Министерство на регионалното развитие и благоустройството стратегия за децентрализация
Изтегляне 1.53 Mb. Pdf просмотр
|
| Вторият етап обхваща периода 1996-2000 г. С влизането на Закона за допитване до народа през 1996 г. се регламентираха формите на пряка демокрация. Именно чрез елементите на пряка демокрация (референдум, общо събрание на населението, подписка) се осъществява пряка връзка между отделния човек и законодателната и изпълнителната власт. Намаляването на партийния монопол върху идеологията и по-високата степен на личен ангажимент при вземането на решения повишава качеството на тези решения чрез постигането на консенсус по отношение на целите и пътищата на развитие на обществото. Законът за общинската собственост, приет през 1996 г., постави началото на децентрализацията по отношение на публичната собственост и даде имуществено-финансовите основи на местното самоуправление. Прието бе законодателство уреждащо местните финанси - ЗМДТ (1997 г.) и ЗОБ (1998 г.). Въпреки, че Конституцията и ЗМСМА, приети през 1991 г. гарантират принципа на самостоятелност на общинските бюджети, специализираният закон за бюджетирането в общините е приет след седем години. През този период местното финансиране се регулираше чрез норми, залегнали в глава ,,Имущество и финанси на общината” на ЗМСМА. Нормите са пределно общо формулирани, непрекъснатите изменения и допълнения на реформиращото се данъчно и финансово законодателство поставяха общинските органи в ситуация на почти пълна зависимост от волята на централната законодателна и изпълнителна власт, което съществено накърнява правата по самоуправление и ограничава възможностите за провеждане на собствена местна политика. В резултат на структурния дефицит в местните финанси, породен от ограничените общински правомощия и системното предоставяне на недостатъчно средства за финансиране на възложените от държавата отговорности, неразплатените задължения на общините нарастнаха значително. Финансовото състояние на общините силно се влоши в периода 1998-2000 г. и местните финанси се характеризираха с: Нарастващ структурен дефицит; Несъответствие между разходни потребности и правомощия върху местните приходи; 13 Неясно възлагане на разходните отговорности на общините; Спад в приходите от споделени данъци; Допълнителни субсидии, отразяващи се негативно на финансовата стабилност и дисциплина; Ниски ставки и приходи от местни данъци и такси; Ограничени правомощия върху собствените приходи; Силно ограничени капитални разходи. При проследяване на динамиката в структурата на приходите в общинските бюджети в периода до 1998 г. се установява, че делът на местните приходи е сравнително малка част от общите приходи на общините. Данните от Таблица 1 показват, че повече от 80% приходите в общинските бюджети се формират от държавна субсидия и споделени данъци. Това демотивираше местните власти да развиват самостоятелна финансова политика и беше предпоставка за възникване на конфликти между местната и централната власт. Последната, от своя страна, използва преразпределителните механизми и опитвайки се да поддържа равновесие всъщност държи в подчинение и контрол местното развитие. Таблица 1. Структура на приходите на общинските бюджети (в %) 4 Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|