Министерство на регионалното развитие и благоустройството стратегия за децентрализация

16
Детски ясли
Х
Детски градини
Х
Социални домове
Х
Грижи за бездомни и социално слаби
Х
Х
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Поликлинично обслужване
Здравна профилактика и превенция
Х
Х
Болници
Х
Х
Хигиенно-епидемиологични дейности
Х
Х
КУЛТУРА, ОТДИХ И СПОРТ
Театри и музикални институти
Х
Х
Музеи
Х
Х
Библиотеки
Х
Х
Читалища
Х
Х
Паркове
Х
Х
Спорт и отдих
Поддръжка на сграден фонд за културни дейности
Х
Х
ИКОНОМИКА
Водоснабдяване
Х
Х
Канализация
Х
Електроснабдяване
Х
Газоснабдяване
Х
Топлоснабдяване
Х
Х
ОКОЛНА СРЕДА
Сметосъбиране
Х
Депониране на отпадъци
Х
Почистване на улици
Х
Гробища
Х
Опазване на околната среда
Х

17
ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ
Пътища
Х
Х
Осветление
Х
Х
Обществен транспорт
Х
Х
ГРАДОУСТРОЙСТВО
Градско планиране
Х
Х
Х
Регионално/Пространствено планиране
Х
Х
Местно икономическо развитие
Х
Х
Х
Туризъм
Х
Х
Х
ОБЩА АДМИНИСТРАЦИЯ
Административни функции
(лицензии)
Х
Х
Местна полиция
Х
Противопожарна охрана
Х
Гражданска защита
Х
Х
Х
Защита на потребителите
Х
Х

Третият етап стартира в началото на 2001 г. През декември същата година бе подписано
Споразумение за сътрудничество между Министерски съвет (МС) и НСОРБ, което очерта основните проблеми и необходимите области на промени:

Ясно определяне на разходните отоговорности на централната и местните власти и осигуряване на подходяща приходна база за общините;

Повишаване на фискалната самостоятелност на българските общини;

Увеличаване на възможностите на общините за финансиране на инфраструктурата;

Подобряване на бюджетната среда на централно и местно равнище;

Фискалните взаимоотношения между централната и местната власт да се разглеждат като единна система при прилагане на реформите, а не като сбор от отделни компоненти – данъци, субсидии и др.;

Определяне на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели на реформите;

Трайно ангажиране на заинтересованите страни с цялостна реформа;

Определяне на най-подходящ начин за институционализация на реформите и процеса.
В изпълнение на гореспоменатото споразумение бе създадена Работна група по финансова децентрализация към МС с РМС № 138 от 11 март 2002 г. На 13-ти юни 2002 г. МС прие

18 подготвените от Работната група по финансова децентрализация Концепция за финансова децентрализация и Програма за нейното изпълнение за периода 2002–2005 г. С приемането на тази Концепция стартира процеса на финансова децентрализация в България.
В Концепцията за финансова децентрализация бяха определени основните области за промяна, свързани с разграничаването на разходните отговорности на държавата и на общините, финансирането на възложените на общините държавни разходни отговорности, финансирането на общинските разходни отговорности и подобряването на нормативната среда за съставяне и изпълнение на общинските бюджети.
Програмата за финансова децентрализация 2002-2005 г. конкретизира Концепцията чрез задачи, срокове и интитуции, отговорни за изпълнението.
На 12-ти септември 2002 г. МС прие Решение № 612 за разделение на дейностите, финансирани чрез общинските бюджети на държавни и общински и определяне на стандарти за численост на персонала и стандарти за издръжка на държавните дейности по образование, здравеопазване, социално подпомагане и социални услуги и култура през 2003 г. Разработването на стандартите целеше финансово осигуряване на възложените от държавата на общините разходни отговорности по справедлив и прозрачен начин.
През септември същата година МС прие Система за мониторинг и оценка на финансовата децентрализация, в резултат на което правителството ежегодно приема доклад за резултатите от провежданата реформа.
През декември същата година също така бяха приети изменения и допълнения на ЗМДТ, с които бяха въведени същностни промени в частта за общинските такси:

Създадоха се общи правила при определяне на такси и цени на услуги;

Даде се максимална степен на избор на общинско равнище и възможност за провеждане на самостоятелна общинска политика;

Въведе се принципа за покриване на себестойността на услугите;

Предоставиха се правомощия на общините при определяне на равнището на ставките и начините на предоставяне на услугите;
Същата година бяха приети промени в Закона за корпоративното подоходно облагане и
Закона за облагане доходите на физическите лица, с което корпоративния подоходен данък се премахна като общински приход и се замени с пълен размер от постъпленията от данък върху доходите на физически лица.
Със Закона за държавния бюджет за 2003 г., приет през декември 2002 г., в частта му, касаеща взаимоотношенията с общините се въведоха новите принципи за делегираните от държавата дейности.

19
В съответствие с по-големите си правомощия и с разпоредбите на ЗМДТ през 2003 г. общините приеха наредби, с които регламентираха правила за провеждане на местна политика по отношение на собствените приходи.
Със Заповед на МС от 6 август 2003 г. бе създадена Работна група по общинско кредитиране, чиято цел бе да разработи закон, регламентиращ условията и процедурите по емитирането на общинския дълг.
На 11 септември 2003 г. бе приета актуализация на програмата за финансова децентрализация съобразно изникналите нови предизвикателства в хода на изпълнението й. През ноември същата година бяха приети изменения на ЗОБ, които отразиха залегналите в
Концепцията и Програмата за финансова децентрализация принципи и подходи, особено в частта за разделяне на разходните отговорности между държавата и общините. В резултат на промените в ЗОБ през 2004 г. общините приеха наредби, което оформиха самостоятелна местна финансова политика на органите на местно самоуправление.
От 1 юни 2005 г. влезе в сила Законът за общинския дълг, който урежда видовете и предназначението на общинския дълг, неговия максимален размер и регламентира процедурите за избор на финансираща институция и на финансов посредник при емитиране на общински ценни книжа.
В заключение е необходимо да се отбележи, че Концепцията за финансова децентрализация не изпълни всички набелязани мерки, но създаде добри условия и нагласи за невъзвратимост на реформите към децентрализация на държавното управление.
Характерно за този етап е обединяването на административно-териториалната реформа с административната реформа, при което проблемите на децентрализацията започнаха да се разглеждат в комплект с процесите на деконцентрация в централната изпълнителна власт.
Обърна се сериозно внимание на модернизирането на държавната администрация. С Решение № 671 от 24.09.2003 МС прие “Актуализирана Стратегия за модернизиране на държавната администрация – от присъединяване към интегриране, 2003-2006 г.“, като в стратегията бе включен специален раздел за децентрализацията на държавното управление. Тя постави редица важни въпроси за решаване в рамките на тригодишния период, които намериха отражение в плана към стратегията. В този период започна и конкретното решаване на определени задачи от плана, целево насочени към създаване на програма за децентрализация, която да обедини финансовата децентрализация с децентрализацията на правомощия и функции (раздел
Децентрализация на държавното управление към Стратегията), да се потърси решение за създаването на второ ниво на самоуправление, както и да се оптимизират функциите на териториалните звена на централната администрация.

20
Ретроспективният преглед на процеса на децентрализация в периода 1991 – 2006 г. показва следното:

Основите на процеса на децентрализация са положени с приемането на КРБ.

Установен е модел на местно самоуправление, съответстващ на формата на държавно устройство – парламентарна република, унитарна държава;

Административната реформа оказа силно въздействие върху процеса на децентрализация, вследствие на възникналата потребност от преоценка на част от нейните цели, приоритети и механизми;

Премахването на областните съвети през 1991 г., отмяната на частта за околиите през 1995 г. от ЗМСМА и новото АТУ на областно ниво през 1999 г. са стъпки, в посока обратна на световните тенденции към регионализиране;

Постигнат е значителен напредък по отношение разпределението на компетенциите между отделните нива на управление;

Процесите се развиват без наличието на стратегически документ, в който да бъдат описани приоритетите и последователността на процеса на децентрализация;

Едва през 2002 г. процесът на децентрализация е включен в стратегически документ –
Стратегията за модернизиране на държавната администрация; През същата година е приета и Концепция за финансова децентрализация, която не е обвързана с горепосочената Стратегия.
С приемането на тази Концепция стартира процеса на финансова децентрализация в България. Концепцията за финансова децентрализация не изпълни всички набелязани мерки, но създаде условия за невъзвратимост на реформите към децентрализация на държавното управление;

Местното самоуправление в България в периода 1991-2006 г. има до голяма степен декларативен характер в частта му за финансовата политика на общините;

В периода 2002-2006 г. има сериозен напредък във финансовата децентрализация.
Увеличени са сумите, постъпващи в общините чрез увеличение на общата изравнителна субсидия, предвидени са трансфери за компенсиране на приходите от отменения пътен данък, увеличени са собствените ресурси на общините в резултат на актуализирането на данъка върху собствеността;

21

Усъвършенствуван е съществуващият механизъм за определяне на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет и се повиши прозрачността и стабилността на критериите използвани за разпределение на държавните прехвърляния, така че да се избягва политическата зависимост от по-високите равнища на управление за получаване на средства. Определянето на трансферите към общинските бюджети се извършва по обективни критерии, посочени в Механизма за определяне на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2005 и 2006 г.;

Със ЗОБ нормативно е уредено компенсирането на общините за допълнително възлагани разходи за местните бюджети;

Увеличи се свободата на общинските органи да променят размера на данъците и таксите, които се събират в техните бюджети. От 2003 г. местните власти имат правомощия да определят самостоятелно размера на местните такси;

От 2005 г. общините изградиха свои звена по приходите, което засили техният ангажимент към събирането на приходите, а оттам и събираемостта;

Структурира се диалога между общините и централната власт. През 2005 г. е подписано
Споразумение за сътрудничество между МС и НСОРБ.

Направени са първите стъпки на децентрализация на правомощия към общинското ниво в системата на държавно управление;

Установени са правила за излъчване на местните представители, които през годините са променяни, но неизменно е запазено правото на гражданите пряко да избират своите представители във властта в рамките на общините;

Законово регламентирано е правото на гражданите на териториално самоопределяне - поставено е началото на общинското сдружаване, както и на междуобщинското сътрудничество;

Въведено е разделяне на дейностите, които извършват общините, на местни и делегирани от централната изпълнителна власт;

Въпреки съществения напредък в конституирането на демократична държава към 2006 г.
България все още е силно централизирана. Местното самоуправление може да се окачестви като декларативно, доколкото не е осъществена финансова децентрализация, с

22 което не са осигурени собствени ресурси на общините за изпълнение на местните дейности;

През този период процеса на децентрализация почти не присъства в политическите дебати, а предприемането на управленски действия за създаване на Стратегия за децентрализация и Програма за нейното изпълнение са продиктувани от необходимостта
България да се подготви за ефективно членство в ЕС.

Изтегляне 1.53 Mb.

Сподели с приятели: