Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Връзка на Регионалния план за развитие на Северен централен район за периода 2014-2020 г. с други съотносими планове и програми
Изтегляне 5.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Европейски стратегически документи
- Северен централен район.
- (Стратегическа цел 3 на РПР на СЦР).
- Трансграничните програми
- Национални стратегически документи
- Стратегическа цел 1, 2, 3, 4
- Стратегическа цел 1, 2, 3 и 4 от РПР на СЦР.
- Тези цели и приоритети отговарят
- Стратегическа цел 1 и Стратегическа цел 2
1.3Връзка на Регионалния план за развитие на Северен централен район за периода 2014-2020 г. с други съотносими планове и програмиРегионалният план за развитие на Северен централен район 2014-2020 е стратегическият инструмент, чрез който целите и приоритетите, зададени на Европейско и национално ниво за следващия програмен период (2014-2020), ще бъдат пренесени на регионално ниво в Северен централен район. По-долу са изброени повечето от основните планове и програми, които имат връзка с РПР на СЦР.
Целта на стратегията „Европа 2020“ е растеж, който е: интелигентен – чрез по-ефективни инструменти в образованието, изследванията и иновациите; устойчив – благодарение на решителното преминаване към нисковъглеродна икономика и конкурентоспособна промишленост и приобщаващ, със силен акцент върху създаването на работни места и намаляването на бедността. Стратегията е насочена към пет амбициозни цели в областите заетост, изследвания, образование, намаляване на бедността и климат/енергия. В Регионалния план за развитие на Северен централен район за периода 2014 – 2020 г. са заложени различни стратегически цели/приоритети, чрез който ще се изпълнят целите на Стратегия „Европа 2020”. Това са: Стратегическа цел 1: Икономическо сближаване - достигане на средните нива на заетост, производителност на труда и приложение на иновации в икономиката, характерни за районите от Дунавското пространство; Стратегическа цел 2: Социално сближаване - преодоляване на междурегионалните и вътрешнорегионални различия в социалната сфера и ограничаване на риска от социална изолация и бедност и Стратегическа цел 4: Опазване на околната среда, съобразно предизвикателствата на климатичните промени и прилагане на европейските и национални стандарти за ограничаване на замърсяването и енергоемкостта и стимулиране развитието на добив на енергия от ВЕИ.
Те са приети на неформална среща на министрите, отговарящи за развитието на градските райони и териториалната кохезия от 24-25 май 2007 г. - Териториален дневен ред на Европейския съюз и Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове – министрите се ангажират „да използват инструментариума на интегрираното развитие на градските райони и свързаното с това управление за прилагането му и за тази цел да създадат необходимата рамка на национално равнище”. Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове представя две главни цели: » По-широко използване на подходите на политиката за интегрирано развитие на градските райони; » Специално вниманието трябва да се отдели на необлагодетелстваните, изостанали зони/части в рамките на града. Целите, заложени в Териториален дневен ред на Европейски съюз и Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове, ще бъдат изпълнени в настоящия Регионален план за развитие на Северен централен район за периода 2014 – 2020 г., чрез заложената Стратегическа цел 3: Териториално сближаване - свързаност и балансирано, интегрирано и устойчиво развитие на територията и населените места.
Тази стратегия цели: цели: (1) Създаване на връзки за региона на река Дунав за подобряване на мобилността и мултимодалността, насърчаване на по-широкото използване на възобновяемата енергия; насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма и преките контакти между хората; (2) Опазване на околната среда в региона на река Дунав чрез възстановяване и запазване на качеството на водите, управление на рисковете за околната среда и опазване на биологичното разнообразие, ландшафтите и качеството на въздуха и почвите; (3) Повишаване на благосъстоянието в региона на река Дунав чрез развитие на общество на знанието посредством научноизследователски, образователни и информационни технологии; подпомагане конкурентоспособността на предприятията, включително развитието на клъстери; инвестиране в хора и умения; (4) Укрепване на региона на река Дунав чрез увеличаване на институционалния капацитет и сътрудничеството; за съвместна работа с цел укрепване на сигурността и предприемане на действие по въпросите на организираната престъпност и тежките престъпления. Така формулираните цели на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския район ще бъдат изпълнени, чрез заложените четири Стратегически цели в РПР на Северен централен район за периода 2014 – 2020 г.
Решенията на Мастерплана следва да подпомогнат разработването на пакета от стратегически документи за следващия планов период, в който пакет се включва и регионалния план за развитие на Северен централен район.
Това е концепция за пространствено развитие на интеррегионално сътрудничество в Дунавското пространство и включва Изработване на трансрегионални стратегии за развитие на пет трансдунавски района (ТДР) между България и Румъния (Стратегическа цел 3 на РПР на СЦР). Изпълнението на дейностите по проекта се вписват в по-широкия европейски контекст, който се определя от дефинираните четири приоритетни стълба на Стратегията на ЕС за развитие на Дунавския район и приоритетите на Стратегията „Европа 2020”. На територията на СЦР попадат три от идентифицираните ТДР – Никопол-Белене-Свищов-Зимнич, Разград-Русе-Гюргево-Букурещ и Силистра-Кълъраш.
Представлява национален стратегически документ от най-висок ранг, формулиращ целите и приоритетите за развитието на България във всички сектори, имащи отношение към постигането на целите на Стратегията „Европа 2020”. Стратегическият пакет съдържа три основни цели и осем приоритета: 1.Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила; 2.Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване; 3.Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал; 4.Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси; 5.Подкрепа за развитие на високопроизводителна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура, стимулиране на иновативната активност и научните изследвания; 6.Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса; 7.Изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, подкрепа за повишаване на ресурсната ефективност и намаляване на енергийната зависимост; 8.Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари. По-горе изброените приоритети са заложени в Стратегическа цел 1, 2, 3, 4 на настоящия РПР на Северен централен район за периода 2014-2020 г.
Това е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Важна задача на Национална стратегия за регионално развитие на Република България 2012-2022 е да зададе общата стратегическа платформа за подготовка на Регионалните планове за развитие и следващите документи на по-ниските териториални нива, като отчита целите и приоритетите на бъдещата кохезионна политика на ЕС и определя какъв ще бъде приносът на българските региони за нейната реализация. Постигането на балансирано и устойчиво развитие, преодоляване на междурегионалните и вътрешнорегионални различия ще бъде подпомогнато, чрез реализацията на подробно описаните дейности в Стратегическа цел 1, 2, 3 и 4 от РПР на СЦР.
Документът е приет с Решение № 439 на Министерския съвет от 01.06.2012 г. Третият план за действие по изменение на климата предвижда конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове във всички сектори, като тези мерки са съобразени с политиката на страната в областта на изменението на климата и съответно с потенциала на националната икономика за редуциране на емисиите. Общият ефект от предвидените мерки ще гарантира изпълнение на поетите ангажименти и постигане на правно обвързващите за страната ни европейски цели. Това ще се осъществи, чрез заложените дейности в Стратегическа цел 4: Опазване на околната среда, съобразно предизвикателствата на климатичните промени и прилагане на европейските и национални стандарти за ограничаване на замърсяването и енергоемкостта и стимулиране развитието на добив на енергия от ВЕИ в РПР на СЦР.
Това е основен стратегически документ, който задава цялостната рамка за управление и развитие на водния сектор на национално ниво. Заложените в Стратегическа цел 4 приоритети и специфични цели, като например Специфична цел 4.1.1. Подобряване на водоснабдяването, канализацията и третирането на отпадъчни води, ще допринесе за справянето/решението на ВиК проблемите в СЦР.
Плана за управление на водите в Дунавски район е основен инструмент за управление на водите на басейнов принцип, както и за постигане на целите на Рамковата директива по водите 2000/60/ЕС (РДВ). Плана за управление на речните басейни е първият план, изготвен от Басейнова дирекция за Дунавски район с център Плевен, на основание на изискванията на Закона за водите и Рамковата директива по водите. Основна цел на ПУРБ на Басейнова дирекция за Дунавски район е оптимизиране управлението на водите чрез интегриран подход на басейново ниво, устойчиво ползване на водните ресурси и постигане добро състояние на всички води. В РПР на СЦР са формулирани релевантни дейности, които ще изпълнят основните цели на ПУРБ в Дунавски район, а именно Стратегическа цел 4 - Специфична цел 4.1.1. Подобряване на водоснабдяването, канализацията и третирането на отпадъчни води.
Тази стратегия е основополагащият документ на националната енергийна политика на Република България. Основните приоритети в стратегията могат да се сведат до следните пет направления: » Енергийна сигурност; »Намаляване на емисиите на парникови газове; »Увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в общото крайно потребление на енергия; » Повишаване на енергийната ефективност; »Независимо регулиран и конкурентен енергиен пазар. Тези цели и приоритети отговарят на Стратегическа цел 4 – Приоритет 4.2. Развитие на нисковъглеродна икономика, смекчаване на последствията и адаптиране към климатичните промени, Специфична цел 4.2.1. Подобряване на енергийната ефективност на района и Специфична цел 4.2.2. Оползотворяване на специфичния потенциал за добив на енергия от ВЕИ от РПР на СЦР.
Този план залага достигане на 16% енергия от възобновяеми източници в брутно крайно потребление на енергия през 2020 година. В Стратегическа цел 4 и по-конкретно Приоритет 4.2. Развитие на нисковъглеродна икономика, смекчаване на последствията и адаптиране към климатичните промени/Специфична цел 4.2.1. Подобряване на енергийната ефективност на района и Специфична цел 4.2.2. Оползотворяване на специфичния потенциал за добив на енергия от ВЕИ са описани дейностите за постигане на основната цел в Националния план за действие за енергия от ВЕИ на СЦР.
Понастоящем, в сила е Втори национален план за действие за енергийна ефективност 2011–2013 г., приет с Протокол № 36.14 на Министерския съвет от 28.09.2011 г. Вторият национален план за действие по енергийна ефективност е разработен въз основа на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на Европейския парламент и Съветът на Европейския съюз. Вторият тригодишен план за действие по енергийна ефективност формулира междинна индикативна цел за периода 2011–2013 г., а именно спестяване на горива и енергии към 2013 г. в размер на 6 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление в обхвата на Директивата за периода 2001-2005 г. Тази цел възлиза на 4 860 GWh (418 ktoe) годишни спестявания на горива и енергии. Изпълнението на Втория национален план за действие за енергийна ефективност трябва да допринесе за постигането на националната цел за енергийни спестявания, определена в Първия национален план за действие по енергийна ефективност. Националната цел, която следва да бъде постигната през 2016 г., възлиза на 7 291 GWh годишни спестявания или 627 ktoe/год и представлява 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г. (81024 GWh). През 2013/2014 година предстои да се приеме Трети национален план за действие за енергийната ефективност с тригодишен период на действие. Целите и приоритетите най-вероятно ще бъдат повлияни от отчета на Втория национален план, тъй като се взема предвид постигнатия напредък.
РПР на СЦР за периода 2014 – 2020 г. ще допринесе за развитието на достъпна архитектурна среда, чрез продължаване изграждането на рампи, асансьори и други съоръжения с цел равнопоставеност на хората с увреждания и успешното им интегриране в обществото и личностно развитие.
Той е инструмент за реализиране на целите и поетите ангажименти на страната по отношение на Стратегията на ЕС Европа 2020, Актуализираната стратегия по заетостта 2012-2020 г. и мерките включени в Националната програма за реформи 2012 – 2020 г. Изпълнението на плана ще допринесе за ограничаване на безработицата и ще осигури разнообразни възможности на заетите и безработните да получат нови знания и умения и да повишат своята конкурентоспособност. Увеличаване на заетостта се предвижда и в настоящия РПР на СЦР за периода 2014 – 2020 година, чрез заложените в Стратегическа цел 1 и Стратегическа цел 2 дейности, специфични цели и приоритети.
Стратегията очертава най-важните насоки за развитие на транспортната система в следващия десетгодишен период. Въз основа на определените в нея приоритети и мерки се изготвят средносрочни и краткосрочни програми и планове. На основата на многофакторния анализ за състоянието на транспортния сектор в Република България, насоките за развитие на транспортната политика на Европейския съюз и очертаващите се тенденции, Стратегията определя и основните приоритети и мерки, които е необходимо да се изпълняват до 2020 г. Стратегическите цели на политиката в транспортния сектор са: » Постигане на икономическа ефективност; » Развитие на устойчив транспортен сектор; » Подобряване на регионалното и социално развитие и обвързаност. Стратегическите приоритети на транспортния сектор са: »Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура; » Интегриране на българската транспортна система в европейската; » Прозрачни и хармонизирани условия за конкуренция на транспортния пазар. Осигуряване на добра бизнес среда; »Осигуряване на адекватно финансиране за функциониране и развитие на транспортния сектор. Ефективно усвояване на средствата от европейските фондове; » Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората; » Постигане на висока степен на безопасност и сигурност на транспорта; » Осигуряване на качествен и лесно достъпен транспорт във всички райони на страната; » Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт. С реализацията на РПР на СЦР и по-конкретно заложените дейности в Стратегическа цел 3, ще се изпълнят целите и приоритетите в Стратегията за развитие на транспортната система на Република България до 2020.
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 5.99 Mb. Сподели с приятели:
|