Министерство на регионалното развитие и благоустройството стратегия за децентрализация

8
„административно-териториално деление“. Делението предполага налагане по административен път на решения, а устройството изисква съзнателно провеждан и непрекъснат процес на административно-териториални промени в съответствие с волята на населението и държавните интереси.
В ЗАТУРБ като основни структурни единици на територията на страната се дефинират отново общините и областите, в синхрон с Конституцията, а също така като съставни административно-териториални единици (АТЕ) кметствата и районите в градовете с население над 300 000 души. Всички АТЕ, без районите в големите градове се характеризират с територия, граници, население, наименование и административен център.
С приемането на този закон влезе в сила изключително важна правна уредба, съдържаща формулирани условия и критерии за формиране на единиците обект на закона и съответните процедури, което го превърна в необходим регулатор на процеса на усъвършенстване на АТУ.
Той допринесе за създаването на АТЕ, работещи максимално близо до населението и направи по- ефективен процеса на функциониране на местното самоуправление.
През 1991 г. в страната съществуваха 9 области и 255 общини, като броят и границите им остават във вида от преди 1989 г. Вследствие на създадената възможност за прилагане на правото на териториално самоопределяне към края на 2015 г. броят на общините в страната нарастна на. 265. През 1999 г. беше утвърдено ново АТУ на областно ниво и броят на областите стана 28.
През 1991 г. бе приет ЗМСМА, който определи минималния обхват на правомощията на общините, кметствата и районите в големите градове, като на общинските съвети се предостави правото да ги разширяват или допълват. Законът за местното самоуправление и местната администрация въвежда реално принципа на разделение на властите при управлението на общината. Колективният орган на местно самоуправление - общинския съвет и органът на изпълнителната власт в общината – кмета, са относително независими при осъществяване на своите функции. Те са изборни органи и не могат да бъдат разпускани от други държавни институции, освен в някои особени случаи, предвидени в ЗМСМА.
В този закон бе регламентирана и възможността за сдружаване на общините в страната.
Сдружаването е на доброволен принцип за решаване на проблеми и задачи от общ интерес. През анализираният период възникнаха различни форми на регионални сдружения на общини (РСО).
В повечето случаи те бяха обособени на географски принцип и си поставяха за задача да подпомагат общините за решаване на характерни за региона проблеми. През 1992 г. бе основана
Асоциацията на родопските общини със седалище в гр. Смолян. Тя включваше 17 общини от
Родопския регион и съдействаше за оказване на широк спектър от консултански услуги. Същата година е създадена и Асоциацията на българските черноморски общини със седалище в гр.

9
Варна, която обединява 18 общини по Черноморието. Асоциацията на дунавските общини
“Дунав” е създадена през 1993 г. със седалище в гр. Белене и обединява 27 общини от крайдунавския регион. По-късно бяха създадени и РСО“Марица” със седалище в гр. Хасково,
РСО „Централна Стара планина“ със седалище гр. Габрово и Регионалната асоциация на общини
“Тракия” със седалище в гр. Стара Загора.
Характерно за тези асоциации е, че преди създаването на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) те се стремяха да осъществяват представителството и да защитават интересите на участващите в тях общини пред държавните и други органи. В последствие тези им функции в значителна степен преминаха към НСОРБ. Създадените сдружения на общини на географски принцип трудно се пренастройват за промяна в характера на дейността им и ориентирането им към решаване на конкретни проекти и задачи. По този начин дейността им се обезличи и значително намаля, както и ролята която имат по отношение процесите на управление.
Националното сдружение на общините в Република България е създадено през 1996 година и понастоящем в него членуват всички общини от страната. То е изградено на принципите на доброволността и равнопоставеността на членовете му. Регистрирано е като юридическо лице по Закона за лицата и семейството и основната му цел е защита на общите интереси на членовете му и развитието на местното самоуправление. Право на членство в него има всяка община признала устава му, целите и задачите, които си е поставило. Органите на управление на сдружението са Общото събрание, управителен и контролен съвет. В общото събрание е приет принципа на равнопоставеността и всеки член има право на един глас.
Първоначално в ЗМСМА се предвиждаше също така и въвеждането на околийско ниво на управление, каквото е съществувало в периода 1879-1947 г. и от 1949 до 1959 г. Замисъла за това ниво на управление е бил то да бъде първо регионално ниво с известни ограничени функции по местното самоуправление. Политическото представителство се институционализираше на основата на непрекия избор - околийските съвети, които се предвиждаше да се формират чрез делегирано представителство от общинските съвети. За този орган на изпълнителната власт е трябвало да бъде назначаем околийски управител. Това ниво в системата на управление не бе въведено в практиката, поради затруднения, породени от икономически и политически фактори и е отменено с промените в ЗМСМА от 1995 г.
През май 1992 г. България стана член на най-старата политическа организация на континента - СЕ. По този начин страната ни декларира съпричастност към основните ценности на СЕ – защита на човешките права, върховенство на закона и демокрация. Така българските местни власти получиха възможност да участват в работата на Конгреса на местните и

10 регионални власти на СЕ чрез свои представители и да бъдат съпричастни към общоевропейските политики за развитие на местното самоуправление. Българските общини придобиха реална възможност за обмен на експертиза и добри практики между тях и такива от другите държави-членки на СЕ. През септември 1995 г. НС ратифицира ЕХМС.
През същата година бе приет Законът за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия.
На 25 юли 1995 г. влезе в сила ЗМИ. С този закон бяха определени условията и реда за избиране на общински съветници, кметове на общини, кметове на райони и кметове на кметства пряко от населението. С практическото приложение на ЗМСМА, ЗАТУРБ, както и на ЗМИ се създадоха условия за формиране на общинските изборни органи и укрепване на общинското ниво на самоуправление, което пък постави началото на рационален преход към децентрализация на държавното управление. Изградена бе цялостната система на общинско самоуправление и областно управление, което пък беше решаваща крачка към утвърждаването на местната демокрация.
През 1995 г. влезе в сила и ЗТДСОГГ, с което се препотвърди районното деление на големите градове съществувало до тогава. През същата година, с промени в ЗМСМА, е въведена вътрешноградска децентрализация и се конституира представителство и на районно равнище в градовете с районно деление - София, Пловдив и Варна. Изборите за местни органи на властта се произвеждат по пропорционална система за общински и районни съветници и мажоритарен избор на кметове на общини, райони
1
и кметства. Гражданите имат право на един глас за листа за общински съветници, един глас за листа за районни съветници, по един глас за кмет на община, кмет на район и кмет на кметство. Институционализирани са органи на районното самоуправление – районни съвети
2
, чиито състави се избират по пропорционална система и районни кметове, пряко избираеми от гласоподавателите. Тези местни представителства, обаче нямат необходимата функционална и финансова самостоятелност, за да бъдат органи на самоуправление, поради което са представителства с помощни спрямо работата на общинските съвети функции. Впоследствие през 1999 г., с промени в ЗМСМА, районните съвети са закрити.
През разглеждания етап на развитие на процеса на децентрализация са направени няколко сериозни изменения в ЗАТУРБ, чрез които се дефинира статутът на населено място или група
1
Районните кметове са избираеми в периода 1995-1999 г., 2007-2011 г. и понастоящем след местните избори от 2015 г.
2
В периода от 1948 до 1988 г. съществуват районни народни съвети.

11 населени места, които образуват кметство чрез броя на населението. Нормата варира между 100 и 500 души общо население в населените места, които образуват кметството
3

Изтегляне 1.53 Mb.

Сподели с приятели: