Министерство на регионалното развитие и благоустройството регионален план за развитие на югоизточен район за планиране

4.1. Развитие на бизнеса

В област Бургас 94,8% от предприятията са микро (до 10 заети). В тях са ангажирани 28% от всички заети лица и реализират 7% от общата бруто продукция. Малките и средните предприятия са 5% и реализират 21% от общата бруто продукция. Подобна е тенденцията и в област Сливен до 2001 г., където 92,8% от предприятията са микро, 5,6% са малките и 0,7% са средни. В област Ямбол малките и средни предприятия представляват 98% от всички предприятия, като преобладаващ е делът на микро-предприятията. По форма на собственост предприятията са почти изцяло частни.

Основните си приходи предприятията в Югоизточния район на планиране реализират в сектор „Промишленост“ и сектор „Търговия, ремонт на автомобили и битова техника“¹⁷. Прави впечатление, че през 2000 г. секторът на промишлеността реализира 52% от нетните приходи от продажби, докато през 2001 г. същият сектор отбелязва спад от 58% в приходите от продажби. През същите години делът на промишлеността в нетните приходи от продажби се покачва. Секторът „Търговия, ремонт на автомобили и битова техника“ показва стабилна тенденция на нарастване на дела си в нетните приходи от продажби както в Югоизточния район за планиране, така и в страната като цяло.

През 2000 г. в област Бургас са работили 62% от общо заетите в областта и са били реализирани 85% от нетните приходи от продажби. През 2001 г. броят на заетите в областта се покачва с около 1%, но нетните приходи от продажби спадат драстично с 34%. Тази негативна тенденция в Област Бургас оказва негативно влияние върху нетните приходи от продажби за целия район за планиране, тъй като в останалите две области – Сливен и Ямбол тези показатели нарастват. През 2002 г. за област Бургас не се наблюдава промяна в съотношението – брой заети лица/нетни приходи от продажби, т.е. то е все така ниско в сравнение с 2000 г. В област Сливен се откроява тенденция на покачване и на двата параметъра, а в област Ямбол през 2002 г. броят на заетите намалява с 5%, но нетните приходи от продажби нарастват с 21%, което говори за подобрение в ефективността на предприятията.

И в трите области се забелязва устойчива тенденция на общо покачване на дълготрайните материални активи (ДМА). Голям, над средния за страната, е делът на частния сектор за придобиване на ДМА в района за планиране: през 2000 г. той е бил 86% при 64% за страната, през 2001 г. – 84% при 61% за страната и през 2002г. – 82% при 76% за страната. Въпреки това по инвестиции в ДМА районът е на едно от последните места за страната¹⁸.

Най-голям дял в разходите за инвестиции има секторът „Преработваща промишленост“. Погледнато спрямо 2000 г., през 2001 г. инвестициите отбелязват спад с 9%, но през 2002 г. успяват да достигнат ръст от 37% в сравнение с предходната година. През 2001 г. като обща се откроява тенденция на спад на инвестициите в ДМА спрямо предходната година и в секторите на селското стопанство и добивната промишленост, но през 2002 г. тенденцията е на нарастване. Секторите „Строителство“, „Търговия и ремонт“ и „Хотели и ресторанти“ бележат непрекъснат темп на нарастване през годините, като най-много отчетливо тази тенденция се проявява през 2002 г. в сектора „Хотели и ресторанти“, където инвестициите нарастват със 145%.

От инвестициите в ДМА по състав най-бързо в област Бургас растат инвестициите в строително – монтажни работи, следвани от „други инвестиционни разходи“ и „машини и съоръжения“. Инвестициите в проектантски и проучвателни работи рязко спадат, като за 2002 г. спрямо 2001 г. техният спад възлиза на – 100%. В област Сливен 70,5% са инвестирани в машини и съоръжения, следвани от строително-монтажни работи. И тук инвестициите в проучвателни и проектантски работи са незадоволителни – едва 0,5% от общите инвестиции в ДМА за 2001 г. В област Ямбол тенденция на нарастване се забелязва единствено в разходите за ДМА в перото „Други инвестиционни разходи“ – със 70,2%.

През 2000 г. в района са реализирани 3,9% от общите чуждестранни преки инвестиции в предприятията. Близо 58% от тези инвестиции са локализирани в Бургаска област. За разпределението на останалите проценти от чуждестранните преки инвестиции между областите Сливен и Ямбол не можем да съдим, нито за посочената година, нито за следващите три наблюдавани години – 2001, 2002 и 2003 г. (данните са конфиденциални според чл. 26 от Закона за статистиката). През 2001 г. чуждите инвестиции в страната нарастват с 30% спрямо предходната година, а в Югоизточния район на планиране този процент на нарастване е 91%. Следва да се отбележи, че инвестициите в област Бургас нарастват през тази година в сравнение с предходната с 35%, което ни дава основание да смятаме, че чуждите инвестиции в областите Сливен и Ямбол са нараснали сериозно. През 2002 г. темпа на увеличаване на преките чуждестранни инвестиции в страната продължава да нараства, като в Югоизточния район на планиране следва общата за България тенденция. През 2002 г. чуждите инвестиции нарастват с близо 14%. Тъй като през тази година инвестициите в област Бургас спадат с 4,65%, очевидно това нарастване е формирано основно в другите две области – Сливен и Ямбол. Въпреки това през тази година преките чуждестранни инвестиции в района за планиране са едва 4,6% от общите инвестиции в страната. През 2003 г. чуждите инвестиции в страната нарастват с 43% спрямо предходната година, а в Югоизточния район на планиране нарастват със 74%. Въпреки бързия темп на нарастване, районът е все още на предпоследно място по размер на преките чуждестранни инвестиции. Положителна тенденция е покачването на ръста на чуждите инвестиции в област Бургас със 129%. Въпреки високите проценти на нарастване, обаче, както чуждестранните, така и държавните инвестиции в региона са значително под тези в другите региони, като това се отнася особено за Ямболска област, където те са далеч под първите 20 области с под 100 долара на жител чуждестранни инвестиции. Местните областни управи и общини развиват политика, която насърчава инвестициите в района. В общинските стратегии са залегнали мерки за улесняване на дейността на инвеститорите, в областите има готовност за организиране на инвестиционни форуми с чуждестранни фирми в областта на селското стопанство, машиностроенето, преработката на селскостопански продукти и леката промишленост.

Най-важните стратегическите инвеститори за района са :

– за област Бургас – „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, МЕТРО, БИЛЛА, „Некерман“ АС, Албена инвест холдинг и др.

– за област Сливен – „Миролио България“ АД, „Тирбул“ ЕАД, „Вини“ АД, „Домейн Боаяр“ АД, „Декотекс-карпет“ АД и др.



– за област Ямбол – „Карил и Таня“ ООД, „Палфингер“ АД, „Миролио България“ АД „ИнвестТекстил“ ООД, „Папас-олио“ АД– рафиниране на олио и в „ЕФЕБ“ ООД

• 
  Бизнесът и индустрията в района са представени изключително от микро и малки фирми. Намалява значението на големите предприятия, което довежда да свиване на нетните приходи от продажби в района.
  
• 
  Наблюдава се различие между област Бургас и областите Сливен и Ямбол по показатели брой заети в предприятията и реализирани нетни приходи от продажби. Броят на заетите в област Бургас остава величина със слабо нарастване, докато нетните приходи от продажби падат. Тази тенденция не важи за останалите две области (където показателите нарастват), но оказва негативна тенденция по показател нетни приходи от продажби за целия район за планиране.
  
• 
  По инвестиции в ДМА нивото на Района е под средното за страната, което има неблагоприятно въздействие върху развитието на бизнеса в района. Най-много инвестиции в ДМА са направени в сектора „Преработваща промишленост“, наблюдава се тенденция на бързо нарастване на инвестициите в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“, а също така и в секторите „Строителство“ и „Търговия и ремонт“. Тази тенденция води до промяна в структурата на бизнеса на района за планиране.
  
• 
  Преките чуждестранни инвестиции в района за планиране са със стойности под средните за страната. Те обаче следват общата за страната тенденция на нарастване, което влияе благоприятно върху съживяването на бизнеса и икономиката както на областите, така и на района като цяло.