2. Палминг Скрийте се на сянка, разположете се удобно и прикрийте очите си с длани, без да докосвате миглите. Клепачите са затворени, тялото е отпуснато. Мислено се загърнете с черна коприна или се пренесете на небето в южна беззвездна -нощ. Останете в това състояние около половин минута (ако соларизацията е продължила около 15 секунди). По време на слънчевото каляване се препоръчва 2-3 пъти да се прави палминг. Той трябва да продължава два пъти по-дълго време от самото упражнение (същото правило важи при упражненията за подобряване на слуха). Постепенно очите ви ще свикнат да възприемат слънчевата светлина с възхитителна лекота и по време на зимни разходки вече няма да му мислите къде ли сте пъхнали черните очила. Вече ще можете безпроблемно да се любувате и на блясъка на водна повърхност, и на искрящата снежна равнина, и на сиянието в знойни пустини. Вече няма да ви заслепяват фаровете на насрещните коли, най-сетне ще можете да се възхитите на илюминациите на шумните градски улици. Ще се чувствате спокойно и уверено в ситуации, които досега са ви изпълвали с безпокойство и с тревога. Този резултат си заслужава усилията на личността, която се стреми към него, нали? Освен това животворната мощ на слънцето щедро се влива в нежната материя на ретината и подхранва зрителния нерв - това подпомага интензивната обмяна на веществата. Соларизацията укрепва здравите очи и лекува болните. Ретината на тренираните очи розовее, излъчва енергия. Ретината на очите, които избягват слънцето, изглежда белезникава, безжизнена - това ще ви каже всеки вещ лекар. Плюс това именно слънцето дава на очите блясъка и истинската жизненост, за които говорихме в началото. Да минем към основните упражнения за възстановяване на загубената острота на зрението. Те в много случаи дават прекрасни резултати 4 1. Близко и далече Трябват ни съвсем малко неща: пощенска марка или картинка 3 на 3 сантиметра (по възможност в зелено), прозорец и някакъв неподвижен и приятен обект отвън (къща, дърво, параход на пристанището). Започваме тренировка на лещата - акомодиращият ни апарат нещо се е размързелувал. Трябва да го научим да функционира с пълна мощ. Бъдете сигурни, ще успеете. И така, картинката е залепена на стъклото пред нас (на разстояние 20 - 25 сантиметра, но малко под нивото на очите). Гледаме я 3-5 секунди, после 3-5 секунди - в далечина към прекрасния параход, после пак към картинката, и пак към кораба. Гледаме спокойно, не се напрягаме, не примижаваме, не присвиваме очи. Заникъде не бързаме и не се мъчим да вникнем в подробностите - просто гледаме. Поне сто пъти последователно местим поглед от близкото към далечното и го правим всекидневно до пълно възстановяване на зрението. Така и само така - ние сме упорити, ние ще постигнем своето. Няма страшно, ако първите успехи са повече от скромни, най-важното е да запомняте всяка стъпчица, всеки микроскопичен напредък, фиксирайте в паметта състоянието си в този момент.