Министерство на регионалното развитие и благоустройството регионален план за развитие на югоизточен район за планиране

Стратегическа цел 1: Създаване на условия за икономически растеж с темпове, изпреварващи средните за страната.

Икономическият растеж е резултат, който се постига посредством развитието на бизнеса. Ето защо усилията трябва да бъдат насочени към създаване на благоприятни условия за по-нататъшно развитие на съществуващия бизнес и стартиране на нови бизнес начинания. Стремежът за постигане на по-високи темпове от средните за страната означава, че тези условия трябва да са относително по-благоприятни в сравнение с останалите райони за планиране.

Някои от тези условия могат да се отнасят за всички бизнес предприятия, например подкрепа за въвеждане на стандарти, които са задължително и/или необходимо условие за осигуряване на конкурентноспособността на българските продукти и услуги (напр. ISO9000, ISO14000). Други стимули (например безлихвени кредити) могат да бъдат насочени само към приоритетни бизнес направления. Въз основа на анализа на икономическите показатели за периода 2000-2002 година и наличните ресурси се очертават следните приоритетни направления за развитие в ЮИРП:

• 
  хранително-вкусова промишленост;
  
• 
  текстилна промишленост;
  
• 
  производство на дървен материал и изделия от него;
  
• 
  производство на машини и оборудване;
  
• 
  туризъм;
  
• 
  земеделие, рибарство и аквакултури, и горско стопанство, включително оползотворяване на недървесни горски продукти;
  

В съответствие със Закона за регионално развитие са определени райони за целенасочено въздействие на територията на ЮИРП (виж Част ІІІ). Те формират две качествено различни групи – райони с по-добри икономически и други показатели (райони за икономически растеж) и райони с влошени показатели (различни типове изостанали райони). Това означава, че макар и различни по характер, основните усилия в районите за целенасочено въздействие следва да се съсредоточат върху постигане на икономически растеж с темпове по-високи от тези в останалите общини в ЮИРП.

Съществен принос за икономическото развитие на Югоизточен район за планиране ще имат големите инфраструктурни проекти с международно и национално значение:

• 
  основните инвестиционни проекти за развитие на транспортната инфраструктура по общоевропейски транспортен коридор VІІІ (строителство на автомагистрала Тракия, строителство на автомагистрала „Черно море“, реконструкция на пътни участъци по направленията София–Пловдив–Бургас, Бургас–Варна и Бургас–Средец–Болярово–Хасково–Гърция; разширение, реконструкция и модернизация на пристанище Бургас; реконструкция на ЖП линия Пловдив–Зимница–Бургас; удвояване и електрификация на ЖП линия Карнобат–Синдел);
  
• 
  реконструкцията и модернизацията на пътната мрежа от ІІ клас;
  
• 
  модернизацията и изграждането на нови Контролно пропускателни пунктове по границата с Република Турция, които ще функционират като пунктове на външна граница на ЕС след присъединяването на България;
  
• 
  изграждане на Нефтопровода Бургас–Алесандруполис и/или Бургас–Вльора;
  
• 
  изграждане на военни бази на НАТО;
  
• 
  развитието и модернизацията на железопътния транспорт и летището в Бургас;
  
• 
  развитието и модернизацията на електропреносната, телефонната и Интернет мрежите.
  

Изграждането на канализационна инфраструктура и пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места над 2000 еквивалент жители ще бъде осигурено чрез изпълнението на Прилагаща програма по Директива 91/271/ЕС.

Изграждането на регионалните депа, които ще обслужват населените места на цялата територия на ЮИРП, ще бъде осигурено чрез изпълнението на Националната програма за управление на отпадъците.

Успешното развитие на бизнеса в ЮИРП изисква адекватно развитие и модернизация на регионалната и мест­ната инфраструктура с цел икономичес­ко приобщаване на цялата територия на района. Регионалната и местната инфраструктура осигуряват достъпа до главните транспортни коридори и до периферните и изостаналите райони. С изграждането им се създават работни места, както по време на строителство, така и по време на тяхната експлоатация. Освен осигуряване на условия за развитие на бизнеса развитието и модернизацията на техническата инфраструктура осигурява и благоприятна жизнена среда за населението на района.

Европейско ниво на техническата инфраструктура предполага непрекъснато водоснабдяване и електроснабдяване, екологосъобразно управление на отпадъците, ефективно функциониращи пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, добре поддържани улици, редовен и удобен градски транспорт и цифровизирани телефони. България е поела ангажимент в процеса на преговорите с ЕС за постигане на това ниво до 2014г.

По тази мярка ще се финансират проекти, свързани с:

• 
  реконструкцията и модернизацията на пътната мрежа ІІІ клас и общинската пътна мрежа, включително обходни пътища на областните и общински центрове;
  
• 
  развитие на интермоделн транспорт;
  
• 
  реконструкция и модернизация на градската улична мрежа;
  
• 
  изграждане, доизграждане, реконструкция и модернизация на водоснабдителна инфраструктура, включително пречиствателни станции за питейни води в районите за икономически растеж, районите в индустриален упадък и районите с потенциал за развитие на туризъм⁴²;
  
• 
  изграждане, доизграждане, реконструкция и модернизация на канализационна инфраструктура и пречиствателни съоръжения за битови отпадъчни води за населени места под 2000 еквивалент жители приоритетно в районите с потенциал за развитие на туризма;
  
• 
  модернизация на автогари и ЖП гари и малки пристанища в районите с потенциал за развитие на туризъм;
  
• 
  газификация на обществени сгради;
  
• 
  битова газификация на областните и общински центрове;
  
• 
  изграждане на инфраструктура за екологосъобразно управление на отпадъците освен регионални депа;
  
• 
  укрепване на свлачища и предпазване на черноморския бряг от абразия;
  
• 
  разработване и прилагане на финансови и пазарни схеми за поддържане на изградената и модернизирана техническа инфраструктура в района.
  

В рамките на тази мярка ще се подпомагат дейности в следните направления:

• 
  организиране изграждането на бизнес паркове, индустриални паркове, технологични центрове;
  
• 
  създаване и функциониране на инкубатори бизнес центрове и е-центрове;
  
• 
  модернизация на съществуващи индустриални зони.
  

На територията на ЮИРП са разположени структуроопределящи предприятия като най-големият нефтохимически комплекс в Югоизточна Европа и най-големите пристанище и летище на България. Те се намират на територията на област Бургас и по-специално в общините Бургас и Камено. В бъдеще се очаква изграждането на две бази на НАТО на територията на ЮИРП, които ще допринесат за подобряване на свързаната с тях инфраструктура и създаване на заетост за обслужващи дейности. Като цяло, обаче, броят на големите предприятия в района намалява (от 59 на 53) и има значителен спад на техния принос в нетните приходи от продажби (с 65%), което е противоположно на общата тенденция за страната. В същото време ЮИРП е сред районите с най-голям брой малки и средни предприятия (МСП), чийто принос в нетните приходи за продажби е около 30%. Това означава, че следва да се положат усилия в две основни направления:

• 
  привличане на големи чужди инвеститори, които чрез създаване на собствени структури да осигурят увеличаване на заетостта и икономически растеж;
  
• 
  развитие на съществуващите и стимулиране създаването на нови малки и средни предприятия, които разполагат с потенциал за иновативност, гъвкавост и осигуряване на заетост на населението от района.
  

Изоставането на ЮИРП по социално-икономически показатели (БВП, ниво на доходи, заетост, безработица и др.) изисква ускорено бизнес развитие. Благоприятните за ЮИРП географско разположение и създадените пътна инфраструктура, пристанище и летище улесняват достъпа на суровини; съществуващите мощности, наличието на квалифицирани кадри, както и развиващите се в района туризъм и земеделие, определят преработващата промишленост като приоритетна за ЮИРП.

Ускореното развитие на преработващата промишленост ще доведе до създаване на заетост сред населението, включително и сред хората с ниска степен на образование и квалификация. Това от своя страна ще има положителен социален ефект и ще спомогне за разрешаването на един от основните проблеми на ЮИРП – висока безработица сред етническите малцинства, сред неграмотно и малограмотното население.

В териториален аспект развитието на преработващата промишленост в ЮИРП следва да се съсредоточи в сегашните промишлени центрове, в районите за икономически растеж и тези в индустриален упадък. С това се цели предотвратяването на евентуално негативно въздействие върху околната среда, чието добро състояние е от ключово значение за развитието на туризма и земеделието. Възстановяването на функциите на съществуващите индустриални зони и модернизацията им ще предотвратят пораждането на сериозни проблеми за урбанизираните територии от изоставени промишлени сгради, които на по-късен етап изискват значителни средства за саниране или използване за други цели. Важно е също така да се отбележи, че основната инфраструктура в тези зони вече е изградена и се налага предимно нейната реконструкция и модернизация, което изисква по-малки средства.

За успешното прилагане на мерките в рамките на този приоритет ще се работи в тясна координация с Министерството на икономиката, чиито дейности са насочени към подкрепа на развитието и повишаването на конкурентноспособността на МСП и Министерството на труда и социалната политика, чиито дейности са в подкрепа на осигуряването на квалифицирани кадри за развитието на приоритетните направления на преработващата промишленост в ЮИРП.

Специфична цел 1: До 2014 г. ежегодният ръст на произведената продукция в приоритетните за района подотрасли на преработващата промишленост е над средния за страната.

В югоизточния район за планиране промишлената продукция нараства с около 8% през 2001 г. в сравнение с 2000 г., с което следва общата за страната тенденция, но през 2002 г. отбелязва 62% спад за сметка на предходната година и вследствие драстично се разминава с общите тенденции в страната. Необходимо е в периода до 2014 г. районът да надхвърли средните темпове на растеж на произведената продукция за страната в сферата на преработващата промишленост.

В момента равнището на заетост в ЮИРП е под средното за страната (41.1% в ЮИРП при 52.5% за България). Тази конкретна цел съвпада с целта на Националната стратегия за регионално развитие, за да може да се осигури икономически просперитет на хората, живеещи в ЮИРП, съответстващ на средното ниво за България. Счита се, че ЮИРП разполага с необходимите ресурси и възможности, за по-високи темпове на ръст на заетостта и достигане на националната цел към 2014 г. Очаква се този ръст на заетостта да бъде реализиран както чрез развитието на преработващата промишленост, така и чрез развитието на другите приоритетни направления за района – туризъм, земеделие и рибарство.

Направените инвестиции в ДМА поставят ЮИРП на ниво значително под средното за страната. От изключително значение за успешното икономическо развитие на района е бизнесът да повиши инвестиционната си активност и да намери приложение на развитите иновационни технологии и научни постижения. Ръстът на произведената продукция и услугите може да бъде ускорен чрез насърчаване на използването на енергоспестяващи технологии и възобновяеми енергийни източници. Възможностите, които предоставя ЮИРП за развитие на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) са предимно в сферата на слънчевата и вятърната енергия. По отношение на развитието на вятърната енергия следва да се обърне особено внимание на намаляване на рисковете от конфликти между целите за опазване на важни видове птици и за изграждане на инсталации за добиване на енергия от вятъра. Такива конфликтни точки съществуват предимно по Черноморското крайбрежие.

Конкретните форми за насърчаване развитието на съществуващите и стартиране на нови МСП в приоритетните за ЮИРП направления за развитие на преработващата промишленост са:

• 
  финансови инструменти за модернизиране на производството, енергийна ефективност и ВЕИ (гаранционни фондове, преференциални (напр.безлихвени) кредити, грантови схеми и други);
  
• 
  създаване на бизнес инкубатори с цел насърчаване използването на високи технологии;
  
• 
  осигуряване на информация за съвременни европейски, международни и национални практики, основани на нови технологии и на достиженията на науката посредством различни дейности като Интернет информация, бизнес форуми, програми за обмяна на опит, семинари и др.
  

• 
  осигуряване на информация и обучение за изискванията и ползите от въвеждане на системи за управление на качеството, системи за управление на околната среда, специализирани стандарти за предприятията в приоритетните направления за развитие на района и необходимите лицензионни режими;
  
• 
  грантови схеми за въвеждане на съответните системи и стандарти в предприятията.
  

Тази мярка ще повиши управленските умения на хората, които ръководят и имат потенциала да ръководят успешни малки и средни предприятия. Това е от ключово значение за постигането на по-добра пазарна реализация както в страната така и в чужбина. След 2007 г. предприятията трябва да са готови да действат в дух на партньорство и сътрудничество на принципа „печеля-печелиш“. Бизнесът трябва да се развива устойчиво на базата на дългосрочни стратегии, с ясен план на действие и финансови разчети. Мениджърските екипи на МСП в района трябва да умеят да формират пазарно търсене, а не само да следват краткосрочните пазарни конюнктури.

В рамките на настоящата мярка ще се финансират дейности в следните направления:

• 
  предоставяне на финансова помощ на МСП за обучение в управление на бизнес, изготвяне на бизнес планове, маркетинг, предприемачество, създаване на устойчиви марки продукти и успешното им внедряване и позициониране на пазара, управление на нови продукти, водене на преговори и установяване на бизнес контакти в приоритетните области за развитие на района;
  
• 
  осигуряване на информация за възможностите, които предоставят съвременните информационни и комуникационни технологии за развитие и управление на бизнеса и предоставяне на финансова помощ на МСП за внедряването им;
  
• 
  финансово подпомагане за създаване на организация на производителите в района, която чрез активна комуникация да обменя опит и информация при разрешаването на специфични проблеми за съответните индустрии (напр. как да приведат производствата в съответствие с екологичните норми и как да разпределят финансовите си активи за финансиране на този процес);
  
• 
  създаване на база-данни за МСП в района и тяхната дейност;
  
• 
  развитие на информационни системи за връзки с глобални търговски мрежи;
  
• 
  насърчаване на развитието на интернет-услугите в сферата на търговията по интернет;
  
• 
  осигуряване на широкодостъпна информация за вътрешния и външния пазар на продуктите в приоритетните области за развитие на района;
  
• 
  подкрепа за маркетинга на продуктите на МСП от района на външния пазар и установяване на бизнес контакти чрез координирани действия със структурите на Министерство на икономиката и Министерство на външните работи в чужбина;
  
• 
  информиране и стимулиране на кооперирането на МСП за формиране на клъстери;
  
• 
  идентифициране на материално техническа база, подходяща за настаняване на клъстерирани бизнеси;
  
• 
  подкрепа за модернизацията на МТБ за формиране на клъстери.
  

МСП могат да се развиват успешно на територията на ЮИРП само, ако работната сила разполага с необходимата квалификация за участие в съответните икономически дейности. В момента пазарът на труда в ЮИРП не предоставя достатъчно кадри с нужната квалификация за развитие на приоритетните отрасли. В рамките на тази мярка ще се финансират дейности насочени към:

• 
  грантови схеми за квалификация на кадрите, заети в действащи или стартиращи МСП (например готварство, анимация, технологии за производство на храни и т.н.);
  
• 
  проучване на потребностите на пазара на труда;
  
• 
  преквалификация и допълнителна квалификация на безработните в приоритетните направления за развитие на района (например сервитьорство, рецепционна дейност, хотелиерство, търговия, анимация и т.н.), като се обърне специално внимание на квалификацията и преквалификацията на уязвимите групи от населението за тяхната по-бърза интеграция в икономическия живот на обществото;
  
• 
  краткосрочни курсове за обучение в приоритетни направления за развитие на района;
  
• 
  организиране на диалог между МСП и образователните институции в района, за да се осигури необходимата промяна в средното и висшето образование за подготовката на кадри в приоритетните направления за развитие на района;
  
• 
  създаване на центрове за обучение през целия живот с квалификационни програми, отговарящи на приоритетите за развитие на района.
  

Макар че районът е на едно от последните места в страната по реализация на преки чуждестранни инвестиции, там вече работят успешно едни от най-крупните чужди инвеститори „Лукойл“ и „Миролио“. Освен това районът има потенциал да привлече още важни инвеститори, които да създадат собствени структури, като за целта трябва да се изготви инвестиционна маркетингова стратегия. Целта на тази стратегия ще е да достигне до нови потенциални инвеститори, като ги запознае с макроикономическата рамка на района, наличната техническа инфраструктура и предимствата й пред други райони, ресурсите и даденостите, които притежава, предимствата за работа, които предлага, тенденциите на подобряване на работата на съдебната система и администрацията. Стратегията следва да е фокусирана върху приоритетните направления за развитие на района, концентрацията на бизнеса в съществуващите индустриални зони и основните принципи, които да осигурят устойчиво и балансирано развитие на района. Тези принципи ще трябва да насочат усилията към бизнес направления, които са иновативни, ориентирани към нарастващо пазарно търсене и използват съвременни технологии, минимизиращи отрицателното въздействие върху околната среда. Планът за действие към маркетинговата стратегия ще включи например:

• 
  контакти на общинско, областно и регионално ниво с общини, области и региони в рамките на ЕС, Република Турция или други страни;
  
• 
  организиране на бизнес форуми в общините-партньори и представяне на преимуществата на ЮИРП за развитие на бизнес;
  
• 
  създаване на система за отчитане на развитието на бизнес-климата в съответните области на района и взимане на съответни навременни мерки при влошаване на показателите;
  
• 
  партньорство с Министерство на външните работи и Министерство на икономиката за представяне на района в Европейските и други страни;
  
• 
  издаване на рекламни материали за областите и за целия район;
  
• 
  изготвяне и прилагане на стратегия за маркетингова комуникация.
  

Туризмът е един от най-динамично развиващите се отрасли в ЮИРП. Туристическите дейности и услуги в района са концентрирани главно по Черноморското крайбрежие. През последните години се наблюдават тенденции за развитие на алтернативни форми на туризъм, но като цяло развитието на туристическия отрасъл не е достатъчно добре планирано и не се основава на принципите за устойчиво развитие. Туристическият бизнес в ЮИРП се осъществява предимно от малки и средни предприятия. Регионалният план за развитие насочва усилията към подкрепа на МСП и физическите лица заети в туризма. Оценката на ресурсите показва, че ЮИРП разполага с природни и антропогенни ресурси за развитие на туризъм върху много по-голяма част от територията на района. За целите на планиране на туризма в ЮИРП е целесъобразно районът да бъде разделен условно на три подрайона с характерни особености и приоритети за развитие: Черноморско крайбрежие, Източна Стара планина, Странджа-Сакар. В плановия период 2007-2014 г. усилията следва да се съсредоточат към привличане на чуждестранни и български туристи от средната класа. Изискванията за материално-техническата база и туристическата инфраструктура на този тип туристи са различни от изискванията на сегашната целева група – ниско доходните слоеве на населението в Европейския съюз. Туристите със средни доходи проявяват по-голям интерес към запознаване с местните природни и културно-исторически дадености на страната, която посещават и допринасят много повече за увеличаването на доходите на местното население.

Изпълнението на мерките в рамките на този приоритет е в тясна координация с политиката за развитие на селските райони на Министерство на земеделието и горите, чрез която ще се финансират дейности за развитие на туризма като форма на диверсификация на заетостта в селските райони.

Специфична цел 1: Към 2014 г. приходите от туризъм по Черноморието са нараснали с 50%, а във вътрешността на района десет пъти.

Очаква се увеличаването на приходите от туризъм да е резултат от инвестиции в нова и реконструкция на съществуващата МТБ, както и от повишаване на качеството на услугите и диверсификацията им, което ще увеличи разходите на туристите за един човекоден и ще насочи парични потоци към местното население. По Черноморието усилията трябва да се концентрират върху реконструкция на съществуващата МТБ и повишаване на качеството на услугите.

ЮИРП разполага с ресурси за постигане на тази цел, но трябва да се диверсифицира туристическият продукт и да се използват комплексно наличните природни и антропогенни ресурси на цялата му територия. Това ще осигури ръст на доходите и тяхното по-равномерно разпределение през годината.

От съществено значение за развитието на туризма е изработването на ясна регионална туристическа маркетингова стратегия, териториално устройствено планиране на курортите и туристическите селища, устойчиво управление на крайбрежните зони и защитените територии, създаване на механизми и стабилни критерии за контрол и отговорност по изграждане на обектите, придружени от сериозни санкции. В рамките на подготовката на регионалната туристическа политика следва да се направи задълбочен анализ на потенциала за развитие на туризъм в ЮИРП и да се определят съответните места, като се отчете класификацията на МЗГ на районите с потенциал за развитие на селския туризъм.

Регионалната туристическа политика трябва да подкрепи провеждането на маркетинг на района като цяло на външните пазари. В настоящия момент липсва цялостна маркетингова, рекламна и информационна дейност за района или за големи части от него (в т.ч.общини), което е ограничител не само за привличане на посетители във вътрешността, но и за качественото им обслужване на място. За тази цел трябва да се развие партньорство с Министерство на външните работи и Министерство на икономиката за представяне на района в Европейските и други страни. В рамките на тази мярка ще се финансират дейности за маркетинг на района като например:

• 
  изграждане на единна информационна система за туризма в ЮИРП;
  
• 
  участие в международни изложения;
  
• 
  разработване и разпространение на информационни материали;
  
• 
  включване на информация в чуждестранни информационни източници.
  

В рамките на тази мярка могат да се финансират дейности насочени към:

• 
  възстановяване и подържане на културно-историческото наследство;
  
• 
  изграждане на пътища до туристическите обекти;
  
• 
  изграждане на обществени паркинги, тоалетни и други помощни съоръжения в Черноморските общини и районите с потенциал за развитие на туризма;
  
• 
  проектиране и изграждане на туристически пътеки, къмпинги, беседки, заслони и други съоръжения;
  
• 
  проектиране, изработване и инсталиране на информационни табели;
  
• 
  поставяне на пътни знаци и указателни табели.
  

Приоритетът – привличане на чуждестранни и български туристи от средната класа и развитието на туризма във вътрешността на ЮИРП налага разработването на качествено нови туристически продукти и техния добър маркетинг.

Конкретните проекти, които могат да бъдат финансирани в рамките на тази мярка са:

• 
  въвеждане на координиран механизъм за събиране и анализ на статистическа информация за развитието и резултатите, реализирани в отрасъла;
  
• 
  осигуряване на широк достъп до информация за международните тенденции и пазари в сферата на туризма;
  
• 
  инвентаризация на наличните туристически ресурси, разработване на нови или развиване и актуализиране на съществуващи туристически продукти. При развитието на нови продукти следва да се използва принципът на поетапното разработване и тяхното взаимно допълване и интегриране към традиционно предлаганите в България;
  
• 
  проектиране и изграждане на информационни центрове;
  
• 
  създаване и разпространение на информационни материали.
  

Привличането на туристи от средната Европейска класа и приоритетното развитие на алтернативни форми на туризъм изискват общо подобряване на качеството на туристическите услуги и придобиване на качествено нови знания и умения сред заетите в този бранш. В рамките на тази мярка могат да се реализират проекти в следните направления:

• 
  осигуряване на информация и обучение според изискванията и ползите от въвеждане на системи за управление на качеството, системи за управление на околната среда, специализирани стандарти и лицензионни режими;
  
• 
  предоставяне на финансова помощ за обучение по изискванията и подходите за повишаване на качеството на туристическите услуги, маркетинг, за мониторинг и оценяване на удовлетвореността на клиентите, което да бъде използвано за по-нататъшното развиване и усъвършенстване на туристическия продукт. За тази цел могат да се използват проучванията на мненията на туристите при напускане на страната, провеждани от Министерството на икономиката;
  
• 
  подобряване на качеството на образованието в сферата на туризма;
  
• 
  подобряване на системата за контрол на спазването на изискванията за образователно-квалификационна степен според Закона за туризма и наредбата към него;
  
• 
  предоставяне на финансова помощ за обучение за разработване на туристически продукти в различните алтернативни направления за развитие на туризъм;
  
• 
  преквалификация на незаетите кадри в района за нуждите на туризма и квалификация.
  

Ресурсите на ЮИРП осигуряват благоприятни възможности за развитие на широка гама алтернативни форми на туризъм, които ще увеличат приходите за местното население и ще удължат сезона за Черноморската част:

• 
  културно-познавателен туризъм;
  
• 
  балнеоложки;
  
• 
  алтернативен и хобитуризъм, вкл.
  

пешеходен туризъм;

селски туризъм;

алпинизъм, спелеотуризъм, велотуризъм, делтапланеризъм, парашутизъм и др.

• 
  конгресен/конферентен туризъм;
  
• 
  винен туризъм;
  
• 
  ловен туризъм;
  
• 
  речен туризъм.
  

Аграрният сектор е важен отрасъл в икономиката на ЮИРП, формиращ около 20% от БДС, но неговото развитие е разпределено неравномерно на територията на района. Секторът се характеризира с висока себестойност и ниско качество на продукцията, ниска оперативна рентабилност и негативни тенденции на развитие. Това обуславя и ниския жизнен стандарт на населението в селските райони и негативните демографски тенденции. Общините с най-много заети в сектор селско стопанство са Тунджа (55.2%), Камено (40.2%), Стралджа (28.8%) и Сунгурларе (28,2%). В тези общини процентът на обработваемата земя също е най-висок. Като цяло ЮИРП се характеризира с благоприятни почвено-климатични условия, квалифицирани кадри и специализирани научни институти, които следва да бъдат използвани за ускорено развитие на земеделие и горско стопанство, което ще спомогне за общото икономическо развитие на района. Районът също така разполага с уникални възможности за развитие на рибарството и аквакултурите, най-вече в Черно море. Голям потенциал за устойчиво развитие на земеделието и селските райони са чистата околна среда и натрупаните опит и традиции в земеделието, рибарството и горското стопанство.

Развитието на земеделското производство ще се подчинява на принципите на устойчивото развитие, за да се гарантира дълготраен икономически и социален ефект, като се съхранят околната среда и природните ресурси. Приоритетно ще се съсредоточат усилия към създаване на условия за развитие на биологичното земеделие, тъй като търсенето на биологични продукти нараства както в България и ЕС, така и в световен мащаб.

Изпълнението на мерките в рамките на този приоритет ще се осъществи предимно със средствата за реализация на политиката за развитие на земеделието и селските райони на Министерство на земеделието и горите. Важно е да се използват възможностите за финансиране от Европейския фонд за насърчаване на рибарството. Следва да се отчетат и мерките залегнали в Програмата за развитие на земеделието и селските райони на Странджа – Сакар.

В момента абсолютната стойност на формираната БДС от аграрния сектор бележи лек ръст въпреки относителния спад, регистриран както за целия ЮИРП (около 8%), така и в трите области. Усилията за повишаване на конкурентноспособността на сектора ще доведат до подобряване на качеството на земеделската продукция и съответно реализацията й на вътрешния и външния пазар.

В момента в ЮИРП от общо 19 селски района съгласно класификацията на МЗГ 13 попадат в категорията „изостанали селски райони“ от класификацията на районите за целенасочено въздействие съгласно Закона за регионално развитие. Усилията за повишаване на конкурентноспособността на земеделското производство и диверсификация на дейностите в селските райони ще доведат до повишаване на доходите на селското население и увеличаване на заетостта. С това ще се постигне отпадането на съответни общини от категорията на изостаналите селски райони, като целта е не само да се намали броят на тези общини, но и в териториален мащаб те да обхващат по-малки територии и групи от населението.

Тази мярка е насочена към подпомагане на прехода към устойчиви земеделски практики, при които оптимално се използват научните достижения и съществуващи технологии, с цел производство на безопасни и здравословни храни; постигане на икономическа стабилност и ефективност при производство, преработване и реализация на земеделската продукция; и опазване на околната среда. Разработването и въвеждането на такъв вид устойчива производствена система изисква интегрирането на биологичните ресурси и технологичните иновации. Устойчивото производство гарантира намаляване на разходите, подобряване на качеството и количеството на добивите. Това ще подпомогне възвръщането на интереса към земеделското производство от една страна, и доверието на потребителите към качеството на консумираните храни, от друга.

В рамките на тази мярка ще се предприемат дейности насочени към:

• 
  разпространение на информация и обучение за възможностите за финансова подкрепа от държавата и ЕС на развитието на аграрния сектор с цел изпълнение на европейските изисквания и стандарти, свързани с качество и безопасност на храните, опазването на околната среда, хуманно отношение към животните и др.;
  
• 
  осигуряване на финансова подкрепа за окрупняване на земеделските стопанства с цел стабилизиране и повишаване на конкурентноспособността и жизнеспособността на земеделските стопанства, въвеждане на иновации и повишаване на производителността на труда;
  
• 
  осигуряване на финансова подкрепа за развитие на биологично земеделие и използване на местни сортове и породи;
  
• 
  осигуряване на финансови средства за прилагане на агроекологични схеми;
  
• 
  разпространение на информация и обучение за възможностите за финансова подкрепа за развитие на рибовъдството и аквакултурите.
  

Успешното развитие на аграрния сектор, повишаването на конкурентноспособността и рентабилността му и от тук качеството на живот на населението в селските райони е пряко зависимо от знанията и уменията на хората да прилагат практики, съобразени с конкретните условия и основани на знанието. Изследванията в района на Странджа-Сакар например сочат, че в голяма част от случаите това не е така, което съответно води до по-ниски добиви и качество на продукцията и респективно по-ниски приходи от реализацията й. Развитието на човешкия потенциал за развитие на аграрния сектор ще се постигне чрез подкрепа на проекти и изпълнение на дейности в следните направления:

• 
  осигуряване на широк достъп до информация относно нови технологии като биологично земеделие и добри земеделски практики и финансова помощ за обучение и консултации;
  
• 
  квалификация и преквалификация на свободните кадри в района за насочване към аграрния сектор в направления, съответстващи на специфичните условия на района. Тези направления следва да се определят конкретно въз основа на научни изследвания и знания. Следва да се обърне специално внимание на квалификацията и преквалификацията на уязвимите групи от населението с оглед на тяхната по-бърза интеграция в икономическия живот на обществото;
  
• 
  осигуряване на широк достъп до информация и финансова помощ за обучение за възможностите за устойчиво използване на горите;
  
• 
  осигуряване на широк достъп до информация и финансова помощ за обучение за развитие на рибовъдството и аквакултурите;
  
• 
  разработване и внедряване на нови технологии, основани на научни изследвания в приоритетни за района направления в земеделието (например праскови).
  

Тази мярка ще подкрепя и дейности за предоставяне на професионално обучение, квалификация и преквалификация на хората, професионално ангажирани в дейности насочени към развитието на горско дело,рибарство и аквакултури и др.

Новата селскостопанска политика на ЕС включва като неразделна част прилагането в широк мащаб на подхода на съществуващата досега инициатива на ЕС „Лидер+“. По същество тя представлява създаване на неформални инициативни групи от населението в селските райони, които се овластяват за вземане на решения за развитието на съответната община и/или населено място. В рамките на подобна мярка ще се подкрепят дейности в това направление в селските райони като приоритет ще бъдат изостаналите селски райони.

В условията на силна раздробеност на собствеността на земеделската земя в България успешната реализация на земеделската продукция на вътрешния и външния пазар изисква формиране на групи от производители и маркетингови групи от производители. В рамките на тази мярка ще се предприемат действия за стимулиране на тези процеси и ще се подпомагат съответните формирования за постигане на устойчивост във функционирането им.

Мярка 4: Многофункционално (устойчиво) управление на горите.

Независимо от наличието на благоприятни данни за увеличаване на общата площ на горския фонд и на залесената площ, остава необходимостта от увеличаване на районите с устойчиво горско управление. Тази мярка има за цел да изведе като приоритет развитието на средообразуващите функции (водоохранни, противоерозионни, защитени, рекреационни) на горите в ЮИРП. Това е важно не само за поддържане на жизненоважни функции на екосистемата като осигуряване на вода, кислород и ресурси, но и за успешното развитие на устойчив туризъм в района.

В рамките на тази мярка ще се финансират дейности насочени към:

• 
  предпазване от пожари;
  
• 
  възстановяване на опожарени горски масиви с местни широколистни видове;
  
• 
  подмяна на издънковите широколистни гори със семенни;
  
• 
  изследване и прилагане на пилотни проекти за повишаване на водосъбирателните функции на горските екосистеми;
  
• 
  спиране на незаконните сечи и лов;
  
• 
  идентифициране и обявяване на нови защитени територии в горите;
  
• 
  разработване и прилагане на общински планове за мултифункционално управление на горите;
  
• 
  изследване и управление на отглеждането на традиционни местни породи с цел намаляване на негативното въздействие на животновъдството върху горите;
  
• 
  увеличаване на площите заети с дивечоразвъдни станции и подобряване качеството на дивечовите запаси;
  
• 
  трансгранично сътрудничество с Р Турция за устойчиво управление на горите
  
• 
  сертифициране на гори;
  
• 
  регламентиране и регулирано ползване на билките, гъбите и горските плодове, и създаване условия за устойчивата им експлоатация;
  
• 
  Залесяване на ерозирали и изоставени земеделски земи.