Министерство на регионалното развитие и благоустройството


Територии, свързани с опазване на биологичното разнообразие



страница16/41
Дата28.07.2017
Размер7.51 Mb.
#26730
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   41

3.2Територии, свързани с опазване на биологичното разнообразие


България се характеризира с богато биологично разнообразие, голяма част от което е защитено чрез създаването на Защитени територии (ЗТ) и Защитени зони (ЗЗ) от Натура 2000 мрежата.

Изградената мрежа от защитени територии (ЗТ) е предназначена за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Съгласно Закона за защитените територии, в зависимост от целта и режимът им на управление ЗТ се разделят на шест категории: резерват; национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност. В ЮЦР се намират около 29% от защитените територии в България.

Чрез Закона за биологичното разнообразие, който наред с другото регламентира и изграждането на националната екологична мрежа от защитени зони (ЗЗ), се прилагат двете директиви от природозащитното законодателство на Европейския съюз: Директива 79/409/ЕИО за опазване на дивите птици (Директива за птиците) и Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна (Директива за местообитанията). Площта на защитените зони в ЮЦР е 53,95% от територията му.

По-подробна информация е представена в т. 2.1.5.3 (Текущо състояние: Защитени територии и защитени зони).


3.3 Територии, свързани с опазване на културното наследство


На територията на ЮЦР има 5275 броя защитени по реда на Закона за културното наследство (ЗКН) недвижимо културно наследство (НКЦ), от които 261 са обявени с категория “национално значение”

Териториите, които може да се очаква, че ще бъдат повлияни от плана са преди всичко териториите с НКЦ в неразвита качествено експозиционна среда:



  • Урбанизирани територии с историческо напластяване на НКЦ от различни епохи: Археология в централните части на градовете - Пловдив;

  • Експозиционната среда на всички видове НКЦ, вкл. градските исторически паркове и градини;

  • Линейните урбанизирани структури с КИН – поречни и крайречни зони в историческа среда, исторически булеварди и озеленени старинни улични пространства с улични декоративни каменни чешми;

  • Обособени урбанистични комплекси със специфична историческа и мемориална среда – манастири, църковни комплекси, стари гробища, мемориални монументални композиции, музейни комплекси, етнографски музеи, еко-музеи и археологически музеи на открито в паркова среда.

4Съществуващите екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към Регионален план за развитие на Южен централен район 2014-2020 г., включително отнасящите се до райони с особено екологично значение, като защитените зони по Закона за биологичното разнообразие

В настоящата точка са разгледани съществуващите проблеми на околната среда, установени на различно ниво и представени по компоненти на околната среда и имащи отношение към дейностите предвидени в РПР на ЮЦР 2014-2020, включително отнасящи се до райони с особено екологично значение като защитени зони по Закона за биологичното разнообразие. Тук са идентифицирани проблеми и фактори, водещи до замърсяване на околната среда и имащи отношение към Регионален план за развитие на Южен Централен Район 2014-2020 г.


4.1Въздух и климатични фактори


В Южен централен район пунктовете за наблюдение на КАВ са: Пловдив – Баня Старинна, Пловдив – Каменица, Пазарджик- РИОСВ, Кърджали - Студен Кладенец, Смолян, Хасково – РИОСВ, Юндола - ЕС2. Според тримесечните Бюлетини на Агенцията по околна среда от последното тримесечие на 2011г. до третото тримесечие на 2012г. включително са установени следните проблеми по отношение на КАВ:

  • В Пловдив и Кърджали са измерени концентрации на серен диоксид над пределно допустимата едночасова норма съответно – 1, 15 и 10 пъти през разглежданият период. В Кърджали е регистрирано и едно превишение на средната допустима денонощна стойност на серен диоксид. В Пловдив в баня старинна има 10 дни с концентрации на серен диоксид над пределно допустимата стойност, а в пункт Каменица тези случаи са 3.

  • Във всички пунктове на наблюдение от този район с изключение на Юндола се наблюдава установената и в другите райони тенденция за високо ниво на съдържанието на фини прахови частици до 10 микрона в атмосфера, като се надвишават допустимият брой от 35 дена годишно.

  • В Пловдив – Каменица е измерено едно превишение на прага за информиране на населението 180 µg/m3 по отношение на концентрацията на приземен озон.

4.2Води

4.2.1Повърхностни води


В резултат от анализа и оценката на антропогенното въздействие и натиск върху водите, са идентифицирани следните екологични проблеми, които могат да се класифицират в няколко категории:

Проблеми, свързани с количеството на водите

В EРВД 2000/ 60/ ЕС, дъщерните директиви и транспониращите ги нормативни документи в българското законодателство, проблемът с количественото състояние на повърхностните води се разглежда само като елемент на хидроморфологичното им качество. Това обстоятелство не съответства напълно на характерните особености на повърхностните водни тела на територията на БД ИБР, за които са идентифицирани следните групи основни проблеми:



Регулиране на оттока и прехвърляне на води

  • Липса на съвременна методика за определянето на минимално допустим отток, който трябва да остане в реката под съоръженията отнемащи или задържащи води от повърхностните ВТ с оглед опазването на интегритета на речните екосистеми.

  • Наличният естествен отток в реките в месеците на маловодие е в границите на литри или практически пресъхват притоците на реките Арда, Бяла, левите старопланински притоци на река Марица и някои десни притоци на река Тунджа. Под водохващанията и язовирните реките пресъхват твърде често през летните месеци;

  • В много единични участъци на речните русла, предимно в границите на населените места и землищата им, състоянието и проводимостта на водата е чувствително влошена. Значителните промени в морфологичното състояние, със силно понижение на котата на речното дъно, довежда до съпътстващо обезводняване на речните тераси и заедно с извършвания преди години прекомерен добив на баластра е довело до силно ерозирани брегове и лоша проводимост.

Водоснабдяване

  • Населението предимно в селата не е обхванато напълно с водоснабдителна мрежа. (90-98%);

  • Не навсякъде се доставя необходимото количество вода за питейно-битови нужди.

  • Водопроводната мрежа в много от градовете е амортизирана и се допускат загуби на вода над 50%. Констатираните загуби на вода от водопроводната мрежа са изключително големи и се дължат основно на физически течове – както видими, така и скрити. Загубите на питейни води са следствие от силно амортизираните водоснабдителните мрежи. Преобладаващата част от действащите водоснабдителни активи (водовземни съоръжения, водопроводна мрежа, помпи, хидрофори, водомери и др.) са въведени в експлоатация преди 1980г. и са изградени от материали (преобладаващо етернитови и стоманени тръби), чийто срок на годност е изтекъл.

  • За промишлено водоснабдяване обикновено се използва условно чиста вода, но все още не са достатъчни дейностите по внедряване на водоспестяващи технологии, затворени оборотни цикли и др.;

  • Питейната вода предимно се хлорира. Липса на достатъчен брой пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ), макар че има изградени 20 ПСОВ предимно в басейна на река Марица;

  • В голяма част от водопроводната мрежа, в т.ч. вертикалните водопроводни инсталации в сгради, нивото на корозия или натрупвания на отлагания е значително, което обуславя рискове за качеството на водата.

Напояване

  • Нерационално използване на съществуващите хидромелиоративни съоръжения (язовири, помпени станции, напоителни канали);

  • Лошо състояние на съществуващите хидромелиоративни съоръжения;

  • Липса на хидромелиоративни съоръжения в определени райони; (части от напоителни и отводнителни системи, заедно с помпените станции са унищожени).

Проблеми, свързани с качеството на водите - Съществуват сериозни проблеми по отношение на качеството на повърхностните води (замърсяване, липса на ПСОВ и т.н.). В последните години не се наблюдава тенденция към подобряване на качеството на водите в ЮЦР, а в редица случаи се наблюдава и тенденция във влошаване състоянието на част от водните тела по основните физикохимични показатели.

  • Отпадъчните води от населените места не са обхванати напълно от канализационна мрежа, в градовете са обхванати 80-98 % от отпадъчните води, но в селата това е около и под 50%. Все още има селища с неизградени канализационни системи и колектори за отвеждане на отпадъчни води;

  • Заустване на непречистени отпадъчни води в Повърхностните Водни тела (ПВТ);

  • Значимо е натоварването от специфични органични замърсители от земеделски практики, от животновъдство и рибарници.

  • Наличие на замърсители като кадмий, олово, живак, никел, цинк, мед,, хром (6 валентен), хром (3 валентен), арсен. Те се изпускат във ВТ от предприятия -замърсители от Текстилно производство; Фармация и лекарствени средства; Производство на електрически машини и апарати; Специално производство; Галванични покрития; Леене на метали; Производство на машини и домакински уреди; Добив и обогатяване на метални руди; Производство на химични продукти; Машиностроене; Терминал за нефт и нефтопродукти; Цветна металургия; Производство на електроенергия и топлоенергия; Металообработваща промишленост; Производство на хранителни продукти;

  • Все още съществува на някои места нерегламентирано заустване на промишлени отпадъчни води, а и не всички производствени предприятия са съоръжени с ЛПСОВ, а и на много места те не са в добро състояние за да пречистват ефективно;

  • Състоянието на съществуващите канализационни мрежи не навсякъде е добро. Канализационната мрежа е амортизирана и допуска течове;

  • Липса на достатъчно пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, поради което голямо количество непречистени отпадъчни води се изпускат във водните тела /обекти;

  • Състоянието на някои от съществуващите ПСОВ не е добро. Тези ПСОВ са били изградени основно през 70-те и 80-те години на миналия век и в много от тях все още не е направена пълна смяна на оборудването, понякога не работят или не пречистват достатъчно, поради което се налага разширение, реконструкция и модернизация (РРМ), пречистването не е неефективно по отношение на азот и фосфор и от тях се заустват води, превишаващи нормите за ІІ-ра категория водоприемник на амониев азот, нитритен азот и фосфати;

  • Наличие на нерегламентирани сметища за битови отпадъци, включително и в границите на заливаемите тераси на реките;

  • Нерегламентирано заустване на промишлени отпадъчни води;

  • Липсва на контрол върху наторяването;

  • Лошо състояние на участъци от реката в близост до закрити минни дейности. Незадоволително е състоянието по химични показатели - БПК, амониев азот, фосфати, общ фосфор, и в лошо – по биологичен статус;

Хидроморфологични изменения и Защита от вредното въздействие на водите

  • Незадоволително е състоянието на корекциите на реките (диги, надлъжни и напречни съоръжения, дънни и хидравлични прагове);

  • Поддъръжането проводимостта на речните легла не e във всички участъци и нe e достатъчно;

  • Начинът на изземане на инертни материали в действителност води до образуване на езера, вследствие удълбочаване в определения участък на речното корито или в крайречната зона;

  • Състоянието на дигите и корекциите в някои участъци от реките изисква изграждане на нови и подновяване на старите в границите на населените места с оглед превенция и защита от наводнения;

  • Наличието на ВТ ,които са пресъхващи е причина за недостиг на вода.

4.2.2Подземни води


Най-значим проблем, свързан с подземните води, е антропогенното въздействие върху химичното и количественото и им състояние, произтичащо от:

  • точкови източници на замърсяване: стари нерегламентирани сметища за битови отпадъци от населените места, складове за пестициди и др.;

  • дифузни източници на замърсяване: селища без ПСОВ и без или с частично изградена канализационна мрежа, съществуващите, в значителна степен амортизирани, канализационни мрежи, земеползването (орна земя и трайни насаждения), свързано с прилагане на торове и препарати за растителна защита;

  • състоянието на водовземането: сезонен недостиг на питейна вода в някои населени места, големи загуби на питейна вода преди достигане до потребителите; използване на питейна вода за промишлени нужди и напояване.



Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   41




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница