Връзка на Регионалния план за развитие на Югозападен район за периода 2014-2020 г. с други съотносими планове и програми

1.3Връзка на Регионалния план за развитие на Югозападен район за периода 2014-2020 г. с други съотносими планове и програми

• 
  Европейски стратегически документи
  

Цели да превърнем Европейския съюз в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване. Тази стратегия има три приоритета за развитие, насочени към изграждане на социалната пазарна икономика на Европа за 21-ви век:

- Интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;

- Устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;

- Приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.

В обхвата на тези три приоритета са очертани пет водещи цели, определени както на ниво ЕС, така и за всяка държава членка по отделно. За България целите са:

- Повишаване до 76% заетостта на жените и мъжете на възраст от 20-64 години;

- Увеличаване равнището на комбинираните (публични и частни) инвестиции в областта на научноизследователската и развойна дейност в рамките от 1.4% до 2% от БВП;

- Намаляване емисиите на парникови газове с 20%, в сравнение с нивата от 1990 г. и увеличаване до 16% дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия;

- Подобряването на енергийната ефективност приблизително с 25% и намаляването с 50% на енергийната интензивност на БВП до 2020 година;

- Снижаване под 11% на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване до 36% на дела на лицата на възраст от 30 до 34 години със завършено висше или равностойно на висше образование;

- Намаляване на броя на хората, които живеят под прага на бедност с 260 хил. души.

Трите стратегически цели заложени в РПР на ЮЗР съответстват на целите и приоритетите в Стратегия „Европа 2020”.
Териториален дневен ред на ЕС 2020 и Лайпцигска харта за устойчиви градове

Те са приети на неформална среща на министрите, отговарящи за развитието на градските райони и териториалната кохезия от 24-25 май 2007 г. - Териториален дневен ред на Европейския съюз и Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове – министрите се ангажират „да използват инструментариума на интегрираното развитие на градските райони и свързаното с това управление за прилагането му и за тази цел да създадат необходимата рамка на национално равнище”.

Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове представя две главни цели:

- По-широко използване на подходите на политиката за интегрирано развитие на градските райони;

- Специално вниманието трябва да се отдели на необлагодетелстваните, изостанали зони/части в рамките на града.

Целите заложени в Териториален дневен ред на Европейски съюз и Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове ще бъдат изпълнени в настоящия Регионален план за развитие на Югозападен район за периода 2014 – 2020 г. Това ще се осъществи чрез заложените дейности в следните приоритети: Приоритет IV: Повишаване конкурентоспособността на човешките ресурси и подобряване качествата на урбанизираната среда - Специфична цел IV.2: Интегрирано обновяване и развитие на градовете; Специфична цел IV.3: Селските райони – за да ги има; Специфична цел IV.4: Балансирано пространствено развитие и Приоритет V: Укрепване на административния капацитет и развитие на сътрудничество – Специфична цел V.4: Териториално сближаване чрез трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество.

• 
  Национални стратегически документи
  

Тази програма е национален стратегически документ от най-висок ранг, формулиращ целите и приоритетите за развитието на България във всички сектори, имащи отношение към постигането на целите на Стратегията „Европа 2020”. Националната програма за развитие (НПР): България 2020 е интегриран документ, който показва връзката между приоритетите на Европейския съюз в контекста на Стратегията "Европа 2020" и националните приоритети на България. Тя осигурява основа за разработването на Споразумението за партньорство за кохезионната политика за периода 2014-2020 г. Стратегическият пакет съдържа три основни цели и осем приоритета.

Основните цели, които се поставят в НПР България 2020 са:

1.Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено образование;

2.Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението;

3. Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.

Приоритетите са:

1.Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила;

2.Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване;

3.Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал;

4.Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси;

5.Подкрепа за развитие на високопроизводителна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура, стимулиране на иновативната активност и научните изследвания;

6.Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса;

7.Изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, подкрепа за повишаване на ресурсната ефективност и намаляване на енергийната зависимост;

8.Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.

Изпълнението на всеки приоритет включва реализацията на набор от многосекторни политики, фокусирани върху факторите на социално-икономически растеж в България. В своята същност те са насочени към генериране на балансиран икономически растеж, постигане на висока и качествена заетост, оптимално използване на ресурсите и ефективна грижа за околната среда, както и към повишаване благосъстоянието на българските граждани.

Целите и приоритетите на НПР България 2020 са фундамент в Стратегическа цел 1, 2 и 3 на настоящия Регионален план за развитие на Югозападен район.
Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022

Това е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Важна задача на Национална стратегия за регионално развитие на Република България е да зададе общата стратегическа платформа за подготовка на Регионалните планове за развитие и следващите документи на по-ниските териториални нива, като отчита целите и приоритетите на бъдещата кохезионна политика на ЕС и определя какъв ще бъде приносът на българските региони за нейната реализация.

Постигането на балансирано и устойчиво развитие на районите и преодоляването на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия ще се постигнат чрез заложената в РПР на ЮЗР Стратегическа цел 2: Постигане на балансирано и устойчиво регионално развитие и укрепване на връзките между градските центрове и селските райони, както и Приоритет V – Специфична цел V.4: Териториално сближаване чрез трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество.
Трети национален план за действие по изменение на климата 2013-2020

Документът е приет с Решение № 439 на Министерския съвет от 01.06.2012 г. Третият план за действие по изменение на климата предвижда конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове във всички сектори, като тези мерки са съобразени с политиката на страната в областта на изменението на климата и съответно с потенциала на националната икономика за редуциране на емисиите. Общият ефект от предвидените мерки ще гарантира изпълнение на поетите ангажименти и постигане на правно обвързващите за страната ни европейски цели.

Целите на Третият план за действие по изменение на климата 2013-2020 са свързани с Приоритет III. Опазване и подобряване на околната среда – Специфична цел III. 1: Редуциране на източниците на замърсяване на въздуха.
Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор

Основната стратегическа цел на Националната стратегия за развитие и управление на водния сектор до 2015 г е: „Устойчиво ползване на водните ресурси за осигуряване на водоснабдяване за питейни нужди на населението и за икономиката в условията на басейново управление на трансграничните води и на глобалното изменение на климата, при гарантиране екологичната устойчивост на засегнатите водни системи и национални интереси, свързани с осигуряване необходимата по количество и качество вода за нуждите на сегашните и бъдещите поколения”.

Основната стратегическа цел на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор е съответна на Приоритет II. Развитие на техническата инфраструктура – Специфична цел II.2: Подобряване на водоснабдителната и канализационната инфраструктура и Приоритет III. Опазване и подобряване на състоянието на околната среда.
Планове за управление на речните басейни

Плановете за управление на водите в Западнобеломорски район, Дунавски район и Източнобеломорски район са основен инструмент за управление на водите на басейнов принцип, както и за постигане на целите на Рамковата директива по водите 2000/60/ЕС (РДВ). Плановете за управление на речните басейни са първите планове изготвени от Басейнова дирекция Западнобеломорски район с център Благоевград, Басейнова дирекция за Дунавски район с център Плевен и Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център Пловдив на основание на изискванията на Закона за водите и Рамковата директива по водите. Основната цел на Рамковата Директива за Водите е предотвратяване на влошаване на статуса на всички води и постигане на добро състояние до 2015 година, или най-късно към 2027 г. Директивата определя рамката за опазване и защита на всички води, като:

• 
  Насърчава устойчивото използване на водите, основаващо се на дългосрочна защита на водните ресурси;
  
• 
  Обединява управлението на повърхностните и подземните води;
  
• 
  Насърчава защитата и подобряването на водната среда чрез специални мерки за продължително намаляване на заустванията, емисиите и загубите на приоритетни вещества, както и спирането или постепенното прекратяване на заустванията, емисиите и загубите на приоритетни опасни вещества;
  
• 
  Гарантира продължително намаляване на замърсяването на подземните води и предотвратява тяхното по-нататъшно замърсяване;
  
• 
  Допринася за преодоляване ефектите от наводнения и засушавания.
  

Основната цел на План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район e достигне на добро състояние на водите до 2015 г., посредством определяне и прилагане на необходимите мерки в интегрирани програми от мерки, като са взети предвид съществуващите изисквания в Европейската Общност. Там, където състоянието на водите е вече добро, следва то да бъде поддържано. Екологичните цели за повърхностните води в Западнобеломорски район са:

• 
  Достигане на добро екологично състояние и добро химично състояние на
  
• 
  повърхностните водни тела;
  
• 
  Достигане на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на
  
• 
  повърхностните изкуствени водни тела;
  
• 
  Достигане на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на
  
• 
  повърхностните силно модифицирани водни тела;
  
• 
  Предотвратяване влошаването на състоянието на повърхностните водни тела;
  
• 
  Прекратяване на заустванията на приоритетни опасни вещества в повърхностните води.
  

• 
  Достигане на добро състояние на подземните води (т.е. добро химично състояние и добро количествено състояние на подземните води);
  
• 
  Промяна на значимите и устойчиви тенденции нагоре при концентрацията на
  
• 
  замърсители в подпочвените води;
  
• 
  Предотвратяване влошаването на състоянието на подземните води;
  

Целите на ПУРБ на Западнобеломорски район, Дунавски район и Източнобеломорски район са приложими за Приоритет I. (Специфична цел I.5.), Приоритет II. (Специфична цел II.2) и Приоритет III. (Специфична цел III.2)

Тази стратегия е основополагащия документ на националната енергийна политика на Р. България. Основните приоритети в стратегията могат да се сведат до следните пет направления:

- Енергийна сигурност;

- Намаляване на емисиите на парникови газове;

- Увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в общото крайно потребление на енергия;

- Повишаване на енергийната ефективност;

- Независимо регулиран и конкурентен енергиен пазар.

Основните приоритети на Енергийната стратегия са свързани с РПР на ЮЗР и по-конкретно: Приоритет I. (Специфична цел I.2), Приоритет II. (Специфична цел II.4.), Приоритет III. (Специфична цел III.1) и Приоритет IV. (Специфична цел IV.2.)

Националният план обхваща периода 2010 - 2020 г. и включва цели за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и енергия от възобновяеми източници (ВИ) в транспорта до 2020 г. За постигане на целите са предвидени подходящи политики и мерки за насърчаване производството на енергия от ВИ, при отчитане на въздействието от подобряване на енергийната ефективност и въвеждането на енергоефективни технологии.

Целите на Националният план за действие за енергия от ВЕИ са приложими в РПР на ЮЗР и по-точно в: Приоритет I. (Специфична цел I.2), Приоритет II. (Специфична цел II.4.) и Приоритет IV. (Специфична цел IV.2.).
Трети национален план за действие за енергийна ефективност

Понастоящем, в сила е Втори национален план за действие за енергийна ефективност 2011–2013 г., приет с Протокол № 36.14 на Министерския съвет от 28.09.2011 г. Вторият национален план за действие по енергийна ефективност е разработен въз основа на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на Европейския парламент и Съветът на Европейския съюз. Вторият тригодишен план за действие по енергийна ефективност формулира междинна индикативна цел за периода 2011–2013 г., а именно спестяване на горива и енергии към 2013 г. в размер на 6 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление в обхвата на Директивата за периода 2001-2005 г. Тази цел възлиза на 4 860 GWh (418 ktoe) годишни спестявания на горива и енергии.

Изпълнението на Втория национален план за действие за енергийна ефективност трябва да допринесе за постигането на националната цел за енергийни спестявания, определена в Първия национален план за действие по енергийна ефективност. Националната цел, която следва да бъде постигната през 2016 г., възлиза на 7 291 GWh годишни спестявания или 627 ktoe/год и представлява 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г. (81024 GWh).

През 2013/2014 година предстои да се приеме Трети национален план за действие за енергийната ефективност с тригодишен период на действие. Целите и приоритетите най-вероятно ще бъдат повлияни от отчета на Втория национален план, тъй като се взема предвид постигнатия напредък.

Съществува нормативна база, необходима за създаване на материална база и условия за интегрирано обучение на децата и учениците със специални образователни потребности в системата на народната просвета.

В съответствие с изискванията на Закона за интеграция на хората с увреждания е необходимо във всяка сграда, използвана за нуждите на образователната система, да бъде изградена достъпна архитектурна среда. Социално включване и осигуряване на равен достъп до образование на децата и учениците със специални образователни потребности чрез изграждане на достъпна архитектурна среда като част от нужната подкрепа за тяхното общообразователно обучение.

Целите на Програмата за Създаване на достъпна архитектурна среда ще бъдат на практика приложени чрез дейностите заложени Приоритет IV. – Специфична цел IV.2: Интегрирано обновяване и развитие на градовете.

Документът е приет с Протокол № 13.38 на Министерския съвет от 02.04.2009 г. Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България обхваща периода 2009-2013 г. Тя систематизира визията, стратегическите цели, приоритетите, специфичните цели, задачите, дейностите и проектите, чиято реализация ще води до утвърждаване на устойчиви схеми за развитие и управление на туристическите дейности.

Тази стратегия е релевантна на Приоритет I. – Специфична цел I.4. Оползотворяване на местния туристически потенциал и Специфична цел I.5. от РПР на ЮЗР.

Стратегията очертава най-важните насоки за развитие на транспортната система в следващия десетгодишен период. Стратегическите цели на политиката в транспортния сектор са:

- Постигане на икономическа ефективност;

- Развитие на устойчив транспортен сектор;

- Подобряване на регионалното и социално развитие и обвързаност.

Стратегическите приоритети на транспортния сектор са:

- Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура;

- Интегриране на българската транспортна система в европейската;

- Прозрачни и хармонизирани условия за конкуренция на транспортния пазар. Осигуряване на добра бизнес среда;

- Осигуряване на адекватно финансиране за функциониране и развитие на транспортния сектор. Ефективно усвояване на средствата от европейските фондове;

- Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората;

- Постигане на висока степен на безопасност и сигурност на транспорта;

- Осигуряване на качествен и лесно достъпен транспорт във всички райони на страната;

- Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт.

Стратегическите цели и приоритети на транспортния сектор се свързват с Приоритет II. – Специфична цел II.1. и Приоритет IV. – Специфична цел IV.2. от РПР на ЮЗР за периода 2014 – 2020 г.