Мирзакарим Норбеков Тренировка на тялото и духа
Изтегляне 425.14 Kb. Pdf просмотр
|
| 2. Основно упражнение Пускаме радиото така, че да не чуваме много ясно звуците или помолваме някого да бърбори (да гъгне) някакъв текст. Закриваме с длан здравото си ухо и се вслушваме в "гъгненето" (но без усилие, без много да се стараем). Просто слушаме, но при това много искаме добре да чуваме и знаем, че много скоро ще имаме тази възможност. Така се вслушваме около 30 секунди и правим малка (5-7 секунди) почивка. Повтаряме упражнението до 10 пъти (може да се прави няколко пъти дневно). Внимание! Това е много важно - да искате да чувате все по-добре и по-добре. Без това всепоглъщащо желание и без увереността в себе си няма да постигнете успех. Освен това е много важно добре да усвоите техниката на преместване на усещанията, за да можете преди основната тренировка много добре да загреете, да раздвижите и мислено да масажирате проблемния орган на слуха. При спазване на тези две условия положителният резултат е гарантиран и няма да закъснее. Необходимо е също да отбележим, че подобряването на слуха (както и корекцията на зрението) не е линеен процес. Той върви вълнообразно (с "приливи" и "отливи"). За по-ползотворна работа фиксирайте мислено състоянието си в моментите на "прилив" и при тренировките се мъчете да си го създавате. Помнете: желанието да чувате по-добре трябва да е непрестанно с вас. И вярвайте, че силата на слуха непременно ще се върне. Ще постигнете желания резултат с доста лесни, общо взето, упражнения, а не като по чудо. "Да бе, разправяй ги на старата ми шапка! - може да каже някой. - Аз толкова години обикалям лекарите, и пак съм пълен глухар. Какво ли не опитах. Не, уважаеми наставнико, на друг вероятно може да се помогне, но на мен - е изключено!" Заявявам ви съвсем отговорно: не може да ви се помогне само ако нямате тьпанчета или са разрушени слуховите костици в средното ухо. Тоест непреодолимо препятствие за излекуването може да бъде само груб анатомичен дефект. Всички останали пречки подлежат на отстраняване, и то в повечето случаи много лесно. Но методиката помага и за справяне с много тежки заболявания. Знаете ли какво е неврит на слуховия нерв (особено при децата) или какво е арахноидит 5 ? Първият случай за преборване с подобно тежко състояние беше сякаш по чудо и се възприе като дар от съдбата. В групата дойде младеж (почти момче) с хроничен тонзилитис 6 и абсолютно лишен от слух още от детска възраст. Няколко дни след началото на курса момчето взе да обяснява със знаци, че чува някакви шумове. Никой не обърна сериозно внимание на това, защото тренировките наблягаха 5 Арахноидит - мед., възпаление на паяжинната ципа на главния мозък - бел. ред. 6 Тонзилитис - мед., възпаление на сливиците - бел. ред на сливиците му. Но нещата напредваха. Момчето взе да чува шума на уличното движение, после високите гласове, накрая с него можеше да се говори по най-обикновен начин. След много години звуков вакуум малкият в началото не разбираше кое е човешки глас и кое - рев на трактор. Наложи му се да започне от нулата, тоест да се учи да различава звуците и правилно да използва гласните си струни. Днес подобни случаи не са единични. Това е огромно щастие - да наблюдаваш как човек, на когото всички лекари и всички световни учебници по медицина са отказали всякаква надежда, започва да чува. За съжаление обаче групите за редовно обучение не могат да вместят всички желаещи. Но пък е болезнено да осъзнаваме, че деца с тежки слухови разстройства, нелечими според официалната медицина, се пращат в училища за глухонеми, където слуховите им органи окончателно се обричат на бездействие. Там се общува с мимики и с жестове, а тези деца все още може да се измъкнат от гибелното безмълвие. Трагедията е, че децата свикват със звуковия вакуум. Не се и опитват да се спасят от драматичната ситуация, защото няма кой да ги научи, а те самите не знаят как да го направят. В редовните групи основно се набират хора с придобити слухови проблеми. Все пак методиката не е всесилна, а патологията на слуха е особено разнообразна, но на приетите в курса се дават гаранции за успех. Слава Богу, никому не се налага да се черви: на деветия-десетия ден практически всички курсисти възстановяват слуха си. А какво е положението с децата в помощните училища? Дълго време не ги приемахме в групите поради страх. Първо, от затрудненото общуване. Щом детето не чува, как може да му се обясняват някакви неща? И второ, та те са деца. Ако стане фал, как ще ги погледнеш в очите? Но един случай ни помогна да преодолеем бариерата на страха. Веднъж в Екатеринбург стана така, че нямаше как да не приемем за обучение група деца от "глухонямото" училище. Диагнозите им бяха абсолютно безнадеждни. Нелечимо, нелечимо, нелечимо - нито у нас, нито където и да било по света. Тази информация звучеше отчайващо, но какво да се прави - наложи се да запретнем ръкави. Прогнозите ни се струваха ужасно мрачни, обаче започнахме тренировките. И внезапно - о. радост! - някои деца доста скоро започнаха да реагират първо на силен шум, после и на гласове. Останалите малчугани също се активизираха, щом видяха как напредват другарчетата им. На някои от изоставащите успехите на връстниците им причиниха доста страдания, но в края на краищата всички завършиха успешно. Можете ли да си го представите: за кратко време всички деца без изключение си подобриха слуха. Невероятно, нали? Но фактът си е факт. Изтегляне 425.14 Kb. Сподели с приятели:
|