Министерство на земеделието и горите Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
Критериите, определящи рибарските райони
Изтегляне 1.32 Mb.
|
Критериите, определящи рибарските райони са: приоритет за територии с население с традиции в рибарството; размер и критична маса на населението в областта; последователност в целите за дългосрочно развитие, хомогенност на населението (географска, социална и етническа); възможности за сътрудничество; човешки ресурси (безработица); липса на възможности за алтернативна стопанска дейност; специални региони с национално и международно значение; тенденция към спад на възможностите за рибарство и стопанския потенциал. Групите за действие трябва да отговарят на следния минимум от критерии: да представляват публични или частни партньори от различни свързани социално-икономически сектори и според принципа за пропорционалност да постигнат баланс между социално-икономическия състав на рибарския район и този на партньорството; да предложат адекватни административни и финансови възможности за управлението на подпомагането и да осигурят успешната реализация на целите; да се опират на съществуващи организации с опит, където е възможно.
Двата института са специализирани в научно-изследователски дейности за Черно море.
ИАРА максимално ще използва възможностите на научните иституции за научно-изследователска дейност при управлението на рибарския отрасъл, в зависимост от тяхната тясна специализация, както и възможностите за обучение на администрацията, браншовите организации и заетите в сектора. Института по рибни ресурси и Института по океанология, гр. Варна извършват изследователска дейност и дават препоръки за устойчива експлоатация на рибните и други водни ресурси в Черно море. Рибните запаси, експлоатирани със стопанска цел се управляват съгласно Общата политика в областта на рибарството (ОПР) на ЕС. Научните изследвания на динамиката на рибните популации, застрашените и защитените видове риба в язовирите, езерата и реките се извършват от Института по зоология към Българска академия на науките (БАН), Биологическия факултет към СУ “Св.Климент Охридски и Централна лаборатория по екология, гр. София. Институтът по рибарство и аквакултури в гр. Пловдив е ангажиран основно с научно- изследователска дейност в сферата на аквакултурите, развива технологии за отглеждане на видове със стопанска значимост, както и произвежда зарибителен материал от високопродуктивни видове и породи. Освен недостатъчните средства, с които разполагат съществуващите научни организации, между тях, производителите на риба и рибарските сдружения няма задоволителни комуникации. Проблемът може да се реши, като се използват възможностите на регламентираните финансовите мерки на Общността за ипълнение на Общата политика в рибарството и в съгласие с Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. За решаването на проблема ще допринесат и публично-частните партньорства. C. Други аспекти на Общата политика в областта на рибарството – система за регистрация и издаване на разрешителни в България. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) е административния орган, отговорен за организацията на системата за издаване на разрешителни за стопански риболов и билети за любителски риболов. ИАРА организира и системата за регистрация на производителите на аквакултури и всички дейности подлежащи на регистрация, и съгласно Закона за рибарството и аквакултурите води съответните регистри. ИАРА трябва да организира и поддържа Сателитната система за наблюдение на риболовните кораби. Също така, ИАРА е основният административен орган, упражняващ контрол в рибарския сектор и организира системата за контрол на рибарската дейност съвместно с Национално управление по горите (административна структура в рамките на МЗГ), службите на Главна дирекция “Гранична полиция” и други административни органи. ИАРА има териториални звена (ТЗ) във всички регионални центрове в България (съгласно държавната административна структура). Инспекторите по риболовен надзор извършват контрол върху риболовните плавателни съдове в българската акватория на Черно море, като задълженията им включват проверка на разрешителните за стопански риболов, риболовните дневници и декларациите за произход, използването на риболовните уреди и принадлежности, съблюдаването на квотите за улов на конкретни видове риба и спазването на забранените за риболов периоди, документите за първа продажба и транспорт, наличните съоръжения за съхранение и замразяване на водните организми. ИАРА поддържа Национална информационна статистическа система за рибарството и аквакултурите (НИССРА). Инспекторите от 27-те териториални звена изпълняват контролните си функции и събират първична информация относно:
Събраната информация се обобщава в съответните териториални звена на ИАРА и се изпраща в централното управление на ИАРА, посредством гореспоменатата НИССРА. Тези статистически данни за състоянието и развитието на сектор "рибарство и аквакултури" се обработват, обобщават, анализират и съхраняват в следните регистри:
Статистическите данни се подават ежегодно към Организацията на ООН по прехрана и земеделие - FAO и към Статистическата информационна система на Европейския съюз - EUROSTAT. D. Изисквания по отношение на околната среда. Ефективното управление на рибните ресурси се извършва чрез научни изследвания на динамиката на рибните запаси и анализ на статистическите данни за уловите като на тази основа се се определят квоти за определени видове риба. Използвани са резултатите от изследователски проекти, например: "Количествена и качествена оценка на мидените полета в акваторията на България в Черно море" (2005 г.) - изследователска дейност на БРА; "Оценка на запасите от пясъчна мида/Venus (Chamelea) gallina по българската крайбрежна зона" (2004 г.) - изследване извършено в сътрудничество между Института по рибни ресурси и Българската риболовна асоциация; "План за действие за опазване на есетровите популации в българската акватория на р. Дунав и Черно море" (2003 г.) - Институт по зоология, БАН; "Динамика на популациите от риба през зимния размножителен период в българската акватория на Черно море" (2000 г.) и "Динамика на хранителната база и стопанските запаси от риба в Черно море" (1999 - 2000 г.) – Институт по рибни ресурси, НЦАН; проекти на Института по океанология, БАН, относно екологичните методи за опазване и поддържане на морските екосистеми. Държавните структури, неправителствените организации, както и научно-изследователските центрове могат да ползват необходимите им научни данни и документация. Становището на научните организации е в подкрепа на управленските методи на ИАРА. ИАРА и Института по океанология подписаха споразумение за сътрудничество в следните области: методи и средства за устойчиво управление и развитие на рибните ресурси и производството на аквакултури в Черно море; проблеми и възможности за експлоатация на ресурсите в Черно море, съобразени с екологичните изисквания; определяне динамиката на рибните и други ресурси в Черно море; оценка на популациите на застрашени видове и въвеждане на мерки за тяхното опазване и устойчиво възстановяване; методологични разработки и ежегодно определяне на Общите допустими улови (ОДУ); изготвяне на научно обосновани становища, засягащи намаляването/увеличаването на ОДУ, респективно налагането на мораториум върху улова на определени видове; развитие на производството на аквакултури и възможности за въвеждане на нови технологии; изготвяне на становища за влиянието върху околната среда; участие в межународни проучвания. E. Описание на администрацията в сектор рибарство. Законодателство в сектор рибарство. Е.1. Възможности на администрацията, компетентност на различните институции. Министерството на земеделието и горите (МЗГ) е основната държавна институция, отговорна за прилагане на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА). В съответствие със ЗРА, МЗГ има правомощията да регулира всички административни и организационни процедури. Всички видове режими - лицензионни, разрешителни и регистрационни в сектор рибарство и аквакултури, както и други дейности и процедури, са под юрисдикцията на МЗГ. Министърът на земеделието и горите регулира правата, задълженията и функциите на държавните органи, отговорни за спазването на ЗРА. Министърът на земеделието и горите съвместно с министъра на околната среда и водите определят реда и условията за извършването на риболов на видовете риби, включени в Приложение № 4 към Закона за биологичното разнообразие, както и условията и реда за опазване на рибните ресурси през размножителния период и при маловодие. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), която беше създадена към Министерството на земеделието и горите, е отговорната администрацията за управлението на целият рибарски отрасъл в България. 27-те Териториалните звена на ИАРА са отговорни за извършването на проверки и контролна дейност по места. ИАРА е както секретариат, така и оперативен координатор на Националния стратегически план за рибарството и аквакултурите и Оперативната програма за рибарството и аквакултурите заедно с Работната група, която включва всички заинтересовани лица в сектора и е създадена съгласно Решение от 18.11.2005 г. на Координационния съвет към Националния план за развитие, за да координира процеса на подготовка на документите по програмата за участието на България в Европейския фонд за рибарство. ИАРА е Управляващ орган по ЕФР, поради което е създадена и специална Управленска единица в централната администрация. Управленската единица ще отговаря за прилагането на Информационната система за управление и мониторинг. Това звено ще работи в тясно сътрудничество с Мониторинговия комитет и ще изготви критериите за избор на проекти, който избор ще се извършва от Комитета за избор на проекти, както и ще установи критериите за избираемост на постъпилите проекти. Разплащателната агенцията (ex-SAPARD) ще бъде органът по изпълнение на финансирането по ЕФР и ще бъде отговорна за осъществяването на контрол чрез отдел “Технически инспекторат“. За да постигне поставените цели, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, отговорна за управлението на рибарския отрасъл, ще изпълнява следните функции:
След присъединяването на България към ЕС, ИАРА ще се нуждае от подкрепа във всички области на дейността си: повече IT оборудване и развитие на специализиран софтуер за различни видове дейности; повече ITC оборудване и техническа помощ за изпълнение на стратегията за комуникации; специализирано оборудване за молекулярни и генетични анализи, сертификация на видове риба; научни изследвания и оценка на рибните запаси в Черно море, вътрешните водоеми и р.Дунав; техническа помощ за укрепване на административния капацитет на Агенцията; повече високопроходими превозни средства и патрулни катери с GPS навигация и т. н. Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) към МЗГ е държавна административна структура с правомощия да контролира всички дейности в сектор рибарство и аквакултури, предприятия и съоръжения, относно санитарните условия, изисквания и стандарти. НВМС има правомощия да организира ветеринарния мониторинг в държавата и начините за контрол в предприятията за преработка на риба, да регистрира местата за производство на аквакултури (ферми за аквакултури), да организира национална система за контрол на болестите при рибите, лечение и профилактика, а също така да издава ветеринарни сертификати при продажба, транспортиране, преработка, внос и износ на произведената продукция. НВМС поддържа централна и регионални лаборатории за мониторинг и контрол на ветеринарния, санитарния статус и на безопасността на продукцията. Към НВМС съществува Национален диагностичен научно-изследователски ветеринарно-медицински институт. Институтът има права и задължения в областта на ветеринарния и санитерен контрол в сектор рибарство и аквакултури. Към института функционира лаборатория, която извършва мониторинг на заболяванията при рибите и молюските. Лабораторията е упълномощена за извършване на тази дейност съгласно Заповед на министъра на земеделието и горите да провежда лабораторна диагностична дейност в съответствие с Директиви 91/67/EEC и 93/53/EEC на ЕС и Решение 2001/183/EС. Лабораторията одобрява и валидира методите за лабораторна диагностика в съответствие с Ръководството за диагностични тестове на водни животински видове на Международното бюро по епидемиология и реализира Националния план за мониторинг на прилагането на ветеринарно лечение и нивото на остатъчните субстанции в рибата и рибните продукти, определен в Допълнение № 1 на Директива 96/23/EEC. Националното управление по горите към МЗГ е държавна административна структура с функции и правомощия да организира и контролира дейности в областта на лова и любителският риболов в съответствие със Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за рибарството и аквакултурите. НУГ съвместно с ИАРА осъществява контрол на любителския риболов, издава билети за любителски риболов и др. Изпълнителната агенция “Морска администрация” (ИАМА) към Министерството на транспорта е държавен орган с функции и правомощия да регистрира и контролира гражданския флот. ИА “МА” поддържа регистъра на флота, като Регистърът на риболовните кораби Изпълнителна агенция “Морска администрация” поддържа съвместно с ИАРА. ИАРА предприема съвместни действия и с Главна дирекция “Гранична полиция” – Национална служба “Полиция” на Министерство на вътрешните работи. Министерството на земеделието и горите и Министерството на околната среда и водите извършват контрол върху опазването на биологичното разнообразие на рибните ресурси. МОСВ издава разрешителни за водоползване и ползване на воден обект, както за вътрешни водоеми, така и за Черно море. E.2. Законодателство в сектор рибарство. В предприсъединителния период на преговори България предприе конкретни стъпки, които да определят приоритетите в рибарския сектор за адаптация на българското законодателство към законодателството на Общността / Community legislation (acquis communautaire), както и хармонизиране с изискванията на вътрешния пазар на ЕС с цел ефективно въвеждане механизмите на Общата политика в областта на рибарството на ЕС и статистическите методи на EUROSTAT в сферата на статистическата информация. България отговаря на изискванията в Глава 8 “Рибарство”, Кодексът на ФАО за отговорен риболов, както и на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Законът за рибарството и аквакултурите (ЗРА) е приет през 2001 г. и определя управлението, експлоатацията, опазването на рибните ресурси и търговията с риба и други водни организми. С последните изменения от ноември 2005 г., законът изцяло отговаря на Acquis (вж. по-горе). Измененията са изцяло в съответствие с основните принципи на Европейското законодателство по въпросите за регистрация на първата продажба, правилата за признаване на организации на производители на риба и други водни организми и междубраншовите организации. Изготвени са следните наредби за изпълнение на Общата политика в областта на рибарството (ОПР):
С приемането на новите наредби българското законодателство е в пълно съответствие с Аcquis в областта на рибарството и аквакултурите. II. SWOT анализ и предизвикателства. A. SWOT анализ. Подробен SWOT анализ по подсектори е представен в приложение № 1. Основните предимства на сектор рибарство и аквакултури са свързани с наличието на потенциал за развитие на производства в сладки и морски води, наличието на неексплоатирани естествени ресурси, високия потенциал на човешките ресурси в комбинация с ниската цена на труда и възможностите на пазара. Основните недостатъци се свързват с ограничения достъп до финансови ресурси, както и със старите инсталации, оборудване и пристанищна инфраструктура, малката пазарна ниша. Основните възможности за развитие на сектора са повишаване на търсенето на риба и рибни продукти на местния пазар, разнообразяване на дейностите и потенциалните пазарни ниши, производство на експортно ориентирана продукция. Основните рискове са свързани с повишената конкурентноспособност на европейския пазар, недостатъчните инвестиции в преработвателната промишленост и подсектора производство на аквакултури, замърсяване на околната среда.
B. Предизвикателства. B.1. Икономически промени в сектор рибарство. Развитието на риболова може да осигури възможности за осъществяването на допълнителни дейности. Развитието на производство на аквакултури за подкрепа на естествените популации косвено също ще допринесе за устойчивото състояние на риболовните дейности. Диверсификацията на дейностите и устойчивостта на икономическите показатели на този подсектор ще допринесат и за стабилизиране на приходите на заетите със стопански риболов. Насочването на аквакултурите към неразработени производствени ниши като прибавянето на нови ценни видове с експортна насоченост към традиционно отглежданите и ориентирането към органично производство на аквакултури, въвеждането на иновации и повишаването на производителността на стопанствата и разнообразяването на стопанските им дейности ще доведат и до подобряване на икономическите резултати на фермите за аквакултури и по-добър баланс между вноса и износа от риба и рибни продукти, а от там и до увеличаване на приходите на заетите в този подсектор. Подобряването на подсектора на преработвателната промишленост дава възможност за увеличаване на добавената стойност и създаването на нови работни места. B.2. Промени в околната среда и водите. Важността на устойчивото екологично развитие е основен приоритет сред принципите на ОПР. През периода 1975-1990 година екологичната обстановка в Черно море е била влошена. В него са постъпвали повишени количества метали, нитрати и нитрити, фосфатите са били увеличени десетина пъти, микрообиалната маса е нараснала значително, появили са се “цъфтежи” на фитопланктона, които са увеличили органичното замърсяване, започнали да се наблюдават морове на риба и дънни организми. Замърсените води на р. Дунав, вливащи се в Ч. море са били един от основните фактори допринасящи за това му състояние. След 1990 година втока на замърсени води от индустрията е рязко съкратен, по земеделските площи не се разхвърлят в излишъци нитрати и фосфати, започва приоритетно строителство на пречиствателни станции за отпадни води, програмите за качеството на дунавските води придобиват международно изпълнение. Днес екологичното състояние на Черно море е коренно променено. То може да се категоризира като условно чисто море, с подобряващо се биоразнообразие, без компактни цъфтежи и замори на риби и дънни организми. Последните изследвания от 2004 показват крайно занижени стойности на биогенни вещества (амонячен азот, нитрати, нитрити и фосфати), металите остават под откриваемите нива с изключение на желязото, което с количествата си пък е далеч под пределно допустимите концентрации. В придънните водни слоеве се наблюдават повишени стойности на разтворен кислород и този показател, заедно с бихимичната потребност от кислород е индикация за снижени обеми на разтворена органика. Екологичното състояние на водите на р. Дунав също е подобрена. За съжаление, продължават да се наблюдават инцидентно залпови замърсявания от химическата промишленост във водосборния басейн на р. Дунав. Водоемите и реките във вътрешноста на страната ни, за наше щастие са съхранени в екологично отношение, особено горните и средни течения на реките и планинските езера и язовири. Преди 1990 година замърсени бяха само част от долните течения на реките ни и само някои от язовирите. Заради икономическата криза през 90-те години при прехода към пазарна икономика замърсяванията от индустрията на наши реки и язовири бяха преустановени и те започнаха да се възстановяват постепенно. Изграждането и на пречиствателни станции за битови води също допринесе за подобряване на състоянието на замърсените участъци. Важно е да се възползваме от настоящата ситуация на относително добро екологично състояние на околната среда и водите ни и при въстановяването на индустрията, при строителния бум в страната ни и особено по крайбрежието и курортите ни, да опазим природата си чиста. С внимание трябва да подхождаме и към изграждането на съоражения на реките (ВЕЦ-ове, баражи и др.), към добива на инертни материали, при отклоняването на води и за поддържането на минимален воден отток. B.3. Развитие на гражданско общество. Представата на България след присъединяването към ЕС е за страна с висок жизнен стандарт, който се основава на устойчив социално-икономически ръст, пълна интеграция в ЕС и висока чувствителност на обществото. Това ще доведе след себе си по-високи изисквания за качество, безопасност и разнообразие на продуктите. Извършващите стопански и любителски риболов ще имат по-високи отговорности при експлоатацията на естествените ресурси, а към производителите на аквакултури ще се увеличат изискванията по отношение на използването на щадящи околната среда технологии. В.4. Развитие на нормативната уредба в областа на рибарството и аквакултурите. Въпреки, че българското законодателство е в съответствие с Аcquis в областта на рибарството и аквакултурите, необходимо е да се извършат промени за да се осигури успешната реализация на поставените приоритетни цели и насоки за развитие на рибарския сектор от НСПРА. Промените в нормативната уредба в областа на рибарстото и аквакултурите трябва да бъде в следните направления: По отношение опазването на живите водни ресурси:
По отношение на стопанския риболов:
По отношение на производството на аквакултури:
По отношение на любителския риболов:
Необходимо е и да се премахнат всички текстове, които дублират такива в европейски регламенти. ІІІ. Представа за сектор рибарство и аквакултури в България през 2013 г. Националната програма за развитие на рибарството и аквакултурите (национален стратегически документ за сектор рибарство и аквакултури) подкрепя и гарантира изпълнението на приоритетите и мерките на Националния стратегически план за рибарство и аквакултури (НСПРА) и Оперативната програма за рибарство и аквакултури (ОПРА) за периода 2007 – 2013 г. НСПРА и ОПРА са документи, изготвени съгласно Регламентите на ЕС, свързани с дейността на Европейския фонд по рибарство (ЕФР). Тези стратегически документи ще гарантират устойчивото развитие на сектор рибарство и аквакултури в България. Сектор рибарство и аквакултури в България: допринася за опазване на околната среда, защитава биоразнообразието във водните екосистеми в България, подпомага възстановяването и поддържането на запасите на ценни видове риба в естествените водоеми и устойчивото развитие на аквакултурите в сладководните обекти и морските води; допринася за повишаване на културата на здравословното хранене на населението на страната; посреща европейските стандарти по отношение на производство, преработка и маркетинг на риба и други аквакултури; превръща се в модерен и конкурентноспособен сектор в бързо глобализиращия се свят, благодарение на постоянните иновационни дейности, подпомагани от силните връзки между научните структури и производителите на риба и други водни организми; превръща се в гъвкав саморегулиращ се икономически сектор поради изграденото партньорство и съвместни дейности с частните предприятия и организации и съответните национални институции и европейски структури; превръща се в икономически сектор с устойчиво развитие, което повишава стойността на местните продукти и носи значителни приходи на лицата, ангажирани с рибарство и аквакултури в България. добре се интегрира в българските традиции и други сектори на икономиката, което постига чрез разностранни други дейности (напр. туризъм, услуги и др.). Устойчивото развитие и влянието на сектора върху националната икономика може да се покаже и измери с няколко икономически и производствени фактора. Резултатите от постигнатия прогрес в устойчивото развитие на сектора, наред с горепосочените представи, се идентифицират с конкретни параметри и се измерват с определени индикатори:
От интерес за България е да поддържа устойчиво развитие на рибарския отрасъл и по-добро оползотворяване на естествените ресурси, съобразно с местните традициите. С оглед безопасността на хранителните продукти, устойчивото развитие ще се превръща във все по-наболял проблем в процеса на преговори за приемане на нови страни-членки в ЕС, ако не се спазва Лисабонската стратегия от 2000 г. Страната ни е поела ангажимент да реализира поставените цели в стратегията си, както и да следи структурните реформи. В този смисъл, от ИАРА се очаква да има водеща роля при адаптирането на сектора рибарство и аквакултури към европейските изисквания и да осигури баланс между експлоатацията на естествените ресурси и опазването им. От сегашното състояние на сектора в България произтича необходимостта от развитие на рибарството, аквакултурите и преработвателната промишленост с оглед да се въведат нови продукти според търсенето на потребителите и да се спазват стандартите за качество и безопасност на хранителните продукти. Тези стъпки са необходими в контекста на нуждите на местния пазар, но също така и за подпомагане на местното производство, което се повлиява от този пазар. A. Ограничения, пораждани от състоянието на рибните ресурси, социално-икономически проблеми в различни части на сектора, ограничения на околната среда, глобализация на пазара на риба и рибни продукти. A.1. Ограничения, произтичащи от състоянието на рибните ресурси. Състоянието на рибните ресурси в Черно море (с изключение на цацата) и в р. Дунав е с тенденции към влошаване. Това ще бъде и първият негативен фактор за развитие на рибарството в крайбрежните райони. Намаляване броя на старите и недобре оборудвани плавателни съдове ще се превърне в ноебходима и неизбежна мярка. Реконструкцията и модернизацията на функциониращите рибарските съдове и техните технически съоръжения е задължителна мярка. Във вътрешните водни обекти също има промени в състоянието на рибните ресурси, както в количествено отношение, така и промени в съотношението между отделните видове (стопански значими/малоценни) и във възрастовата структура на популациите. Това негативно развитие на състоянието на рибните запаси води до промени в режимите на риболов, както по отношение на отделни видове, така и по отношение на отделни водни обекти. За да се компенсира влошеното състояние на запасите е неоходимо да се предприемат комплекс от мерки от държавните институции съвместно с неправителствените организации за възстановяване и подкрепа на рибните популации и същевременно да се развива производството на аквакултури в тези водни обекти, включително на зарибителен материал. Причини за влошеното състоянието на запасите от риба и други водни организми в страната:
A.2. Социално-икономически ограничения. Един от наболелите проблеми за сектора е ниската консумация на риба и рибни продукти поради ниската покупателна способност на населението, липсата на добра маркетингова инфраструктура и традиции в потреблението. Основните специфични поблеми за различните подсектори са:
A.3. Ограничения по отношение на околната среда и водите. Обект на лимитиране на производството на риба трябва да бъде отглеждането й в садкови установки по отношение на максимално допустимият общ производствен обем във всеки конкретен воден обект. Ограниченията в производството на риба в мрежени клетки се определят от няколко фактора и трябва да се разгледат по отношение на всеки от тях. Някои от основните фактори са: водна повърхност, дълбочина и обем на водоема; режим на притока на вода; температурен режим през годината; технология на производство; фуражи и други компоненти и материали, които се използват; конструкция и материали за изработката на мрежените клетки и други съоръжения във фермите и др. Балансирането на всички тези фактори осигуряват качество както на водата, така и на рибната продукция. Съоръженията за преработка на риба са оборудвани с пречиствателни инсталации и покриват изискванията за опазване на околната среда. Те са под контрола и ограниченията на екологичните и санитарни законови регулации и администрации. A.4. Глобализация на рибния пазар. Глобализацията на световния пазар на риба повлиява и пазара в България. Повече от половината от общата рибна продукция на вътрешния пазар е внос от различни държави, в които е развит риболовния флот за дълги рейсове. Европейските правила и организация на пазара ще се въвеждат в страната стъпка по стъпка. Българският пазар като цяло (държавните институции, производствения сектор и браншовите организациите) и пазара на риба и рибни продукти се подготвя за приемането ни в ЕС и за глобалния пазар. Новите правила и изисквания ще защитят както потребителите, така и частния сектор. B. Значението на седемте области на Общата политика за рибарството на ЕС за ключовите приоритети на сектор рибарство и аквакултури в България. Националният стратегически план за рибарството и аквакултурите е структуриран съгласно седемте области на ОПР на ЕС, които са посочени по-долу. България е бъдеща страна-членка и българският сектор по рибарство и аквакултури е определил стратегията и общите цели за всяка от тези области. Главните стратегически цели и въпроси за страната във всяка от тези области са: B.1. Устойчива експлоатация на рибните ресурси. Най-важният фактор за развитието на сектор рибарство и аквакултури в България е да се осигурят стабилност на ресурсите и устойчивата им експлоатация. Мерките, които ще се вземат под формата на различни бъдещи действия са: B.1.1. Информация за рибните ресурси и научен мониторинг. Това се отнася предимно за Черно море, р. Дунав и вътрешните за страната водни обекти. Администрацията, научните институти и организациите в сектора подготвят всички необходими мерки за организирането на добре развити, разположени на място и работещи мониторингова и информационна система. Тази система ще обхваща цялата информация от събраните данни чрез системата за мониторинг: състояние на наличните ресурси по видове, количество на годишните улови по видове, брой на издадени разрешителни за риболов, характеристики на риболовния флот и общото риболовно усилие. Прогнозите и препоръките за устойчива експлоатация на рибните ресурси се изготвят на базата на научни изследвания за динамиката на рибните запаси. B.1.2. Възстановяване и управление на рибните ресурси. За да се осигури развитието на сектора, е необходимо да се предприемат различни мерки за подпомагане възстановяването на основните видове риба. Необходимо е осъществяването на контрол върху риболовната дейност, за да се предотврати прекомерния улов и използването на забранени риболовни уреди, бракониерството, да се спазва забраната за улов през размножителния период и др. B.1.3. Регламентиране на уловите, риболовното усилие и разрешителните за стопански риболов. Съществуващото законодателство и административен капацитет на държавните институции осигуряват необходимата организация на процеса. Необходимо е да се подобри управлението и качеството на регламентиране на риболовното усилие в съответствие с новото законодателство. Администрацията, както и целият сектор се подготвят за тези действия. B.1.4. Управление и приспособяване на риболовното усилие. Риболовният сектор в черноморския регион ще предприеме съответните мерки за модернизацията на флота и привеждането му в съответствие със състоянието на рибните запаси. Успоредно с това ще се въведат всички мерки за опазването на рибните ресурси, включително подобряване на риболовните уреди и въвеждане на селективни методи с цел да се употребяват щадящи за околната среда и опазващи ресурсите средства за риболов. B.1.5. Опазване и защита на ресурсите. Трябва да се разработят и реализират програми за опазване, възстановяване и устойчивото развитие на водните организми и техните местообитания. Основната е Националната програма за опазване, възстановяване и устойчивото развитие на рибните ресурси и другите водни организми за програмния период. Националната програма включва някои общи мерки за опазване, възстановяване и защита на ресурсите и е основа за разработването на годишните програми за подпомагане на устойчивото развитие на рибните популации. B.2. Предлагане на продукти и равновесие на пазара. По отношение предлагането на продукти и установяването на равновесие на пазара, фокусът е върху някои от следните мерки на политиката за бъдещо развитие на сектора:
Необходимо е да се подобри местния пазар, чрез организиране на пазари на едро и пунктове за първа продажба с цел по-добра конкурентноспособност на прясната риба и преработените продукти. Това ще доведе до подобряване качеството на продуктите и ще увеличи търсенето на пазара. Трябва да се организира национална рекламна кампания, която да спомогне за укрепването на пазара на риба, както и за увеличаване на консумацията. Подобни действия ще са резултатни, ако се извършат съвместно от държавните институции, производителите и техните организации, и медиите. Нужно е продукцията да се дистрибутира и рекламира в малките градове и села. За тази цел производители и търговци ще трябва да извършат общи усилия. Това ще доведе до повишаване потреблението на риба в страната, като цяло. Необходими са по-нататъшни мерки за стимулиране на износа. Следните фактори ще подпомогнат този процес: промяна в структурата на производството на аквакултури; увеличаване дела на ценни видове риба, търсени на пазара; увеличаване дела на преработената продукция; подобряване качеството на продуктите – пресни, замразени и консервирани. B.3. Устойчиво развитие на аквакултурите. В.3.1. Развитие на традиционното производство на аквакултури. Производството на аквакултури е най-важният подсектор в страната поради няколко причини. На първо място, България има подходящи водоеми за развитието на аквакултури. Аквакултурите имат добри традиции в страната. Няколко важни вида риба са обект на производство, а има и други, които могат да се въведат. Производството на аквакултури включва, както студенолюбиви видове (напр. пъстървови), така и топлолюбиви (напр. шаранови, есетрови и др.). Развитието на аквакултурите ще доведе и до развитие на “органичните аквакултури”. И басейновите, и садковите стопанства имат добри възможности за развитие. Днес и за в бъдеще, садковите стопанства ще намират специално място в този процес. Както морските ферми, така и сладководните стопанства имат добри перспективи за развитие. Производството на аквакултури в страната има потенциал да достигне 15 000 тона и дори повече през следващите 10 години. Това зависи основно от подкрепата, която аквакултурите ще получат от държавата, както и от инвеститорския интерес за развитие на сектора. Увеличаването на производството на аквакултури ще доведе до намаляване на стопанския риболов в Черно море и р. Дунав, и ще даде възможност за възстановяване на естествените популации. В същото време производството на аквакултури ще осигури достатъчни количества и разнообразие от зарибителен материал за други водни обекти в страната. Така ще се подпомогнат и останалите подсектори, основно морския и дунавски риболов, а също и преработвателната промишленост, но главно ще се допринесе за опазването и устойчивото развитие на рибните ресурси. Производителите на сладководни аквакултури трябва да се стремят към разнообразяване на продукцията си с нови по-ценни (деликатесни) видове за сметка на шарановите: есетрови, сом, щука, бяла риба, змиорка, сладководна скарида и др. Аквакултурите ще обезпечат нуждите на други подсектори от зарибителен материал, необработени суровини и ще разнообразят асортимента от видове риба и продукти. Освен подобряване на водоснабдяването е необходимо да се подобрят и системите за мониторинг и контрол на водата - мониторинг и контрол от държавните институции съобразно законодателството и самоконтрол чрез въвеждането на HACCP и прилагане Добрите производствени практики повсеместно. С цел да се постигне разнообразяване производството на аквакултури е необходимо да се въведат нови технически и технологични постижения (напр. затворени рециркулационни системи), както и да се въведат нови видове за производство. Успоредно ще се развива и органичното производство на аквакултури. В.3.2. Развитие на органично производство на аквакултури. Органичните храни от доста време присъстват на световния пазар като интереса към тях непрекъснато расте, а европейските страни са лидер в производството им и консумацията им. Смисъла на органичното производство е потребителите да получат храни, макар и на по-висока цена, но за които е гарантирано, че не са използвани при отглеждането им пестициди, изкуствени торове, антибиотици, хормонални препарати, генномодифицирани продукти, не са обработвани допълнително с консерванти, йонизиращи лъчения и др., както и че площите и методите за отглеждане, целия производствен процес, допълнителната обработка и пакетирането е под контрола на независим сертифициращ орган. Освен очевидната полза за крайния потребител от употребата на тези по-здравословни храни и по-голямата икономическа стабилност на производителите им (по-ниски добиви, но при по-ниски производствени разходи и по-високи крайни цени на продуктите) доказано е, че органичните стопанства представляват и своеобразни резервати за голям брой видове от съответната местна флора и фауна. Вниманието към екологичните биопродукти у нас е закъсняла и на България и предстои да развива биологичното производство. В органичното земеделие вече са направени първите крачки като има и приет Стратегически план за развитие на биологичното земеделие 2007-2013 г., но в областа на аквакултурите органичните продукти са “бяло петно” и засега няма органично производство на аквакултури. Голяма част от територията на страната ни, респективно на водните обекти е с потенциал да бъде сертифицирана за органично производство и това е шанс, който трябва да се използва. Първата стъпка към органичното производство на аквакултури е регулирането на тази материя: дефиниране на биологичното производство на аквакултури; разработване на правилата за органично производство и ограниченията към него; определянето на сертифициращ орган; начина на сертифициране на производителите на екологични биопродукти и осъществяване на контрол на целия производствен процес; въвеждане на критерии и отличителен знак за екологична чистота и т.н. Необходимо е също насърчаване на производителите на аквакултури да се заемат с органично производство; съдействие за обучението им в тази насока и приоритетна подкрепа за развитието на производство на екологични биопродукти. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 1.32 Mb. Сподели с приятели:
|