Министерство на регионалното развитие и благоустройството регионален план за развитие на югоизточен район за планиране



страница3/49
Дата23.07.2016
Размер6.84 Mb.
#2802
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   49

Въведение


Регионалният план за развитие на Югоизточния район за планиране, като един от шестте плана за развитие на ниво NUTS II за периода 2007–2013 г., е основен документ за планиране на регионалното развитие в Република България. Документът е разработен в съответствие с изискванията на Закона за регионално развитие и взаимовръзката между целите и приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие (НСРР), Областните стратегии за развитие на 3-те области, включени в територията на района – Бургас, Сливен и Ямбол и на инициативите на съставните на района общини. НСРР и регионалните планове се изготвят в съответствие с целите и приоритетите на Националния план за развитие.

Следвайки препоръките на ЕС и разпоредбите на Закона за регионално развитие (ЗРР), Регионалният план цели балансирано развитие за намаляване на междуобластните и вътрешни различия в социално-икономическите условия, повишаване на заетостта и доходите, както и насърчаване на трансграничното сътрудничество. По предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, Планът се приема от Министерския съвет.

По смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, районът за планиране не е административно-териториална единица и се използва само за целите на регионалното развитие и регионалната статистика. Създаването на районите за планиране е в отговор на изискването за провеждане на регионална политика от страна на ЕС, където районите на ниво NUTS II са основен обект за планиране, програмиране, прилагане и мониторинг. Тези райони, при които БВП е под 75% от средния за страните членове на ЕС, имат пряко отношение към усвояване на средствата, предвидени по Цел 1 на Структурните фондове, а именно „Насърчаване на развитието и структурното приспособяване на регионите с изоставащо развитие“. Държави, при които цялата територия попада в тази категория могат да кандидатстват за финансирате и от Кохезионния фонд.

Въпреки системния растеж на БВП в страната, различията в развитието между Бълга­рия и държавите – членове на ЕС, остават значителни. През 2002 г. БВП на човек е приблизително 28% от средния за ЕС15 и по този показател страната е на последно място сред европейски страни членове (наравно с Румъния). Сравненията с новоприсъединилите се страни също не са в полза на България (стойностите на този показател са най-високи за Кипър, Малта и Словения – между 80 и 85% от средния за ЕС25 и най-ниски за Латвия, Полша и Естония – около 40–45%)1. Данните за 2002 г. сочат, че БВП на глава от населението в ЮИРП е под средното за страната, което означава, че районът е в още по-неизгодна позиция в сравнение с другите страни членки на ЕС.

Регионалният план за развитие представлява отправна точка за придобиване и разпределение на държавната помощ за районите за целенасочено въздействие и е една от базите при определяне на помощта от структурните фондове на ЕС по Националната оперативна програма за регионално развитие.

Конкретните задачи, които са поставени при разработването на регионалния план за развитие на района са определянето на визията, стратегическите цели, приоритетите и мерките за развитие на Югоизточния район за планиране за съответния планов период. В него се очертават териториалния обхват на видовете райони за целенасочено въздействие, спецификата и обосновката на мерките за развитие. Като ясен акцент и импулс за развитие на района се посочва специфичното географско положение, транспортния коридор №8 и неизползвания все още в пълна степен потенциал за трансгранично сътрудничество с Република Турция. Визията за развитие на Югоизточния район за планиране е свързана с постигането на високо ниво на икономическо развитие на основата на нови и високи технологии, туризъм и устойчиво използване на природните ресурси. При изготвяне на стратегическата част на регионалният план на Югоизточния район за планиране и присъщото определяне на визия, цели и приоритети е отчетена и актуализацията на приоритетите на кохезионната политика на ЕС за периода 2007–2013 г., новата селскостопанска политика, както и новите изисквания по отношение на Структурните и Кохезионния фонд. Съгласно заданието специално внимание в плана се отделя и на структурите за управление на регионалното развитие в района за планиране. С цел дефиниране на основните направления на регионалната политика е анализирано развитието на района, както от гледна точка на вътрешно регионалните различия, така и в аспекта на общото развитие на страната и взаимовръзките му със съседните райони за планиране.

В процеса на анализиране на изходната статистическа информация, оценката на силните и слаби страни, възможностите и заплахите, дефиниране на визията, целите и приоритетите, бе осигурено участието на заинтересовани страни на централно, регионално и местно ниво (виж стр. 203, Приложение Д). Този подход е избран с цел интегриране на отделните секторни политики, както и въвеждане на принципите на партньорство и координация между държавно управление и местно самоуправление за успешно реализиране на политиката за регионалното развитие.

Неделима част от плана е индикативна финансова таблица по източници на финансиране и приоритети, обобщаваща необходимите ресурси за неговото изпълнение с партньорите на регионално равнище.


І. Анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние и на потенциала за развитие на района


Анализът се основава на данни от официални източници – Националния статистически институт, Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на земеделието и горите, Министерство на транспорта и съобщенията и действащи национални стратегии, програми и планове. Анализираните данни са за период от три до пет години (2003 г. включително) в зависимост от наличността им.

1. Описание на района


Югоизточен район е разположен на стратегическо за България място с широкия си излаз към Черно море (224 км) на изток и с дългата си граница с Турция на юг по Странджа и Дервентските възвишения. На запад Югоизточният район има за естествена граница Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения и Сакар, а на север – Източна Стара планина. Чрез ниските и удобни старопланински проходи (Твърдишки, Вратник, Върбишки, Ришки, Дюлински и др.) се осъществява връзката със Североизточен и Северен Централен район. На запад районът граничи с Южен Централен район. Основните транспортни коридори за вътрешността на страната преминават именно през тази граница.

Общата територия на Югоизточния район е 14 647,7 кв. км, което е 13,2% от тази на страната. Районът обхваща три области – Бургас, Сливен и Ямбол, 22 общини и 486 населени места. Най-голяма от трите е област Бургас, която заема 53% от територията на района и включва 13 общини и 257 населени места. Следваща по големина е област Сливен с 24,2%, 4 общини и 120 населени места. Област Ямбол обхваща 22,8% от територията на района, 5 общини и 109 населени места2.

В ЮИРП селскостопанската земя е 63%, горският фонд – 24%, а населените места заемат 3% от общата му територия. Подробна карта на земеползването в района, основана на данни от Corine Land Cover, е представена в Приложение А.

1.1. Релеф


Релефът на Югоизточен район е разнообразен – от север на юг се редуват части от Стара планина и Задбалканските котловини (Сливенска, Карнобатска и Айтоска), Бургаската низина, Среднотунджанската низина и дребнохълмиста област, Сакарско-Странджанската хълмиста и нископланинска подобласт.

Източна Стара планина е разчленена от надлъжните долини на реките Луда Камчия и Хаджийска. Южната част на района е заета от ниските погранични планини – Странджа, Дервентските възвишения и Сакар.

Черноморското крайбрежие е силно разчленено и създава изключително благоприятни условия за развитие на туризъм чрез обширна пясъчна плажна ивица, пясъчни дюни, крайбрежни езера и блата, многобройни заливи и полуострови, лагуни и лимани. Тук се намира и най-големият залив на Черно море – Бургаският (ширина 10–12,5 км и дълбочина 10–12 м). Обща карта на ЮИРП е представена в Приложение Б.

1.2. Води


ЮИРП попада в два района за басейново управление на водите: Източнобеломорски и Черноморски. Източнобеломорският район включва басейните на реките Марица и Тунджа. В басейна на р. Марица попада само част от територията на община Нова Загора. Част от басейна на р. Тунджа обхваща общините Ямбол и Елхово и части от общините Айтос, Средец, Болярово, Твърдица, Сливен, Котел, Тунджа, Тополовград, Сунгурларе, Карнобат, Руен и Стралджа.

Останалата територия от ЮИРП попада в Черноморския район за басейново управление на водите. ЮИРП обхваща част от водосборния басейн на р. Камчия и водосборния басейн на южночерноморските реки, включващи всички реки на юг от Камчия - Двойница, Хаджийска, Айтоска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Ропотамо, Велека, Резовска (на границата с Турция) и други по-малки реки. Общините, които попадат в басейна на р. Камчия, са община Котел и части от общините Сунгурларе и Руен. В басейна на южночерноморските реки попадат всички общини от област Бургас без някои части от общините Руен и Карнобат, които са в други басейни. По-голямата част от реките са къси и се вливат директно в Черно море.

В количествено отношение повърхностните водни ресурси се изразяват чрез речния отток. Тези данни са налични по райони за басейново управление на водите и общо за цялата страна, което прави трудно изчислението на количеството повърхностни водни ресурси за ЮИРП. Приблизително те могат да бъдат изчислени под 2000 куб. м на човек от населението, което е по-ниско от средното за страната (около 2430 куб. м на човек). Може да се счита, че ЮИРП разполага с ограничени водни ресурси. Основната част от водните ресурси се формира от валежите. Въз основа на анализа на данните за средногодишните суми на валежите може да се направи заключение, че те са неравномерно разпределени на територията на ЮИРП, като са най-ниски за района на Бургас и най-високи – за района на Ахтопол. В районите на Сливен и Елхово валежните количества са около средните за страната.

Югоизточният район е богат на минерални води. По-важните минерални извори са Бургаските (при с. Ветрен), Сливенските, Кортенските (Новозагорско), Стралджанските, а също и тези край с. Стефан Караджово (Ямболско).

Широкият излаз на Черно море осигурява на района достъп до морска вода, която е важен природен ресурс, богат на натриеви и магнезиеви соли и лечебна сероводородна кал.

1.3. Полезни изкопаеми


Районът не разполага с големи находища на полезни изкопаеми. От горивно-енергийните ресурси по-голямо значение имат черните въглища от Балканбас, област Сливен, които у нас са единственият източник за производство на кокс. Кафявите въглища от Бургаския басейн са с по-ограничено стопанско значение.

Находищата на медни руди при мини Росен, Върли бряг, Граматиково и Малко Търново са разработени. Железните руди при с. Крумово (Ямболско) са с ограничени запаси.

От нерудните изкопаеми стопанско значение имат находищата на облицовъчни кариерни материали – мрамори и габро край Малко Търново, андезитни туфи край Айтос, кварцити край гара Чумерна и селата Струпец и Еленово и българит край Българово. Районът задоволява нуждите си от инертни материали (баластра, чакъл и пясък). Глина се добива в Стралджанското блато.

1.4. Климат


В климатично отношение районът обхваща части от три климатични области и те са: Европейска континентална (умерена) област, която включва само Твърдишката планина; Континентално-средиземноморска област с две климатични подобласти – със средиземноморско влияние (Долнотунджанския и Странджанския хълмисто-нископланински климатичен район) и с черноморско (Бургаската низина и Странджанския крайбрежен климатичен район); Преходно-континентална област, включваща Среднотунджанския климатичен подрайон и климатичния район на Източна Стара планина.

Присъствието на три климатични области обуславя богатото биоразнообразие на района и благоприятства развитието на селското стопанство. 3

В крайбрежните части поради влиянието на Черно море затоплянето на въздуха на пролет и охлаждането му на есен закъсняват и тези сезони настъпват по-късно отколкото във вътрешността на страната. Има благоприятен режим на ниските температури през зимата и пролетта, които не падат под минус 25 градуса. Безмразовият период е с продължителност 240–270 дни.

При оценка на природния потенциал на района от важно значение е продължителността на слънчевото греене (използва се за оценка на потенциала за развитие на туризъм, възобновяеми енергийни източници – ВЕИ). ЮИРП се характеризира с голяма продължителност на слънчевото греене (между 2080–2270 часа годишно). Максималната му продължителност е през месеците юли и август. Безслънчевите дни през периода май-октомври са под 10%, през юни–септември под 5%, а през юли и август те практически липсват.

Досегашните изследвания на ветровия режим в района показват, че в ЮИРП съществуват обективни възможности за развитието на ветроенергетиката. Ресурсите на вятъра са определени за ниво 10 м. Голяма част от територията на района влиза в т.нар. зони:


  • Зона на средномащабната ветроенергетика. Тя включва Черноморското крайбрежие и местата в планините с надморска височина до 1000 м., където плътността на енергийния ветрови поток е в пределите на 100–200 W/m2. Средната многогодишна скорост на вятъра тук превишава 3 м/сек, като броят на часовете през годината, превишаващи тази скорост, е около 50%.

  • Зона на голямата ветроенергетика. Тази зона включва територии от областите Ямбол и Сливен, където средногодишната плътност на ветровия поток превишава 200 W/m2. Средната многогодишна скорост на вятъра тук превишава 6–7 м/сек, като броят на часовете през годината със скорости, превишаващи указаните, е над 70–85%.

Рекреационните ресурси, характеризирани чрез големия брой слънчеви и сухи дни през лятото, разхлаждащият ефект от бризовата циркулация, продължителната и топла есен са благоприятни условия за развитието на морския туризъм. Курортният сезон по южното Черноморие е с около 20 дни по-продължителен от този по северното.

1.5. Почви


Почвеното разнообразие е голямо. Преобладават канелените горски почви и смолниците. В Сливенско-Карнобатския почвен район почвите са предимно делувиално-ливадни и смолници. В Бургаския почвен район преобладават смолниците, а в Ямболския – излужени смолници, канелени горски почви и др. Сакарският почвен район е зает от плитки, силно излужени до слабо оподзолени канелени горски почви.

1.6. Растителност и животински свят


По данни на НСИ към 31 декември 2000 г. 33,6% от територията на България са горски фонд. За ЮИРП тази стойност е 35,0% или близка до средната за страната, но по области и общини ситуацията е различна. Две трети от горските площи са в Бургаска област, 31% в Сливенска и едва 3% в Ямболска.

Общините с най-много горски площи са Малко Търново, Приморско и Царево в Странджа и Твърдица, Котел, Руен и Несебър в Стара планина.

На територията на ЮИРП преобладават широколистните гори (дъб и бук), които формират 11% от запасите на дървесина в страната. Естествените широколистни високостъблени гори съставят 61% от старите гори в страната.

Мерите и пасищата са неравномерно разпределени – 91,3% са в старопланинската и странджанско-сакарската част на района. В средната (полската) част са едва 8,7%.

Югоизточният район се характеризира като един от най-богатите по своето биоразнообразие в страната. Съчетанието на разнообразни и в повечето случаи уникални хабитати като скали и скалисти брегове, пясъчни дюни и лонгозни гори по Черноморското крайбрежие, разнообразни влажни зони (езера, блата, реки), хабитати от южноевксински тип и др. е причина районът да съхранява около 60% от биоразнообразието на България. Тук са установени около 2000 висши растения, 45 вида риби, 10 вида земноводни, 25 вида влечуги, 360 вида птици, 65 вида бозайници, от които 63 реликтни и 10 ендемитни растения, 15 световно застрашени видове птици, редки влечуги и бозайници.



1.7. Културно-историческо наследство

Югоизточният район за планиране е богат в културно-историческо отношение – на територията на района към 2003 година са регистрирани общо 3593 недвижими паметника на културата. От тях един е със световно значение и това е „Старият град Несебър“ в Бургаска област. Паметниците на културата с национално значение са 124, а културно-историческите резервати са 9. Сред тях са Националният археологически резерват „Кабиле“ в Област Ямбол, архитектурните резервати с. Жеравна, с. Катунище и старинната част на гр. Котел в област Сливен, и резерватите в Област Бургас – с. Бръшлян, Деултум–Дебелт, островите св. Иван и св. Петър в близост до градовете Созопол и Несебър. ЮИРП е на трето място в страната по брой на паметници на културата на единица площ след Северен централен и Югозападен район.

На територията на Р България са регистрирани 10 000 селищни и надгробни могили, които са обявени за паметници на културата с национално значение. Над 2200 праисторически селищни могили и тракийски надгробни могили са открити в ЮИРП.

Интерес представляват и селищата с традиционна възрожденска архитектура по южното Черноморско крайбрежие – Несебър, Поморие, Созопол, Ахтопол, Приморско, Царево. Селищата в природен парк „Странджа“ включват характерни образци на източната и средностранджанската жилищна архитектура. Следва да се отбележат и известните с живата традиция на нестинарството с. Българи, с. Кости и с. Граматиково.

В гр. Ямбол се намират втората по големина в България Ески джамия и Безистена – един от най-големите запазени покрити пазари от 15 век.

Паметници на културата има във всички общини на Югоизточния район за планиране. Общ проблем, касаещ богатото културно-историческо наследство, са недостатъчните грижи за опазването и поддържането на паметниците на културата предимно поради недостиг на средства.



Таблица: Недвижими паметници на културата (без могили) към 2003 г.4

Райони/Области

Общ брой

Световно значение

Национално значение

Резервати

България

29473

7

1391

43

Северозападен район

1707




114

1

Северен централен район

6747

1

305

11

Североизточен район

4092

2

187

10

Югоизточен район

3593

1

124

9

Бургас

1646

1

57

5

Сливен

1404




51

3

Ямбол

543




16

1

Южен централен район

5948

1

321

5

Югозападен район

7386

2

336

7

Изводи:

  • Географското разположение на Югоизточния район с широкия си излаз на Черно море и дългата граница с Турция е от стратегическо значение за България.

  • Районът е един от най-богатите в България на биологично разнообразие и естествени стари гори, откриващи възможност за развитие на специализиран туризъм и почивка във вътрешността на региона.

  • Климатичните и почвени условия са благоприятни за развитие на земеделието.

  • Водните ресурси са ограничени и неравномерно разпределени, което изисква разумното им ползване.

  • Климатичните условия, разнообразният релеф (вкл. по Черноморското крайбрежие) и богатството на минерални извори и лечебна кал са благоприятни условия за развитие на туризъм.

  • Югоизточният район за планиране има богато културно-историческо наследство, за чието опазване и поддържане не се полагат достатъчно грижи.

От данните, техния анализ и изводите по-горе могат да се направят следните по-общи заключения:

Докато климатичните и почвените условия са благоприятни за земеделието в по-голямата част от територията на ЮИРП, ограничените водни ресурси, в случай че не бъдат управлявани ефективно, могат да бъдат пречка за неговото развитие. Ограничените водни ресурси трябва да се имат предвид и при развитието на туризма, за който в друго отношение съществуват изключително благоприятни условия: климат, релеф и широка плажна ивица по Черноморието, минерални извори, многобройни паметници на културата от различни епохи, богато биоразнообразие, уникално не само за България и Европа, но и за света.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   49




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница