В тази част се разглеждат следните елементи на техническата инфраструктура на ЮИРП за планиране:
-
Транспортна инфраструктура: пътна мрежа, железопътна мрежа, летища и пристанища;
-
Съобщителна инфраструктура: пощенски станции, телефонни централи, мобилни комуникации и интернет;
-
Мрежи и съоръжения за водоснабдяване и канализация;
-
Хидромелиоративна инфраструктура;
-
Депа и инсталации за различни видове отпадъци;
-
Енергийна инфраструктура: електроснабдяване и газоснабдяване.
Данните за тези елементи на транспортната инфраструктура подкрепят анализа и изводите за тези компоненти.
5.1. Транспортна инфраструктура 5.1.1. Пътна мрежа
Общата дължина на пътната мрежа в района към края на 2003 г. е 4 417 км, което представлява около 12% от пътната мрежа в страната. Тя е съставена от 430 км първокласни, 534 км второкласни, 1286 км третокласни и 2167 км общински пътища.
През територията на ЮИРП минават европейският транспортен коридор номер 8 (Дуръс– Скопие–София–Бургас–Варна) и следните първокласни пътища с международно значение:
E87: Румъния–Дуранкулак–Варна–Бургас–Малко Търново–Турция;
E773: Бургас–Сливен–Оризово (София–Югославия);
E871/І-6: Кюстендил–София–Казанлък–Сливен - Бургас.
Към 31.12.2003 г. 97% от пътищата в района са с асфалтова настилка, а 2% са без настилка. Пътищата с асфалтова настила са разпределени както следва в област Бургас – 1109 км, в Сливен – 536 км и в Ямбол – 549 км. Пътищата без настилка има в Ямболска област и са с дължина 34 км. Дължината на пътната мрежа по класове пътища се запазва постоянна за разглеждания период, както и съотношението на пътищата с и без настилка.
В ЮИРП най-голям е делът на третокласните и общински пътища. Те са зле поддържани и по-голямата част от тях се нуждаят от ремонт. Югоизточният район е на последно място в България по плътност на републиканската пътна мрежа, която е 153,6 км на 1000 км2 при средна стойност за страната 173,6 км на 1000 км2. Основна причина за това е слабо развитата пътна мрежа в планинските райони Странджа и Сакар.
В момента се изгражда автомагистрала Тракия, която ще преминава през трите области и през общините Нова Загора, Сливен, Тунджа, Стралджа, Карнобат, Камено и Бургас. Това ще подобри транспортните връзки и ще предостави допълнителни възможности за развитие на района. Завършването на автомагистрала Тракия и интензивното строителство в общините Несебър и Поморие ще наложи разширяването на първокласен път Бургас–Варна в участъка от кв. Сарафово до кк Слънчев Бряг.
Гранично-контролни пропускателни пунктове (ГКПП) има в Бургас, Царево, Малко Търново и Лесово и предстои отварянето на нов в Резово. В по-далечно бъдеще се предвижда откриването на ГКПП „Белеврен“ и „Странджа“ Съществуващите ГКПП се нуждаят от реконструкция и модернизация.
Подробно разпределение на пътищата по класове, области и вид настилка за периода 1998–2002 г. е представено в Приложение 5.1.
5.1.2. Железопътна мрежа
Железопътната мрежа покрива с гари и спирки 14 общини, от които 8 в Бургаска област, 3 – в Сливенска и 3 – в Ямболска. Общините без гари и спирки са Малко Търново, Несебър, Приморско, Созопол, Царево, Котел, Тунджа и Болярово. Общата дължина на текущия път е 418 км, от които 315 км са електрифицирани. Плътността на текущия път е 28,54 км на 1000 км2 и е значително по-ниска от средната за страната, която е 38,9 км на 1000 км2 територия. Като цяло железопътната мрежа в ЮИРП е слабо развита, като единствено в област Сливен плътността е над средната за страната (41,42). Железопътните гари не осигуряват равнопоставен достъп за пътуване на гражданите в неравнопоставено социално положение и не осигуряват необходимата визуална комуникация за ориентация на гражданите.
Подробна информация за елементите на ж.п. инфраструктурата по общини е представена в Приложение 5.2.
5.1.3. Летища и пристанища
На територията на района има едно гражданско летище (летище Бургас) и една летателна площадка (Бършен в област Сливен), която няма “Удостоверение за експлоатационна годност”, както и 2 военни летища – Сарафово в Бургаска област и Безмер в Ямболска област. Летище Бургас обслужва международни линии, то е най-голямото в страната по капацитет за обслужване и второ по интензитет на полетите..
Морският транспорт се обслужва от едно пристанище за обществен транспорт с национално значение – Бургас (което включва Бургас-изток, Бургас-запад, Ахтопол, Царево, Созопол, Поморие, Несебър, Росенец) и от 4 пристанища за обществен транспорт с регионално значение (Кораборемонтен завод, Трансстрой, Бургаски корабостроителници и Фиш порт), всички разположени на територията на Бургаска област. Търговското пристанище в Бургас е с най - голям оборот в страната.
Характерът на пристанищната дейност и голямата капиталоемкост на новото строителство дават основание да се предполага, че до края на 2006 г. броят на пристанищата няма да се промени. Евентуални промени, обаче, може да се очакват в товарооборота, но те зависят от общото състояние на българската икономика, както и от осъществяването на проектите за нефтопроводи Бургас–Александруполис и Бургас–Вльора, а също така и от завършване на реконструкцията и модернизацията на Пристанище Бургас, които ще му позволят да обслужва кораби с капацитет 150 000 т.
Транспортната инфраструктура на ЮИРП като цяло е задоволително развита, като голям дял от нея – железопътна инфраструктура, летища и пристанища са концентрирани в област Бургас. Наблюдават се диспропорции в транспортната инфраструктура на територията на отделните области. Пътната и железопътна инфраструктура на територията на общините Странджа и Сакар е слабо развита. Липсват обходни пътища на големите градове, които да изведат транзитното движение.
Карта на транспортната инфраструктура в района е дадена в Приложение 5.3.
5.2. Съобщителна инфраструктура 5.2.1. Пощенски станции
Мрежата от телеграфни и пощенски станции е добре изградена. Разпределението по области е представено в следващата таблица.
Таблица
Област
|
Пощенски, телеграфни и телефонни станции
|
Пощенски бюра
|
Бургас
|
165
|
11
|
Сливен
|
94
|
1
|
Ямбол
|
74
|
23
|
Общо за ЮИРП
|
333
|
35
|
Източник: Статистически годишник 2003 г.
5.2.2. Телефонни централи
Относително добре е развита и транзитната телекомуникационна мрежа. Относителният дял на цифровите телефонни постове е 21,4% и е по-висок от средния за страната (19,7%), като най-нисък е този процент в област Сливен (3,4%).
Капацитетът на телефонните централи не е използван напълно – броят на телефонните постове в района е 350 533 срещу заети 281 856, което прави 80,4%.
Общата гъстота на телефонната мрежа е 349 телефонни поста на 1000 души. По този показател районът е под средното за страната равнище, което е 385 телефонни поста на 1000 души.
Таблица
Област
|
Капацитет на телефонните централи
(номера)
|
Телефонни постове
(брой)
|
Цифрови телефонни постове
|
Относителен дял на цифровите абонати (%)
|
Гъстота на мрежата
(%)
|
Бургас
|
200 241
|
160 364
|
52 443
|
33,3
|
35,31
|
Сливен
|
83 600
|
67 597
|
2 269
|
3,4
|
38,00
|
Ямбол
|
67 632
|
53 895
|
4 619
|
8,6
|
30,85
|
Общо за ЮИРП
|
350 533
|
281 856
|
60 331
|
21,4
|
34,90
|
Източник: Статистически годишник 2003 г.
5.2.3. Мобилни комуникации
Средното покритие от мрежи на мобилни оператори за района е 90%, като и за трите области Бургас, Сливен и Ямбол то е 90%.
Тенденциите са за пълно покритие на територията на района с мобилни мрежи.
5.2.4. Интернет комуникации
На територията на района има множество зали за обществен достъп до интернет, като в част от тях входящият канал е пренасочен през сателит, което осигурява високоскоростна връзка. Освен комутируем достъп до интернет, клиентите на БТК могат да ползват още и достъп до интернет чрез наети линии или други мрежи за данни и информационни услуги. Общо в района оперират 35 интернет доставчици, от които 15 в област Бургас, 13 – в област Ямбол и 7 – в област Сливен.
Телекомуникационната мрежа покрива всички населени места, но е с ниска плътност в района на Странджа–Сакар. Тенденциите са за пълно покритие на района с мобилни мрежи и за разширяване на достъпа до интернет.
5.3. Инфраструктура за водоснабдяване и канализация
На територията на ЮИРП има 4 язовира за водоснабдяване – „Камчия“, „Мандра“ и „Ясна поляна“, разположени в област Бургас и язовир Асеновец в област Сливен. Делът на водоснабденото население в района е 99,8% (Бургас – 99,6%, Сливен – 99,9%, Ямбол – 100%), което е над средното за страната (98,8%), като съответният дял на населението е най-нисък в общините Средец и Руен – 98,3%.
Делът на населението с режим на водоползване през 2002 г. е бил 9,9%, като най-висок е в общините Котел – 84,6%, Твърдица – 57,7% и Средец – 39,1%.
Водопроводните мрежи са изградени предимно от етернитови тръби (Бургас – 68%, Сливен 69%, Ямбол – 79%) с изтекъл експлоатационен срок и висок процент на амортицзация, което води до сериозни загуби на вода. Средно за района те са около 60%, което е равно на средната стойност за страната. Най-тревожно е положението в област Ямбол, където загубите на вода са 70%.
В област Бургас има две пречиствателни станции за питейна вода при язовирите ”Камчия” и „Ясна поляна“, които се нуждаят от реконструкция и модернизация.
Строителството на ПСПВ на язовир Асеновец, от където се водоснабдява град Сливен, е замразено поради недостиг на средства.
Общо за района има тенденция към влошаване на състоянието на водоснабдителните мрежи и съоръжения поради липса на средства за превантивна поддръжка и подмяна на амортизираните елементи.
5.3.2. Канализационни мрежи и съоръжения
Към 2002 г. делът на населението, обхванато от канализационни мрежи общо за района е 65,5%, което е под средното за страната (68,4%). Делът на населението, обслужвано от Пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ), общо за района е 43,9%, което е над средното за страната. Тревога буди ситуацията в област Ямбол с 0,0%, където няма изградени ПСОВ.
Таблица
Област
|
Население
|
Общ брой
|
Обхванато от канализационна мрежа (%)
|
Обслужвано от ПСОВ
(%)
|
Бургас
|
427 152
|
68,6
|
52,8
|
Сливен
|
229 690
|
60,7
|
57,5
|
Ямбол
|
167 649
|
63,6
|
0,0
|
Общо за ЮИРП
|
824 491
|
65,5
|
43,9
|
Източник: Околна среда 2002 – НСИ
Към 2002 г. на територията на района има изградени 10 селищни ПСОВ, от които 8 в област Бургас и 2 – в област Сливен. Те обслужват общо 13 населени места.
Строителството на ПСОВ Синеморец, ПСОВ Варвара, ПСОВ Бяла–Обзор и ПСОВ Средец е завършило и се очаква скоро да бъдат пуснати в експлоатация.
ПСОВ Бургас, както и тази в Китен, се нуждаят от реконструкция и модернизация, а ПСОВ Равда и ПСОВ Меден Рудник – Бургас се нуждаят и от увеличаване на капацитета. За ПСОВ Меден Рудник има подписан финансов меморандум по мярка ИСПА и проектът за разширение и модернизация е вече в напреднал стадий на реализация.
В момента се изгражда ПСОВ Царево, а за ПСОВ Ахтопол и ПСОВ Созопол има одобрени съответно работен проект и идеен проект.
Трябва да се отбележи, че за разглеждания период почти няма промяна в делът на обслужваното население от канализационни системи и ПСОВ.
Въпреки че по дял на обслужваното население от канализационни системи и ПСОВ ЮИРП е на второ място след Югозападния район за планиране, значителен процент от населението в района не е обхванато в канализационна мрежа, а още по-малко от ПСОВ. Съществуващите ПСОВ не са равномерно разпределени между трите области, като област Ямбол е на последно място без ПСОВ. Основен проблем на съществуващите канализационни мрежи и съоръжения е тяхната амортизация. Тези проблеми водят до замърсяване на водните ресурси и намаляват привлекателността и конкурентноспособността на района.
Подробна информация за изградените ВиК системи е представена в Приложение 5.4.
Разчет на разходите, нужни за изграждане на необходимите канализационни мрежи и ПСОВ в района, съгласно Програмата за прилагане на Директива 91/271/ЕС за пречистване на отпадъчни води от населени места за периода 2004–2014 г. е представен в Приложение 5.5.
5.4. Хидромелиоративна инфраструктура
На територията на Бургаска област има изградени 8 напоителни системи, които включват 9 язовира, 2 водохващания, 17 магистрални и разпределителни канала, 43 главни и разпределителни водопровода и 19 помпени станции.
Напоителните съоръжения на територията на Сливенска и Ямболска област са обединени в напоителна система „Средна Тунджа“. Тя е разделена на технологичен принцип на четири основни експлоатационни единици: „Бинкос–Мараша“, „Нова Загора“, „Млекарево–Пъдарево“ и „Кермен-Роза“. Основен водоизточник е язовир „Жребчево“ с капацитет 400 млн. куб. м. Част от съоръженията са унищожени и разграбени.
На територията на ЮИРП има изградени общо 518 язовира и изкуствени езера, които се използват само за напояване. От тях 270 са на територията на област Бургас, 50 – на територията на област Сливен и 198 – в област Ямбол.
При проведени контролни тестове от „Напоителни системи“ АД – клон Бургас на 4 язовира и 78 малки изкуствени езера през 1992 г., е установено, че някои от тези езера и язовири представляват потенциална опасност, поради лошото им техническо състояние.
Като цяло хидромелиоративната инфраструктура е в лошо състояние и почти не се използва.
Подробна информация за изградената хидромелиоративна структура по области е дадена в Приложение 5.6.
5.5. Инфраструктура за управление на отпадъци 5.5.1. Депа за битови отпадъци
Организираното сметосъбиране и сметоизвозване на територията на ЮИРП обхваща 76,5% от населението, като в Бургаска област то е 79,7%, в Сливенска област 75,3% и в Ямболска област 69,3%. В останалите населени места жителите сами си извозват отпадъците на неорганизирани сметища.
На територията на района има 53 (15 – в област Бургас, 28 – в област Сливен и 10 – в област Ямбол) регламентирани депа за битови отпадъци и множество нерегламентирани сметища. На много от тези депа се депонират и строителни отпадъци. Нито едно от регламентираните депа не е изградено съгласно действащите нормативни изисквания.
В нито една община от района няма въведено разделно събиране на отпадъците, а на територията на района няма инсталации за рециклиране на отпадъци.
Съгласно Националната програма за управление на отпадъците до 2007 г. се предвижда да бъдат изградени 7 регионални депа, които ще обслужват всички общини от района, като в момента се изгражда депо за битови отпадъци на територията на община Созопол, което ще обслужва населението от общини Созопол, Приморско и Царево.
Групирането на общините и разбивка на инвестиционните разходи по години за изграждане на регионалните депа е представена в Приложение 5.7.
5.5.2. Депа за строителни отпадъци
На територията на Югоизточния район има изградени 2 специализирани депа за строителни отпадъци, по едно в Бургас и в Ямбол.
5.5.3. Депа за производствени отпадъци
Значителна част от производствените отпадъци се депонират на депата за битови отпадъци. Броят на специализираните депа за производствени неопасни отпадъци в района е 6, като 4 са в област Бургас и по едно в области Сливен и Ямбол.
5.5.4. Депа за опасни отпадъци
На територията на района функционират 3 депа за опасни отпадъци, като две от тях са на територията на Бургаска област и едно в област Сливен.
5.5.5. Инсталации за изгаряне на отпадъци
Инсталации за изгаряне на отпадъци има изградени само в област Бургас. Две от тях са собственост на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД и са предназначени за изгаряне на опасни и производствени отпадъци, генерирани на територията на рафинерията, а други 2 – на Летище Бургас ЕАД и на „Пристанище Бургас“ ЕАД са за битови отпадъци, но и двете не отговарят на нормативните изисквания.
5.5.6. Инсталации за физикохимично обезвреждане
На територията на района са изградени и функционират 3 инсталации за физикохимично обезвреждане. И трите са в Бургаска област, като служат за обезвреждане на синя утайка от винопроизводството на площадката на Винпром Поморие, битови отпадъци от кораби и сантинни води в „Пристанище Бургас“ ЕАД.
Значителна част от населението (1/4) не е обхванато от организирано събиране на отпадъците. В нито една община от района няма въведено разделно събиране на отпадъците, а на територията на района няма инсталации за рециклиране на отпадъци. Значителна част от производствените отпадъци се депонират на депата за битови отпадъци. Депата за опасни отпадъци са недостатъчно и неравномерно разпределени, като се има предвид, че област Ямбол произвежда 17,5% от общото количество опасни отпадъци в района (виж Глава Околна среда), а няма депо за тях. Съществуващите депа не отговарят на нормативните изисквания. Тези проблеми водят до замърсяване на околната среда, особено на почвите, намаляват привлекателността и конкурентно способността на района като туристическо направление и създават неравностойни условия на живот за значителна част от населението.
5.6. Енергийна инфраструктура 5.6.1. Електроснабдяване
Състоянието на електроснабдителната мрежа в района е добро. Без електрозахранване са само селата Птичари и Ниска поляна, намиращи се на територията на община Котел, като по данни от последното преброяване село Птичари е с един постоянен жител, а село Ниска поляна няма постоянни жители.
Общият брой на изградените трафопостове е 4269, дължината на електропреносната мрежа е 1475 км, а на електроразпределителната 7405 км – средно напрежение и 5618 км – ниско напрежение.
В област Бургас е необходимо изграждането на допълнителни подстанции за трансформация от високо в средно напрежение около Черноморските общински центрове и курорти, поради тенденцията на нарастване на електропотреблението и на спад на напрежението при потребителите.
Необходима е също така и подмяна на проводниците М–6 и М–10 по мрежите ниско напрежение, които заедно с показателя за средна дължина на извод не отговарят на стандартите, а това води до увеличаване на загубите в мрежите ниско напрежение и спад на напрежението при потребителите.
Данни за компонентите на електроснабдителната система по области са представени в Приложение 5.8.
5.6.2. Газоснабдяване
Главни консуматори на газ в района са големите промишлени предприятия и топлоелектрическите централи в градовете Бургас, Ямбол, Сливен и Нова Загора. В градовете Ямбол и Нова Загора са газифицирани и административни сгради.
През територията на област Бургас преминава южният клон на националната газопроводна система и неговото разклонение за Бургас и с. Дебелт. Магистралният газопровод е с диаметър 700 мм и минава през община Сунгурларе, а отклонението му – през общините Бургас, Айтос, Руен, Камено и Средец.
До момента са изградени едно отклонение и две газоразпределителни станции (ГРС), като се газифицират предимно промишлени обекти. През 2002г. е започнала реализацията на проект за газификация на гр. Камено. Съществува готов работен проект за газификацията на „Винекс Славянци“ АД в община Сунгурларе, както и за жк Меден Рудник в гр. Бургас.
Газоснабдяването в област Сливен е развито в общините Сливен и Нова Загора. Общата дължина на газопроводната мрежа в Сливен е 16,8 км., като газ се осигурява за 14 промишлени предприятия. Предстои газификацията на сградите на Общински пазар, на поликлиника и училище. Един от приоритетите на общинската администрация е битовото газифициране. Предстои да се проектира и изгради отклонение за газоснабдяване на промишлени и битови абонати на гр. Твръдица и общината.
В община Нова Загора общата дължина на газоразпределителната мрежа е 15,9 км, като почти всички големи предприятия са газоснабдени и ползват целогодишно газ. Газифицирани са обществени сгради и предстои битова газификация.
В град Ямбол е изградена 60км газоразпределителна мрежа, която обслужва 20 промишлени потребители, 91 обществено-административни потребители и 216 битови потребители. В другите общини на Ямболска област няма изградена инфраструктура за газоснабдяване.
Газоснабдяването за битови нужди като цяло е слабо развито в района, но според областните стратегии то е основен приоритет.
Като цяло енергийната инфраструктура (основно електроснабдяването) е добре развита в района и обхваща цялото население. Основните проблеми за електрическата мрежа са дългите връзки на мрежите за ниско напрежение и трудностите за поддържане на някои участъци. Тези проблеми водят до загуби и спад на напрежението за потребителите и намаляват ефективността и разходите. Ниската степен на битова газификация означава, че населението разчита изключително на електричество, което има екологични и финансови последици. Битовата газификация, обаче, е приоритет за областите.
Изводи:
-
Районът е покрит изцяло с мрежа за електроснабдяване, телекомунникационна инфраструктура и водоснабдителна мрежа. Приоритетно в района ще се развиват мобилните и интернетните телесъобщителни мрежи и мрежата за битово газоснабдяване. Това ще намали зависимостта от традиционни комуникации и потреблението на електричество.
-
Относително слабо развитие на транспортната инфраструктура, канализационната мрежа и ПСОВ, както и на инфраструктурата за управление на отпадъци в района като цяло и неравономерното им разпределение между области и общини:
поставят района в неблагоприятни конкурентни условия и среда за развитие;
създават неравностойни условия за развитие и конкурентност на областите и особено на някои общини, като например Руен и общините в планините Странджа и Сакар.
натоварва околната среда, главно с изхвърляне на отпадъчни води в реки, създаване на неорганизирани сметища и замърсявания от депа, които не отговарят на стандартите. Липсата на система за рециклиране на отпадъците повишава допълнително натоварването на околната среда и разходите за управление и депа. Подобно натоварване на околната среда намалява възможността за битово ползване на вече ограничените водни ресурси, привлекателността на района и възможностите за развитие на туризма.
-
Съществуващата техническа инфраструктура се нуждае от по-добра поддръжка, като приоритетно трябва да се реконструират и рехабилитират, както следва:
голяма част от третокласните и общински пътища;
водоснабдителната инфраструктура, за да се избегнат високите загуби на вода
някои от опасните езера и язовири;
съществуващите депа за битови отпадъци, за да отговорят на нормативните изисквания;
ЖП гарите.
-
Приоритет за ЮИРП е доизграждането на техническата инфраструктура, както следва:
депа за битови отпадъци и депата за битови и други отпадъци, както и инсталации за рециклиране на отпадъците;
канализационната мрежа и ПСОВ;
връзките на мрежите ниско напрежение в Бургаска област, за да се ограничат загубите и спада на напрежението при потребителите.
Сподели с приятели: |