Министерство на регионалното развитие и благоустройството регионален план за развитие на югоизточен район за планиране

4.2.1. Преработваща промишленост

Това е първостепенен по значение отрасъл в икономиката на Югоизточния район на

планиране, който показва обща тенденция на нарастване, която е в синхрон с тази в страната.

Хранително-вкусовата промишленост е втора по значение в икономиката на област Бургас. За област Сливен до 2001 г. тя бележи спад в производството, но благодарение на развитието на винарския сектор се наблюдават положителни тенденции. В областта отрасълът е представен от широка гама подотрасли – винарската, пивоварната, млечната, месната, рибоконсервната, производството на сладкарски и шоколадови изделия и др. Промишленият отрасъл е най-важен за областната икономика на Ямбол, където формира над 64% от нетните приходи от продажби на промишлеността в областта.

Този подотрасъл е многообразен по своите производства и е представен в целия район за планиране. От 1999 г. до 2003 г. отрасълът се развива успешно на територията на Сливенска и Ямболска област. Нетните приходи от продажби на месо и месни продукти в област Ямбол бележат най-висок ръст, като за 2002 спрямо 2001 г. приходите са се покачили с 250%, а през 2003 спрямо 2002 г. със 127%. Област Сливен също отбелязва устойчива тенденция на нарастване в подсектора, макар и с по-слаби темпове от област Ямбол. Единствено област Бургас силно изостава от общата тенденция на развитие на подсектора. Първи спад по показател нетни приходи от продажби областта отчита през 2000 г. спрямо 1999 г. (-40%). Втори драстичен спад се отбелязва през следващата 2001 г. (-53%). От 2002 г. подотрасълът в областта бележи тенденция на леко покачване, но все още трудно може да се говори за процес на съживяване. Месните фирми в област Бургас са крайно недостатъчни за задоволяване на търсенето, тъй като на територията на областта има доста важни курортни селища със значително увеличение на броя потребители през летния сезон.

Млекопреработвателни предприятия има на територията на трите области, като са представени всички производства типични за подотрасъла. Фирмите са изцяло частни, като нараства броя на лицензи раните мандри за износ на продукция в ЕС. Подотрасълът се развива с най-бързи темпове в област Ямбол. След един-единствен лек спад през 2001 г. за сметка на предходната, млекопреработването и производството на млечни продукти бележат стабилни тенденции на нарастване. В област Сливен през 2002 г. отрасълът отбелязва драстичен спад от 57% по показател нетни приходи от продажби, но този спад бързо се компенсира през следващите две години – 2002 и 2003 г. и нетните приходи от продажби рядко нарастват съответно с 202% и 30% през посочените години на база на предходната. В област Бургас подотрасълът отбелязва два резки спада по показател нетни приходи от продажби – с 44% през 2001 г. спрямо 2000 г. и 71% през 2002 г. за сметка на 2001 г. Едва през 2003 г. в областта се наблюдава лека тенденция на „съживяване“, която обаче не е достатъчно отявлена за да компенсира загубите в подсектора през предходните години.

Подотрасълът е представен и в трите области, като и в трите показва стабилни

темпове на развитие. Особено успешна е 2002 г. за областите Сливен и Бургас. През тази година нетните приходи от продажби нарастват рязко с 84,77% в Бургаска област и 62,4% в Сливенска. В Ямболска област нетните приходи от продажба нарастват без резки скокове, но трайно и стабилно. И в трите области предприятията преработват земеделската продукция произведена на местно ниво. Най-успешно функциониращите предприятия са на територията на гр. Нова Загора и с. Гаврилово, които изнасят продукция за САЩ, ОНД и Европа.

Преработка на риби и рибни продукти

В Бургаска област (на територията на гр. Бургас и гр. Созопол) се намират най-големите комбинати за консервиране на рибни продукти у нас, които са с важен принос за развитието и диверсифицирането на областната икономика. До 2001 г. този подотрасъл е представен единствено на територията на област Бургас, но през 2001 г. започва развитието му и в Сливенска област. Преработката на риба и рибни продукти реализира темп на нарастване на нетните приходи от продажби и в двете области, който, макар и невисок, е с тенденция на устойчивост.

Този подотрасъл е развит на територията и на трите области. В област Бургас се развиват успоредно както винопроизводството, така и производство на високоалкохолни напитки. Винарските изби в района за планиране притежават много добри позиции на външните пазари и осъществяват износ за Германия, Полша, ОНД, Великобритания, Белгия, Холандия, Канада, Израел, Чехия и Прибалтийските страни.

Този подотрасъл е представен само от два по-значителни производители на територията на Бургаска област. Първият е в гр. Бургас. Това е най-големия производител на бисквити в страната и държи около 50% от общия пазарен дял на това производство. На територията на община Камено има захарни заводи, които осигуряват заетост на населението от района.

Подотрасълът бележи положителни тенденции на развитие в Бургаска област. Общата брутна продукция на шивашката промишленост в сектора е 0,41% от тази на областта. През 2002 г. е отчетено най-значителното нарастване на нетните приходи от продажби на областта в производството на облекло – 88%. Водещото предприятие в отрасъла е в гр. Бургас. За Сливенска област това е изключително важен подотрасъл, привлякъл една от най-крупните чуждестранни инвестиции за страната. През 2001 г. в него са били заети общо 21,0% от заетите в областта и са реализирани общо 28,0% от продажбите в областта. Подотрасълът бележи непрекъснат и устойчив растеж с около 10% годишно по показател нетни приходи от продажби. Успешни подотрасли на текстилната промишленост в област Сливен са производството на чорапи и чорапени изделия, шивашки изделия и килимарство. В област Ямбол подотрасълът също се развива в положителна насока, най-вече в сферата на производството на облекло.

Този отрасъл е развит на територията на Бургаска област и е доминиращ за областта, където реализира 84,5% от приходите от продажби и е с тенденция на увеличение. Тук се намира и най-големият нефтохимически комплекс в Югоизточна Европа, произвеждащ над 40 продукта. През 2002 г. компанията е реализирала печалба в размер на 305,409 хил. лв. Предприятието осигурява около 8000 работни места. Върху площадката на предприятието се намират и други предприятията, съпътстващи дейността на рафинерията, които също оказват силно влияние върху икономическото развитие на общината.

В област Бургас този подотрасъл е представен основно от корабостроенето, кораборемонта, производството на товарни вагони, вентилационна и отоплителна техника, метални изделия. С добри финансови резултати от дейността си са фирмите от: гр. Бургас (за производство на стоманена тел, метални конструкции и метални панели с полиуретан и минерална вата, и корабостроителницата); община Царево (за производство на рибарски лодки за любителски и професионален риболов, спасителни лодки, както и на многокорпусни плавателни съдове – катамарани, предназначени предимно за експорт, като въведените нови технологии и използването на висококачествени материали позволяват и строителство на яхти по индивидуални поръчки); Карнобатска община (производство на селскостопански машини, двигателни мостове за мотокари, производство на мебелен амбалаж, опаковки и поцинковани домашни съдове); община Поморие (производство на приборостроителни изделия и инструментална екипировка); община Руен (комплектоване на електрически инсталации за автомобили „Пежо“ и „Ситроен“) и община Средец (пластмасови изделия, както и прокатни материали). В област Сливен през 90-те години този традиционен отрасъл бележи остър спад, след което до 2001 г. успява да се превърне отново в печеливш и да реализира печалба. От 2001 г. показателят нетни приходи от продажби бележи устойчив ръст за областта. Продукцията се изнася за страните от ЕС, Турция и арабските страни. Подотрасълът е на второ място по значение за Ямболска област (след хранително-вкусовата индустрия), където формира 11,64% от нетните приходи от продажби. В Ямболска област, в сравнение с другите две, се реализира и най-висок ръст на показателя нетни приходи от продажби, чието нарастване през 2002 г. е с 45%.

В област Бургас след значителен спад, отбелязан в средата на 90-те години, тенденциите в развитието на този сектор са положителни. Подем в подотрасъла областта отбелязва през 2001 г., благодарение на ръста в сектора „Производство на мебели“. През 2002 г. показателят нетни приходи от продажби се понижава, но през следващата 2003 г успява да възстанови високите си нива. Общата произведена продукция възлиза на 0,98% от тази на областта. Отрасълът е привлякъл една от основните чуждестранни инвестиции в Бургаска област, която реализира инвестиции за над 100 милиона лева. В област Сливен отрасълът заема важен дял от икономиката на общините Котел и Твърдица. От особено значение след 2001 г. се очертава производството на мебели. През 2001 г. в сравнение с предходната 2000 г. нетните приходи от продажби на произведените в областта мебели са нараснали значително. За област Ямбол подотрасълът също бележи развитие най-вече в сектора на мебелното производство, където нетните приходи от продажби нарастват средно годишно с около 5%.

Безспорният лидер в страната и единствена по рода си фирма на Балканите се намира на територията на гр. Бургас. Фирмата реализира висока печалба, като притежава и добри пазарни позиции не само в страната, но и на Балканския полуостров.

4.2.2. Строителство

4.2.3. Добивна промишленост

Редица развити предприятия от минната промишленост са затворени и индустрията отбелязва значителен спад. В момента се експлоатират въглищните пластове на Бургаския въглищен басейн. В областта съществуват 25 кариери и 2 мини, като 20 от кариерите са действащи. Около с. Черноморец има добив на мрамор и гранит за производство на керамика.

Към този вид промишленост се включва и добивът на сол, представен в Бургаска област от единственото предприятие създадено за добив на морска и кристална сол чрез слънчево изпарение на морската вода, разположено в Поморие и Бургас. В област Сливен през 90-те години значителна част от дейностите на въгледобивните предприятия е ликвидирана, в следствие на което отрасълът бележи непрекъснат спад. В настоящия момент работят два рудника с по един участък в гр. Твърдица. В област Ямбол добивната индустрия не е представена.

Таблица: Промишлено развитие на ЮИРП

Отрасъл	Подотрасъл	Тип предприятия	Место- нахождение	Значение	Размер на фирмите
Преработваща промишленост	Химия, Нефто-преработване	Нефтохимически	Бургас	Национално	Големи
	Хранително-вкусова промишленост	Винарски, производители на високоалкохолни напитки	Области Бургас, Сливен, Ямбол	Регионално Национално Международно	Средни Малки
		Захарни и шоколадови изделия	Бургас	Национално	Средни
		Консервни	Бургас, Созопол, Айтос, Гаврилово, Нова Загора	Регионално Национално	Средни Малки
		Месопроизводствени	Области Бургас, Сливен, Ямбол	Регионално	Микро Малки
		Млекопреработване	Области Бургас, Сливен, Ямбол	Регионално Национално	Микро Малки Средни
	Текстилна промишленост	Чорапи и чорапени изделия	Сливен	Национално	Микро Малки
		Облекла	Области Сливен, Бургас, Ямбол	Регионално Национално Износ/ишлеме	Микро Малки Средни
		Текстил	Сливен, Твърдица	Национално	Средни
		Килимарство	Сливен, Котел	Регионално Национално	Микро
	Офис консумативи и стоки за деца и ученици		Бургас	Национално Износ	Средни
	Дърво- преработване	Производство на дървени плоскости	Области Сливен, Бургас	Регионално	Микро Малки
		Производство на мебели	Области Сливен, Бургас, Ямбол	Регионално Национално	Малки Средни
	Машиностроене и метало-обработване	Корабостроене Кораборемонт Плавателни съдове Атракционни изделия	Област Бургас	Регионално	Микро Малки
		Машини, Метални конструкции Метални панели, прецизна техника, ел.инсталации и др.	Област Бургас, Сливен, Ямбол	Регионално Национално Износ	Микро Малки Средни
Строителство		Строителство, подръжка и ремонт	Области Бургас, Сливен, Ямбол	Регионално	Малки Средни
Добивна промишленост	Добив на полезни изкопаеми	Мини и кариери за добив на въглища, мрамор и гранит, чакъл	Бургаска и Сливенска област	Регионално	Малки Средни
	Добив на морска сол		Бургаска област	Национално	Малки

Изводи:

• 
  Областите в Югоизточния район за планиране са нехомогенни по степен на индустриализация. Промишлеността е представена най-вече на територията на област Бургас с водещ сектор нефтохимия и нефтопреработване. В област Сливен от водещо значение са текстилната и хранително – вкусовата промишленост, а за област Ямбол – само хранително-вкусовата. Запазени са някои традиционни отрасли, които изграждат облика на някои от областите в ЮИРП: текстилна промишленост (по-специално килимарство и производство на текстил и чорапени изделия), обработка и консервиране на рибни продукти и промишлен риболов, дървообработване и добив на морска сол чрез слънчево изпарение.
  
• 
  Индустриалните предприятия са разположени изключително около областните центрове. В този смисъл те не оказват влияние върху възстановяването и съживяването на по-изостаналите райони, които са далеч от централните градове.
  

4.3. Туризъм

Туризмът е важен отрасъл в икономиката на Югоизточния район за планиране, особено в област Бургас. За последните три години (2000–2003г.) инвестициите в ЮИРП в дълготрайни материални активи в отраслов сектор „Хотели и ресторанти“ заемат второ място след тези в сектор „Преработваща промишленост“ и бележат значителен ръст от 50 млн. лв през 2000 г. до 150 млн. лв. за 2003 г. Важното място на туризма в икономиката на района се определя от богатите природни и антропогенни ресурси, благоприятното географско разположение и от транспортната достъпност. Броят на туристическите фирми в ЮИРП е над 2900²¹, повечето от които са частни малки и средни предприятия. ЮИРП заема второ място в страната по общ брой на реализираните нощувки – 29% от всички нощувки в страната за 2003г (Североизточен район – 44%). Тенденцията за района като цяло е нарастваща – с 88% спрямо 1999 г. Ръст обаче има само в област Бургас – с 92,8%, докато в област Сливен има спад с 16,6%, а в област Ямбол с 37,4%. 86% от реализираните нощувки в района през 2003 г. са от чуждестранни туристи. Разпределението по области също е много неравномерно. 87,6% от нощувките в област Бургас са реализирани от чужденци, докато в област Сливен те са само 15,2%, а в област Ямбол – 5,8%.

Нощувките са реализирани основно в района на Черноморското крайбрежие. 98,38% от нощувките през 2003 г. са реализирани в Бургаска област, 99,9% от които в Черноморските общини. Най-много от нощувките в Бургаска област са реализирани в Община Несебър – 73%. В област Сливен са реализирани едва 1% от нощувките, а в област Ямбол – 0,62%.

4.3.1. Видове туризъм

Природните и антропогенни туристически ресурси в областта предполагат развитието на много различни видове туризъм. Следва да се отбележи, че според експертни наблюдения човешките ресурси заети в туризма са с недостатъчна квалификация, което води до недостатъчно високо качество на предоставяните услуги и малко на брой качествени туристически продукти. В ЮИРП има потенциал за развитие на следните видове туризъм:

• 
  Морски рекреативен туризъм. Най-важен за ЮИРП и с национално значение. Общата площ на плажните ивици е 4 827 300 кв. м, от които 1 957 000 са дюни и 2 870 300 кв. м са плажове. Това са 49 плажа с капацитет 453 535 туристически места. Допълнително се оценява и капацитета на скалистия бряг, който е 93 800 туристически места.
  
• 
  Културно-познавателен туризъм. ЮИРП има богато културно-историческо наследство (за повече информация виж Глава 7).
  
• 
  Балнеоложки. На територията на ЮИРП има изградени 22 климатични и балнеолечебни курорта. Балнеоложки туризъм може да се развива и в Кортенски минерални бани. Климатолечение може да се провежда през цялата година край Черно море, в Източна Стара планина, Странджа, Ямбол – хижите и комплексите на връх Бакаджик (сравнява се с въздуха на Сандански); калолечение в Поморие.
  
• 
  Алтернативен и хобитуризъм, вкл.
  

• 
  орнитоложки туризъм: Природозащитен център „Пода“, Укритие за наблюдение на птици „Атанасовско езеро“, Природозащитен център „Ропотамо“;
  
• 
  пешеходен туризъм: ПП „Странджа“, ПП „Сините камъни“, Бургаски влажни зони, Парк „Росенец“, екопътеки в Източна Стара планина и Странджа; Бургаски минерални бани, Ропотамо;
  
• 
  селски туризъм – Котел, Елхово, Жеравна, Медвен, Кости, Българи и Граматиково;
  
• 
  алпинизъм, спелеотуризъм, велотуризъм, делтапланеризъм, парашутизъм и др. – Природен парк „Сините камъни“.
  

Разработена е регионална стратегия за екотуризъм в регионите Източна Стара планина, Странджа и Южно Черноморие и план за действие за развитие на туризма в еко-регион Източна Стара планина (общините Твърдица, Сливен, Котел, Сунгурларе, Айтос, Руен, Поморие и Несебър).

• 
  Конгресен/конферентен туризъм – Бургас, Сливен, кк „Слънчев бряг“: фестивали, семинари, концерти и други подобни изяви, ежегодна туристическа борса „Вашата ваканция“.
  
• 
  Винен туризъм – 3 района: Ямбол, Сливен, Бургас. Произвеждат се червените вина: Каберне Совиньон, Мерло, Червен Мискет, Пино ноар, Памид, Шевка, розе, и най-добрите български бели вина: Шардоне, Мискет, Мускат Отонел, Ркацители, Димят, Траминер, Юни блан, Алиготе и др., както и висококачествена гроздова ракия. Изби има в с. Пъдарево, с. Блатец, гр. Сливен, гр. Нова Загора, с. Шивачево, гр. Сунгурларе, гр. Елхово, с. Славянци, с. Росеново, с. Грозден, с. Черница, с. Лозарево, гр. Карнобат, с. Кортен, гр. Бургас, гр. Айтос. Музей на лозарството и виното в Сунгурларе, Ежегодни празници „Море от вино“ – Поморие.
  
• 
  Ловен туризъм – 3 държавни дивечовъдни станции, единствен в страната развъдник на колхидски фазани в област Ямбол.
  
• 
  Речен туризъм – по р. Тунджа, р. Резовска, р. Ропотамо, р. Дяволска и др.
  

4.3.2. Туристическа инфраструктура

В ЮИРП преобладават обектите с 2–3 звезди. По данни на НСИ средствата за настаняване през 2003 г. са 17% от общото количество за страната. Има 46 661 легла в средствата за подслон, което представлява 29% от легловата база в страната. Средствата за подслон са концентрирани основно в крайбрежната част – 97,9% от леглата на района са в област Бургас, 1,5% са в област Сливен и 0,6% в област Ямбол. 97,2% от легловата база на област Бургас е в общините по крайбрежието. Тенденцията за периода 1999–2003 г. е на нарастване на броя на средствата за настаняване и легловата база. Тя е нарастваща и в трите области, независимо от намаляващата тенденция на реализирания брой нощувки в областите Сливен и Ямбол. По експертни оценки през 2004 г. има значителен ръст на легловата база по Черноморското крайбрежие, която се очаква да се запази и през 2005 г., но към момента на настоящия анализ няма публикувани данни на НСИ.

Почивните домове също са концентрирани в област Бургас. Тенденцията там е на нарастване на броя почивни домове за периода 1999–2003 г., докато в област Сливен тя е намаляваща. В област Ямбол няма регистрирани от НСИ почивни домове.

ЮИРП е на второ място след СИ район по общия брой на категоризирани туристически обекти за настаняване, т.е. хотели. Съществената разлика между двата района е, че в СИ повечето от обектите са големи комплекси и хотели, докато в ЮИРП съотношението на хотелите към общия брой обекти е доста по-малко. През последните 3 години по Черноморското крайбрежие се инвестира в реновиране и изграждане на нови туристически обекти, както в съществуващите туристически комплекси, така и в нови територии, особено около селищата по южното черноморско крайбрежие. Инвестира се основно в изграждане на леглова база и заведения за хранене, което води до увеличаване на броя на леглата в туристическите обекти, както и до повишаване на дела на висококатегорийната леглова база. На север по Черноморското крайбрежие туризмът в района се характеризира с високо категорийни хотели и големи курортни комплекси – Слънчев бряг, вс Елените. На юг по Черноморието се намират вс Дюни и ММЦ Приморско, но туристическата инфраструктура е представена от малкия семеен бизнес като този в Поморие, Приморско и Царево. Голям е делът на частните квартири/стаи за настаняване. ЮИРП е на първо място по брой на къмпинги – главно по южното черноморско крайбрежие. Състоянието им, обаче, е незадоволително и липсва координирано предлагане и реклама на тези обекти.

Климатични курорти:

• 
  9 климатични морски курорта от национално значение от общо 12 за България – гр. Ахтопол, гр. Бургас, с. Китен, гр. Царево;, гр. Несебър, с. Обзор, гр. Поморие, с. Приморско, гр. Созопол;
  
• 
  7 климатични морски курорта от местно значение от общо 16 за България – с. Ахелой; местност „Козлука“ и с. Влас, с. Лозенец; с. Равда, устието на р. Ропотамо и местността около блатото „Аркутино“, с. Синеморец, с. Черноморец;
  
• 
  3 климатични планински курорта от местно значение от общо 48 за България – гр. Малко Търново, местността „Факъдере“ и Котел;
  
• 
  2 балнеолечебни курорта от национално значение от общо 19 за България – Бургаски минерални бани и Сливенски минерални бани;
  
• 
  1 балнеолечебен курорт от регионално значение от общо 38 за България – Стефан Караджово.
  

Създадената мрежа от 2 природни парка – ПП „Странджа“ и ПП „Сините камъни“, резервати и природни забележителности е добра основа за развитието на специализирани форми на туризъм. Ценен ресурс за развитието на туризъм и възможност за разнообразяване на туристическия продукт са Природозащитните центрове, специализирани в изследване и опазване на редки видове, информиране за природното разнообразие и туристически маршрути, провеждане на обучителни програми. В Бургаски район функционират Природозащитен център „Пода“ (разположен в Бургаския залив – на главния път Е 87 Бургас–Созопол) изграден с цел наблюдение и опазване на птичето разнообразие в района; Укритие за наблюдение на птици – Бургас, разположено на Атанасовско езеро – на главния път Бургас – Слънчев бряг; Посетителски Център „Ропотамо“ – открит през 2003 г. на територията на защитената местност; Информационен център в ПП „Сините камъни“ със седалкова въжена линия, която свързва града с планината. Съществуващите туристически пътеки на територията на ПП „Странджа“ са над 50 и се явяват като основа за обособяване на 18 маршрута с различна насоченост.

Потенциалът на ЮИРП за развитие на туризъм във вътрешността не е оползотворен – съществуват няколко хижи и почивни станции. Състоянието на туристическата инфраструктура като цяло е незадоволително. Основните проблеми са свързани със състоянието на подходните пътища към обектите извън територията на населените места и наличието на запустели и неподдържани паркови площадки. На някои места липсват указателни и информационни табели, ограничено е предлагането на информация за посетителите за обектите на място. Туристическите обекти във вътрешността нямат условия за посрещане на по-голям брой посетители (устроени паркинги, заведения за хранене, магазини, информационни табла и услуги). Специфични проблеми, които спират развитието на балнео-лечебните центрове, са липса на допълнителни услуги и на самостоятелно предлагане на услуги извън системата на социален отдих, а също и липсата на туристически маршрути за основните атракции и на систематизирана информация за самите обекти.

В настоящия момент силно ограничена е маркетинговата, рекламната и информационна дейност. Няма туристически информационен център за района, който да улеснява престоя на туристите. Незадоволително е представянето на района като цяло, както и на отделните общини и техните възможности за развитие на туризъм.

Практически липсва регионална туристическа политика – не се правят пазарни проучвания, наблюдения на туристическото търсене, обновяване на съоръженията и атракциите и др. В областта функционират Бургаска регионална туристическа асоциация, Ямболска регионална туристическа асоциация и няколко местни и регионални браншови и продуктови организации.

Изводи:

• 
  Туризмът е водещ отрасъл в икономиката на Югоизточния район за планиране.
  
• 
  МТБ е неравномерно разпределена и е концентрирана основно по Черноморското крайбрежие
  
• 
  Морският рекреативен туризъм има водещо място в развитието на туризма, но той е сезонен.
  
• 
  Югоизточен район за планиране има изключително благоприятно географско положение и разполага с природни ресурси за развитие на морски рекреативен, културно-познавателен, балнеоложки, еко и селски туризъм, които могат да се развиват самостоятелно.
  
• 
  Ресурсният потенциал е териториално разпределен в целия район, но е усвоен основно в общините по Черноморието, поради липсата на комплексен туристически продукт за региона.
  
• 
  ЮИРП е съставен от три подрайона с характерни особености и приоритети за развитие на туризма: Черноморско крайбрежие, Източна Стара планина и Странджанско-Сакарски подрайон.
  
• 
  Туризмът като стопанска дейност е съсредоточен в частния сектор, който е представен изключително от микро и малки предприятия.
  
• 
  В някои райони на високостойностни атракции, каквито са местността „Карандила“, природен парк „Сините камъни“, град Котел, село Жеравна и село Медвен липсват условия за посрещане на по-голям брой посетители (устроени паркинги, заведения за хранене, магазини, информационни табла и услуги).
  
• 
  Липсва цялостна маркетингова, рекламна и информационна дейност за района или за големи части (в т.ч. общини), което е ограничител не само за привличане на посетители във вътрешността, но и за качественото им обслужване на място.
  
• 
  Не се полагат достатъчно усилия за адаптиране на подходящи обекти за туристически посещения, подобряване на туристическата инфраструктура и създаване на продукти и събития, отговарящи на изискванията на международния пазар.
  
• 
  Недостатъчни са и качеството и разнообразието на туристическо предлагане, не се използват възможностите за целогодишен туризъм и за предлагане на алтернативни форми на туризъм.
  

4.4. Земеделие

Анализът на състоянието на аграрния сектор в ЮИРП се основава на изследване на тенденциите на групи показатели, характеризиращи мястото на сектора в икономиката, състоянието на земеделския фонд, състоянието на растениевъдството и животновъдството в района.

4.4.1. Място на сектора в икономиката на района

Селското стопанство заема важно място в икономиката на ЮИРП и формира от 17 до 20% от БДС (18,8% през 2003 г. при 11,4% средно за страната). Позицията на аграрния сектор в БДС на ЮИРП, както и на отделните области, следва тенденция на намаляване. Отрасълът формира над 25% от БДС на областите Ямбол и Сливен (като при добри в климатично отношение години стойността надвишава 30%).

През 2003 г. около 6% от наетите лица в ЮИРП работят в сектор „Селско, горско стопанство и риболов“ (при 3,6% за страната). Най-голям е процентът на заети в аграрния сектор в област Ямбол – 8,6%. За периода 1999–2003 данните от НСИ показват, че броят на заетите в аграрния сектор намалява, като за 2003 г. това намаление е с 10,9% за ЮИРП, с 16,5% за област Бургас, с 1,6% за област Сливен и с 4,9% за област Ямбол (при намаление с 4,6% за страната).

О
бщините с най-много заети в сектор селско стопанство²² са Тунджа (55,2%), Камено (40,2%), Стралджа (28,8%), Сунгурларе (28,2%). В тези общини процентът на обработваемата земя е най-висок. Най-слаба заетост в сектора се отчита в общините Бургас (2,9%), Сливен (3,2%), Ямбол (4,3%), Несебър и Царево (5,1%). Това са общини с преобладаващи сектори индустрия и услуги.

За периода 2001–2003 г. броят на регистрираните в ЮИРП земеделски производители и тютюнопроизводители представлява средно 10% от общия за страната. По данни на областните дирекции на МЗГ, все още твърде малка част от земеделските производители са регистрирани (и това затруднява използването на субсидии по ДФ „Земеделие“ и програма САПАРД). Най-голямо е изоставането в региона на Странджа–Сакар, където едва 5% от 31 170 земеделски стопанства в района са регистрирани по съответния ред за регистрация на земеделските производители²³.

Основен проблем, който стои пред аграрния сектор в региона е високата себестойност на произвежданата продукция. Средната изкупна цена при повечето селскостопански стоки се движи в граници много близки до производствените разходи.

По данни на НСИ за ЮИРП оперативната рентабилност в сектор „Селско и горско стопанство, лов и риболов“ е (-3,99%), при средна рентабилност за страната (-1,66%). Много ниска е и рентабилността от продажбите в сектора, като за региона е (-4,77%) при средна за страната (-2,44%).

Данните на показателя „разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в сектор селско стопанство” показват нарастване след 2000 г. Със средства от Фонд „Земеделие“ и програма САПАРД започна обновяване и модернизиране на техниката в сектора. Въпреки това експертната оценка е, че преобладаващата част от земеделските производители в района не са технически осигурени. Липсва напоителна техника и машини за растителна защита.

4.4.2. Състояние на земеделския фонд

Площта със селскостопанско предназначение²⁴ в ЮИРП през 2004 г. е 714 675 хектара, което е 12,53% от общата ПССП за България. Наблюдава се намаляване на ПССП в ЮИРП през периода 1999 –2003 г. Тревожен е фактът, че това намаление се дължи на намаляване на използваната земеделска земя, като в същото време се увеличава необработваната земя. Данните на областно ниво показват, че 62,2% от територията на област Ямбол са обработваеми земи. Значително по-нисък е процентът им в област Бургас(40,6%) и в област Сливен(41,97%).

Процентът на необработените земи от общите площи със селскостопанско предназначение за ЮИРП е 8,94% (стойност с 1,1 пункта по-висока от средната за страната). Най-голям процент необработени площи има в област Ямбол (10,8%), а най-нисък в област Сливен (5,2%). Сериозно е различието в стойността на този показател на общинско ниво. В общините Елхово, Болярово, Малко Търново (от Странджа–Сакар) процентът на необработената земя е над 50% от ПССП.

През последните години се регистрира интерес от страна на земеделските производители към прилагане на методите на биологично земеделие на продължително необработваните земи в екологично чисти райони. Този процес се очаква да бъде подкрепен със специализирани мерки по Програма САПАРД, Оперативна програма „Земеделие“, както и в рамките на разработващия се в момента Национален план за развитие на биологичното земеделие и Програма за развитие на земеделието и селските райони на Странджа – Сакар.

Използваната земеделска площ²⁴ в ЮИРП през 2004 г е 659 856 хектара, което е с 1641 хектара по-малко от предходната година. Над 45% от използваната земеделска земя в района се намира в област Бургас. В област Ямбол използваната земя възлиза на 31%, а в област Сливен на 24%. Обработваемата земя²⁵ в района е 45,89% от общата територия.

В ЮИРП на жител се пада 8,16 дка обработваема земя, при 6,08 дка/ч. средно за страната. Най-висока е стойността на показателя за област Ямбол (13,4 дка/ч.). За област Бургас стойността е 7,43 дка/ч., а за област Сливен 6,85 дка/ч. Общините с най-голяма стойност на показателя са Болярово (58,2 дка/ч.), Средец (30,9 дка./ч.), Стралджа (29,0 дка/ч.). С най-ниски стойности на показателя са общините Бургас(1,2 дка/ч.), Сливен (4,3 дка/ч.) и Ямбол (1,3 дка/ч.).

В ЮИРП поливните площи възлизат на 795 879 дка, което е 11,84% от обработваемата площ на района. За страната тази стойност е 14,98% от обработваемата площ²⁶. Най-висок е процентът на поливните площи в област Сливен (23%), докато за област Бургас тази стойност е едва 6,3%, а за област Ямбол 10%. В района има няколко общини без поливни площи (Айтос, Малко Търново, Созопол, Средец). Най-голям процент поливни площи има в общините Сливен, Нова Загора, Ямбол, Стралджа, Несебър, Поморие, Камено. През последните две години се наблюдава значително намаление на актуваните водни маси.

Сериозен проблем за развитието на модерно и ефективно земеделие е силната разпокъсаност на земята, създала се след приключване процеса по възстановяването на собствеността й. Очаква се посредством законодателни мерки (проект на закон за „Национална компания „Земя“) да се създадат и поддържат уедрени земеделски имоти чрез пазарни механизми.

Пазарът на земята в района е слабо развит. Процесите на уедряването на земята на този етап са забавени. Има пример за комасация на земята – по пилотен проект в с. Ботево, община Тунджа се извършва уедряване, което се приема добре (засега). Цената на земята се движи в широк диапазон – от 400 лв./ха във вътрешността до 8000 лв./ха в крайморските райони. Има интерес към търговията със земеделски земи по отношение на високопродуктивните земи и на тези, които се отчуждават за неселскостопански цели.

4.4.3. Развитие на селското стопанство по сектори

4.4.3.1. Растениевъдство

Преобладаващ процент от ПССП в ЮИПР се използват за отглеждане на зърнени култури (37,9%), както и за постоянно затревени площи, ливади и овощни градини (30,4%). Най-нисък процент от земеделската площ се използва за отглеждане на зеленчуци и цветя (2,9%), ливади и едногодишни фуражи (без царевица) 0,65%.

Основните зърнени култури, отглеждани в ЮИРП, са пшеница и ечемик. В периода 1999–2002 се наблюдава нарастване на засетите площи, съответно и на производството на тези култури. За 2003 г., обаче, се отчита рязко намаляване на площите и съответно спад в производството, което е резултат от неблагоприятните климатични условия, както и от по-ниските изкупни цени на продукцията през 2002 г.

По отношение на площи и производство на пшеница и ечемик най-голям дял заема Бургаска област, следвана от Ямболска и на последно място – Сливенска област. ЮИРП е на първо място по производство на ечемик в страната, като добивът достига 26% от общия за страната. ЮИРП е на последно място в страната по производство на царевица за зърно, но през 2003 се наблюдава тенденция към увеличаване на засетите с царевица площи.

Застъпени технически култури в района са слънчоглед, памук и тютюн. ЮИРП е на трето място в страната по размер на площите и по добив на слънчоглед. През периода 1999–2002 г. площите със слънчоглед намаляват от 86 392 ха на 52 532 ха, а през 2003 г. се увеличават с 35% в сравнение с предходната, вследствие на което производството се увеличава с 20%.

Размерът на площите, предназначени за отглеждане на памук, през последните години намалява, което се дължи на ниските изкупни цени на суровината и на конкуренцията на внесения дълговлакнест памук. През 1999 г. в ЮИРП памук се отглежда на 1000 ха, като от тях са добити 710 т, а през 2002 са засети само 409 ха с добив от 449 т. На областно ниво най-голям дял в производството на памук има област Ямбол (43%) и област Сливен (36%).

През последните години се наблюдава тенденция на увеличение на площите, засети с ръж и кориандър. Забелязва се интерес към атрактивни и нетипични за района култури като маслодайна репица, мента, лавандула, захарно цвекло и др.

Данните на Фонд „Тютюн“ сочат, че в ЮИРП се наблюдава тенденция на увеличаване на площите и производството на тютюн в периода 1999–2003 г. Най-много площи с тютюн има в общините Руен, Сунгурларе, Айтос, Елхово, Болярово и Котел.

Отглежданите в района зеленчуци са основно домати, пипер, краставици, лук, зеле и картофи. За периода 1999–2003 г. с тези зеленчуци са заети средно 13 821 хектара, което представлява 12% от общата за страната площ предназначена за зеленчукопроизводство. За периода 1999–2003 г. в ЮИРП производството на зеленчуци варира в границите от 127 до 169 хил. тона, като за 2000 г. е най-високо. Най-голям дял от зеленчукопроизводството заемат картофите, доматите и краставиците.

Почвено-климатичните условия в ЮИРП са много благоприятни за отглеждане на овощни насаждения. През 2003г. районът е на пето място по производство на плодове (11.9% от продукцията в страната). Общо площите представляват около 15% от общата за страната площ, а добивът на плодове формира средно 18% за страната. Най-голям дял заемат площите с праскови (53%), череши (20%) и ябълки (18%). Над 90% от прасковите масиви са разположени в област Сливен. Черешовите масиви са разположени основно в областите Сливен и Бургас.

В периода от 1999 до 2003 г. в района се наблюдава тенденция на прогресивен спад на площите засети с овощни насаждения, респективно и в производството на плодове. Голяма част от плододаващите насаждения са предложени за бракуване поради лошото им състояние или изтекъл амортизационен срок.

С помощта на програма САПАРД и ДФ „Земеделие“ започна възстановяване на масивите с овощни насаждения в района, възстановяване на старите и създаване на нови маточни бази. В област Сливен усилията са насочени към създаване на праскови масиви и възстановяване на нивото на производство на праскови от началото на 90-те години. В тази връзка е създаден Съюз на производители на праскови, който работи с Опитното поле по прасковите и Общинския разсадник. В област Ямбол са създадени нови масиви от сливови насаждения за производство на кисел. В област Бургас са създадени два крупни овощни разсадника в община Айтос, а в РЦНПО – Поморие се създаде маточна база за праскови, сливи, череши и бадеми.

Лозарството е силно развито в ЮИРП. В рамките на периода 1999–2003 г. се наблюдава увеличаване на размера на лозовите насаждения и в трите области, като от 113 995 хектара за 1999 година достигат 131 069 хектара за 2003 г. В Югоизточен район основните лозови масиви са съсредоточени в общините Стралджа, Тунджа, Нова Загора, Сливен, Сунгурларе, Руен, Айтос, Поморие, Несебър. Въпреки че площите с лозови насаждения нарастват прогресивно, добивите от грозде не бележат същия ръст, т.к. младите насаждения към 2003 г. не са влезли в период на плододаване.

Традициите в отрасъла, възможностите за финансиране от ДФ „Земеделие“ и програма САПАРД на създаването и възстановяване на трайни насаждения, както и наличието на добре развито винопроизводство в региона, са предпоставка за ускорено развитие на лозарството и налагането му като приоритетен за района.

Анализът на състоянието на растениевъдството в ЮИРП показва, че въпреки благоприятните почвено-климатични условия, се наблюдава спад на производството, дължащ се на неспазване на агротехническите мероприятия, неизползване на качествени семена и амортизация на насажденията, липса на координация между производители – преработватели, слаба връзка между производители и научни звена, слаби или несъществуващи сдружения на призводителите.

4.4.3.2. Животновъдство

Общият брой на животните в ЮИРП съставлява 11% от отглежданите в страната животни. Доброто зърнено-фуражно производство в района определя развитието на говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство. Наличието на пасища и ливади в планинската и полу-планинската част предполага развитието на овцевъдство и месодайно говедовъдство. През 2003 г. в района най-голям дял заема овцевъдството – 38,57%, следвано от свиневъдството – 28,49% и козевъдството – 18,69%.

В периода 1999–2002 г. се наблюдава тенденция на спад на броя на отглежданите животни в ЮИРП. През 2003 г. е регистрирано значително увеличение на броя на говедата (с 62,3%, в това число на кравите с 54,1% от предходната година) и на свинете (с 31%). За другите видове животни тенденцията на спад се запазва.

Според експертна оценка общата тенденция на спад в броя на отглежданите животни се дължи на два типа фактори:

– пазарни: висока цена на фуража, ниска изкупна цена на месо и мляко;

– технологични: помещенията, в които се отглеждат животните не отговарят на съвременните изисквания; налице е ниска степен на механизация на процесите; не се извършва профилактика и не се спазват зоохигиенни изисквания.

Влошената породна структура и небалансираното хранене водят до намаляване на продуктивността на животните. Значително е намалял през изследвания период обхватът на селекционно-племенната работа. Фермерите в областите Ямбол и Бургас масово не прилагат изкуствено осеменяване. В област Сливен в резултат на работата на Регионалната дирекция за селекция и репродукция през 2002 г. изкуствено са осеменени голям процент от животните (над 50% от кравите²⁷). Това се отразява и на отчитаната средна млечност: докато в областите Бургас и Ямбол тя намалява, в област Сливен нараства и е по-висока от средната за страната.

Характерно за ЮИРП е преобладаването на дребни животновъдни стопанства. Над 90% от стопанствата са разположени в населените места и са дворен тип. Над 70% от животните се отглеждат именно в такъв тип дребни животновъдни стопанства.

ЮИРП има потенциал за развитие на биологично животновъдство (особено овцевъдство и козевъдство). За целта най-подходящи са екологично-чистите райони на Странджа-Сакар и предпланинската, и планинската част на Източна Стара планина.

ЮИРП е един от районите с най-добре развито птицевъдство в страната. На областно равнище птицевъдството е най-добре развито в областите Бургас и Сливен, а на общинско в общините Камено, Средец, Айтос и Поморие. Птицефермите произвеждат консумативни яйца, еднодневни пилета, бройлерно месо. Наблюдава се тенденция към повишаване производството на пилета в частни ферми и инкубатори с малък капацитет.

ЮИРП се нарежда на четвърто място в страната по брой на пчелните семейства (44 701 бр.).На областно равнище пчеларството е добре развито в областите Ямбол и Сливен. През последните две години се наблюдава тенденция на прогресивно увеличаване на пчелните семейства в област Ямбол, като за 2003 г. са се увеличили с 8309 в сравнение с предходната година.

В ЮИРП са налице фактори, които благоприятстват възстановяването и развитието на животновъдството в следващите години, и те са следните: подходящи климатични условия, наличие на устойчиви традиции; създаване на регионални сдружения на производители (Асоциацията на млекопроизводителите, Регионалните съюзи на свиневъдите и фермерите, и Пчеларския съюз и др.), които подкрепят разширяването на фермите и увеличаването на броя на животните, както и въвеждане на съвременни технологии на отглеждане. Изградена е добра помощна инфраструктура, включваща Областни служби за съвети в земеделието, селекционни станции, пазари за живи животни, Регионални ветеринарно-медицински центрове, както и достатъчен брой квалифицирани ветеринарни специалисти по населени места, които също подпомагат развитието на животновъдството в региона.

4.4.3.3 Рибарство и аквакултури

Рибарството е традиционно добре развито в област Бургас. След приемането на Закона за рибарство и аквакултури (2001 г.) беше очертана правната рамка за развитие на сектора. През разглеждания период 2001–2003 г. секторът се характеризира със засилен интерес към рибностопанските работи, свързани със стопански риболов, сладководно рибовъдство, преработка и търговия с риба и други водни организми.

Над 90% от сектор „Рибарство“ се развива в частния сектор. По данни на териториалните звена на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за периода 2001–2003 г., броят на издадените разрешителни за стопански риболов в област Бургас е 2767 бр., в област Ямбол – 90 бр. и в област Сливен – 77 бр.

Морският улов е характерен за ЮИПР и е икономически важен за област Бургас. През 2002 г. морският улов за Бургаска област възлиза на 31 186,5 тона, но за 2003 г. се наблюдава спад до 9135,5 тона. По отношение на видовете риба, цацата, сафридът и хамсията формират най-голям количествен дял от улова.

Понастоящем състоянието на черноморския ни риболов се характеризира със следните основни параметри:

Годишен улов – от 14 до 18 хил.т., чиято видова структура се обособява от следните компоненти:

• 
  Трицона (копърка, цаца) : 55 - 61%
  
• 
  Пелагични риби (паламуд, лефер-чернокоп, сафрид, хамсия, карагьоз и др.): 7,1 - 7,2%
  
• 
  Дънни риби (калкан, акула, попчета) : 3,6 до 3,9%
  
• 
  Нерибни живи ресурси (гл. рапана) : 28,6 до 33,3%
  

Риболовни средства

• 
  Далянски обекти – 65, от които 15% действат целогодишно;
  
• 
  Риболовни кораби опериращи с пелагичен трал – 40 бр.;
  
• 
  Риболовни лодки риболуващи с мрежи или въдици – около 800 бр.
  

Уловът на сладководна риба за ЮИПР формира около 20% от общия за България²⁸ улов от вътрешни водоеми, като най-големи количества са добити в област Ямбол.

Основните проблеми в сектора са липсата на национална / регионална стратегия за подпомагане развитието на рибарството и аквакултурите, остарели и амортизирани кораби, липса на модерни функциониращи рибни тържища и несъответствие с европейските санитарно-хигиенни норми.

Изводи

• 
  Неблагоприятна тенденция от последните няколко години е спадането на средните добиви, увеличаване себестойността на селскостопанската продукция и намаляване размера на обработваемата земя.
  
• 
  Технологичните разходи са сведени до минимум, което води до малки добиви и ниско качество. Не се спазват технологиите по отглеждане на земеделските култури, закупуваните семена не са качествени, обработката на почвата не е качествена, не се прилагат научнообосновано торене и методи за растителна защита.
  
• 
  Сортовата структура не винаги е съобразена с почвено-климатичните условия и продължаващата суша в района. Необходимо е да се изпитват и прилагат нови, устойчиви на променените условия сортове и култури.
  
• 
  При животновъдството не се използват подходящи и ефективни породи, прилага се ненормирано и небалансирано хранене на животните, а при някои стопани се наблюдават и лоши условия на отглеждане на животните. Слабата механизацията и високият дял на ръчен труд оскъпяват производството на животинска продукция и го правят нерентабилно. Необходими са спешни интервенции, включително директни помощи за подобряване на качеството, поради високите изисквания на ЕС към селскостопанските производители и зависимостта на района от разглежданата дейност.
  
• 
  Пазарът на земята в района е неразвит. Тук се сключват относително по-малко сделки, отколкото в останалата част на страната. Процесите на уедряването на земята на този етап са много забавени.
  
• 
  Реализацията на произведената продукция е трудна и изкупните цени не задоволяват производителите. Липсата на надеждни пазари за селскостопанската продукция води до намаляване на мотивацията и отказ сред голям брой земеделски производители за насочване към селскостопанско производство.
  
• 
  Голяма част от съществуващите селскостопански пазари не отговарят на изискванията и не разполагат с необходимите щандове, пространства и установени правила за контрол и осъществяване на нормални пазарни взаимоотношения. На много места селскостопанската продукция се предлага нерегламентирано при крайно неблагоприятни хигиенни условия. На тези места не се осъществява почти никакъв ветеринарен и медицински контрол.
  
• 
  Билкопроизводството (а в следващите години и биологичното земеделие) в ЮИПР се явява алтернатива за земеделието в изостаналите части на района и е подходящо за малки семейни ферми и отделни стопани. Необходимо е запознаване на потенциално заинтересованите с възможностите, които предлага този вид селскостопанска дейност и провеждането на подходяща политика в тази насока.
  

4.5. Горско стопанство²⁹

Горският фонд на територията на ЮИРП се стопанисва от две Регионални управления по горите (РУГ Бургас и РУГ Сливен) и съответните им поделения – държавни лесничейства (ДЛ) и държавни дивечовъдни станции (ДДС). РУГ Бургас стопанисва горския фонд на територията на Бургаска област, РУГ Сливен – горския фонд в Сливенска и Ямболска област. Горско-стопанската подялба (ДЛ и ДДС) не съвпада с териториално-административното райониране (общини) на страната (виж Приложение 4.5.1.). Представените данни и направените анализи са по горско-стопанско деление на територията на ниво РУГ.

Анализът на данните за разпределението на горската площ показва:

– увеличаване на общата площ на горския фонд на територията на ЮИРП;

– увеличаване на залесената площ и в двата РУГ;

– преобладаване на широколистните гори от бук, зимен дъб, цер;

– увеличаване на териториите, залесени с широколистни гори.

Към края на 2003 г. реституцията в горския фонд все още не е приключила, но данните показват, че над 70% от горските територии са държавен горски фонд, общинските гори заемат около 20% в области Бургас и Сливен и само в област Ямбол горите, собственост на физически лица, надвишават 10%. Горите собственост на други юридически лица никъде не надвишават 1%.

Обща за ЮИРП и по РУГ е тенденцията към увеличаване на опожарените площи за периода 2000–2002 г., като се отчита максимум през 2001 г. – 3514 ха.

През периода се наблюдава слабо, но постоянно увеличаване на залесяваните площи в РУГ Бургас, докато в РУГ Сливен няма някаква ясна тенденция. Общо за територията на ЮИРП залесяваните площи по години са много по-малки от пострадалите по различни причини гори, като най-малки по площ залесявания са проведени през 2001 г. – 459,3 ха.

Данните за площите, на които се извеждат сечи (в хектари), и за добитата дървесина (в плътни кубически метри) по години показват нарастване на ползването от горския фонд.

Негативни процеси, наблюдавани в горския фонд след 2000 г.:

• 
  Съхнат и се „изтеглят“ в по-високите и влажни части на планините влаголюбиви дървесни видове като горун и източен бук и се заместват от благун, цер и габър;
  
• 
  Съхнат влаголюбиви реликтни храсти като странджанска зеленика, кавказка боровинка, колхидски джел и др.;
  
• 
  Съхнене, пожари и снеголоми в изкуствени култури, предимно от иглолистни видове в долния планински пояс;
  
• 
  Съхнене в дъбовите гори – предимно зимен дъб, цер и благун;
  
• 
  Неконтролирана паша в близост до населените места и прекомерно голям брой на козите;
  
• 
  Горски пожари;
  

Няма информация за запасите и за реализираните странични ползвания в горски фонд – добив на билки, горски плодове, гъби и други, но по данни от ЛУП на ДЛ и ДДС и парковите дирекции на ПП „Сините камъни“ и „Странджа“. ЮИРП разполага със значим ресурс от лечебни растения и е източник на горски плодове и гъби.

По-важни представители на фауната, които имат пряко или косвено значение за развитието на ловното стопанство в ЮИРП са: благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня, заек, чакал, дива котка, лисица, колхидски фазан, яребица, тракийски кеклик, гривяк, гургулица, гугутка, зеленоглава патица, зимно бърне и лятно бърне. Данните от таксацията на дивеча през последните 12 години показват тенденция на траен спад в числеността на основните видове дивеч (благороден елен, сърна, елен лопатар, дребен дивеч) след 1994 г. Основните причини за това състояние са:

• 
  Бракониерство;
  
• 
  Високата численост на хищниците – вълк, чакал и скитащи кучета;
  
• 
  Неправилно отношение към ловностопанската дейност – занижени грижи;
  
• 
  неправилно ползване и недостатъчно опазване;
  
• 
  Неадекватно финансиране.
  

Това води до влошаване на финансовите резултати от ловностопанската дейност. По линията на организирания ловен туризъм размерът на ползването варира от 5 до 20% при различните видове от разрешеното общо годишно ползване на дивеча.

В ЮИРП работещите на трудов договор в сектора горско стопанство през 2002 и 2003 г. са съответно 908 и 909 души.

Изводи:

• 
  Горското стопанство няма решаваща роля при формирането на БДС за Югоизточния район за планиране, но за населението в някои общини е съществен източник на доходи (Малко Търново, Приморско, Царево, Твърдица, Котел, Руен).
  
• 
  Над 70% от горите в ЮИРП са държавен горски фонд.
  
• 
  Ползването от горите продължава да е главно добив на дървесина.
  
• 
  Не се дооценяват възможностите за реализиране на приходи от странични ползвания в горски фонд – ловно стопанство, добив на билки, горски плодове и гъби, производство на етерични масла, фуражи, балсамова смола, растителни дъбилни материали, дървени въглища и др.
  
• 
  Не се отчитат средообразуващите и естетични функции на горските екосистеми.
  
• 
  Най-съществена заплаха за горите в ЮИРП са съхненето и пожарите.
  

4.6. Транспорт

4.6.1. Междуселищен обществен транспорт

Автобусен транспорт

Автобусните връзки на територията на района се осъществяват чрез 111 (11 в област Бургас, 46 в област Сливен и 54 в област Ямбол) автобусни линии от републиканската, областните и общинските транспортни схеми.

В сравнение с другите видове транспорт, автобусният транспорт е добре развит и най-използван в района. Все още има населени места в община Стралджа, които нямат директна автобусна връзка с общинския център.

Железопътен транспорт

Железопътната мрежа обхваща 14 общини от района, като железен път не преминава през общините Малко Търново, Несебър, Царево, Приморско, Созопол, Котел, Болярово и Тунджа.

В района се намират гара Карнобат, която е един от най-големите жп възли в страната със значителен пътнико и товарооборот и обслужващи функции с национално значение, както и гара Бургас, която е начало на 8-ми трансевропейски коридор, което я определя, като товароразпределителна точка с национално и международно значение.

Забелязва се тенденция на намаляване на пътникопотока и вагонооборота. Основната причина за намаления трафик на пътници е увеличаването на автобусните линии, които се считат за по-удобни от пътуващите, в сравнение с жп транспорта. Другата причина е ниската мобилност и платежоспособност на пътуващите, които са намалили пътуванията си до минимум.

Независимо от по-ниската себестойност, обемът на превозваните товари с жп транспорт също е намалял поради възможността за транспортиране "от врата до врата", предоставяна от автомобилния транспорт.

Морски транспорт

Морският транспорт в района се обуславя от географското разположение на Бургаска област. На територията на района е разположено пристанище Бургас, което има най-голям търговски стокообмен от всички черноморски пристанища. Около две трети от стоките за внос и износ преминават през Пристанище Бургас.

Пристанищата в Поморие, Созопол и Несебър се използват предимно за туристически цели. В бъдеще се очаква тяхното модернизиране чрез отдаването им на концесия.

Въздушен транспорт

В ЮИРП се намира едно от петте граждански летища в България (летище Бургас), имащи “Удостоверение за експлоатационна годност”. Международният терминал е с капацитет за заминаващи от 900 пътници на час.

Населението от области Сливен и Ямбол няма директен достъп до въздушен транспорт, като разстоянието до летище Бургас е 114км. за Сливен и 94км.  за Ямбол.

В заключение може да се каже, че достъпът до различни видове транспорт в района е на добро ниво, с наличие на летища, пристанища и ж.п. терминали, като при подобряване на транспортните връзки между тях е възможно да бъде развит интермодален транспорт по въздух, море и суша. Тази възможност е свързана най-вече с летище Бургас и намиращите се на около 10–15 км пристанище Бургас, разгърнат ж.п. възел, международен път Е 87 и свободна безмитна зона.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 6.84 Mb.

Сподели с приятели: