Мисията на българите Генезис Част I петър Дънов – Учителя
Изтегляне 1.33 Mb.
|
- Сатурн и мазнините Мазнините са елемент на магнетизма и чувствата. Във висшия астрал те изграждат във вид на масти, мастни киселини, липиди и пр. стените на клетките, "смазват" организма и пр. В низшия астрал те са проводник на низшите чувства, под чието влияние се натрупват в депата на организма, събирайки чужди и токсични вещества, които внасят аномалии в обмена на веществата и водят до болести. В този си вид мазнините са инертна, неорганизирана материя, която може да доведе до монополни ракови и туморни метастази. Мазнините са енергизатори на тялото и плътта, а захарите (глюкозата) – на мозъка и съзнанието. Енергията на захарите е оперативна и касае висшата нервна дейност, а енергията на мазнините - резервна, залежала и касае натрупването на телесна маса. Природата, обаче, не обича никакво залежаване и застой, а подтиква към движение и оборот на силите и веществата. "Утрешният ден ще се погрижи за себе си", казва Христос. Живот е това, което се реализира в мига на настоящето. За да активизира жизнените сили, Сатурн противодейства на инертните, низшите чувства, чрез ограничения, страдания, недоимък, които подбуждат към дейност; и чрез изфинване на мазнините посредством киселините на жлъчката. По този начин, егоизмът, жаждата за притежание и инертния живот на човека се трансформират в импулс за добро. Изфинването на мазнините от жлъчката символизира доброто, защото доброто е фина сила, а злото - груба. Фините или граничните сили са силите на динамично взаимодействие, на синтез. Нека разгледаме сега малко изворов материал относно инертния аспект на мазнините в организма.
Бракът постепенно минава в по-високи форми, докато дойде най-после до фазата на възкресението. Значи, бракът в смъртния живот се заменя с възкресението във вечния живот." [54] С други думи, бракът е закон на предметния свят, а възкресението - на космичния свят на светлината. Като събираш предметите отвън, явява се света на монополизъм и интереси; като изфинваш нещата отвътре, влизаш в светлината, енергията, изобилието. "Природата не взема ли еднакво мазнините на богатия и на сиромаха? Какво иска да каже природата с това, като обира мазнините на хората? Тя иска да им каже: "Вие не сте научили закона на братството." И като прочетете първата глава на Битието, ще видите, че Господ казва на Адама и Ева: "Вие ще ядете от всички плодове, но само от един няма да ядете, и в който ден ядете от този забранен плод, ще умрете." Забраненият плод, това е съвременния егоизъм. Един човек, който иска да работят за него, а той да живее на гърба на другите, един човек, който иска да се храни за сметка на вдовиците и бедните сирачета, един човек, който иска да се бори с толкова народи, той яде от забранения плод. Ето защо, всички трябва да бъдем последователи в това велико учение." [85, с. 73] "Многото желания, например, могат да удавят човека, но ако е разумен, той ще намаже кожата си с мас, както прави патицата, и те няма да го докоснат. Патицата влиза във водата, но тя не се докосва до кожата й, не пречи на плаването й. Ако водата достигаше до кожата на патицата, щеше да отнема топлината на тялото и да й противодейства. Тъй щото, когато много желания нахлуят в сърцето ви, намажете тялото си с мас, която да им се противопоставя." [8, с. 236] "От омраза, низши чувства заболяват черният дроб и жлъчката. ...Многото мазнини разрушават жлъчката." [54] "Най-устойчивото вещество в човека е мозъкът. Когато боледува от някоя сериозна болест, човек първо губи мазнините си. Те се стопяват, а той става като свещ. Ако болестта още продължава, мускулите се губят, но нервите и мозъкът остават до край. Те са най-устойчиви. И обратно: когато организмът започва да се поправя, първо се възстановява здравословното състояние на мозъка, на нервите, на мускулите и най-после идват мазнините. Които имат повече мазнини, са спокойни, разположени натури. Които имат малко мазнини са повече сприхави, нервни." [7, с. 266-267] "Днес Бог ви е поставил в положението на сиромах, да се научите да ядете. Той ви казва: Мазнини няма да ядете, защото те са причина за разни болести. Понеже в миналото си не сте знаели как да се справите с организма си, не сте могли да го управлявате, днес сте дошли на земята като беден човек, да живеете в лишения, да се изправите." [20, с. 53] "Човек трябва да е изтъкан от фина материя и да няма никакви мазнини. Един идеален човек не трябва да има никакви мазнини на врата си, трябва да има малко мазнини - колкото да се върти колелото, но инак никакви мазнити" [60, с. 31] "Тлъстината ви трябва да се обърне в енергия. Хора, които работят усилено умствено, които се подвизават духовно, никога не затлъстяват." [140, с. 255] Сладко Идейните хора са изградени от фина, динамична материя. Затова се казва, че светът ще се динамизира и оправи, че хората ще започнат да работят, когато светиите дойдат да управляват. Много естествено, светлината, Духът е динамична сила, която раздвижва долните области да се проявят. Материалистите пък са подобни на мазнините, т.е. на механични смеси. Те реагират със своя най-външен слой, а отвътре са латентни. Фините среди обратно, реагират с цялата си повърхност. Затова там нещата стават бързо и в пълнота. Културата на материалистите можем да наречем външна, механична култура на насилието и директивната организираност. Тя е лишена от индивидуалната инициатива и идейност на фино ниво. За да се регулират силите на тази култура, трябва да дойдат киселото и горчивото, т.е. ограничението, недоимъка, страданието, които да стопят, изфинят инертните маси от хора, организации, правила, предписания и пр. Културата на идейните хора работи с най-фините, нежни, изразителни, интимни сили на живота, които вдъхновяват и запалват всеки човек отвътре да се изяви. Тази култура няма предвид външната организираност, но има предвид идейната общност. Тя се отнася към душевния живот на всеки едного. Когато фините, сладки, благи сили в човека се проявят, той става универсално същество - светлина, слънце, пример пред очите на всички. Такива хора са естествени магнити, които привличат напредналите души, внасят благо в тях и ги повдигат. Благите, сладките, скромните, смирените са хора на доброто, на изобилието - хора-слънца. Такива са били древните, „първичните” българи, но вследствие на много примеси в кръвта, паднали до днешното си положение. От тях се иска да се възвърнат към първоначалното си естество, да станат отново "благари", т.е. сладки, благи и възвишени; хора на доброто, любовта и синтеза. - Име "Българите са съществували в предисторическо време. Нали едно дете може да смени три-четири пъти името си, но името не изменя човека." [54] Душата е най-финия, най-сладкия, най-приятния, най-динамичния свят. В този богат на живот и възможности свят трябва да се върне човек. Защото душата е свят на космичната любов, на силата за универсална връзка и единство, която може да направи човека здрав и безсмъртен, обществото - хармонично, човечеството - единно и отворено към живота на Вселената. От този свят на вътрешно изобилие произтича силата на доброто, която олицетворява основната идея на новия космичен цикъл - да живеят хората задружно, като братя и сестри в едно семейство, и тази най-блага и възвишена същина в тях да ги ръководи и вдъхновява в техния път. "Кога работи човек даром? - Когато работи за душата си. Този закон наричаме "благият закон". Старите българи, които живеели на Балканския полуостров, служили на благия Бог, затова се нарекли "благари". Това е духовното тълкуване на думата "българин". Някои казват, че българите носят името си и от реката "Волга", отдето дошли, преминали Дунава и се заселили на Балканския полуостров, дето имало вече българи. Старите българи се различават от новите, които преминали Дунава. Първите са благи, служат на благия Бог, а вторите се отклонили малко от пътя си, заради което изгубили религиозното си чувство. Обаче и едните и други са на везните, взаимно си помагат." [8, с. 206-207] "Да вярваме в българския народ. Името "българин" произлиза от думите благ и градинар. От времето, когато бил в рая, до сега българинът е все градинар. ... Желая и в бъдеще българинът да се занимава с градинарство и да обработва земята." [54] "У българите има примес на монголска, римска и гръцка кръв. Римският тип се отличава с широчина на брадата долу, а монголския - със силно изпъкналите скули у българина. Влиянието на гръцката кръв се изразява в характерния нос. Монголските типове са консервативни, римските - са смели, а гръцките имат усет към красотата. У българите, преди идването на славяните, е имало местно население, което вървяло по пътя на Доброто. Техният характер бил много благ и ги наричали благатни хора. Те са имали стремеж към духовното, към мистичното. Българите са взели от славяните самопожертвуването, а от Аспаруховите дружини - храбростта. Българите имат следните качества: 1. Обич към духовното и към мистичното. Това е унаследеност от благатите хора. 2. Обич към смелост и храброст, унаследено от Аспаруховите българи. 3. Обич към самопожертвувание, унаследено от славяните. Щедростта е отличително качество на българина." [11, с. 103-104 Цв. Табакова] "В българите има три хубави черти: а) Най-първо са живели тук старите траки, които са се наричали "благати" хора или "благари". Те са правили добрини. От тях българинът е приел наклонността към мистичното и духовното. б) После тук са дошли славяните и са залели Балканския полуостров. От тях българите приели Духа на жертвата и самоотричането. в) Най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях българите са наследили храбростта и волевия елемент. Днес българинът трябва да стане ученик на Новото учение. [51, с. 306]
[7, с. 294-295] "Дядо Благо водел разговор с Учителя и го запитал за произхода на названието "българи". Учителят пояснил: "Имало едно време едно царство, в което хората много обичали Господа и го наричали с името Харния Бог. Оттам другите народи нарекли хората от това царство "богхари". Така е произлязло името българи. Това царство е съществувало преди потопа." [54] "Славяните са юдино племе. Българин - богарин - значи място на Бога." [110, с. 162] "Какво означава думата "българин"? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбоката древност. Под "българин" разбирам човек, който търси Учителя си, намира го и учи. От гледището на Божествената филология, това е значението на думата "българин". Като българин, намери своя велик Учител и кажи: Велики Учителю на светлината, ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш. Значи, българин е всеки човек, който търси и намира своя Велик Учител, за да приложи неговото учение и да покаже на своя народ и на своя ближен, как трябва да се живее." [25, с. 139] "За сега аз едва съм намерил съответни символи за български език, чрез които превеждам Божествения език. Ако хора от други народи искат да слушат Божието Слово, те трябва да дойдат тук и сами да си намерят символи, с които да Го превеждат. Западните народи ще приемат Божието Слово от изток. Изобщо, мисълта на западните народи е аналитична, когато тази на източните народи е повече символична." [54] "Вие сте българи, но не знаете какво означава думата "българин". Първият елемент в таз дума е буквата "б", която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата "ъ", което означава товара, който българинът носи. Третият елемент - "л" означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент - "г" е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата "а", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент - "р" показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеите си." [7, с. 292] "Еврейските пророци се обръщали към евреите с думите: О, Израилю, обърни се към Господа! Защо не казват: "Якове, обърни се!" Българите трябва да изменят една от буквите на името си или името на София. И България и София свършват с буквата "я" - опасна буква. Българите са в областта на буквата "я". Понеже сега царува тая буква, българите говорят за купони, за ядене, за месо, за масло. Буквата "я" владее цяла България, както и София. Вие живеете в София, без да знаете, какво означава тая дума. Буквата "с" означава закон на реформи, буквата "о" подразбира условия, буквата "ф" е опасна по вибрациите си. Ако не вярвате, че тая буква е опасна, питайте евреите, които са живели при фараона. Казвате, че не е важно какво име носи човек. Ожени се за някоя мома, на която името започва с буквата "ф", да видиш не е ли важно. За да се реформира България, половината от българите трябва да се прекръстят, да им се дадат нови имена, за да не създават нещастия. Не е безразлично какво име носи човекът или животното. Мислите ли, че имената на вълка, на змията не отговарят на техните прояви? Ако един мирен и тих по характер човек произнася в продължение на един месец, по няколко пъти на ден думата "змия", непременно ще почувства вибрацията на змията. Сегашните хора често говорят за дявола, за дяволски работи и без да подозират, възприемат неговите вибрации. Хората мислят повече за дявола, отколкото за Бога.... Аз бих желал българите да видят тоя Христос, който може да внесе любовта в душите им. Бих желал българите да видят тоя Христос, който може да внесе Божията мисъл в умовете им и да престанат да се интересуват от дявола. Никакъв дявол не съществува. Аз отричам дявола като съществена реалност. Като обикновено същество, като относителна реалност дяволът съществува, но не и като абсолютна реалност." [25, с. 170] В думата "дявол" буквата "я" внася нещо ялово, парализиращо волята. Интересно е, че нито един западен народ не употребява буквата "я" в думите "България" и "София", но казват "Балгариа" и "Софиа". Но нека се върнем още веднъж към първичното значение на думата "българин". Учителя казва, че българите били градинари в райската градина. Райската градина е душата. Раят е място на души, на любов, а адът - място на бездушие, на безлюбие. Да се върнат българите към градинарството, значи да се върнат към естествения живот на душата, на хармонията, да влязат в културата на най-фините величини, на благия, Божествен живот. Това движение към финото, наричаме еволюция, а движението към външни богатства - инволюция, потъване в материята, в робството на механичния свят. "Израил" ("из", "рая") показва излизане от финия свят на светлината, на душите и потъване в материята. Това е инволюционно движение. "Балхар", („бал” – голям, велик, „хар” – харен, красив, добър), както ни наричат на Изток, значи велика хармония, т.е. фино вътрешно единство. Това е еволюционно движение към душата, към възвишеното. Българите излизат от дъното на грубата материя и отиват към интимния свят. Коренът на името им показва, че носят силите на доброто, красотата и волята, защото древната дума "харен" значи едновременно "добър", "хубав" и "хармоничен". Приведените по-долу мисли са илюстрация на тази идея. "Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Досега вие сте излизали от душата си, но като българи, трябва да влезете вътре в душата си, да не въздишате повече. Душата е раят на човека. Всеки, който е вън от душата си и въздиша, той е вън от рая. Който въздиша е Израил; който не въздиша е "българин". [7, с. 293] "Израил е онзи, който излиза от рая, из-рая, а пък "българин", който влиза в рая. Първоначално сте били Израил, излизали сте от рая; после ще станете "българи", ще влезете в рая. Така се примиряват противоречията." [7, с. 293] "Щастието на човека седи в това да стане "българин". Днес всички сте в Израил. Няма човек, който да не е в Израил. Значи, всички сте извън рая и отсега нататък трябва да влезете в рая, да станете "българи". За сега първи вкарват в рая българите. - Как ги вкарват? - С камшик." [7, с. 294] "Да се върнем към символичното понятие "българин". Всеки българин, който е познал Бога, може да влезе в рая. Всеки българин, който може да връзва нещата на земята и на небето, и който ги развързва на земята и на небето, живее в рая - него можете да слушате. - Защо? - Защото Бог го е кръстил. Името "българин" не е произволно дадено. То съдържа в себе си велика Божествена идея. Който е готов да приеме тази идея, той носи вече това име." [7, с. 297] "... когато губиш нещата, ти си Израил, когато ги придобиваш, ти си "българин". Който губи, който се обезсърчава, който страда, който не може да живее с ближния си, той е Израил. Когато Христос дойде между израилтяните, приеха ли Го? Не Го приеха. Не само това, но те Го разпнаха. Те мислеха, че без Христос ще се повдигнат повече. Всъщност, повдигнаха ли се? Те не приеха Онзи, Който носеше Божието благословение, но не се издигнаха, както очакваха." [7, с. 293-294] "Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е българин. Ако не може да се справя с мъчнотиите си, не е българин." [7, с. 294] В България, в жлъчката, се стичат мъчнотиите на човечеството. И всички ония, които не дезертират от това бойно поле и превърнат тази горчилка на най-сладък мед, ще се нарекат "българи", т.е. ще влязат в хармонията, в душата, във възкресението. Това са благите хора, които сега ще се изявят. "На физическия свят българинът пее и играе, движи се и работи. Каквото вижда, той все мнението си дава, затова главата му страда. Той мисли, че ако стане министър, ще оправи света. Всеки българин мисли, че може да оправи света. Това е Израил. Като дойде истинският българин и каже камъните да станат, те ще станат. Онзи, който казва на камъните да станат, а те седят на мястото си, той е Израил." [7, с. 294] "Когато се намерите в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват." [7, с. 301] Да се обърне човек към висшите светове, значи да се обърне към благите, любовните същества, към колективния живот на Бога. В този живот всичко е сладко, благо, стабилно. Той е животът на душата, от която извира Словото на живота. "Съвременните хора се нуждаят от сладка храна. Тя е словото на живота. Словото трябва да се дава на хората." [130, с. 139] "Словото е единствената реалност, с която ние сме свързани. От Словото, т.е. от разумното начало е излязъл животът. От живота е излязла светлината, която озарява всеки човек. Животът съдържа всичко, което ние възприемаме. - Що е животът? - Сладкото, което постоянно ядем." [130, с. 108] "Сладчината е израз на любовта. Колкото по-правилно е разбирането ни за любовта, толкова сладчината е по-добра. Сладчината не е само в ябълката. Има сладки мисли и сладки постъпки. Някога един човек те погледне така, че целият ден ти е приятно - има сладчина в погледа му. И друг те погледне и те среже. Съдържанието на нещата се познава чрез любовта. На физическото поле като изучавате една ябълка, изучавате я по закона на любовта." [54] "Който прилага Любовта, малко говори, много върши. Любовта превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително. Затова казват, че Любовта върши чудеса." [54] "Любовта... е сладък сок, с който се справят само мъдреците и светиите. Попадне ли в устата на обикновения човек, тя първо е сладка, а после го опива. Тоя сок ферментира и действа опивателно. Мъдрецът трансформира силите на любовта и работи с нея безопасно. Обикновеният човек, обаче, не може да се справя със силите на любовта." [122, с. 177] "Има хора, които никога не предизвикват близките си. Силите в тях са хармонични. Който влиза в общение с тях, чувства се добре разположен. Много естествено. Всеки отива с разположение към сладките и вкусни плодове на дървото. Докосне ли се до някой кисел или стипчив плод, като го вкуси, веднага го хвърля. Значи, вътрешните сили на човека определят отношенията на другите към него." [6, с. 79] "Да любиш Господа нито е лесно, нито е мъчно - от сърцето зависи. Ако сърцето е много твърдо, както коравата захар, трябва по някакъв начин да се смекчи. Като туриш захарта във вода, веднага се смекчава - в топлата вода по-лесно, отколкото в студената." [82, с. 245] "... по този закон на съпоставяне ще спим сладко, ще ядем сладко, ще мислим сладко, ще чувстваме сладко, ще пеем сладко. И когато светът навсякъде се изпълни само със сладчина, ще дойде и красотата в живота. Да видиш красив човек, това е истинският човек, това е човекът, у когото чувствата, мислите и делата му са тъй хармонично съпоставени, че като видиш този човек, неговият образ представлява Божествен образ." [43, с. 27] "Според мене, това което внася в човека известна мекота; което удължава неговия живот; което разширява ума и сърцето му; което укрепва волята му, това е сладчина, значи, тя е храна за света. - Защо съм нервен? - Нямаш сладчина в живота. При това положение, ти можеш да убиеш човека. - Как ще го убия? - Като му кажеш 999 горчиви думи. Ако мъжът казва на жена си по 999 горчиви думи на ден, той ще я убие. Изобщо, отсъствието на сладчина в човешкия живот води към смърт. Плодовете на забраненото дърво не бяха още сладки. Сладките храни са женски, а киселите - мъжки. Ако искаш да станеш мъж, яж кисели храни; ако искаш да станеш жена, яж сладки храни. Който яде сладки храни, ще стане безсмъртен." [1, с. 281-282] "Красотата има отношение към човешката душа, силата - към човешкия дух, а сладчината - към човешкото сърце. Ако не се храни със сладки работи, сърцето на човека огрубява." [58, с. 299] "Истината е сладка, а не горчива - тя освобождава човека от ограниченията и заблужденията." [114, с. 42] "Казват за някого, че говори много сладко - мед капе от устата му. Колко души сте срещнали, от устата на които капе мед? Не подразбираме, че в буквален смисъл трябва да капе мед от устата им, но да носят любовта в себе си. Който има любов в сърцето си, говори сладко." [с. 67-68] "Има ли по-хубаво от това, сладко да говорите? Отправете към човека един мил поглед. Милият поглед е богатство и се помни." [54] "Най-добрите хора са българите... Сега от невидимия свят искат от българите малко мед, бял от най-хубавия, събран от всички цветя. Понеже българите са благи, най-хубавия мед искат от тях, за да си дадат мнението, какви са българите. Вие действайте българите да изпратят мед в другия свят, да се изправи света." [54] Колко хубаво е казано! От всички цветя. Трябва да се даде един образец за новата, общочовешка култура - да се направи една градина от всички цветя, да направят пчелите един хубав мед - букет. Пчелите са дошли от Венера. Такива венерини ученички на новото се търсят, да внесат меда на новата култура в живота. От българите се иска да изпратят букет-мед във възвишения свят от доброто, хармонията, красотата, любовта. Това е Божествения спектакъл, който предстои и се очаква с голям интерес. "Съвременните хора се възмущават от порядъка, който съществува в света и казват, че Бог не е създал света както трябва. - Не, светът е създаден както трябва, но в него се е вмъкнал и човешкият порядък. Тъй щото, това, което не се харесва на хората е човешкия порядък на нещата. За да се освободят от този порядък, хората трябва да приемат учението на любовта, да станат Божествени деца, да се хранят със сладки плодове." [28, с. 24] Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
|