела при големите градски центрове и малките населени места. Така например, за някои села в района този показател е едва около 10%. Липсата на канализационни мрежи в някои села е причина за заустване на отпадните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подпочвените води.
Източник: Национален статистически институт Пречистване на отпадните води Сравнителната таблица с изградените ПСОВ на територията на района от ниво 2 и общо за страната показва равномерно разпределение, отговарящо на средните стойности. Следва да се отбележи, че обслужваното население в абсолютна стойност е значително повече при сравнение с другите планови райони. Този ефект се получава заради големия брой население на София и Перник, което се обслужва от съществуващите пречиствателни станции в двата града. Необходими са дейности по осигуряване пречистването на отпадните води и в по-малките населени места, основно общинските центрове, както и в туристическите центрове, където се наблюдава концентрация на потребление. Относителният дял на населението обслужено от пречиствателни станции за отпадни води в Югозападния район е 71,4%, значително по-висок от средния за страната – 47,6 %. На територията на района има 16 пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ) от общо 79 за страната. Най-висок е процентът на населението, обслужвано от ПСОВ в област София (столица) – 93,3%, а най-нисък – в област Благоевград – 25,8%. Сравнително ниска е стойността и за област Софийска - 28,8%. Отбелязват се различия в степента на пречистване на водата на големите градове и по-малките населени места. Таблица 2.1.2.1-6. Селищни пречиствателни станции за отпадни води (СПСОВ) и дял на населението, обслужвано от СПСОВ към 2010 г.
Източник: Национален статистически институт Общото количество за 2010 г. на заустените отпадни води за района е 239.39 млн. куб.м., като 29.84 млн. куб. м от тях са отведени без пречистване. Югозападният район се нарежда на първо място по степен на третиране на отпадните води – 88,45 % при средна стойност за страната 73,84%. Най-висок дял на пречистване на отпадните води през 2010 г. е достигнат в област София (столица) - 95,7%, а най-малък в област Благоевград - около 54,43 % от общото количество на заустените отпадни води. Таблица 2.1.2.1-7. Заустени отпадъчни води към 2010 г. (млн.куб.м/год.)
Източник: Национален статистически институт 2.1.2.2Подземни водиВ земните недра на България са обособени 177 подземни водни тела, представляващи самостоятелни и значими части от пресни подземни води. От тях 54 тела са в Югозападен район, в това число девет тела на територията на Дунавския район, шест тела - на територията на Източнобеломорския район и всички 39 тела на територията на Западнобеломорския район за басейново управление на подземните води. Количественото състояние на пресните подземните води (естествени ресурси, разполагаеми ресурси, разрешено водовземане и свободни ресурси), по данни на Басейновите дирекции за управление на водите, е отразено в Таблица 2.1.2.2-1. Таблица 2.1.2.2-1. Количественото състояние на пресните подземните води
По данни от „Регистър на ресурсите на минералните води – изключителна държавна собственост” на територията на Югозападен район има 38 находища на минерална вода и 13 находища публична общинска собственост (по данни от „Регистър на ресурсите на минералните води – публична общинска собственост”). Утвърдените им експлоатационни ресурси, разрешеното водовземане и свободните количества минерални води към 01.01. 2013 г са отразени в Таблица 2.1.2.2-2. Таблица 2.1.2.2-2 Утвърдени експлоатационни ресурси, разрешено водовземане и свободните количества на минерални води към 15.09.2012 г.
С решения на министъра на околната среда, 26 броя находища на минерална вода изключителна държавна собственост са предоставени безвъзмездно на съответните общини за управление и ползване за срок от 25 години. Химично състояние на подземните води В Дунавския басейнов район основен замърсител на подземните води са нитратите. Освен това са отчетени единични превишения на стандартите за качество: в два пункта за никел (20 μg/l) и в два пункта за хром (50 μg/l). От анализите на специфични органични замърсители не се установяват превишения на стандартите им за качество. В Източнобеломорския басейнов район най-съществено е замърсяването на подземните води с нитрати. Резултатите от анализа на метали показват единично превишение на стандарта за качество за олово(42 μg/l). В Западнобеломорския басейнов район също най-значително е замърсяването с нитрати. От анализа на тежки метали не се установяват превишения на стандартите им за качество. Обобщени данни за наблюдаваните превишения по другите задължителни показатели (брой на пунктовете, диапазон на превишенията в пъти над стандартите за качество), съгласно заповедта за мониторинг, са посочени в Таблица 2.1.2.2-3. Таблица 2.1.2.2-3 Обобщени данни за наблюдаваните превишения по различни показатели по Басейнови дирекции
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||