Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка
текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на РПР на ЮЗР 2014- 2020
Изтегляне 4.03 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.1.1Въздух, климатични фактори
2текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на РПР на ЮЗР 2014- 20202.1Текущото състояние на околната средаВ настоящата част на доклада е разгледано състоянието на тези компоненти и фактори на околната среда, които се очаква да бъдат засегнати от прилагането на Регионалния план за развитие на Югозападен район 2014-2020. 2.1.1Въздух, климатични факториВ климатично отношение Югозападният район се отнася към Европейско континенталната и Континентално средиземноморската климатични подобласти. Северната част на района се характеризира с умерено континентален климат и попада в 3 климатични района – Планински; Припланински и Нископланински райони в Западна Средна България; Климатичен район на високите полета на Западна Средна България. Климатичният район на високите полета в Западна Средна България обхваща котловинните полета в тази част на страната, характеризиращи се с общи климатични особености. Зимата тук е студена със средна януарска температура 2-3,5 под нулата. Броят на дните с температури под -10 през зимата са около 15-20. Минималните температури през януари достигат до -16-18, а в по-високите полета и под 22 C. През зимата има снежна покривка през около 50-60 дни. Зимните валежи са относително малки 80-120 mm. Лятото е по-прохладно от това в Северна България със средни юлски температури около 20 C. Обичайно максималните температури рядко надхвърлят 34 C, въпреки, че през 2007 г са регистрирани температури около 40 C. Летните валежи са около 170-210 mm. Годишният валеж за района е около 550-600 mm. Климатичният район на нископланинските части на Западна Средна България обхваща планините Витоша (като изключим най-високите й части), Люлин, Верила, Краище, Коньовска планини. Климатичните условия в този район се определят главно от сравнително голямата надморска височина – средно 700 до 1000 m. Теренът се характеризира с преобладаването на наклонени форми, което увеличава разнообразите в топлинните и валежни условия. Зимата е относително студена и относително бедна на валежи. Тук обаче липсват много ниските минимални температури, характерни за котловинните полета. Тук средните от най-ниските минимални температури за януари са с 2 C до 4-5 C по-високи от тези в съседните котловини. Снежната покривка се задържа общо около 60-80 дни. Лятото е сравнително хладно със средна юлска температура 16,5-19,5 C, а максималните температури рядко надвишават 32 – 34 C. Летните валежи надвишават съществено зимните с около 14-15% от годишната сума. Годишният валеж в този район е около 500-800 mm. Планинският климатичен район обхваща частите от Витоша, северните склонове на Рила и Краище с надморска височина над 1 000 m. Тази особеност води до понижаване на температурите и нарастване на валежите. Зимата е студена – средната януарска температура е около 4-6 C под нулата за места с надморска височина до 2 000 m. На по-големи височини тя е още по-ниска с от 7 C до 9 C. Въпреки твърде ниските температури, абсолютните минимални температури не са така ниски както в съседните котловини. Снежната покривка се отличава със своята устойчивост и дебелина – средно около 40-60 cm. Снежната покривка се установява средно през декември и се задържа в зависимост от височината до април или май. Зимните валежи варират от около 130 mm до около 280 mm. Лятото е хладно – средната юлска температура в по-ниските части (до 2 000 m) 10-16 C, а в по-високите от 7,5 C до 10 C. Валежната сума през юли е над 100 mm. В по-ниските части годишната сума на валежа е около 750-850 mm, а в по-високите 110 - 1 200 mm. Средната част от района попада в Преходно континенталната климатична подобласт на Европейската континентална климатична област и по-конкретно към 3 климатични района – Кюстендилско-Благоевградски климатичен район; Рило Осоговски нископланински климатичен район; Планински климатичен район.
Термичните условия през лятото се определят главно от надморската височина и от сравнително по-малката облачност. Летните валежи са около 120-160 mm. Меките зимни условия и относително малката разлика между максималния и минимален сезонен валеж, която тук е около 5 - 8 % от годишната сума, обуславят преходния характер на климата в този район Рило-Осоговския климатичен район обхваща припланинските места над Кюстендилското, Дупнишкото и Благоевградските полета, както и долните части от западните склонове на Рила, източните склонове на Осоговската и Влаховска планини и южната половина на Конявската планина. Средната януарска температура е от 1 C до 2 C под нулата, но поради преобладаването на наклонени терени минималните температури са по-високи от тези в съседните полета. Летните топлинни условия се определят главно от надморската височина, поради което лятото не е горещо. Средните юлски температури са от 18 C до 21 C. Въпреки, че зимните валежи остават най-малки, но разликата между най-валежния и най-сух сезон не надхвърля 5-6% от годишната сума на валежите, което е признак за преходния характер на климата. Планинският климатичен район на Преходно континенталната подобласт се състои от отделните части с надморска височина над 1 000 m на Рила (без северните и южни склонове над 2 000 m), Родопите (без югозападните и югоизточни склонове), Осоговска и Влахина планини. В най-ниската част, около 1 000 m н.в., средната температура през най-студения месец януари е около 2-3 C под нулата. В по-високите части тя спада до 6 - 8 C под нулата. И тук наклоненият терен възпрепятства формирането на много ниски минимални температури. Във високите части само през 4 месеца от годината от юни до септември средните месеци са над 0 C. Районът се характеризира с устойчива снежна покривка. Сезонните суми на валежите са силно изравнени и амплитудата им, както и в другите райони от тази подобласт остава в граници 5-6% от годишната сума. Южната част от района се отнася към Южнобългарската подобласт на Континентално-Средиземноморската област на страната и по-конкретно към: Петричко-Санданския, Малешевско-Пиринския нископланински и Планинския климатични райони Петричко-Санданския климатичен район обхваща долината на р. Струма на юг от Симитли. На изток е обграден от Пирин, на запад от Влахина, Малешевска и Огражден планина. Долината на р. Струма има почти меридианно направление, което е основен фактор за формиране на климатичните условия. Ниските части на Санданско-Петричката котловина с надморска височина 100-300 m се открояват, като най-топли в цялата страна. Средните януарски температури са над 2 С. Въпреки високите средни месечни температури през зимата, около 28 % от дните на сезона са с отрицателни температури. При много резки застудявания минималните температури спадат до под - 8 -9 С, а в изключително студени зими, при силни застудявания, са регистрирани и температури под 21 С (в Петрич абсолютният минимум е -27,5 С). Периодът със снежна покривка е около 50-70 дни. През зимата в районите с добре проявен фьонов ефект се наблюдава намаляване на валежа. Това обяснява и факта, че в Сандански зимата не е сезонът с максимален валеж, средният зимен валеж тук е 140 mm. По данните за станция Петрич максималният сезонен валеж се отнася за зимата и е средно 210 mm, въпреки че максимумът на валежите е през ноември. Това разпределение на валежите е един от основните показатели на средиземноморския характер на климата. Лятото е слънчево, горещо и сухо. Средните юлски температури са около 25 C, най-високи в страната. При установяването на устойчиви антициклони абсолютните максимални температури могат да надхвърлят 42 С. През август е годишният минимум на валежите, когато средният месечен валеж е 26,3 - 28,5 mm. И през този сезон долината на Струмешница е с по-голям валеж, но разликата не е така съществена както през зимата. Малешевско-Пиринския нископланински район включва склоновете на планините обграждащи Петричко - Санданския район, като във височина достига до 1 000 m надморско равнище. По-голямата надморска височина води и до по-голяма откритост на района спрямо влагоносните и по-студени въздушни маси. Зимата тук е значително по-добре изразена отколкото в по-ниските части на долината. Средните януарски температури са около 0 С, а в най-високите му части стигат до около -1,5 С. При резки застудявания могат да се получат минимални температури от порядъка на -15 18 С. Валежът, който пада в района е до 200 mm. Има основание да се предполага, че Пиринските склонове получават повече валеж отколкото западните склонове на Влахина, Малешевска и Огражден планина. По-ниските температури и по-големите снеговалежи тук обуславят малко по-дебела и устойчива снежна покривка. Лятото е умерено топло, но все още сухо. Средната юлска температура е над 18 С. По време на големите летни горещини температурите могат да надхвърлят 31-32 С. Броят на дните с максимална температура над 30 С в зависимост от надморската височина е от 15 до 45-50. Летният валеж е в граници 100-150 mm. И в този случай ясно се вижда средиземноморския характер на климата. Планинският климатичен район на Южнобългарската климатична подобласт представлява съвкупността от планините в областта с надморска височина над 1 000 m. Склоновете на планините Пирин, Малешевска, Огражден, Беласица и Славянка, с надморска височина на 1 000 m включени в пилотната зона се отнасят към този климатичен район. За този район почти не разполагаме с климатична информация. За особеностите на този климат сме принудени да съдим само по закономерностите установени по принцип за планински условия, които се проявяват на фона на общите изменения вследствие на южното местоположение. На тази база считаме че максимумът на валежите е изместен към зимата. Особен интерес представляват големите зимни валежи в източната част на района. Там по неговата долна граница падат валежи, по-големи от тези във същия височинен пояс на Стара планина и Рила. Климатичните условия в този район могат да се считат почти идентични с тези в Планинския район на Преходно континенталната подобласт. Това трябва да се разбира в смисъл, че на еднакви надморски височини с еднакви изложения температурните условия трябва да са близки. При анализа на многогодишните изменения и колебания на климата е установена устойчива тенденция за намаляване на валежите и нарастване на температурите в рамките на този район. 
Фиг. 2.1.1-1 Средна месечна температура 
Фиг 2.1.1-2. Средни месечни максимални температури 
Фиг. 2.1.1-3 Средна месечна минимална температура 
Фиг. 2.1.1-4 Средна месечна относителна влажност 
Фиг. 2.1.1-5 Среден месечен валеж 
Фиг. 2.1.1-6 Средна годишна роза на вятъра Качество на атмосферния въздух по райони Качеството на атмосферния въздух е описано от докладите на РИОСВ в отделните райони за 2011 г. и 2010 г. в зависимост от предоставените данни. София Таблица 2.1.1-1. Превишения на средно денонощните норми за фини прахови частици, ФПЧ10
Забележка: Данните са представени от ИАОС Анализът на получените резултати относно превишенията на средно денонощните норми за фини прахови частици до 10 микрона (ФПЧ10) Таблица 2.1.1-1 показва, че има системни превишавания на пределно допустимите концентрации по показател фини прахови частици. Тези превишения са главно през зимните месеци (отоплителния сезон). Основни причини за превишаване на нормите са промишлените, използваните горива в битовия сектор и транспорта. Най–високи концентрации са регистрирани на следните пунктове АИС „Дружба”, АИС „Орлов мост”, АИС „Надежда”, АИС „Павлово” и АИС „Хиподрума”. За отчетения период (2011 г). са констатирани превишения на нормата за фини прахови частици с допустимото годишно отклонение (35 пъти годишно) при следните пунктове: пункт „гара Яна”, АИС „Дружба”, АИС „Павлово”, “Пирдоп” (Р), „Надежда” (АИС), „Орлов мост” (АИС), „Хиподрума” (АИС). Няма превишение на средно часовите и средно денонощните норми през отчетния период (2011 г). по показател серен диоксид.
Видно е, че средногодишната норма за азотен диоксид се превишава в софийските пунктове с интензивен автомобилен транспорт. Перник През 2011 г. са установени превишения на нормите за ФПЧ10 в двата пункта - 216 пъти среднодневната норма за ФПЧ10 в АИС „Шахтьор“ и 180 пъти в пункт „Църква“. В двата пункта е превишена и средногодишната норма за ФПЧ10. В пункт „Църква“ е превишена и средногодишната норма за ФПЧ2,5. Превишени са нормите за серен диоксид (SO2) в АИС „Шахтьор“. Средночасовата норма за SO2 е превишена 27 пъти, а средноденонощната норма е превишена 16 пъти. През 2011 година са регистрирани 17 бр. превишения на алармения праг за серен диоксид. На 01.02.2011 г. от 07.00 до 11.00 часа са отчетени превишения на алармения праг за серен диоксид. След третото поредно превишение на алармения праг за серен диоксид РИОСВ-Перник, предприема действия по изпълнение на „Инструкцията за информиране на населението при превишаване на установените алармени прагове за нивата на серен диоксид, азотен диоксид и озон“. След извършения анализ като замърсители са определени битовото отопление и ТЕЦ „Република” към “Топлофикация Перник” ЕАД. Основно високите концентрации на серен диоксид са следствие повишеното потребление на твърдо гориво в битовия сектор, използваните въглища като гориво в ПГ № 5 в ТЕЦ „Република”, съчетано с неблагоприятните метеорологични условия /безветрие и мъгла/. На “Топлофикация – Перник” ЕАД е дадено предписание от РИОСВ – Перник за предприемане на мерки по намаляване на производствените мощности до производствения минимум. Извършени са всички дейности, предвидени в горецитираната инструкция за изпълнение от страна на РИОСВ-Перник. Превишения на алармения праг за серен диоксид в пункт АИС ”Шахтьор” са измерени и на 27-28.12.2011 г., но поради това, че превишенията са в тъмната част на деня, не са предприети действия за информиране на населението. На следващия работен ден е регистрирано спадане на стойностите на серен диоксид, поради което са изготвени само доклади до МОСВ и ИАОС.
За периода са отчетени 177 проби по показател Фини прахови частици до 10 m (ФПЧ10). Регистрираните 54 наднормени стойности на средноденонощната норма, представляват 30.5 % от общият брой проби, за зимния период на 2009 г.- 2010 г. Сравнено с зимния период на 2008/2009 г., през докладвания период се наблюдава намаляване на броя на дните с превишение на СДН с 26 %. През 2008/2009 г. е констатирано превишение на средноденонощната норма на ФПЧ10 в 73 дни, а през 2009/2010 г. броят на дните с превишение е 54. Наблюдава се намаляване на дните с регистрирани превишения през месец януари 2010 г., с сравнение със същия месец на 2009 г. 
Фиг. 2.1.1-7 Пункт за мониторинг (ПМ) на атмосферния въздух АИС Благоевград Сравнено с зимния период на 2009/2010 г., през периода 2010/2011 се наблюдава нарастване на броя на дните с превишение на средноденонощната норма с 53 %. През 2009/2010 г. е констатирано превишение на средноденонощната норма на ФПЧ10 в 54 дни, а през 2010/2011 г. броят на дните с превишение е 83. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|