Министерство на регионалното развитие и благоустройството стратегия за децентрализация
Изтегляне 1.53 Mb. Pdf просмотр
|
| Видове приходи 1994 1995 1996 1997 1998 Държавни субсидии 44,23 41,86 32,75 34,79 36,61 Споделени данъци 33,96 37,21 46,05 55,65 46,58 Местни приходи 18,42 18,96 19,27 9,23 15,50 Привлечени приходи 3,39 1,97 1,93 0,33 1,31 През 1998 г. с приемането на Закона за администрацията (ЗА) бяха дефинирани и нивата на управленската система – централно и териториално, като в териториалното се включва областната и общинската администрация. През март същата година делегация на Конгресът на местните и регионални власти в Европа (КМРВЕ) на СЕ бе на посещение в България за извършване на мониторинг на състоянието на местната и регионална демокрация и съответствието на националното законодателство с разпоредбите на ЕХМС. На база на изготвеният мониторингов доклад от делегацията КМРВЕ, прие Препоръка 45 (1998). В Препоръката Конгресът отбеляза, че има 4 Източник: Иванов, Ст., Системата на местните данъци и такси в България – възможности за бъдещо развитие, В: Национална конференция по местно данъчно законодателство, София, 2000, НСОРБ 14 редица въпроси, които заслужават специално внимание и отправи конкретни препоръки към страната ни, като някои от по-важните са : По отношение на отговорностите и местните финанси: да се приемат ясни насоки, относно онези отговорности, които са споделени между държавата и общините, посредством проект на закон, определящ основните принципи и чрез изграждане на подходящи структури и процедури, за да бъде коригиран съществуващият дисбаланс между права и отговорности и за постигане на честно разпределение на правомощията и за разрешаване на всякакви проблеми, свързани с практическото им използване; да изградят по-добър баланс между финансовите ресурси на местните органи и техните задачи, особено в областта на “споделените отговорности”; да се увеличи дела на собствените ресурси за сметка на държавните трансфери; да се гарантира, че общинските власти имат достатъчно сгради в качествено и количествено отношение, за да могат да изпълняват финансовите и административните си функции. По отношение на регионализацията: да обмислят изграждането на органи на регионално самоуправление, на базата на насоките, указани в ЕХМС и като се позовават на експертната помощ на КМРВЕ и неговата Камара на регионите в тази област; до получаване на резултатите от значителна законодателна реформа, определяща второто ниво на самоуправление с демократично съставени органи за вземане на решения: - да изработят, без забавяне, метод за икономическо и териториално планиране, базиран на принципа на субсидиарността; - да изяснят взаимовръзката между “регионално пространствено планиране” и “регионално развитие”; - да разработят, с помощта на заинтересованите общински власти, схеми за регионално развитие, в рамките на съществуващите местни и регионални административни органи; - да предоставят на представителите на държавната администрация на регионално ниво пълномощия и необходимите средства, за да улеснят координацията на всички програми за развитие, изготвени от общините; такава координация трябва да формира базата за финансово изравняване на общините. - да обсъдят създаването на регионални фондове за развитие; 15 - да не пренебрегват междурегионалното сътрудничество или програмите за географско развитие; През 1999 г. бе приет Законът за регионалното развитие (ЗРР). С приемането на ЗРР се постави началото на формиране на политиката за регионално развитие в България и се отвори път за подготовка и откриване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Законът създаде възможности за реализиране на ефективни политики и създаване на условия за устойчиво интегрирано развитие и икономически растеж в районите за планиране (понастоящем райони от ниво 2) и общините. През анализирания период, българските общини започнаха да развиват своя капацитет за стратегическо планиране. Целта на това планиране е социално- икономическото развитие на общината, процес, в който местните общности дефинират картината на своето бъдеще и определят стъпките на неговото постигане, изхождайки от разполагаемите местни ресурси. Усилията през този период бяха насочени главно към търсенето на реалната рамка за финансовата самостоятелност на местните власти. Този проблем пряко се обвързваше с постановката, че децентрализацията на компетенции следва да бъде адекватно обвързана с децентрализацията на ресурси. Това означаваше реализацията на собствената сфера на дейност на териториалните общности да бъде гарантирана със съпоставими по размер и обхват собствени приходи, които да са съставна, определяща част на собствените бюджети. Както се вижда от таблица 2, към 2000 г., в края на този етап на развитието на процеса на децентрализация, централната власт все още запазва съществен дял в по-голямата част от разглежданите сфери. Единствено събирането и депонирането на битови отпадъци, почистване на улици, детски ясли, детски градини и социални домове, местната пътна мрежа и градският транспорт са предоставени изцяло във властта на общинските органи. Таблица 2. Разпределение на функциите според нивата на управление към 2000 г. 5 Функции Общини Области Централно управление Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|