Министерство на земеделието и горите Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
A.1. Състояние на риболовния флот. Морски риболов
Изтегляне 1.32 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- A. 2. Състояние на аквакултурите.
- A.2.1. Сладководни аквакултури.
- А.2.1.1. Топловодни аквакултури.
- А.2.1.2. Студеноводни аквакултури.
- A.2.2. Морски аквакултури.
- A.3. Състояние на стопанския риболов във вътрешността на страната.
- А.4. Състояние на стопанския риболов в р. Дунав.
- A.5. Състояние на преработвателната промишленост и маркетинга. A.5.1. Преработвателна промишленост.
- A.5.2. Маркетинг и търговия с риба и рибни продукти.
- А.5.2.1. Износ на рибни продукти.
A.1. Състояние на риболовния флот. Морски риболов. A.1.1. Състояние на риболовния флот. От 2 234 регистрирани български риболовни кораби в Черно море през 2005 г., само 58 са с дължина над 15 м. От тях 95 % са с дължина по-малка от 12 м. Някои от тези с дължина над 15 м са стари и неефикасни при работа, поради липса на оборудване и двигатели, различни от необходимите за техния тонаж. Риболовният флот е основно съсредоточен в Бургас, Варна и Созопол. Общият брой на риболовните кораби, регистрирани и извършващи дейност в различни райони на Черно море, сегментите на флота, както и разпределението му по категория тонаж (GT) и категория дължина са показани в таблица 12 и 13, приложение 2 и фиг. 8 и 9 на приложение 3. Цялостната картина на българския черноморски риболовен флот показва, че броят на малките плавателни съдове значително доминира. Малките плавателни съдове се използват в близките до брега зони. Разпределението на плавателните съдове по пристанища е показано в табл. 14, приложение 2. A.1.2. Морски риболов. Общите улови от стопански риболов в Черно море намаляват през годините и тенденцията ясно се вижда на фиг. 3: 
Фиг. 3. Морски улови по години. Статистическата информация на Българската риболовна асоциация за морските улови за 2005 г. показва, че той възлиза на 17 620 тона, като най-важните видове сред него са: морския охлюв рапана (47,7%) и цацата (40,9%), а на всички останали видове е под 12% (табл. 6, приложение 2 и фиг. 4, приложение 3). Подсектор морски риболов е от значение за заетостта в някои селски региони в определени области на страната, както беше споменато по-горе. Рибарството и аквакултурите са важен участник в местната икономика. Рибарството и преработвателната промишленост имат немалък дял в някои региони на черноморското крайбрежие: Приморско, Бургаски регион – 16,6% работят като рибари; Бяла, Варненски регион – 11,9% (табл. 4, приложение 2). В Бургас и Варна има значителен брой заети в сектора (677 и 232, съответно), но са с по-ниска степен на зависимост (0,5 и 0,2%, съответно). Общият доход на рибар (с плавателен съд) за 2005 г. е оценен на € 1 850 (фиг. 15, приложение 3). Според данните на ИАРА разрешителните за риболов в Черно море са:
Според данни на Института по рибни ресурси популацията на цацата в българската шелфова зона е приблизително 60 000 тона и пределно допустимият улов на цаца, който няма да повлияе негативно популацията, е около 20 000 тона годишно (табл. 16, приложение 2). Осъществяване на подобен улов е възможен, но пазарът не е готов да поеме толкова голямо количество продукт, който не е нито с ценни качества, нито е с висока цена. Уловът на цаца е от значение предимно за преработвателната промишленост: създават се различни по обем и вид продукти – осолена, маринована, консервирана и др. Морският охлюв Рапана е основният черноморски продукт, ориентиран към износ и уловът му възлиза на 47,7% (8 400 тона) от общите улови в Черно море. По настоящем е един от най-атрактивните продукти. Изнася се основно за Япония, но интерес към този продукт проявяват и други пазари. Подготовката на морския охлюв за износ изисква много работна ръка и производствени съоръжения. Значимите за черноморския риболов видове с ценни качества са калкан, акула, паламуд, лефер, кефал, есетрови видове и дунавскa скумрия (карагьоз). Запасите от есетрови видове риба застрашително намалява през последните две десетилетия. За запазване на тези видове и възстановяване на запасите от тях (особено запасите от моруна) е необходимо те да бъдат защитени от поне 5 до 10 годишен мораториум за цялата област на Черно море, включително и от всички останали черноморски страни. Уловът на калкан (Psetta maxima maeоtica) днес е обект на квоти, тъй като е необходимо видът да бъде защитен. Динамиката на уловите на повечето стопански ценни видове по българската черноморска шелфова зона показва понижение в сравнение с предходните години. Единственият вид с устойчиви запаси е цацата (от рибите) и морския охлюв Рапана (от молюските). Създават се въможности за алтернативно приложение на цацата за производство на рибно брашно, но това все още е въпрос на бъдещи проучвания. A. 2. Състояние на аквакултурите. Общото производство на аквакултури бавно се увеличава през последните години и е показано на фиг. 4: 
Фиг. 4. Производство на аквакултури по години. В страната съществуват два основни подсектора: сладководни (топловодни и студеноводни) и морски аквакултури. Броя на регистрираните стопанства в България за аквакултури е даден в таблица 11 на приложение 2. A.2.1. Сладководни аквакултури. Наличието на 65 000 хектара водна площ дава големи възможности за развитие на производството на аквакултури в България. Общата водна площ използвана за производство на аквакултури е около 9 178 ha, като преобладават непълносистемните стопанства от угоителен тип за производство на риба за консумация. Обикновено се използват интензивни и полуинтензивни системи за производство. Най-масово отглежданите видове, обект на рибовъдство в България са дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss) - 36.6% от общата продукция през 2005 г. и шаран (Cyprinus carpio) - 29,5% от общата продукция през 2005 г. Производството на аквакултури е основно за вътрешния пазар (например почти 100% от продажбите на произведените количества от шаранови видове риби се реализират на вътрешните пазари). Най-голям процент от износа заемат замразените рибни продукти. При полуинтензивното рибовъдство в България доминират поликултурите от шаран, бял амур, бял и пъстър толстолоб, а при суперинтензивното отглеждане в мрежени клетки - монокултури от дъгова пъстърва. Специфичните хидрографски особености на страната определят неравномерното разпределение на стопанствата в 28-те административни области на страната. От регистрираните общо 200 аквакултурни обекти към края на ноември 2006, година почти 2/3 (58%) са непълносистемни. Това са стопанства от угоителен тип за производство на риба за консумация. Отглеждащите топлолюбиви видове стопанства, съставляват 55 %, като в 4 от тях се отглеждат есетрови риби. Съществуват стопанства, които отглеждат топлолюбиви и студенолюбиви видове. Преобладаващ тип съоръжения за рибовъдство са басейните от земен тип (използвани предимно в топловодното рибовъдство) и значително по-малко на брой са басейните от циментов тип (използвани основно за пъстървовъдство). Стопанствата със садкови съоръжения до края на 2006 г. са 13 на брой или 6.5 % от общия брой аквакултурни стопанства. В страната този тип съоръжения се използват основно за суперинтензивно производство на пъстървови и шаранови видове риби. Преобладаващият брой стопанства в България имат водна площ от 1 до 10 ha, това са около 42 % от общия брой стопанства. Относително голям е дялът (29 %) и на стопанствата с водна площ за аквакултурно производство под 1 ha. Около 34 обекта експлоатират водни площи над 20 ha. През последните няколко години се наблюдава тенденция за изграждане на нови ферми с мрежени клетки за отглеждане на шаран и дъгова пъстърва, а също така и на есетрови видове. Възможностите на тези производствени съоръжения за отглеждане на стопански ценни видове риби са много големи. А.2.1.1. Топловодни аквакултури. В топловодното производство на аквакултури обекти за отглеждане са: шаран (Cyprinus carpio); бял толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix) и пъстър толстолоб (Aristhichthys nobilis); бял амур (Ctenopharingodon idella) и черен амур (Mylopharingodon piceus); буфалови риби (Ictiobus spp.) и лин (Tinca tinca). Нараства значението на европейския сом (Sillurus glanis), американския (канален) сом (Ictalurus punctatus), бялата риба (Sander /Stizostedion/ lucioperca), щуката (Esox lucius), като обект на този тип рибовъдство. Правени са успешни опити за отглеждане на змиорка (Anguilla anguilla). Към топлолюбивите водни организми принадлежи и езерния рак (Astacus astacus), чието производство за 2005 г. възлиза на 2,5 т., което представлява 0,08 % от общата аквакултурна продукция на страната. Продукцията от топловодните стопанства, включително есетровите е 1 813 т. през 2005 г., което представлява 57,7 % от общата продукция на аквакултури в страната (табл. 10, приложение 2 и фиг. 7, приложение 3). Есетровите риби (заемащи междинно положение по отношение на изискванията си към температурните режими, спрямо топловодните и студеноводните аквакултури) са обект на отглеждане в специализирани сладководни ферми за производство на риба за консумация и на зарибителен материал. Основно се отглеждат руска есетра (Acipenser gueldenstaedti), сибирска есетра (Acipenser baeri), моруна (Huso huso), чига (Acipenser ruthenus), както и хибриди. Производството на есетрови риби е най-бързо развиващият се подсектор при аквакултурите за последните 6-7 години. А.2.1.2. Студеноводни аквакултури. Обект на студеноводните аквакултури в България са основно сем. Пъстървови - дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss), балканска пъстърва (Salmo trutta fario) и сивен (Salvelinus fontinalis). Използват се методи за интензивно отглеждане в бетонни басейни, както и методи на суперинтензивно отглеждане в садкови установки. Пъстървовъдството изисква висококачествени и добре балансирани концентрирани гранулирани фуражи и поради липсата на производство на такива в България набавянето им е само от внос. Продукцията от пъстървовите стопанства през 2005 г. е 1157 т., което представлява 37% от общата продукция от аквакултури в страната (табл. 10, приложение 2 и фиг. 7, приложение 3). Производството на дъгова пъстърва е съсредоточено основно в планинските и полупланински региони на страната, като се прилага най-вече отглеждане в канален тип стопанства и в садкови установки. Стойността на продукцията, след извършените продажби през 2005 г. е около € 3.5 млн. В сектора през 2005 г. са били заети 250 работника в пъстървови стопанства и около 5 000 в шарановите стопанства. За същата година заетите пряко с работа в стопанствата за производство на аквакултури са с годишен приход € 1 850 – 2 000 (фиг. 15, приложение 3). A.2.2. Морски аквакултури. Фермите за морски аквакултури (мидени ферми и ферми за производство на кафяво морско водорасло) към ноември 2006 г. са 18 (мидени - 16 и за водорасли - 2) и заемат 9 % от общия дял на стопанствата в страната. Основният вид отглеждан в крайбрежните акватории е черната морска мида (Mytilus galloprovincialis). Производството през 2005 г. е в размер на 170,59 тона, което представлява 5.4% от общата продукция от аквакултури в страната(табл. 10, приложение 2 и фиг. 7, приложение 3). През последните три години има стабилна тенденция към развитие на морските аквакултури по българското крайбрежие. Само от началото на 2006 г. до края на месец ноември 2006 г. са регистрирани четири нови обекта за морски аквакултури. A.3. Състояние на стопанския риболов във вътрешността на страната. Уловите от стопански риболов във вътрешните водни обекти по години са дадени на фиг. 5 и се движат между 1 500 и 2 000 тона през последните години: 
Фиг. 5. Улови от вътрешните водоеми по години. Стопанският риболов във вътрешността на страната се извършва основно с малки рибарски лодки в язовирите и някой от естествените езера. Обикновено наетите работници са на пълно работно време, но заетоста има сезонен характер. Повечето от разрешителните за стопански риболов са издадени на мъже и по-малко от 1% - на жени. Видовете, обект на риболов са: шаран (Cyprinus carpio), каракуда (Carassius sp.), бял толстолоб и пъстър толстолоб (Aristhichthys nobilis, Hypophthalmichthys molitrix), бял амур (Ctenopharingodon idella) и черен амур (Mylopharingodon piceus), платика (Abramis brama), европейски сом (Sillurus glanis), бяла риба (Sander lucioperca/Stizostedion lucioperca) и др. Средният годишен улов варира между 1 500 и 2 000 тона. Уловът за 2005 г. е 1 663,86 тона, което е около 7,3% от общото производство на риба. Уловите по семейства и видове, и съотношението между тях за 2005 г. е показано в табл. 9, приложение 2 и фиг. 6, приложение 3. Трябва да се отбележи, че немалка част от малките и средните язовири в момента се третират от нормативната уредба като обекти, в които се извършва стопански риболов, а на практика работят като непълносистемни стопанства за угояване на риба за консумация. В тях плавателните съдове се използват за обслужване на технологичните дейности по отглеждането на рибата. В това отношение нормативната уредба се нуждае от корекции и привеждане на режимите на ползване на язовирите, в съответствие с реалната им експлоатация. За големите язовири, където все още съществуват зони за стопански риболов, тенденцията е тези зони постепенно да отпаднат и язовирите да се ползват само за любителски риболов, производство на аквакултури и допълнителни дейности, като риболовен туризъм и екотуризъм. А.4. Състояние на стопанския риболов в р. Дунав. Общите улови в река Дунав през годините се движат между 300 и 500 тона годишно и са показани на фиг. 6: 
Фиг. 6. Улови в река Дунав по години. Стопанският риболов по р. Дунав се извършва с 1 126 малки риболовни съда до 10 GT (с дължина по-малко от 12 м) (табл. 14, приложение 2). В крайдунавските региони на страната риболовът е важен за препитанието на населението, като често това е единственият източник на приходи. Броят на издадените разрешителни за риболов с лодки в р. Дунав за 2005 г. е 1 447. Общините по протежение на р. Дунав, които най-вече зависят от риболовната дейност са следните: Ново Село, Лом, Никопол, Белене, Свищов, Тутракан, Силистра и повечето села по брега на реката. Средният годишен улов в р. Дунав за последните пет години е около 400 тона, като за 2005 г. е 360,82 тона. Уловите по видове в р. Дунав са показани в табл. 8 на приложение 2 и фиг. 5, приложение 3. Важни видове риба за населението, заето в риболовна дейност са: европейски сом (Sillurus glanis), платика (Abramis brama), бяла мряна (Barbus barbus), шаран (Cyprinus carpio), каракуда (Carassius sp.), червеноперка (Scardinius erythrophthalmus), риби от растителноядният комплекс, както и мигриращи видове – карагьоз (Alosa pontica) и есетрови риби. Представители на семейството на есетровите са моруна (Huso huso), руска есетра (Acipenser gueldenstaedti), пъструга (Acipenser stellatus) и немигриращият вид - чига (Acipenser ruthenus). Популациите на най-ценните и важни за риболова видове риба в р. Дунав са изключително нестабилни, поради което не може да бъде гарантиран, нито предварително да се планира техния улов. Някои естрови видове като шип (Acipenser nudiventris) и атлантическа есетра (Acipenser sturio) вече не се срещат в реката (включени са в Червената книга, като застрашени видове и уловът им е забранен). Популациите на останалите есетрови видове и особено на моруната са със силно намалени запаси и са необходими специални мерки за да се опазят. A.5. Състояние на преработвателната промишленост и маркетинга. A.5.1. Преработвателна промишленост. Морският риболов и производството на аквакултури са тясно свързани с преработвателната промишленост. Някои производители на риба и аквакултури са оборудвани със собствени съоръжения за преработване, разположени в близост до местата за производство, което подпомага подобряване качеството на крайния продукт. Всички изисквания на ЕС в областта на ветеринарния и санитарен контрол, стандартите за качество и безопасност на храните се прилагат в този сектор. Рибната преработвателна промишленост в страната е добре подготвена да посрещне всички стандарти на ЕС и е на първо място в сравнение с останалите сектори от преработвателната промишленост (месна промишленост, птицепроизводство и млечна промишленост). Благодарение на предприсъединителната програма SAPARD някои от рибните преработвателни предприятия бяха реконструирани и работят в пълно съответствие с хигиенните изискванията на ЕС и стандартите за качеството и безопасност на храните. В региона на Созопол заетостта в преработвателната промишленост възлиза на около 1,4% от общата заетост. В Бургас (335 работни места) и Варна (320 работни места) заетостта в преработвателната промишленост е около 0,2 до 0,3% от общата заетост (табл. 4, приложение 2). Общият доход на заетите в рибната преработвателната промишленост за 2005 г. е приблизително € 2 150 годишно (фиг. 15, приложение 3). По-голяма част от произведената риба се консумира прясна или замразена. Основната част от рибните продукти са замразени, а по-малката част от произведената риба подлежи на частично или пълно консервиране. За периода 1998 – 2000 г. общото количество преработена риба е спаднало с 7,1%, основно поради намаленото количество консервирана риба. Местният пазар е с ограничено търсене. Забраната за износ на рибни продукти от България към страните от ЕС е основната причина за намаляване на производството през този период. Напоследък ситуацията в преработката на водни организми се е подобрила. Общата заетост в рибната преработвателна промишленост през 2005 г. е 2 230. Общият брой на предприятията за преработка е 26, като повечето от тях са модернизирани, реконструирани и изнасят продукция за ЕС. Преработката на Rapana thomassiana постигна значителен непредък. В тази дейност са ангажирани 6 фирми – една в Созопол, две в Бургас, две във Варна и една в Балчик. В тези компании директно от рибарите се доставят живи рапани. Приходът от продажбите за 2005 г. се оценява на € 4 200 000. В преработката на рапани са ангажирани голям брой работници, като 70 % от тях са жени. Около 70 – 75% от заетите в сектора са на пълно работно време, но работата е сезонна и се определя от риболовния сезон на рапана. A.5.2. Маркетинг и търговия с риба и рибни продукти. Все още маркетинговата инфраструктура в страната не е добре развита. Ясно се вижда необходимостта от организиране и създаване на магазини за продажба на едро и мрежа за разпространение на риба и рибни продукти. В някои планински и селски региони разпространението на последните практически отсъства, поради което консумацията на риба в тези региони е значително по-ниска от средната. В България не съществува система за първа продажба на продукти от стопански риболов. За да изпълни изискванията на европейското законодателство по отношение Общата организация на пазара, България възнамерява да изгради няколко пункта за първа продажба, които да осигурят прозрачност, по-добър контрол върху данните и качеството, както и по-добри условия и цени за рибарите. Рибните доставки от вътрешността на страната и от Черноморието се управляват от търговци на едро, много от които работят и с други видове хранителни продукти. Последните получават прясна риба директно от търговците на едро по крайбрежието, замразена цаца от производителите и замразена риба от внос - от вносителите и я доставят до магазините на дребно във вътрешността на страната. Количествата прясна риба са малки (може би по-малко от 20% от общия улов), а доставките – непостоянни. Незначителна част от пресните рибни продукти и жива риба в България се продават в големите търговски вериги. А.5.2.1. Износ на рибни продукти. Не повече от 30% от общата продукция се изнася (това включва и износът на рапан). Повече от 50% от износа на рибни продукти представлява износ на молюски (миди и морски охлюв рапана). Най-важните партньори за износ са Япония, Турция и Гърция. Основната част от износа на замразени рибни продукти принадлежи на дъговата пъстърва. Малки количества жив шаран се изнасят за Гърция и Македония. Българските производители на риба са заинтересовани от увеличаването на износа, тъй като експортните цени са по-високи от местните и същевременно така избягват ограниченията на местния пазар (произтичащи от ниската консумация). Общата продукция на риба и рибни продукти за 2005 г. в сектора рибарство и аквакултури е 28 164 тона. Количеството изнесена продукция представлява 10 200 тона суровини (фиг. 10, приложение 3):
Общият износ от 4 064 тона живи и консервирани водни организми възлиза на около 39,9% от производството на риба в сектора рибарство и аквакултури. От общото производство износът на морски продукти е 37% и само 2,9% от износа са сладководни аквакултури. Стойността на изнесенената продукция за 2005 г. е € 6 300 000. От сладководните видове риби, основна част от износа са:
Общият износ на рибна продукция от България е около 1 500 тона годишно. Цялата продукция от рапана се екпортира. Необработените суровини от рапана са 8 400 тона. Износът на морския охлюв включва само консервирани продукти (сварено месо). При консервирането му се губят големи количества от теглото (около 4-5 пъти по-малко). Ето защо и изнесената продукция е около 1 400 тона. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 1.32 Mb. Сподели с приятели:
|