Министерство на земеделието и горите Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
Изтегляне 1.32 Mb.
|
|
Списък на фигурите в текста:
Приложения:
Въведение Партниращите си български държавни институции и обществени организации се споразумяха за стратегическите приоритети и цели на страната: до 2013 година България трябва да бъде конкурентноспособна страна с висок стандарт на живот, който се базира на устойчив социално-икономически растеж в процеса на пълна интеграция в Европейския съюз. За постигнането на тези цели, България си постави две средносрочни стратегически цели:
За да бъдат осъществени гореспоменатите стратегически цели и заложената Национална стратегическа референтна рамка (НСРР), интервенциите до 2013 г. ще бъдат фокусирани върху следните стратегически приоритети (три тематични и един териториален):
Заложените интервенции (в 7 Оперативни програми и 2 Национални стратегически плана и програми) за осъществяването на стратегията на страната са в следните области:
За извършване на интервенциите в областта на рибарството и аквакултурите се предвижда финансовата подкрепа от Европейкия фонд за рибарство (ЕФР). Тези интервенции са разработени, представени и формулирани в Националния стратегически план за рибарството и аквакултурите (НСПРА) и в Оперативната програма за рибарство и аквакултури (ОПРА). НСПРА очертава представите, стратегическите цели и приоритетите за национално развитие, както и показва необходимите финансови ресурси и организационна структура за тяхната реализация. Предвид програмните процеси и управлението на Европейския фонд за рибарство (ЕФР), след 2007 г. ролята на НСПРА е да структурира и предостави възможността за стратегически избор съгласно националната политика за инвестиране, като осигури адекватно координаране и обезпечи финансово интервенциите (съфинансирани със средства от ЕФР). I. Общо описание на сектор рибарство в България. A. Географски обхват. Икономическо и социално състояние. Секторът по рибарство и аквакултури има специфични позиции и роля в замеделието в България, и в националната икономика. Общият приход от рибарство и аквакултури прибавя към българската икономика около €14.3 млн. (табл. 1 и 2, приложение 2 и фиг. 1, приложение 3). Секторът по рибарство и аквакултури в България, включително преработката на риба има относително малък дял на национално ниво (0.38% от работната сила в страната), въпреки че осигурява висока работна заетост на регионално равнище, особено в крайбрежните райони, където представлява значителен дял от местната икономика. Има около 12 260 наети работници (2003 г.), от които 16% са жени. В подсектор морски риболов работят 3 430 души. Стопанския риболов във вътрешността на страната допринася значително за развитието на икономиката на регионално равнище – 1 620 наети работници. Производството на аквакултури осигуряват заетост на пълно работно време на почти 5 000 души, а преработвателната промишленост – на 2 230 (табл. 3, приложение 2). Трябва да се отбележи, че по-голяма част от работата в преработвателната промишленост (вероятно до 2/3) е сезонна. Също така е важно да се отбележи, че пропорциите на зависимост в рибарството в България (табл. 4, приложение 2) са от същия порядък, като тези в ЕС. Въпреки това са по-ниски от съществуващите в повечето страни от Европейски съюз, в които има области, занимаващи се основно с рибарство (обикновено 20% или 30% в райони NUTS IV в някои части на Гърция, Испания и Португалия). Българската крайбрежната ивица на Черно море е с дължина 378 км. Териториалните морски площи на страната (до 12 морски мили) са 6 506 км2. Площта на континенталния шелф е 10 886 км2, а икономическата зона в Черно море – около 25 699 км². Черно море има специфични особености.
Флората и фауната на Черно море се състои от около 292 вида макрофитни и 700 вида микрофитни водорасли, гъби и др. и около 3 190 животински вида. В него живеят около 125 вида риба (26 от тях имат търговска стойност). Основни и най-масово представени в уловите са били винаги пелагичните видове, които обитават откритите райони, но подхождат и в крайбрежната зона. Някои от черноморските видове имат сезонен и/или миграционен характер. Други се отбелязват като “местни” (немигриращи) и са обект на целогодишен риболов:
Най-често обект на риболов в Черно море са дребни видове риби: цаца, хамсия, сафрид и меджид. Други риби са представени в по-малки количества в уловите са: кефал, акула и калкан. Към развитието на улова на тези видове България се опитва да добави и този на хищния морски охлюв Рапана (Rapana thomassiana). По-голяма част от морския риболов е съсредоточен в териториални води (до 12 мили). Основните рибарски пристанища са Бургас, Варна, Созопол, Несебър и Балчик. Улов на риба се осъществява по цялото крайбрежие, а отглеждането на молюски е съсредоточено в централните и северни райони. Общата площ на сладководните водоеми е 65 000 хектара. Тя включва естествените езера, вътрешните реки, р. Дунав, язовирите и рибовъдните стопанства. Общата дължина на вътрешните за страната реки е 20 231 км с водна повърхност около 15 000 хектара. Характерни за повечето български реки са големите колебания на водното им ниво и поройният им характер през пролетта, в горните им течения. Условно реките могат да се разделят на пъстървова, пъстървово-мрянова, мрянова и шаранова зона, като границите между тях са размити. Те се обитават от повече от 50 вида и подвида риба. Реките имат основно значение за любителския риболов. Високопланинските езера в България са предимно малки по площ, и не се отличават с богата обща биомаса, в това число и ихтиофауна. Обитавани са от характерни високопланински видове. Повечето от високопланинските ни езера попадат в защитени територии, като само в някой от тях е разрешен любителски риболов. Останалите естествени езера се намират в равнините: повечето са край Черно море – Бургаско, Варненско, Шабленско, Дуранкулак и др.; край Дунав – Сребърна; няколко малки езера има и във вътрешността на страната. При големи засушавания крайморските езера се осоляват. Те се отличават се с топли води, с богата хранителна база и ихтиофауна. Част от тях също попадат в защитени територии. Имат значение основно за любителският риболов. Дължината на р. Дунав в границите на България е 471 км. Река Дунав се отличава с най-богатата ихтиофауна в Европа (около 85 вида), като българският участък се обитават от около 65 видове риба. В р. Дунав се извършва любителски и стопански риболов. Общата водна повърхност на язовирите в България е 63 664 хектара (фиг. 2, приложение 3). Според водната си повърхност язовирите могат да бъдат разделени в три групи:
Големите държавни язовири (около 250, с обща водна повърхност 29 452 хектара) се използват комплексно – за напояване, енергодобив, като рибостопански обекти, като зони за отдих и др. Това многоцелево използване, обуславя големите колебания на водните нива и поради това понякога възникват неблагоприятни условия за водните организми. В тях са дефинирани зони за аквакултури, стопански и любителски риболов. Големите и стопански значими язовири (51 на брой според дефиницията в Закона за водите) се използват предимно за любителски риболов и развитие на аквакултури в садкови установки. Малките и средно големи язовири се използват за стопански риболов, отглеждане на аквакултури и любителски риболов. Максималното производство на риба в язовири е постигнато през 80-те години и е 7 000 тона годишно (около 40% от общата продукция). Язовирите и площите около тях са подходящи за организиране и развитие на риболовен туризъм и екотуризъм. Използването на язовирите за производство на аквакултури е от изключително значение особено в районите NUTS IV. В тези райони има повече от 2 500 язовира, които могат да се използват за рибопроизводство (фиг. 3, приложение 3). Разпределението на собствеността на язовирите в България е показано в таблица 5 на приложение 2. Основната част от улова на българския флот е в Черно море (около 90% от общия улов). Риболовът в р. Дунав, във вътрешните реки, естествените езера и язовирите представлява около 10% от общия улов. Цялото производство на риба в България (улови и аквакултури) през 2005 г. е показано на табл. 6, приложение 2 и на фиг. 2, приложение 3. Структурата на производство на риба в България има специфични характеристики. Като цяло производството на риба се определя основно от 2 фактора – стопански риболов и производството на аквакултури. Стопанският риболов се разделя в две главни групи – морски риболов (в Черно море) и сладководен риболов (извършван в р. Дунав и вътрешните за страната водоеми). Производството на аквакултури също са разделя в две основни групи – морско и сладководно производство на аквакултури. Виж фигура 2: 
Фиг. 2. Структура на производството на риба в България (риболов и аквакултури) за 2005 г. Стопанският риболов е особено важен за населението в черноморския район и по крайбрежието на р. Дунав, тъй като в тези региони се явява средство за препитание. Улови от стопански риболов:
Производство на аквакултури: Производството на аквакултури се състои от два различни подсектора – сладководно производство на аквакултури и морски аквакултури, които заедно представляват приблизително 13.8% от общото производство (таблица 10, приложение 2 и фигура 7, приложение 3). Сладководните аквакултури са традиционно добре развит сектор, но има необходимост от преструктуриране на производството и въвеждане на нови видове с добри пазарни перспективи. Производството на екологично чисти продукти е друга перспективна възможност за развитие. Морските аквакултури включват единствено ферми за отглеждане на молюски и възлизат на по-малко от 1.0% от общото производство. Все още в страната няма морски ферми за отглеждане на риба, въпреки че в близкото минало е имало успешни опити. Морските аквакултури имат добра перспектива за бъдещо развитие, което се нуждае от специални грижи и подкрепа. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 1.32 Mb. Сподели с приятели:
|
