Мисията на българите Генезис Част I петър Дънов – Учителя



страница10/17
Дата19.07.2018
Размер1.33 Mb.
#75642
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   17
Жлъчка
За да влезе човек в идейния свят, трябва да мине през области на дълбок мир и безмълвие, т.е. да научи закона за най-фините величини на живота. С други думи, човек трябва да овладее закона на електромагнитизма, на киселото, сладкото и горчивото, на хармонията между ума, сърцето и волята.

Полето, където можем да изфиним тези три сили, за да влезем в контакт с висшия свят е черния дроб и по-специално - жлъчката.

“Единствената реалност е интервалът”, казва Алберт Айнщайн. Този интервал на непроявеното е причина за всички взаимоотношения, реакции и процеси между отделностите, чрез които се поддържа хармонията, единството и цялостта на Всемира.

Всички невероятни, необясними, магически процеси стават на повърхността на нещата, на разделителната граница от останалия свят. Повърхностните и каталитичните сили, междудисциплинарните области, интуитивните творчески връзки и пр. имат отношение към мистерията на интервала, който поражда любов, взаимност, обмен, реакция.

Този интервал е най-фината, най-реактивната реалност, защото, колкото по-фини са носителите на една среда, толкова по-големи реактивни площи има тя.

Жлъчката е онзи маг в алхимията на живота, който превръща най-застойния елемент на организма – мастите – във фини емулсии.

Изводът от тази закономерност е, че с изфинването (емулгирането) нараства силата на обмен, усвояемост, синтез.

Изфинването е закон на любовта, единството, цялото, който предстои да създаде човека и човечеството на новия космичен цикъл, чрез една култура на финес, култура на възвишеното.


"Какво представлява жлъчката? Ако жлъчката не беше горчива, сърцето не би тупало. Жлъчката взема всички противоречия, които се зараждат в сърцето, преработва ги в себе си, следствие на което става горчива. Стомахът и червата казват: Ние трябва да работим, за да освободим жлъчката от отровите, които й причиняват страдания". [75]
"Без сърце няма живот, но и без жлъчка не може да се живее. Когато жлъчката се излива на време и на място, тя помага при храносмилането. Обаче, когато тя не действа правилно, човек заболява от опасни болести. Когато човек се гневи, дразни възбужда, жлъчката не действа добре и в резултат на това се явяват различни разстройства в организма. За да трансформира чувствата си и да асимилира правилно сока на жлъчката, човек трябва да яде такава храна, която му е приятна - главно плодове." [9, с. 12]
С други думи човек трябва да храни ума, сърцето и тялото си така, че да бъде сладък, мил, благ. Българите, които в древността ги наричали "благари" трябва да си припомнят това изкуство. "Един Бог е благ" - казва Христос. Значи в хората все има нещо механично, чуждо, което наранява живота. Следователно, благите са онази най-фина същина, която е център и начало на живота. Тази благина и сила на синтез е катализаторът, който за кратко време може да трансформира разрушителните сили.

Следователно, понеже в българите се стича горчилката на човечеството, те трябва да я трансформират с този катализатор. Този процес се нарича "ликвидация на кармата", ликвидация на недоимъка, насилието, робството, необходимостта.


- Горчиво
"Не мисли за доброто и злото, защото никога няма да ги разрешиш. - Какво представя злото? - Зелен, недозрял плод. - Доброто? - Зрял плод. Злото е горчивото в живота, а доброто - сладкото. Горчивото изсушава, сгъстява, ограничава човека, а сладкото го разширява и обновява. Горчивото съкращава човешкия живот, а сладкото го продължава." [133, с. 219]
С други думи, горчивото е мъртва вода, а сладкото - жива вода. Горчивото предизвиква чистене от механичните, чужди примеси, а сладкото внася съдържание в постигнатата чистота. Горчивото и киселото са електричество, а сладкото - магнетизъм.
"Кръвта носи със себе си електричество и магнетизъм, които се предават на центровете на мозъка и помагат за тяхното развитие." [30]
Вече разисквахме, че електричеството е сила, която изстудява, изсушава, свива капилярните съдове и като пречи на веществата и енергията да протичат, създава всички болести. По този начин, аномалиите в електричеството създават личния елемент, частния, егоистичния подход, който е причина за всички нещастия и ограничения в живота. Като се казва, че единственият недостатък на англичаните е гордостта, която води до запичане, т.е. аномалии в обмена, в доброто; и че без развитието на българите, т.е. на жлъчката, в човечеството ще дойде запичането, има се предвид този процес на стагнация, застой и загниване в организма. За това са виновни личните чувства, т.е. киселата ябълка от дървото за познаване на добро и зло.
"Най-голямата суша, която може да се яви в живота на човека, това е гордостта. Според някои гордостта представя "запичане на съзнанието". [9, с. 41]
"Дръжте в ума си закона: докато има запичане на човешкото съзнание, ще има безплодие. Щом има неплодородие, сиромашията ще дойде като естествено последствие." [9, с. 46-47]
Личният елемент ражда низшите чувства и всички разрушителни сили на съвременния свят. Той създава всички туморни втвърдявания, които запушват обмена между душите, спират изобилното протичане на живота в планетарния организъм. По тази причина цялата наша планета живее в недоимък, откъсната от изобилието на космичния организъм.
"Когато човек мисли неправилно, кръвта нахлува в малкия мозък, дето са страстите и обикновените чувства, събужда се половата дейност, той се поддава на неестествени чувства. Низшите чувства нищо не допринасят, това е духовно пиянство. Човешката лична любов води към това пиянство." [54]
"Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине отзад на главата, и животът става тежък, а за да стане по-лек, човек може да прекара теченията от задната част на мозъка си в предната част и по този начин да измени състоянието си." [54]
В долната тилна област - малкия мозък - са локализирани сексуалните и подсъзнателни чувства на низшия астрал. В тази област е складирана най-мощната, най-древна енергия, която наторява градините на живота. Отттам (през медула облонгата) влиза и Духът. Небето, т.е. невидимият, разумният свят чисти, възпитава и подтиква човечеството към добро, чрез киселината, електричеството на Духа, която предизвиква в хората противоречия и страдания и по този начин им посочва отклонението от разумния живот.
"Тези божествени токове са почнали вече да функционират в света. Те идват във вид на страдания. Тия страдания предизвикват в хората същите чувства, същите изживявания, каквито изпитват удавниците, които се борят из водата, за да се спасят. ... Защо е това нещо? - За да дойде Божествената Любов в нас, да я познаем и да я приложим в живота си. Тя е единствената сила, която може да спаси човека и света от гибел." [54]
С други думи, в условията на големи страдания, противоречия, ограничения, човек отвръща погледа си от големите работи на материалния свят и започва да забелязва и цени фините величини на духовния, нравствения свят, които го освобождават от робството на механичния, сивия, безидейния, ограничения от външни правила, традиции, организационни структури, нормативни пречки и условности живот. При това положение, човек оценява повече усмивката, вниманието, съпричастието на брата си, от личните си сметки и съображения.

Като поставя българите в условия на страдания, ограничения, недоимък, отрицание, невидимият свят ги приготвя за тази дълбока промяна в съзнанието. Защото големите, външните неща разграничават, а фините, интимните неща обединяват.


"От трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството - и само по този път ще се дойде до обединението." [54]
Нека припомним същото чрез текста за йерархичното място на българите в космичния организъм. Защото както казва Учителя, българите са в черния дроб, по-специално жлъчката, на общочовешкия организъм.
"Чрез жлъчката човек е свързан със съществата на доброто. Прекъсне ли се тази връзка, жлъчката се пука. Следователно, изгубването на доброто в човека и пукването на жлъчката, това са синоними. Казват за някого, че е много жлъчен. За да се намали жлъчността, трябва да се увеличи добротата на човека. Когато жлъчката е в нормално състояние, добротата и любовта се увеличават. Ако омразата се увеличава, любовта се намалява. Това е закон, който регулира отношенията между силите. [26, с. 263]
Следователно, жлъчката е мястото, където се хармонизират силите на сладкото, киселото и горчивото, т.е. на Любовта, Мъдростта и Истината.
"Обидата, която преживявате, се отразява на черния дроб като горчиво чувство, с което не можете лесно да се справите." [128, с. 25]
"... не се спирайте върху отрицателните мисли и чувства на човека, да не попаднете под тяхното влияние. За пример, ако всеки ден произнасяте думата "безлюбие" по няколко пъти вие ще внесете в сърцето си известна горчивина, от която мъчно ще се освободите." [21, с. 37]
"Недъзите на хората се лекуват с горчиви хапове." [68, с. 18]
"Без горчивини ученикът не може да напредва. Без горчивини ученикът не може да лекува. Горчивините в живота крият в себе си лечебни свойства. Те организират силите на човешкото тяло. Горчивината е специалист в известна област." [54]
В този смисъл, горчивината не е друго, освен съвършения, строгия и взискателен учител, който ни учи да свирим, т.е. да живеем разумно и хармонично.
"Всяка криворазбрана дума е горчива. Ти мислиш дълго време върху тази дума и като неразбрана, тя произвежда горчивина в устата ти. И лошата дума произвежда горчивина."

[Работа на природата, с. 80]


"... горчивина има само в едно разумно същество. Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна. И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма. Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано и нещастието в него е по-разбрано." [53, с. 16]
За да издържаш на горчивината на разумното, т.е. да постъпваш разумно, изисква се воля, принципност, истинност, които да стоят по-високо от личните интереси и настроения, т.е. изисква се сила на равновесие. Равновесието пък е резултат на интензивен, динамичен обмен.
"Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има движение. Ако останат на едно място, те ще мухлясат и ще се вгорчат. Движението подразбира прилагане. Без прилагане капиталът остава мъртъв." [72]
С други думи, животът е капитал в обръщение. Колкото по-динамично е обръщението на силите (капитала) в един организъм или обществена система, толкова по-висш е порядъка на живота в тях. Чистотата е интимен свят, който се отличава с простота и динамизъм. Нечистотата е свят, в който се препъваш и отегчаваш от излишни, ненужни неща, които задръстват течението на живота и щастието.
"Изстиването на крайниците се дължи на нечистата кръв в организма. Нечистата кръв произвежда електричество в организма, а чистата - магнетизъм. Електричеството произвежда студ, а магнетизмът топлина. Следователно, за да не изстиват ръцете и краката ви, трябва да внесете в организма си повече топлина. Това става, когато човек даде ход на Божественото в себе си. При това положение, той няма да се страхува нито от студ, нито от безпаричие, нито от болести." [54]
"Има няколко начина за определяне дължината на човешкия живот. Един от простите е следният: туриш пръста си отгоре на кожата, натиснеш малко. Ако на мястото, дето си натиснал остане трапчинка, това значи, че този човек няма да живее дълго. Ако натиснете с пръст кожата на някого и трапчинката бързо изчезне, той ще живее дълго." [73]
"Кога се явява страхът? - Когато човек нарушава законите на природата. Щом пристъпи един закон в природата, страхът се явява като естествено последствие на нарушението. Първото нещо след греха е страхът. - Защо при дълбокото дишане страхът изчезва? - При дълбокото дишане става разширение на капилярите, които при страха се свиват. При страхът човек се свива, а при безстрашието се разширява. Някой иска да мине незабелязано, да не бутне никого и се свива. Това е страх. Мини свободно, не се свивай. Изпъди страха навън! И най-големия герой като се уплаши, свива се - кръвообръщението му се нарушава, става неправилно. За да бъде кръвообръщението ти правилно, трябва да живееш добре. Добрият живот подразбира разширяване на капилярите. Лошият живот произвежда свиване на капилярите и неправилно кръвообръщение.

Като живееш добре, ти се стопляш, разширяваш и придобиваш нещо. Ако мислиш право, придобиваш нещо, ако мислиш криво, губиш." [40, с. 43-44]


Под крива мисъл се разбира гордия ум, който усилва личните мисли и чувства и по този начин отваря път на низшия астрал.

Този процес е описан при грехопадението на човека. Гордостта предизвиква свиване, страх - стряскаш се защото си оголял, станал си неглиже пред очите на другите. Точно когато се гордее и шуми много, човек със сигурност подготвя своето падане. Страхът е падане.

Черната ложа си служи със страха, заблуждението, тъмнината, а бялата ложа - с безстрашието, истината, светлината. Черната ложа се движи навън, към кондензирания и студен свят на тъмнината. Бялата ложа се движи навътре, към централната интимна реалност в глъбините на светлината, която кипи от енергия и живот. Черната ложа разсейва съзнанието на душите с майа, а бялата ложа концентрира душите в необятния живот на Единство и Любов.
"... За да може човек да се справя с всички свои енергии в себе си, били те положителни или отрицателни, той трябва да изучава закона на концентрирането. Когато е концентриран, съсредоточен в себе си, човек може да управлява своя страх, т.е. той може да го контролира. Не може ли човек да контролира своя страх, страхът ще му стане господар. Да контролира човек енергиите, които минават през него, това значи разумно да ги използва." [38, с. 45]
Има един свещен страх. Той е страхът на човека, който обича, да не обиди любимото същество, да не наруши неговите закони. В такъв човек висшата светлина, висшето вътрешно знание се проявява. Той е буден, внимателен и изряден във всичките си пътища.

Страхът има две октави - нисша и висша. По този начин и Сатурн - богът на Мъдростта има две лица - тъмно и светло. Светлото лице на Сатурн казва на човека: "Мъдростта е страх Господен". С други думи, ти трябва свещено да пазиш основната идея в себе си, която движи живота ти.


"Страхът е сатурнов елемент, т.е. елемент на мъдростта. Страх от Господа не подразбира онзи ненормален страх, какъвто животните имат. Като елемент на Сатурна, страхът подразбира предпазливост, грижливост, предупредителност. Той е свързан със средния пръст на човешката ръка, със съвестта, със справедливостта в човека. ... Средният пръст на човешката ръка е свързан с Божията Правда." [63, с. 119-120]
Българите са под влияние на Сатурн, който свива, сгъстява, кристализира нещата. Сатурн е богът на инволюцията и мъдростта, на потъването в материята. По тази причина българите са потънали дълбоко в материята - те са силно индивидуализирани.
"Това, което спъва днес българите, е тяхното вплитане в материята. Обаче, в тях има силно вътрешно желание да се освободят от материализма. Отличителна черта на българина е неговата подозрителност, мнителност, която го спъва в развитието му." [76, с. 23]
"Сатурн пък е критично настроен винаги. Който се съмнява, подозира, гледа мрачно на нещата, е под сатурново влияние. Работата, дипломацията, задълбочаването са качества на Сатурн."

[53, с. 262-263]


"В една легенда за създаването на света и за разделянето на благата по земята се казва, че най-после се явил българинът при Господа и поискал от Него сила. - Взеха я вече, отговорил Бог. - Какво остана за мене? - Почти всички блага са раздадени вече. Като помислил известно време, българинът казал: Работата дадена ли е на някого? - Тя е единственото свободно благо. - Тогава дай на мене работата. Българинът взел работата и благодарил, че и за него е останало някакво благо. Наистина, велико нещо е човек да работи." [7, с. 122]
Българинът е работлив, но инициативата му днес е скована. Това произтича от силни лични чувства, които могат да доведат до безверие, черногледство, негативизъм, нихилизъм и пр.
"Най-опасното място в човешката глава е мястото на личните чувства. Те се намират в задната част на главата. За да се справи с личните си чувства, човек трябва да отправи енергиите си към горната част на главата, дето се намира центърът на милосърдието. Тук близо се намират два други центъра - на вярата и на надеждата, дето се сменят нисшите енергии с висшите." [7, с. 392]
С други думи, нисшата област на Сатурн се трансформира горе на темето от центровете Вяра, Надежда и Любов.

Сатурновият елемент пречи на българите да бъдат уважителни, милосърди. Този елемент ги прави размирни.


"Питам: какво научиха българите от многото войни в своето минало? Изхарчиха милиони и милиарди. Какво още научиха? Станаха упорити, твърди като кремък и развиха крайно критичен ум. Всички войни, които българите направиха, от началото на своето съществуване до сега, се диктуват от Сатурна, когото изпратиха да управлява България. Днес за днес един цар съществува в България - Сатурн, който с камшик я управлява. Най-размирният център в цяла Европа днес е Балканският полуостров. Понеже българите са твърди и упорити, невидимият свят ги постави на огън, да се смекчат малко." [118, с. 231]
"По-упорит и по-своенравен човек от българина няма. Затова Господ му е дал такава малка държава, която мяза на одрана волска кожа без никаква форма. Ако вземете Гърция, тя мяза на сърце. Земята им има сърцевидна форма. Тя е оформена. А земята на българите на какво мяза? Една от чертите на българина е, че той започва много добре, но най-после сборът се свършва с бой. Туй съм го наблюдавал, българите като се съберат, ще се напият, ще се набият и ще се разпръснат. Вие ще кажете, че нямате нищо общо с това. Добре, нека е така, но това, което съм забелязал, то е, че във всички духовни движения в България все има ритници за първенство." [140, с. 245-246]
"Няма случай в историята, дето народ опровинил се в неправда, да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха българите, дето сега са турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели." [17, с. 266]
Днес задачата на българите е да излязат от сянката на Сатурн - от скептицизма, недоверчивостта, безверието, да придобият положителни възгледи за живота.
"Да виждаме само лошото в света, каквито са сатурниянците, това е болезнено състояние."

[58, с. 150]


"Едно нещо, което препятства за правилното развитие на човека, е съмнението. Когото срещнеш днес, ще те погледне изпитателно. Казвам: Приятелю, няма защо да ме гледаш изпитателно. Аз те познавам добре. Ако имаш нужда от пари или друго нещо, кажи, аз мога да ти услужа. Каквото искаш, мога да ти дам. Аз мога да ти предам една Велика Божествена идея, да я посадиш. Така ще се научиш да живееш добре с жена си и с децата си. Като посадиш тия семена, ще благодариш на Бога. Аз ида от небето да питам учителя ти, как учиш, какви бележки и какво поведение имаш. Като се върна, ще кажа какво съм видял и научил на земята. Искам да видя какви са вашите учители." [54]
"Хората, у които религиозното чувство е слабо развито, са големи критици. Благоговейното чувство в тях е слабо развито. Тази е причината, поради която те лесно се разочароват. Като правех научни изследвания и измервания на човешкия череп, дойдох и до българина. Религиозното чувство в него е слабо развито, по-добре е милосърдието, а най-добре е твърдостта и упоритостта." [с. 94]
"Дето има проява на нещата, там разумността присъства. Без разумност няма проява. Прояви, в които разумността отсъства, ние ги наричаме механически или физически. За пример, изгонването на богомилите от България е неразумен процес. Той се е извършил под влияние на антипода на България, който се намира някъде на Запад. Всяка държава, всеки човек има свой антипод, който оказва две влияния върху него: отрицателно и положително. По това време върху България оказвали силно влияние отрицателните сили на нейния антипод, вследствие на което богомилите били прогонени из цяла Европа. Това отрицателно влияние върху България е било много силно. То е предизвикано от кривото разбиране, от диващината на човека. За да се изправи тази погрешка, трябвало да дойде по-висока култура между народите. Днес, обаче, върху България действат положителните, разумните сили на нейния антипод, и тя се стреми да изправи погрешката си.

... ако човек иска да побеждава, да се справя с мъчнотиите в живота си, като антипод на себе си той трябва да постави Божественото, разумното начало. Постави ли неразумното, човешкото начало като антипод на себе си, той непременно ще бъде бит. Да поставиш Бога за свой антипод, това значи, Бог да ти бъде задна стража. При това положение, каквото предприемеш, ще успееш. Положението на България и в миналото, и днес е зависило и зависи от нейния антипод. Той крие в себе си големи сили, голяма енергия." [47, с. 282-283]


"Човек има два полюса, два антипода, към които се стреми: единият е центърът на Слънцето, другият - центърът на Земята. Умът на човека трябва да бъде свързан с центъра на Слънцето. Само при това положение, човек може да има светла, възвишена мисъл. Свързан ли е умът на човека с центъра на земята, мисълта му е низходяща. Низходящата мисъл е причина за нещастията на хората. Ако Слънцето със своето влияние би се отдалечило от човека, всякаква деятелност в него би престанала." [47, с. 283-284]
"Съвременният човек е слязъл до дъното на своето падане и едва сега започва да се повдига. Той трябва да се върне към онази първична форма на развитие, която е имал някога. Ние не говорим за първобитната, но за първичната форма, представител на която е бил първият Адам. Човек трябва да се върне към онази епоха, когато се е намирал под благотворното влияние на Слънцето."

[109, с. 109]


"... не бъдете критици като Сатурн, който вижда само лошото в света. То е болезнено състояние. Всички най-добри състояния се дължат на Слънцето." [Изново, с. 267]
"Има два вида българи: по плът и по дух. По плът са повече, а по дух - по-малко. Българите по плът нямат право на държава, но благодарение на българите по дух, българите имат право на държава. Истински българин е този, който има доброта, справедливост, красота и разумност. Доброта - в сърцето, справедливост - в ума, красота - в душата и разумност. Българите трябва да се уповават единствено само на Бога." [49, с. 294]
"Досега българите слугуваха на силите на тъмнината, а сега ще слугуват на силите на Светлината." [49, с. 296]
"Че сме българи, то е хубаво, но да бъдем българи на разумността и Любовта." [127]
Антиподът, който ще изведе българите от сатурновата затвореност и изолация е слънчевото христово учение на разумността и любовта. Само Слънцето и Венера мога да изведат българите от безисходното положение, в което се намират. Само Бог, т.е. изворът на светлината, творчеството, доброто в тях, може да ги спаси.
"Не е лесно да се справиш със Сатурн, т.е. с голямото недоволство. Сатурн обича само Венера. Като те гази Сатурн, кажи му: Срещнах Венера, която ти изпраща поздрави. Той веднага се изменя, лицето му светва. Венера отнема тъгите и скърбите на хората." [1, с. 238]
"Аз разглеждам Венера като напреднало същество, като отражение на Любовта, от чието влияние българите са лишени." [54]
Слънчевото и венериното влияние на Божественото учение ще свърже българите със светлата страна на Сатурн, която води човека към съвършенство. От черногледци, българите ще се изпълнят с радост, увереност, оптимизъм.
"Сатурн дава разширение на човешкия ум, на съзнанието." [80, с. 118]
"Ние трябва да разглеждаме вселената като жив организъм, във всеки уд на който са концентрирани различни динамически сили. За пример, ако влиянието на Сатурна върху известен орган от човешкото тяло е лошо, влиянието му пък върху всички останали органи е благотворно. За глупавите хора Сатурн е крайно разрушителен. От всички богове най-умен, най-мъдър и с най-голяма опитност е Сатурн. Той не е лековерен, да вярва на думи само. Като отиде при него някой човек, той веднага разглежда живота му от единия до другия край, и като намери даже една погрешка, казва: Хайде, върви си! С тебе работа не може да се върши. Той не е снизходителен към погрешките на хората. Започнете ли да се извинявате, че сте слаби хора, че грешите, той казва: човек трябва да бъда абсолютно справедлив и умен! - Нищо повече." [57, с. 234-235]
Освен Сатурн и Марс, които пряко им влияят, българите трябва да имат предвид и влиянието на другите планети.
"Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове.

Силите на Сатурн организират черния дроб и костите.

Силите на Юпитер - жлъчката и половата система.

Силите на Венера - бъбреците." [80, с. 118]


"Далакът е проводник на слънчевата енергия и се намира под влияние на Слънцето, Юпитер управлява тимусната жлеза, Меркурий - тироидната жлеза, Сатурн и Уран - хипофизната, Нептун - пинеалната." [80, с. 118]
Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница