Министерство на регионалното развитие и благоустройството стратегия за децентрализация

4

Въведение
От края на 80-те години на 20-ти век реформата в политиката на развиващите се страни и страните в преход се осъществява в контекста на демократизацията. Нараства броят на държавите в света, които поемат по пътя на демократичните форми на управление, откликвайки на националния и международен натиск. При демократичните режими правителствата са изправени пред необходимостта да работят ефективно, ефикасно, прозрачно и с отзивчивост към потребностите на хората. Реакциите на този натиск са продиктувани от развитието на следните основни тенденции:
- Глобализация на световната икономика, либерализация на националните
икономики и регионализация на националното развитие.
Бързите промени в световната икономика, които я тласкат непреклонно към глобалната интеграция, ще изискват от правителствата да преосмислят своите стратегии за регионално и местно развитие и да установят нови системи на управление, чрез които да изградят икономически жизнени и социално справедливи общества.
- Преобразуване ролята на държавата.
Държавата трябва все повече да се оттегля от своята роля на производител на стоки и услуги.
- Промяна в отношенията държава – гражданско общество.
Днес съществуват начини или форми на правене на политика, които вече не са възможни или приемливи за голяма част от обществото. Засилват се исканията на гражданите за право на по-пряко участие в процесите на вземане на решение, особено по тези въпроси, които имат пряко отношение към проблемите на ежедневието.
- Увеличаваща се сложност и “субективност” на нуждите на хората.
Хората все повече искат да има демократична система на управление, а не само да упражняват правото си на глас при избора на местни и национални власти. Те все повече искат да участват на различните нива на управление, където се вземат решения, които оказват директно влияние върху самите тях. Международните организации отделят голямо внимание на идеи като “добро управление” и “децентрализация”, когато се занимават с процесите на реформи в управлението на различни сектори.
От 80-те години на 20-ти век в световен мащаб започна да се дискутира и да се въвежда в публичната администрация прилагането на принципите на добро управление. Доброто управление надгражда разбирането за традиционното управление. Това най-общо се постига чрез

5 прилагане на принципите на икономическата ефективност в публичния сектор. Централната и местна власт трябва да се проявят в качеството на добър собственик, управляващ ефективно публичната собственост чрез принципите на стратегическото управление. Проблематиката на доброто управление и съответстващите примери на поведение на служителите в публичната администрация са тясно свързани с цялостния стремеж на демократичните държави към повишаване на качеството на публичната услуги на всички нива на управление.
В началото на 90-те години на 20-ти век след осъществяване на политическите промени в
България постепенно започна да се формира собствено поле на компетентности на местните власти (общините). Този процес започна с приемането на Конституцията на Република България
(КРБ) през 1991 г. и продължи до края на века с приемането на много основни закони, които положиха основите на реформите в различните сфери на социално-политическия живот на страната. Тогава бяха приети основните закони и в областта на местното самоуправление като:
Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА, 1991 г.), Закон за местните избори (ЗМИ, 1995 г.), Закон за административно-териториалното устройство на
Република България (ЗАТУРБ, 1995г.), Закон за териториалното деление на Столичната община и големите градове (ЗТДСОГГ, 1995 г.), Закон за общинската собственост (ЗОС, 1996 г.), Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ, 1997 г.) и Закон за общинските бюджети (ЗОБ, 1998 г.).
През май 1992 г. България стана член на най-старата политическа организация на континента - Съвета на Европа (СЕ). През септември 1995 г. Народното събрание (НС) ратифицира Европейската харта за местно самоуправление (ЕХМС), с което тя стана част от вътрешното законодателство и има предимство пред него. Хартата задължава всички държави, които са я ратифицирали, да осигурят и опазват политическата, административната и финансовата самостоятелност на териториалните общности.
В тази връзка бяха направени редица промени и по отношение на структурата и функционирането на местното самоуправление. За съжаление законодателството в областта на местното самоуправление очерта контурите на сферата на местни компетентности, но запази дебалансираната система на прехвърлени отговорности за предоставяне на услуги, без необходимите правомощия за вземане на решения за тяхното предоставяне и ресурси за финансирането им. Тази ситуация не даваше възможност на местните власти да провеждат самостоятелна местна политика, поемайки отговорността за последствията от нея пред местната общност.
Опитите на централната власт да разрешат възникващите проблеми „на парче“, запазвайки старата система на взаимоотношения, доведоха до нейното усложняване и затруднено

6 функциониране. Това доведе до общото разбиране за необходимостта за разработване на подходящ стратегически документ за децентрализация.
В тази връзка през 2006 г. с Решение на Министреския съвет (РМС) № 424 от 05.06.2006 г. бе приета Стратегия за децентрализация за периода 2006-2015 г. Основната цел на Стратегията за децентрализация е повишаване на ефективността на държавното управление чрез изпълнение на редица мерки, насочени към постигането на 3 стратегически цели, а именно:

Стратегическа цел 1. Ускорено прехвърляне на правомощия и ресурси от държавните органи към общините за укрепване на местното самоуправление

Стратегическа цел 2. Оптимизиране на функционалната компетентност на областния управител и териториалните звена на централната изпълнителна власт за координация на секторните политики на регионално равнище;

Стратегическа цел 3. Развитие на местното самоуправление в рамките на общината.
За периода на действие на Стратегията за децентрализация бяха приети две 4-годишни програми (2006-2009 г. и 2010-2013 г.), както и Програма (Пътна карта) за периода 2014-2015 г.
През 2007 г. правителството на България одобри прилагането на Стратегията за иновации и добро управление на местно ниво (СИДУМН) на СЕ. Основната цел на Стратегията е да стимулира и мобилизира действия на национално и местно ниво за постоянно подобряване на местното управление в съответствие с 12-те принципа за добро демократично управление и поставяне на гражданите в центъра на всички демократични институции и процеси. През 2010 г.
България стана първата държава-членка на СЕ, акредитирана да присъжда Европейски етикет за иновации и добро управление на местно ниво. Този европейски приз се връчва на местни власти, доказали спазването на 12-те принципа, заложени в посочената Стратегия. През 2011 г. страната ни стана и първата държава в СЕ, която успешно проведе процедура за присъждане на
Европейския етикет. Оттогава до момента бяха проведени общо 3 процедури за връчване на
Европейския етикет на български общини.
Като основни постижения от изпълнението на Стратегията за децентрализация 2006 –
2015 г. могат да се отбележат следните: промяната в КРБ през 2007 г., с което се предоставиха данъчни правомощия на общините; регламентирането на разпределението на субсидиите за общински пътища и предоставянето на общините на патентния данък като собствен приходоизточник; увеличаване на общинските приходи от концесионни договори; изпълнението на Стратегията за иновации и добро управление на местно ниво на СЕ.
Поради изтичане на периода на действие на Стратегията и ниския процент на изпълнение на заложените мерки в нея, както и новите глобални и национални предизвикателства е необходимо да се изготви нова стратегия за периода 2016-2025 г.

7

Изтегляне 1.53 Mb.

Сподели с приятели: