Министерство на регионалното развитие и благоустройството

2.1.2.1Повърхностни води

С най-голямо значение за населението и стопанството на СЦР са водите на реките Дунав, Янтра, Росица, Видима, Дряновска река, Златаришка река, Стара река, Леферджа, Голяма река, Негованка, Русенски Лом. Те се използват за напояване и за питейна вода. С най-голямо значение са водите на река Дунав, използвани за транспорт, риболов и напояване. Съществуват и голям брой дерета, които се пълнят с вода само през пролетта, когато се топят снеговете и валят по-големи количества поройни дъждове.

Точкови източници са:

• 
  Канализации на населени места, заустващи без необходимото пречистване;
  
• 
  Съществуващите ПСОВ не пречистват всички отпадъчни води, поради липса на довеждащи колектори, недостатъчен капацитет, необходимост от реконструкция, модернизация, преоборудване.
  
• 
  Зауствания на промишлени отпадъчни води от индустриални обекти - липсват ефективни пречиствателни съоръжения, голяма част от тях са морално и физически остарели и не се експлоатират и поддържат съгласно изискванията
  
• 
  Зауствания на непречистени отпадъчни води от свинеферми
  

• 
  Населени места с над 2000 е.ж. без изградени градски канализации;
  
• 
  Сметища на населени места с над 2000 е.ж.;
  
• 
  Дифузни източници на замърсяване от индустрията – зауствания на отпадъчни води в попивни кладенци и безотточни лагуни, наличие на нерегламентирани депа за производствени отпадъци;
  
• 
  Селско стопанство – нерегламентирано натрупване на торови маси, безразборно торене и т.н; стари замърсявания
  

Информация за състоянието и характеристиките на повърхностните водни тела попадащи в СЦР съгласно ПУРБ 2010-2015 г. в Дунавски район е представена в Таблица 2.1.2.1-1, Фигури 2.1.2.1-3 и Фигури 2.1.2.1-4.. Целта на плана е достигане на добро химично и екологично състояние на повърхностните води.

От направените през последните години анализи и оценки на съществуващата информация се забелязва тенденция към подобряване качеството на водите.

Попада в трета категория за качество на повърхностно течащи води. Категориите са определени със Заповед № РД - 272/03.05.2001 г. на министъра на околната среда и водите. Река Дунав след гр. Свищов в момента отговаря по всички изследвани показателите на проектната си категория.

Река Янтра има тридесет притока с дължина над 10 км. По големи от тях са: р.Росица дълга 164 км. и водосборна площ 2 265 кв.км., р.Стара река (р.Лефеджа) - 92 км. с площ 2 424 кв.км., р.Джулюница - 85 км. с площ 892 кв.км. и др. В поречието преобладават водите в умерено състояние – 14 пункта, 56%. С еднакво процентно съотношение са представени водите с добро и лошо екологично състояние - по 4 от общия брой наблюдавани пунктове - 16%. За 3 бр. от пунктовете е установено много добро състояние - това са р. Янтра при кв.”Ябълка „ Габрово, река Лява Видима при водохващането и р. Веселина преди вливане в яз.”Йовковци”.

Реките в басейна на р. Янтра в наблюдаваните пунктове са с добър кислороден режим и показатели отговарящи на ПДК за проектната им категория почти целогодишно. Запазва се тенденция на замърсителите, като в сравнение с предишни години се наблюдава подобряване качеството на водата.
Химично състояние

В отделни участъци са регистрирани случаи на превишавания само по показателите неразтворени вещества, амониев азот и нитритен азот:

• 
  р. Янтра след ГПСОВ - гр. Габрово - запазва се тенденция от предни години към подобряване качеството на водата.
  
• 
  р. Янтра след ГПСОВ - Велико Търново - самопречиства се след 2-3 km при с. Самоводене.
  
• 
  р. Янтра след “Захарни заводи” АД – гр. Горна Оряховица – няма промяна в качеството на водата в изследвания участък
  
• 
  р. Росица замърсен участък след Севлиево – до яз. “Ал. Стамболийски”. Замърсителите са БПК₅, амониев азот и микробиологични показатели. Замърсяването е от отпадъчни битово-фекални води, незаустващи в ГПСОВ
  
• 
  Водите в яз. “Ал. Стамболийски” (сезонни наблюдения преди язовирната стена и р. Росица под яз. “Ал. Стамболийски”) и сезонно наблюдение на р. Янтра при кв. Ябълка са в добро състояние.
  

Няма пунктове в много лошо състояние, т.е. не се наблюдават екологично поразени участъци .

Критични участъци с води в лошо състояние са следните:

• 
  р. Янтра, след Габрово-мост за Севлиево- участъка след ГПCОВ – има лошо състояние по всички биологичните елементи за качество БЕК (с изключение на фитобентос ) - замърсяване с битови и промишлени води от града.
  
• 
  р. Янтра при с. Новград- устие- нарушена хидроморфология, дигиране, дънни наноси
  
• 
  р. Студена , преди вливане в Янтра- силно модифицирана и канализирана река, голям слой дънни наноси
  

Река Русенски Лом извира от сравнително ниската, равнинна част на Дунавската равнина, тече в северна посока и се влива в река Дунав. Образува се от сливането на Бели с Черни Лом. Река Бели Лом води началото си южно от гр.Разград, а р.Черни Лом- югоизточно от гр.Попово. За условно начало на р.Русенски Лом е приет Бели Лом. Двата главни клона -Черни и Бели Лом, имат дължина до сливането си съответно 130 и 140 км с водосборни области 1549 км² и 1276 км². Поречието на Дунавските Добруджански реки се намират в източната част на Дунавския район за басейново управление. Реките с по-голямо значение от поречието на Добруджанските реки са Царацар и притоците р.Карапанча, р.Война и р.Чайрлък, река Суха.

Водите на р. Русенски Лом показват отклонение от нормите за ІІ-ра категория приемник, по някои от показателите, в различни периоди от времето, поради все още неизградената водна инфраструктура в малките населени маста, разположени в поречието на реката.

В поречието на р. Русенски Лом и Добруджански реки, съгласно изготвената риск оценка на повърхностните водни тела, има шест тела в лошо екологично състояние, разположени в средното и долно течение на р. Русенски Лом.

Проблемите, водещи до недоброто им състояние са в резултат на органични замърсители, опасни вещества и замърсяване с нитрати, вследствие на заустване на битово-фекални и промишлени непречистени отпадъчни води.

Според категоризацията за качество на течащи повърхностни води поречието на р. Русенски Лом попада в I-ва, II-ра категории. Към първа категория се отнасят водите с начало и край, както следва: р. Русенски Лом, извори-р. Русенски Лом, първо населено място. Към втора категория – р. Русенски Лом след първо населено място - р. Русенски Лом, вливане в р. Дунав. Към втора категория се отнасят и водите на яз. „Бели Лом”.

След 2000 г. се наблюдава тенденция към общо намаляване на водовземането в България, което се дължи на закриване на водоемки и нерентабилни производства, постепенното нарастване на цените на водата, съчетано със засушаването.

Основните потребители на вода са индустрията и производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. Постепенно намалява и водоползването в селското стопанство, в т.ч. за напояване.

През 2010 г., 99 % от населението на страната е свързано с публичната система на централизирано водоснабдяване. Северният централен район заедно със Югоизточния район са на трето място сред районите от ниво 2 с 99,7 % дял на обслуженото от водоснабдителната мрежа население. В областите Разград, Русе и Силистра 100 % от населението има достъп до обществено водоснабдяване, а в областите Велико Търново и Габрово делът на това население е между 99,6 % и 98,4 %.

Като цяло за страната относителният дял на населението с режим на водоснабдяване през 2010 г. е 1,0 %. Независимо от постигнатия напредък през последните години в посока изграждане и реконструкция на водоеми, селищни водопроводни мрежи и водоснабдителни системи, в СЦР все още има население с режим на водоснабдяване. От постоянно водоснабдяване е лишено 25,5 % от населението в област Габрово и 1,0 % от населението в област Велико Търново. Като цяло през 2010 г. делът на населението с режим на водоснабдяване в Северния централен район е 3,9 % и е по-висок от стойността на показателя в страната (1,0 %).

Водопроводните мрежи са изградени предимно от етернитови тръби с изтекъл експлоатационен срок и висок процент на амортизация, което води до сериозни загуби на вода. Средно за района те са около 70.2%, което е най-високия процент за страната. Най-тревожно е положението в област Велико Търново, където загубите на вода са 83%.

Канализационните системи в населените места осигуряват отвеждането и пречистването на отпадъчните битови и промишлени води (след предварително пречистване) и заустването им в съответния водоприемник. По степен на изграденост на канализационната мрежа в населените места (61,2 % от населението е снабдено с канализационна система) и пречиствателни станции за отпадъчни води се констатира значително изоставане, като са изградени само 9 бр. ПСОВ.

Относителният дял на населението, обслужено от ПСОВ в СЦР през 2010 г. е 27,5 %, по-нисък от средния за страната - 47,6 %, като районът се нарежда на последно място в страната по този показател

В СЦР количеството на пречистените отпадъчни води е значително под средното за страната.

Проблемите с пречистването на отпадъчните води са характерни за по-малките градове и селата, където липсват пречиствателни съоръжения, а настаняването на икономически дейности в тях поражда рискове за опазване на околната среда.

Липсата на ПСОВ и ниската канализираност са потенциален риск за качествата на повърхностните води. В ПУРБ на БДДР в Приложение 2-1-1- в табличен вид са представени значимите точкови източници на замърсяване. В Приложението са посочени 43 значими обекти и фирми, заустващи директно във водни обекти за които не е указано дали имат някакво локално пречистване. На територията на ДРБУ са посочени 4 водни тела, в които се заустват отпадъчни води от добив и обогатяване на метал и уранови руди, но не е указано дали те се пречистени и до какво ниво.

2.1.2.2Подземни води

В земните недра на България са обособени 177 подземни водни тела, представляващи самостоятелни и значими части от пресни подземни води. От тях 50 тела са в Дунавския район, в т.ч. 17 подземни водни тела (ПВТ) или части от тях са в Северен централен район, а именно:

- „Порови води в Кватернера – Беленско-Свищовска низина” с код BG1G0000Qal008

• 
  ПВТ „Порови води в Кватернера – Вардим-Новградска низина“ с код BG1G0000Qal009;
  
• 
  ПВТ „Порови води в Кватернера – Бръшлянска низина“ с код BG1G0000Qal010;
  
• 
  ПВТ „Порови води в Кватернера – Попинско-Гарванска низина“ с код BG1G0000Qal011;
  
• 
  ПВТ „Порови води в Кватернера – Айдемирска низина“ с код BG1G0000Qal012;
  
• 
  ПВТ „Порови води в Кватернера – р. Осъм“ с код BG1G0000Qal019;
  
• 
  ПВТ „Порови води в Кватернера – р. Янтра“ с код BG1G0000Qal020;
  
• 
  ПВТ „Порови води в Кватернера – р. Русенски Лом и притоците му“ с код BG1G0000Qal021;
  
• 
  ПВТ „Порови води в Кватернера – р. Росица и Севлиевската котловина“ с код BG1G0000Qal022;
  
• 
  ПВТ „Порови води в Кватернера – между реките Осъм и Янтра“ с код BG1G0000Qрl026;
  
• 
  ПВТ „Порови води в Неогена – район Русе - Силистра “ с код BG1G000000N035;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в Ловеч-Търновския масив“ с код BG1G00000К1040;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в Русенската формация“ с код BG1G0000К1b041;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в Централния Балкан“ с код BG1G0000TJK045;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в Неоген-Сармат - Добруджа“ с код BG1G0000000N049;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в Разградската формация“ с код BG1G000К1hb050;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в Малм-Валанжския басейн“ с код BG1G0000TJK051;
  

Количественото състояние на тези 17 подземни водни тела (естествени ресурси, разполагаеми ресурси, разрешено водовземане и свободни ресурси), по данни от Заповед № 141/21.11.2012 г на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район, е отразено в Таблица 2.1.2.2-1
Таблица 2.1.2.2-1 Количественото състояние на пресните подземни води в Северен централен район

Естествени ресурси l/s	Разполагаеми ресурси l/s	Разрешено водовземане l/s	Свободни ресурси l/s
44 768	41 490	4 311	37 179

Част от посочените в таблицата ресурси на подземните води са на територията на съседните Северозападен и Североизточен район, тъй като границите на пет от подземните водни тела са частично извън тези на Северен централен район.

По данни от „Регистър на ресурсите на минералните води – изключителна държавна собственост” и „Регистър на ресурсите на минералните води – публична общинска собственост”, утвърдените експлоатационни ресурси, разрешеното водовземане и свободните количества минерални води към 01.02.2013 г, са отразени в Таблица 2.1.2.2-2.
Таблица 2.1.2.2-2 Утвърдени експлоатационни ресурси, разрешено водовземане и свободните количества на минерални води

Планови райони	Минерални води – изключителна държавна собственост			Минерални води – публична общинска собственост l/s
	Експлоатационни ресурси l/s	Разрешено водоползване /потребление/ l/s	Свободни водни количества l/s
Северен централен район	54,30	2,700	51,600	58,00

В Дунавския басейнов район, в частност и в Северен централен район, основен замърсител на подземните води са нитратите. От анализите на останалите задължителни показатели са установени превишения само за част от тях. Те са посочени в табл. 2.1.2.2-3. За специфични органични замърсители не са установени превишения на стандартите им за качество.
Таблица 2.1.2.2-3 Обобщени данни за наблюдаваните превишения по различни показатели

№	Показатели	Северен централен район
		Брой пунктове	Превишение от ÷ до /в пъти > СК/
1	Фосфати	1	1,50÷1,62
2	Калций	1	1,22
3	Желязо	2	4,41÷7,26
4	Манган	1	4,20÷6,34
10	Окисляемост	1	1,41
11	Обща твърдост	1	1,20÷1,26

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 5.99 Mb.

Сподели с приятели: