Министерство на регионалното развитие и благоустройството регионален план за развитие на югоизточен район за планиране

Изтегляне 6.84 Mb.

страница	5/49
Дата	23.07.2016
Размер	6.84 Mb.
	#2802

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 49

3. Социален сектор^⁷

3.1. Развитие на пазара на труда

За оценка и анализ на състоянието и развитието на пазара на труда в ЮИРП са разгледани следните показатели:

Работна сила – състояние и динамика;
Безработица – брой и динамика на безработните; структура на безработните; младежка безработица; безработица при етническите групи; продължителност на престоя на безработните;
Заетост – брой и динамика на заетите; структура на заетостта по отрасли и по собственост; образователен статус на заетите;
Доходи, жизнен стандарт – структура и динамика на доходите по отрасли; разпределение на доходите; разходи – обща динамика;

Анализът и оценката на състоянието, и на тенденциите в развитието на тези показатели служат за оценка на потенциала за подобряване на качеството на живот на населението и постигане на устойчиво развитие.

3.1.1. Работна сила

Важен фактор за социално-икономическото развитие на района е работната сила. Тя се характеризира от дела на икономически активното население. За сравнение тук сме показали и дела на работната сила в района към работната сила в страната, както и отношението на този дял към територията, която районът заема от територията на страната.

frame8

Данните показват, че делът на работната сила в района е по-малко от половината население, като се наблюдава тенденция към постепенното му нарастване. Тази тенденция, обаче, може да се дължи на увеличаване на възрастта за пенсиониране, което от своя страна означава, че тя е нетрайна.

Работната сила на ЮИРП съставлява малка част от работната сила на страната. Тя е неравномерно разпределена между областите на района, а по отношение на страната и на територията, която районът заема, нейният дял е малък.

3.1.2. Безработица

Положителната тенденция на постепенно намаляване на броя на безработните в района се наблюдава от 2000 г. Общият брой на регистрираните през 2003 г. безработни в ЮИРП е 52 187 души или 13,5%, което е с около 19% по-малко от предходната година и за първи път е съизмеримо със средната за страната стойност (също 13,5% за 2003 г.).

Наблюдават се съществени различия в структурата на безработицата в района както на областно, така и на общинско ниво. Област Бургас поддържа най-ниско равнище на безработица в района (10.6% за 2003 г.), докато за областите Ямбол и Сливен стойността е 18% за 2003 г.

На общинско ниво диференциацията е особено изразена. Докато в някои общини (Котел, Стралджа) тя е значително над средната стойност за страната, то в други (Бургас, Несебър, Приморско) тя е значително под нея.

Относителният дял на регистрираните безработни жени в ЮИРП през 2003 г. е 56,95%, което е с 2,7 пункта над средния за страната. Обезпокояваща е наблюдаваната тенденция на непрекъснато нарастване на дела на безработните жени през последните години. Един от факторите, които обуславят тази висока безработица, е съществуващата скрита дискриминация при наемане на служители от работодатели в частния сектор. Друг фактор, отчитан от експертите, е по-ниската мобилност на жените и по-голямата им пасивност при търсене на работа.

Безработицата сред младежите в ЮИРП е една от най-високите за страната. За 2003 г. средногодишният брой на регистрираните безработни младежи до 29 години в района е 16 175, което е 30,99% от общо регистрираните безработни (при 26,8% средно за страната) и е с 22,4% по-ниско от предходната година (което е резултат от изпълняваните диференцирани активни мерки на пазара на труда с целева група безработни младежи). Значителни различия в нивото на младежката безработица съществуват на общинско равнище като в общините Нова Загора, Карнобат, Камено, Сунгурларе и Твърдица стойностите са значително по-високи от средното за района. Високите нива на младежка безработица в тези общини се свързва с високия процент на ромско население и неговия нисък образователен статус, което затруднява реализацията му на пазара на труда. По данни на МТСП над 70% от безработните младежи са без специалност и професия, с основно и по-ниско образование. Високият процент на младежка безработица се сочи като един от основните фактори, провокиращи засилването на миграционните процеси.

Продължително безработни в района са 26 336 души или 50,46% от безработните лица на възраст над 15 години. През 2003 г. равнището на продължителна безработица е намаляло с 15% от предходната година и е по-ниско от средното за страната, което е 53,15% от безработните. Данните показват, че продължително безработните лица за повече от две години са над две трети от всички продължително безработни. Голям е броят на продължително безработните с основно или по-ниско образование, което още повече затруднява успешното им включване на пазара на труда. Въпреки че официалната статистика не отчита етническата принадлежност на продължително безработните лица, най-висока е продължителната безработица в общините с висок процент ромско население: Сунгурларе, Котел, Стралджа. Това са и общините, попадащи в списъка на общини с най-голям процент бедно население и най-нисък образователен индекс (доклад на Световната банка).

3.1.3. Заетост

И през 2003 г. продължава, започналата през 2002 г., тенденция на растеж в броя на заетите лица в ЮИРП. Средногодишният брой на заетите достига 272,5 хиляди, което е с 6,4% повече в сравнение с предходната година. Въпреки наблюдаваната положителна тенденция, все още коефициентът на заетост за ЮИРП е по-нисък от средния за страната и за 2003 г. достига ниво от 41,1%. Значителен ръст по този показател бележи област Ямбол (45,7%).

Продължава тенденцията на нарастване на броя на наетите лица по трудово или служебно правоотношения в частния сектор, но за първа година се отбелязва нарастване и на броя на заетите в обществения сектор. За 2003 г. съотношението заети в обществен към частен сектор е 36:64, като за 2002 г. съотношението е 37:63.

Секторният анализ на заетостта за периода 1999–2003 г. отразява динамиката на развитие на икономиката в района. През 2003 г. продължава спадът на заетите в секторите „Добивна промишленост“, „Селско и горско стопанство и риболов“ и „Образование“. Приключилата реформа в системата на здравеопазването води до относително стабилизиране на броя на заетите в сектор „Здравеопазване и социални дейности“. Динамичното развитие на туристическия бизнес в района е причина за значителното увеличение на броя на заетите в сектор „Хотели и ресторанти“, строителството и услугите. Растежът на заетите в сектор „Операции с недвижими имоти и бизнес“ от 1999 г. е най-значителен за периода 1999–2003, а ръстът на заетите лица в отрасъл „Държавно управление - задължително обществено осигуряване“ се свързва с необходимостта от повишаване на капацитета на държавната администрация в процеса на присъединяване на страната към ЕС.

Образователна структура на заетите в ЮИРП: Данните не показват значителни промени в образователната структура на заетите в района за разглеждания период (1999–2003 г.). Основната част (149,0 хиляди или 54,7% от заетите 272,5 хил.души) са със средно образование като предимство на пазара на труда имат лицата със средно професионално образование (77,7% от всички заети със средно образование). В сравнение с предходната година през 2003г е нараснал броят на заетите с висше образование с 12,1% и е намалял броят на заетите с основно и по-ниско образование с 16,9%.

Увеличаването на коефициента на заетост за ЮИРП, намаляването на коефициента на безработица, както и нарасналото търсене на квалифицирана работна сила трябва да бъдат отчетени като положителни тенденции на пазара на труда в района. Същевременно към настоящия момент равнището на професионална квалификация на работната сила, особено на безработните лица, не отговаря на изискванията и търсенията на пазара на труда. Това обяснява високата безработица в общини с голям процент ромско население. Други силно засегнати от безработицата групи са жените и младежите.

3.1.4. Доходи, жизнен стандарт

Структура и динамика на дохода: Анализът на данните показва, че работната заплата продължава да формира значителна част (41,8%) от дохода на населението, като тежестта й през 2003 г. е нараснала. Най-значителен ръст бележи доходът от собственост – с 259%, въпреки че заема само 1,5% в структурата на дохода. Значително са нараснали доходите на домакинствата от взети заеми и кредити (с 63,8%). Все още значителен дял от дохода на населението се формира от социални трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, обезщетения на безработни и други социални помощи) и достига до 22,3% от общия доход. Тази структура на доходите показва че: (1) голяма част от населението разчита на социални помощи. Това се обуславя частично от застаряващото население на района. (2) населението започва да участва във финансовия пазар и в пазара на недвижимо имущество. Това участие вероятно е един от факторите за растежа на заетостта в сектор операции с недвижими имоти.

Общ доход на домакинствата в ЮИРП: Данните за периода 1999–2003 г. показват растеж на доходите на домакинствата в ЮИРП. За 2003 г. този ръст е 6,6% в сравнение с предходната година. Въпреки положителната тенденция, жизненият стандарт в района продължава да е нисък. ЮИРП заема трето място по този показател сред районите за планиране в България, като средната стойност на дохода на домакинство за 2003 г. е по-ниска от средната за страната.

Ниското ниво на реалните доходи е основен социален проблем за района. Той обуславя големия дял на социалните помощи в структурата на доходите, както и относителните и абсолютни нива на бедност или делът на хората, които живеят в границите, близки до бедността. При проведеното през 2004 г. за първи път в България Картографиране на бедността се очертаха няколко „гнезда на бедност“ в района, в които над 25% от населението е бедно – за ЮИРП това са общините Руен и Котел.

Общ разход на домакинствата в ЮИРП: Сравнителният анализ на данните за структурата и динамиката на разхода на домакинствата от района показва запазване на тенденциите на постепенно нарастване на разхода. За 2003 г. този растеж е 6,7% в сравнение с предходната година. Основна част от разхода се формира от т.нар. потребителски разход, който за 2003 г. достига до 84,9% от общия разход. Продължава тенденцията разходите за храна да формират основната част от потребителския разход, като за 2003 г. те са 46,15%. Въпреки тенденцията на постепенно нарастване, все още незначителен дял заемат разходите от групата „свободно време, развлечение, културен отдих и образование“ – едва 4,1% от потребителския разход. Най-значително нарастване бележат разходите на домакинствата за влог – с 50%. Въпреки този растеж, влогът формира едва 4,3% от общата структура на разхода.

Средна годишна работна заплата: Анализът на динамиката на средната работна заплата на наетите лица по трудово или служебно правоотношение в ЮИРП показва тенденция на постепенно и стабилно нарастване. През 2003 г. нарастването е с 6,42% в сравнение с предходната година и достига ниво от 3189 лв. за година. Въпреки регистрираната положителна тенденция, стойността на средната заплата на ЮИРП остава по-ниска от средната за страната. На регионално ниво се наблюдават сериозни различия между областите. Средната заплата за област Бургас е 3502 лв., което е с 6,8% над средната стойност за страната. Стойността на този показател съответно за област Сливен е 2749 лв., т.е. с 16,2% под средната за страната, а за област Ямбол е 2641 лв., т.е. 19,5% под средната за страната. По средна годишна заплата на наетите лица област Ямбол е на предпоследно място в страната.

Нивото на заплащане и растежът на средната заплата в обществения сектор продължават да са значително по-високи от тези в сектора на частните фирми и предприятия. През 2003 г. средногодишната работна заплата в обществения сектор е 3 893 лв. или с 39,6% по-висока от тази в частния сектор. Ръстът на работната заплата в обществения сектор за 2003 г. е с 9,5% повече от предходната година, докато в частния сектор е 4,7%. Може да се предположи, че тази значителна разлика е резултат от отчитане на недействителни нива на заплатите в частния сектор с цел намаляване на плащанията за обществено осигуряване и данъци.

Анализът на тези данни показва, че растежът на общия доход на домакинствата е по-бавен от този на техните разходи. Ръстът на взетите кредити и заеми е значително по-висок от ръста на спестяванията. Това предполага динамична структура на доходите и разходите и би могло да означава общо обедняване на населението или обедняване на определени социални групи и общини. За по-нататъшен анализ в тази насока, обаче, са необходими допълнителни данни за структурата на разходите и доходите на различни социални групи, а също така и по общини.

От представените данни и анализ на горепосочените характеристики на пазара на труда: работна сила, безработица, заетост, доходи и жизнен стандарт могат да се направят следните обобщени изводи:

Като цяло се наблюдава тенденция на постепенно нарастване на работната сила в района. Други положителни тенденции на пазара на труда в района са увеличаването на заетостта, намаляването на безработицата и нарастване на търсенето на квалифицирана работна сила. Нарастват и доходите на населението, а тяхната структура постепенно се променя. Най-силно нараства заетостта в отраслите свързани с туризма, строителството, операции с недвижими имоти, държавно управление и задължително обществено осигуряване.

Пазарът на труда се характеризира и с някои отрицателни тенденции. Нарастването на работната сила вероятно се дължи на увеличаване на възрастта за пенсиониране, което означава, че тази тенденция не е трайна. Същевременно към настоящия момент равнището на професионална квалификация на работната сила, особено на безработните лица, не отговаря на изискванията и търсенията на пазара на труда.

Съществуват дълбоки различия в степента на заетост между половете и възрастовите групи. Друг проблем е сезонния характер на заетостта в основните сектори за региона: туризма и свързаните с него отрасли, и строителството.

Данните за безработицата и структурата на заетостта по отрасли показват, че съществуват значителни различия във възможностите за реализация на работната сила на общинско равнище. Най-привлекателни и с най-висока заетост са общините, в които е развит или се развива туризмът, а най-висока е безработицата в общини с висок процент малцинствено население или общини с отрасли в упадък. Тези тенденции създават неравновесия в района по отношение на заетостта и са предпоставка за вътрешна миграция.

Растежът на общия доход на домакинствата е малко по-бавен от този на техните разходи.

3.2. Социални дейности и услуги

За оценка и анализ на предоставяните в ЮИРП социални дейности и услуги са разгледани следните показатели:

Институции за социално подпомагане в ЮИРП – брой, капацитет, разположение и състояние на МТБ;
Социално подпомагани лица и семейства – брой и тенденции;
Месечни помощи (за транспорт; ППЗСП, закона за семейни помощи за деца и др.)
Предоставени помощи и тенденции.3

Системата за социална защита в България играе важна роля за подпомагане на домакинствата и предотвратяване на бедността^⁸. Според доклада на Световната банка за оценка на бедността (2002), тя е добре ориентирана и ефективна. Изградената пенсионна система, социалното подпомагане и помощите при безработица поддържат много хора над границата на бедността и подпомагат уязвимите групи от населението.

3.2.1. Институции за социално подпомагане в ЮИРП.

Институциите за социално подпомагане в ЮИРП се разделят на заведения, предоставящи социални услуги извън домашна среда и на заведения, предоставящи социални услуги в обичайна домашна среда. В ЮИРП са разположени 14% от заведенията за социално подпомагане, като капацитетът им е 13% от общия за страната. По този показател районът е на последно място.

Броят на заведенията за социални услуги извън домашна среда в ЮИРП се запазва относително постоянен през периода 1999–2003 г., но се наблюдава тенденция към намаляване на броя на местата в тях: от 2417 легла през 1999 г. до 1884 легла към 31 декември 2003 г.

От заведенията за социални услуги в ЮИРП преобладават домовете за деца с умствени затруднения, домовете за възрастни с умствени затруднения и домовете за стари хора. В ЮИРП от заведенията за социални услуги, извършвани извън домашна среда няма изградени сезонни домове, домове за деца с физически и сетивни увреждания и приюти за безнадзорни лица. На областно равнище за 2003 г. от общо 25 заведения в област Бургас функционират 14, в област Сливен – 7 и в област Ямбол – 4. Няма изградени заведения за предоставяне на социални услуги извън домашна среда в общините Руен, Созопол и Царево от област Бургас и в община Тунджа от област Ямбол.

От заведенията за социални услуги, извършвани в обичайна домашна среда в ЮИРП функционират дневен дом за деца с умствени увреждания, дневен дом за възрастни с умствени увреждания, дневен дом за стари хора и два центъра за социална рехабилитация и интеграция на хора в неравностойно положение. Заведенията за социални услуги, извършвани в обичайна домашна среда са концентрирани в областните центрове – Сливен (4 бр.) и Ямбол (1 бр.).

Като част от мрежата на социални заведения изградени от Националния център за социална рехабилитация, в област Бургас функционират бюро за социално обслужване, детски център за деца с физически увреждания и център за рехабилитация и обучение на младежи инвалиди.

Капацитет и материална база: Заведенията за социални услуги работят с пълен капацитет. В района има недостиг на места и за някои от заведенията за социални услуги има чакащи – предимно за домовете за стари хора в област Сливен и област Ямбол (като например Дом за стари хора в с. Баня, община Нова Загора, Дом за стари хора в гр. Сливен и др.)

Като цяло материално техническата база на заведенията за социални услуги е амортизирана и има нужда от подновяване. В част от заведенията за социални услуги (ДСХ – Бургас и Айтос, ДВН – Бургас, ДВФУ – с. Горица и с. Ясна поляна, СУПЗ с. Бата и ДДМУИ – с. Кошарица) е извършена рехабилитация на материалната база.

Неправителствените организации и фирми, лицензирани от Агенцията за социално подпомагане да предоставят социални услуги в ЮИРП, са 18 на брой. Социалните услуги, за които са лицензирани, са предимно социален асистент, личен асистент, центрове за социална рехабилитация и интеграция, кризисни центрове и др. Най-голям е броят на организациите и фирмите, лицензирани да предоставят социални услуги в област Бургас. Те са концентрирани в областния център Бургас.

Заведенията за социални услуги в ЮИРП са недостатъчни, а амортизираната МТБ е причина за предоставяне на неадекватни грижи на нуждаещите се от социални услуги. Проблем е недостигът на места предимно в домовете за стари хора. Като се има предвид високият процент на населението в над-трудоспособна възраст, може да се очаква увеличаване на недостига. Заведенията за социални услуги са и неравномерно разпределени в района, като някои общини не са покрити от тяхната мрежа.

3.2.2. Социално подпомагане

Социални помощи по Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане: В следствие на активната социална политика за осигуряване на заетост през 2003 г. чрез включване на подпомаганите лица в програми за заетост се констатира намаляване броя на подпомаганите лица с месечни и еднократни социални помощи спрямо 2002 г в ЮИРП.

Общият размер изплатени помощи по ППЗСП през 2003 г. е значително по-нисък (средно 40% от общо изплатените помощи в сравнение с предходните години), което е резултат от действието на НП „От социални помощи към осигуряване на заетост“. Въпреки това в някои общини като Малко Търново и Стралджа през 2003 г. броят на подпомаганите лица и семейства се увеличава спрямо 2002 г., тъй като обект на подпомагане стават много лица в над-трудоспособна възраст. В общините Котел, Стрaлджа, Айтос и Руен тенденцията на трайно нарастване на подпомаганите лица и семейства е в резултат на високата безработица, на сезонната заетост и недостатъчно разкрити места по НП „От социални помощи към осигуряване на заетост“.

Социални помощи по Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД): И в трите области на ЮИРП се запазва относителният дял на лицата, които имат право на семейни помощи по реда на ЗСПД. Наблюдава се тенденция към увеличаване на броя на лицата и семействата, получаващи семейни помощи за деца по чл. 7, ал. 2 от ЗСПД – за деца, настанени за отглеждане в семейства на роднини, близки или в приемно семейство, във връзка с решаването на проблемите на децата в риск. В област Бургас се отчита повишаване и на броя на подпомаганите лица с месечни добавки за дете с трайни увреждания, като за 2003 г. броят им се е увеличил със 152. Същата тенденция се наблюдава и в област Сливен.

Броят на подпомогнатите лица и семейства с месечна целева помощ за отопление през отоплителен сезон 2002/2003 г. в област Бургас е 23 316 души и е с 1024 души по-малък от броя на подпомогнатите лица и семейства с месечна целева помощ за отопление през отоплителен сезон 2001/2002 г.

Наблюдава се положителна тенденция на намаляване на зависимостта на населението от социални помощи, което е резултат от увеличаващата се заетост, прилагането на НП „От социални помощи към осигуряване на заетост“ и развитието на пазара на труда. Данните за социалното подпомагане показват, че нараства търсенето и нуждата от институции за социално подпомагане, и то главно на онези, които са ориентирани към старите хора, както и необходимостта от социално подпомагане на деца в риск. Следователно социалните дейности и услуги трябва да са готови да посрещат тези нужди като за целта се увеличат броят и капацитетът на съответните социални заведения, и се подобри и осъвремени МТБ, така че да отговаря на новите изисквания и стандарти.

3.3. Здравеопазване

За оценка и анализ на състоянието на здравеопазването в ЮИРП са разгледани следните показатели:

Териториална организация на здравната мрежа;
Обслужване на населението и кадрова осигуреност в системата на здравеопазването;
Здравеопазване и охрана на труда;

Разглежданите характеристики показват достъпа на населението до здравни услуги и нивото на здравно обслужване, което е от основно значение за осигуряване на добър здравен статус на населението и адекватно качеството на живот.

3.3.1. Здравна мрежа

Основно място в здравната система и нейната инфраструктура заема болничната помощ. С проведената реформа в здравеопазването доболничната помощ вече е основно в частния сектор и се поема от личните (семейни) лекари.

Заведенията за болнична помощ и извънболнична помощ в ЮИРП съставляват 10% от общия брой за страната. Наблюдава се силна регионална диспропорция в осигуреността на населението с болнични заведения и болнични легла, която през последните две години се задълбочава. Така напр., ако през 2000 г. разликата по броя на леглата на 1000 д. от населението между Югоизточния район за планиране (6,0) и Югозападен район за планиране (8,1) е 2,1 легла, то през 2002 г. тя нараства на 3,1 болнични легла. Премахването на районирането за болничен прием до известна степен тушира тази негативна тенденция.

В ЮИРП се запазва общата за страната динамика на намаляване на броя на болничните легла в периода от 2000 до 2003 г., като най-висок е процентът на намаляване в област Сливен – 8%, следван от Бургас – 7% и Ямбол – 6%. През 2002 г. в област Бургас 10 000 души са обслужвани от 44,4 болнични легла, в област Сливен – от 43,2, а в област Ямбол от 36,4. Това показва значителни диспропорции между трите области в ЮИРП.

През 2003 г. в ЮИРП функционират 138 лечебни заведения за извънболнична помощ, като най-висок е броят на самостоятелните медико-диагностични и медико-технически лаборатории – 83 броя, следвани от медицинските центрове – 37 и диагностично-консултативните центрове – 10.

Броят на детските ясли и домовете за медико-социални грижи в ЮИРП през периода 1999–2003 г. се запазва, но тенденцията е към намаляване на броя на леглата и на децата.

Здравните заведения и детските ясли са концентрирани в областните центрове – Бургас, Ямбол и Сливен, докато в някои по-малки общини, характеризиращи се с висок процент на безработица и концентрация на малцинствено население, няма здравни заведения и/или детски ясли. Данните сочат, че в района съществуват диспропорции в разпределението на здравната мрежа на областно и на общинско ниво. Продължава общата тенденция на намаляване на броя на болничните легла и преструктуриране на извънболничната помощ.

3.3.2. Кадрова осигуреност на здравеопазването

Основните групи медицински персонал в системата на болничното обслужване са лекари, стоматолози, фармацевти и специалисти със средно или висше образование (степен „специалист“).

През 2003 г. се повишава броят на лекарите и стоматолозите в областите Сливен и Бургас, а леко намалява този на лекарите и стоматолозите в област Ямбол. Проблем в Ямболска област представлява квалификацията на висшия медицински персонал – общопрактикуващи лекари и лекари със специализация.

Има общини с ограничен брой лекари и незаети практики. Свободните лекарски практики са предимно в селата, където обслужването е значително затруднено. В общините с по един или двама лекари или с незаети лекарски практики е нисък и броят на стоматолозите.

На областно ниво се наблюдава тенденция към увеличаване на средния брой на обслужваното население от 1 общопрактикуващ лекар, като за областите Бургас и Сливен увеличението е с 10%, а за област Ямбол – с 8%. Това крие потенциална опасност за влошаване качеството на обслужване на населението.

3.3.3. Здравеопазване и охрана на труда.

Здравеопазването е непосредствено свързано с охраната на труда и причинените професионални заболявания и трудови злополуки, довели до временна нетрудоспособност и смърт.

Данните на НОИ сочат, че през последните три години намалява общият брой на трудовите злополуки както в страната, така и на областно равнище в ЮИРП. Наблюдават се различия в стойностите на областно ниво, като най-висок е броят на трудови злополуки на 1000 наети в област Бургас (3,8 за 2002 г. при 2,82 средно за страната).

Като цяло здравното обслужване в ЮИРП се характеризира с:

Обща тенденция на намаляване на броя на болничните легла и преструктуриране на извънболничната помощ, и увеличаване на населението, обслужвано от един лекар. Увеличаването на броя на населението, обслужвано от един лекар, крие опасност от снижаване на качеството на обслужване.
Диспропорции в разпределението на здравната мрежа на областно и на общинско ниво. С най-малък брой болнични легла на глава от населението и персонал е област Ямбол. На общинско ниво здравните заведения и детските ясли са концентрирани в областните центрове – Бургас, Ямбол и Сливен. В някои от общините с концентрация на малцинствени групи и висок процент на безработица липсват здравни заведения.
Концентрацията на здравните заведения предимно в областните градове води до ограничаване на възможностите за получаване на адекватно здравно обслужване на живеещите в селата и в малките общини.

3.4. Образование

За оценка и анализ на състоянието на образователната система в ЮИРП са разгледани следните показатели:

Териториална организация;
Кадрова осигуреност на образованието;
Материално-техническа база;
Образование на етническите групи.

Разглежданите параметри служат за оценка на достъпа на всеки до образование и качество на получаваното образование, два важни фактора за осигуряване на социално-икономическия просперитет на района.

3.4.1.Териториална организация и осигуреност на населението с учебни заведения и детски градини

Образователната система в ЮИРП съответства на образователната система в България, която включва детски градини, училища, различаващи се по профил и вид, висши училища, колежи и университети. По брой на учебни заведения и детски градини ЮИРП се нарежда на предпоследно място сред районите за планиране.

Детски градини: Данните сочат, че през периода 1999–2003 г. прогресивно намалява броят на детските градини, което е следствие от негативните демографски тенденции и намаляването на броя на децата в ЮИРП. На областно равнище се наблюдава диспропорция в разположението на детските градини, като за област Бургас през 2003 г. броят им е 180, а за област Ямбол едва 48. Анализът на данните за 2003 г. на общинско ниво показва увеличение на броя на децата и на детските градини в общините Сливен, Нова Загора, Айтос и Руен, които са с преобладаващо малцинствено население.

Учебни заведения: Училищата в ЮИРП съставляват 10% от училищата в България. Според вида и профила училищата в ЮИРП са разделени на общообразователни, специални, професионално технически училища с прием след VІ и VІІ клас, професионално технически училища с прием след VІІІ клас, техникуми, професионални гимназии и училища по изкуства и професионални училища след средно образование. Най-висок е процентът на общинските училища. В ЮИРП преобладават средно общообразователните училища – 83%, а най-нисък е процентът на професионалните училища за след средно образование – 0,05%. По-голям брой от училищата са концентрирани в областните центрове Бургас, Ямбол и Сливен.

Професионалните училища в ЮИРП съставляват 13% от общия брой на учебните заведения в района. Наблюдава се тенденция на запазване на броя на професионалните училища в ЮИРП, които са концентрирани предимно в областните центрове – Бургас, Ямбол и Сливен. Данните сочат, че тенденцията е към увеличаване на приема в професионалните гимназии с интензивно изучаване на чужд език. Повишен е интересът към учебните заведения с професионално направление „Електроника и електротехника“, „Микропроцесорна техника“, „Мениджмънт в хотелиерството“, „Хранително-вкусова промишленост и услуги“, тъй като на пазара на труда предимство имат лицата със средно професионално образование (77,7% от всички заети със средно образование). Въпреки повишения интерес към професионалното образование, липсата на координация между професионалните училища и бизнеса затруднява реализацията на младите хора.

Функционират 13 специализирани училища, 6 от които са разположени в област Бургас. От специализираните училища най-висок е процентът на тези за деца с умствена изостаналост – 61%.

Две са висшите училища в ЮИРП, които са разположени в Бургас – Университет „Проф. Асен Златаров“ и Бургаски свободен университет. В област Ямбол функционира Технически колеж, като филиал на Тракийски университет – Стара Загора. В област Сливен функционира „Инженерно-педагогически факултет – Сливен“ към Техническия университет – София, както и три самостоятелни колежа Медицински колеж към Тракийски университет – Стара Загора, Колеж „Бизнес и финанси“ към Бургаски свободен университет и колеж към Технически Университет – София.

Десет на брой са лицензираните от Националната асоциация за професионално образование и обучение центрове за професионална квалификация в ЮИРП, като най-висок е броят на центровете в Бургас – 7. Центровете провеждат курсове за квалификация и преквалификация в областта на туризма, строителството, икономиката и др.

В ЮИРП са обособени 23 помощни звена в системата на образованието, между които общински центрове за работа с деца, обединени детски комплекси, между-училищни центрове за трудово-политехническо обучение и др., като 60% от тях са на общинска издръжка. В помощните звена се осъществяват дейности в областта на трудово производственото обучение и извънучебната работа с децата.

През разглеждания период 1999–2003 г. е регистрирана тенденция към закриване на учебни заведения. В ЮИРП тази негативна тенденция се дължи главно на намаляване и застаряване на населението, на липсата на мотивация за учене и на ниската записваемост в първите две степени на обучение. Най-проблемна е област Сливен, която според данните от Доклада за човешкото развитие на UNDP се намира на последно място в страната по процент на записваемост през 2003 г. – 82,78, при средно за страната 91,78.

През периода 1999 – 2002 г. броят на учебните заведения в ЮИРП намалява средно с 3% на година, като единствено за 2003 г. е регистрирано увеличение с 4%. През 1999 г. в ЮИРП на 1 000 души се падат 0,49 учебни заведения, а през 2003 г. коефициентът пада до 0,45. Това поражда сериозни затруднения и проблеми в отдалечените села и възпрепятства достъпа до образование на децата там. Общините с най-много закрити учебни заведения са Приморско, Малко Търново, Царево и Болярово.

Могат да бъдат направени няколко заключения от приведените данни. Първо, учебните заведения по вид не отговорят на завишеното търсене на пазара на труда на хора със средно професионално образование. Системата за професионална квалификация след средно образование е крайно недостатъчна. Второ, тревожна е тенденцията към намаляване на процента на учащите се в учебните заведения поради липса на мотивация.

3.4.2. Кадрова осигуреност

8591 са преподавателите в ЮИРП за учебната 2003/2004 г., а детските учители са 1707, което представлява 9% от общия брой за страната. Най-висок е процентът на преподавателите в среднообщобразователните училища – 65%, а най-нисък в професионалните училища за след средно образование – 0,2%. Анализът на данните показва, че броят на преподавателите в учебните заведения прогресивно намалява през наблюдавания период, както за ЮИРП, така и на областно равнище, което е в следствие на намаляване броя на учебните заведения и на учащите се. При детските учители се наблюдава тенденция на увеличаване през 2003 г. в сравнение с предходната година за ЮИРП и областите Сливен и Бургас, и намаляване за област Ямбол.

Анализът на статистическите данни показва, че ЮИРП се доближава до средната за страната кадрова обезпеченост: за 1999 г. един преподавател в страната е обучавал средно 12 ученици, а в ЮИРП – 13 ученици. През учебната 2003/2004 г. с един пункт е нараснал броят на обучаваните от един преподавател ученици както за страната, така и за района. По отделните видове учебни заведения в ЮИРП през 2003 г. най-ниска е кадровата обезпеченост в средните общообразователни училища, където на 15 ученици се пада един преподавател.

3.4.3. Етнически групи и образование

Официалната статистика не отчита степента на грамотност и нивото на образование по етническа принадлежност, но дава възможност да се направят заключения на ниво общини и области. Данните сочат, че най-висока е неграмотността и/или ниска грамотността в общините и областите с относително висок процент ромско население. От тук следва заключението, че неграмотността и/или ниската грамотност сред тази етническа група е висока.

В ЮИРП общините Руен, Камено, Сунгурларе, Айтос, Котел, Твърдица и Сливен, в които е концентрирано етническо население, се характеризират с най-ниска степен на грамотност. Данните от Доклада за индекса на човешко развитие за 2002 г., изготвен от UNDP сочат, че област Сливен се нарежда на последно място сред 28-те области в страната по образователен индекс КОИ (Комбиниран образователен индекс) и на предпоследно място по степен на грамотност. Делът на неграмотните в област Сливен значително превишава средното за страната (4,5% срещу 1,8%), като тази стойност е особено висока в общините Твърдица (9,8%) и Котел (7,6%), които са с преобладаващо ромско население. По данни на Съюза на българските учители в община Сливен е записан най-висок процент „големи първокласници“ (надхвърлили 7-годишна възраст) за учебната 2002/2003 г. – 669, при 5412 за цялата страна.

3.4.4. Сграден фонд и материално-техническа база (МТБ)

Сградният фонд в учебните заведения е остарял и не отговаря на изискванията за енергийна ефективност. Това от своя страна има неблагоприятни последствия за здравето на ученици и учители, а и води до трайни допълнителни финансови тежести за общинските бюджети. МТБ в училищата също е амортизирана и не отговаря на съвременните изисквания за провеждане на учебния процес. В училищата липсва възможност за сериозно компютърно и Интернет обучение на учениците. В езиковите училища няма езикови кабинети на съвременно техническо ниво. Използваните в учебния процес технически средства са на много ниско технологично ниво. С тези си характеристики материално техническата база възпрепятства обучението на конкурентно способни хора на пазара на труда и/или на потребители на нови технологии.

Училищната инфраструктура не е адаптирана към нуждите на децата с физически увреждания. По този начин се ограничава достъпът им до образователен процес. Тези недостатъци я превръщат в препятствие за тяхното участие в образованието.

Анализът на ситуацията показва необходимостта от ускорено модернизиране на образованието и от адаптирането му към нуждите и търсенето на пазара на труда в ЮИРП. Основни предизвикателства в това отношение са разширяването на мрежата от професионални училища и/или възможностите за професионална специализация след средно образование, както и изграждането на съвременна материално техническа база.

Друг проблем със сериозни социални последици е високата неграмотност сред ромската и турската етнически групи, която обяснява високата безработица и създава значителни социални различия в района.

3.5. Култура

3.5.1. Културни институции^⁹

Анализът на данните за функциониращите културни институции^¹⁰ (театри, музеи, кина, читалища и библиотеки) показва, че Югоизточният район за планиране е на последно място по гъстота на мрежата от културни институции в сравнение с останалите райони за планиране, притежавайки малко над средната стойност за страната по брой културни институции на 1000 души.

Анализът на данните за състоянието на театрите^¹¹ показва тенденция към намаляване на броя представления и посещенията на театрални постановки. В ЮИРП броят на театрите се запазва, но представленията намаляват с 14,6% в сравнение с 1999 година, а посещенията намаляват с 28,6%. Изключение прави област Сливен, в която през 2000 г. посещаемостта се е увеличила с 14,3%. По брой на представления и посетители на първо място е Бургаска област, а на последно – Ямболска област.

Наблюдава се обща тенденция към намаляване на посещаемостта на музеите^¹² и обслужващия персонал като цяло, но увеличаване на броя на научните сътрудници и уредниците. Изключение е Североизточен район, в който през 2002 година се отчита повишаване на посещаемостта в сравнение с предходните години. В ЮИРП най-много музеи има в Сливенска област – 12, а най-малко в Ямболска област – 3. Най-висока е средната посещаемост на един музей в Бургаска област, докато средната посещаемост на музей в Сливенска и Ямболска област е приблизително два пъти по-ниска.

В ЮИРП се наблюдава намаляване на броя функциониращи кина, но увеличена посещаемост на прожекциите, каквато е и общата картина в страната. Изключение е Бургаска област, където посещенията намаляват средно с 21,3%. В Ямболска област броят на кината се е увеличил с 50%.

От културните институции най-голям е броят на читалищата. Такива обекти има в почти всички населени места, като по-голямата част разполагат със самостоятелни сгради, най-често със салон и библиотечен фонд. По-големите разполагат и с клубни и кръжочни зали, но състоянието на сградния фонд и материалната база е незадоволително. Броят на читалищата в страната и в ЮИРП се запазва относително стабилен. В ЮИРП се отчита намаление с 0,6%, поради закриването на две читалища в Бургаска област. Показателят „брой читалища“ по общини в трите области на Югоизточния район за планиране е силно променлив и не позволява да се изведе някаква обща тенденция.

Поради различия в събираните данни^¹³ не е възможно да се направи анализ на състоянието на библиотеките за периода от 1999 до 2002 година включително, но се забелязва че, за страната като цяло, както и в отделните райони за планиране, намаляват броят на библиотеките, библиотечният фонд и броят на читателите. Изключение е Югозападният район. Същата тенденция към намаление се наблюдава и в трите области на ЮИРП, като най-лоша е ситуацията в Ямболска област.

Интересен е фактът, че единствената наблюдавана след 2002 г. библиотека в Сливенска област има най-малък библиотечен фонд, но най-голям брой читатели и най-голям брой заемания в сравнение с библиотеките в Бургаска и Ямболска област.

Броят на издадените в ЮИРП книги и брошури^¹⁴ се е увеличил с 46,7% в сравнение с предходната 2002 година и достига 179 заглавия, докато тиражът се е увеличил с 16%. Отчетеното увеличение е за сметка на издадени книги – 142 заглавия. Въпреки увеличението районът продължава да е на предпоследно място в сраната по брой публикувани заглавия и тираж. В трите области на Югоизточния район за планиране картината е различна:

В Бургаска област се увеличават броят на публикуваните книги (81 заглавия) и брошури, и тиражът на книгите, но намалява тиражът на брошурите;
В Сливенска област се наблюдава увеличение по брой и тираж на книги (31 заглавия) и брошури;
В Ямболска област общият брой публикувани заглавия се запазва, но намалява тиражът им.

ЮИРП е на предпоследно място в страната по брой заглавия, брой излизания и тиражи на вестниците. През 2003 г. се наблюдава намаляване по всички показатели. От общо 16 заглавия 6 се публикуват в Бургаска, 6 в Ямболска и 4 в Сливенска област. Най-малки са тиражите на вестниците в Ямболска област.

Анализът на данните за страната и по райони показва тенденция към увеличаване на броя радио и телевизионни станции и броя програми, като процесът е много ускорен при ТV станциите. През 2003 година Югоизточният район за планиране е на последно място по брой радиостанции (7) и радиопрограми и на предпоследно място по брой на телевизионни станции (11) и програми. На ниво област най-добро е положението в Бургаска област, а най-лошо в Сливенска област. Отчита се намаляване на дела на радиостанциите и радиопрограмите за сметка на увеличение на дела на ТV станциите и програмите.

3.5.2. Културни и традиционни прояви

Културният календар на ЮИРП се отличава с голямо разнообразие от международни, национални и регионални прояви. Организират се музикални, театрални, филмови, литературни и танцови празници, надпявания и художествени конкурси, маскаради и карнавали, фолклорни събори и чествания на различни народни празници и обичаи, и други.

Подчертано внимание се отделя на културните и творчески изяви на младото поколение, като се провеждат множество фестивали, изложби, празници и конкурси, които представят и едновременно с това насърчават детското творчество. Организират се школи, ателиета, летни училища, които запознават децата с традиционни занаяти или предлагат занимания по интереси.

Друг акцент в културната програма на ЮИРП са празниците и честванията, посветени на известни личности и събития, на морето, на населени места или свързани с традициите и обичаите на етническите малцинства.

Изводи:

Положително влияние върху развитието на пазара на труда в ЮИРП оказват нарастването на коефициента на икономическата активност, нарастването на заетостта и намаляването на безработицата. Заплаха са негативните демографски тенденции, свързани със застаряване на населението, засилена миграция и отрицателен естествен прираст.
Равнището на безработица в ЮИРП намалява, но все още е неприемливо високо. Достъпът до пазара на труда е затруднен, особено за уязвимите групи от населението: жени, млади хора до 29 г. и хора над 55 г. Положителен е ефектът от активните мерки за защита при безработица и насърчаване на заетостта.
Наблюдават се различия в равнището на безработицата на областно и общинско ниво, като най-висока е безработицата в общини с висок процент на ромско население и нисък образователен статус.
Равнището на професионална квалификация на работната сила, особено на безработните лица, е недостатъчно адекватно на пазарните изисквания.
Нарастването на общата заетост в района се дължи предимно на по-високата икономическа активност на частния сектор.
Доходите на домакинствата в ЮИРП нарастват. Въпреки това средният доход на домакинство в ЮИРП е по-нисък от средното за страната. Значителна част от доходите на населението се формира от работна заплата и от социални трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, обезщетения на безработни и други социални помощи).
Общините Котел, Сунгурларе, Твърдица, Стралджа и Руен са с най-сериозни социални проблеми (висока безработица, неразвит пазар на труда, ниски доходи на населението, ниска обезпеченост на населението със здравни грижи и възможности за образование).
Заведенията за социално подпомагане и здравните заведения в ЮИРП са с остаряла материално-техническа база и са концентрирани в областните центрове. ЮИРП е на едно от последните места по брой на болнични заведения и болнични легла сред районите за планиране.
Сградният фонд в образованието е остарял, материално-техническата база е амортизирана, а училищната инфраструктура не е адаптирана към нуждите на децата с физически увреждания. Броят на учебните заведения и детските градини в ЮИРП намалява.
Област Сливен е на последно място в страната по образователен индекс и по процент на записваемост в първите две образователни степени. Делът на неграмотност в общините Котел, Твърдица и Руен, в които е концентрирано малцинствено население, значително превишава средното за страната.
Културните институции (театри, музеи, кина, читалища и библиотеки) са ограничили активността си, поради недостатъчно финансови ресурси за поддръжка и обезпечаване на дейността и слаб интерес от страна на местното население. Изключение правят кината в Сливенска и Ямболска област.
Нараства значението на печатните издания и телевизионните станции и програми, докато ролята на радиостанциите и радиопрограмите чувствително намалява за разлика от ситуацията в страната като цяло.
Не е добро състоянието на обществените сгради за култура особено на тези в селата.
И в трите области на Югоизточния район за планиране се отдава особено значение на културните прояви и традиционните празници.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!