Мисията на българите Генезис Част I петър Дънов – Учителя
Изтегляне 1.33 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Кисело-сладко
- - Горчиво и сладко
- Горчиво, люто, кисело, сладко
- Воля, дете, истина
- Благост "Думата "благ" произлиза от любовта. На български думата "любов" е неразбрана, неопределена, неточна. Затова, като се говори за любовта, всеки пита: Каква любов? Значи освен изменчива любов, има друга любов, която е съществена, неизменна. При нея отношенията всякога остават едни и същи. Тя носи благата на хората." [39, с. 112] "Благостта е божествено качество, най-съдържателната дума в българския език, дума, която има 35 милиона градуса топлина. Благият е добър, разумен и силен. Благостта, милосърдието, смирението и красотата са бронята, която отбива всички неприятности. Глупавият човек не може да бъде смирен." [54]
Вината е във волята на човека, която символизира женския принцип. Понеже човек не може да се определи, желанията му се колебаят. Значи, волята - светът на жената, и разумността - светът на мъжа се съединяват в едно и образуват човешкия свят. Жената в истинския смисъл на думата, представя благостта, а мъжът - истината. Ето защо, благостта и истината трябва да се съединят в едно, да проявят висшия ум на човека. Само мекият човек е истински волев. Казваме: Да бъде волята на Бога! Това значи: Да се прояви благостта на Бога. За да се изпълни волята на Бога, нужно е благост. Не можеш да служиш на Бога без любов. Благостта произтича от любов. Да живееш без любов, това значи да бъдеш всякога недоволен. Ако истината и любовта не са съединени ведно, животът не може да се прояви." [122, с. 87-88]
... благостта има отношение към любовта, която изисква разумност. А разумността има отношение към истината и мъдростта." [122, с. 93] "Благостта носи добрини и радост, и пълни душата с живот и радост. ... Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта? - Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост. Щом роди, той проявява благост към тях. Човек може да се отнесе благо само към същество подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена." [139, с. 124-125] "Вие още не сте познали, кой е благ в света, т.е. нямате още онази мярка, с която можете да мерите човешките отношения." [112, с. 12] "Бог се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание. Отвориш сърцето си, ставаш благ и Бог се проявява, затвориш сърцето си, ставаш жесток, няма Го Бог. Та трябва да знаем, че във всички моменти на благородни прояви и постъпки, Бог е, който действа върху нас и неговата ръка ни освобождава." [б. Раздай всичко, сер, с. 26] "Да имаш образа и подобието на Бога в себе си (благостта и истината б.с.) това е новото, което иде в света! Който разбира новото така, и го прилага, ще се радва на успех. Бъдете истинолюбиви и благи. Това значи да бъдеш чист, искрен, любещ. Отворете широко ума си за истината, а сърцето за благостта, и всичко ще тръгне по мед и масло." [122, с. 99]
[63, с. 309] "И тъй, когато един люби, другият трябва да бъде благ. Такъв е законът на природата. Благостта съдържа в себе си необходимите елементи за растене. Любовта е мощна, творческа сила, която се посажда в благостта, като в благоприятна за нея почва, и там се обработва, израства и се развива. Тази е причината, задето един трябва да люби, а друг - да бъде благ." [63, с. 309] "Онзи, който е милостив и онзи, който е благ има голямо различие в техните лица. В лицето на милостивия човек има състрадание, а в лицето на благия човек има една веселост, отвореност. Той е като Слънцето, което изгрява. Милостивият човек е като месечината, която изгрява. ... За един свят на страдания, милостта е на място. За един свят на живота, благостта е на място. Един страдащ свят милостта го оправя. В един свят на нов живот, който иде, благостта оправя. ... Благостта е за новото, което иде. А милостта е за онова, което е минало вече и което е несъвършено." [69, с. 88] "Туй което може да внесе един здравословен живот в нас, това е Божията благост. Когато дойдат изпитите, изпитанията в живота ви, радвайте се, не защото ги искате, но те ще ви дадат възможност да проверите силите си, да видите доколко можете да приложите Божията благост и да принесете всичко с търпение." [90, с. 19] "Може да кажем, че благостта е едно от великите качества, което определя Разумното в света, защото в съвременната култура, според сегашните й схващания, думата "Бог" е опорочена. Но когато едно свещено Божие име се опорочи, Бог обезличава всички форми, цялата култура се заличава от лицето на земята и се създава нова култура, с ново име." [90, с. 3] "Благостта е едно от качествата на Бога. Той не може да бъде друго, освен благост." [90, с. 4] "Най-добрите хора са българите. Българинът произлиза от благ, от благите хора са българите. Понеже са много сладки, че някой път се случва да загорчават от сладко, горчиви стават от много сладчина." [6 XII 1942] "Бог туря българите при най-лошите условия, за да добият една добродетел - благост. И българинът е благ. Той има да върши най-трудната работа в света. Българинът е жлъчката и черния дроб в общия космически организъм на човечеството. Ако българите се откажат да работят, всичката деятелност ще спре. Черният дроб и стомахът заповядват. Ако речеш да ги нападаш, турят от своята отрова. Като влезе храната, една капка отрова пускат и всичко се смила. Цялото храносмилане става по желание на българите. Българите понеже са най-богатите хора на света и при най-лошите условия пак са благи. Упорити са малко, но са благи. Българите трябва да извършат много хубава работа и то докрай. Да не казват: Дотегна ни това робство. До край да извършват работата и да докажат, че са българи." [66, с. 4] Черният дроб е най-богатата банка на човека, в която българите работят. Те кредитират човечеството с Божественото учение, с нови идеи и енергии. Те внасят в живота силите на новата култура - благост, нежност, мекота, финес. Тези сили ще събудят красотата и благородството в човека, ще трансформират негативното в позитивно, злото в добро, старото - в ново, свежо, чисто. Днес само благите хора, пълни с любов и велико търпение, могат да понесат хилядолетния товар на тъмната епоха, да го надробят, стрият, да се превърне нечистото в чисто, грозното в прекрасно, смъртното в безсмъртно - Каква по велика и славна задача! И в тази велика трансформация ще дойде единението, наречено Любов. "С любовта ти влизаш в един красив свят - свят на най-добрите условия. Любовта е Божественият свят. Щом любиш, ти си в Божествения свят. Небето е навсякъде, дето има Любов, дето животът е разумен. Раят е в Любовта!" [134, с. 247] - Кротост Задачата на българите е да счукат на дребно гордия ум и щестлавното сърце на хората, докато ги направят кротки, смирени и благи. Само кротките и смирените могат да влязат във финия свят на Любовта, на Божественото. Първите, които минават през тази чутура, за да се изфинят, са българите. "Докато хората не станат кротки, няма да дойде безсмъртието, т.е. възкресението в света. Щом станат кротки, Христос ще влезе в сърцата им, защото Той казва за себе си: "Аз съм кротък и смирен по сърце." Докато сърцата на хората са смутени, пълни с роптания и протести, те никога няма да видят и познаят Христос. Сегашните хора мислят, че Христос ще слезе някъде от небето, облечен в слава и великолепие и се готвят да Го посрещнат, да седнат едни отляво, а други - отдясно. Не, когато Христос дойде втори път на земята, Той няма да постави хората едни отляво, а други отдясно, но ще ги сложи в една чутура, където ще започне такова грухане, каквото светът никога не е мислил." [23, с. 129-130] "Всички учени и велики хора, всички мъдреци, които са направили нещо за доброто на човечеството, които са го повдигнали, са били смирени и кротки хора." [10, с. 127] - Мекота "Сладкото дава мекота, киселото - активност" [54] Мекотата, нежността произтича от сладкия и благ живот. Меко и твърдо, пасивно и активно, сладко и кисело се съчетават, за да изградят живота, както водородът и кислородът, както алкален и кисел принципи се съединяват, за да родят вода. В този смисъл, сладките неща внасят мекота в човека. Любовта, благостта, божественият живот внасят мекота. "За да бъде добър, човек трябва да прояви своята духовна мекота. Мекотата се обуславя от две качества: благост и разумност". [16, с. 182] "Помнете: Мекотата ще донесе новия живот. Великодушието и целомъдрието са условия за придобиване на мекотата. Една от красивите черти на мъжа е великодушието, а на жената - целомъдрието. Приятно е да срещнеш великодушен мъж. Ходът му е лек, подвижен, пластичен. Приятно е да срещнеш целомъдрена жена. Тя има красива фигура, добре сложена, с пъргави леки движения. Няма по-красиво нещо от великодушен мъж и целомъдрена жена. Който иска да придобие нужната мекота, трябва да бъде великодушен и целомъдрен. Великодушието изисква отличен ум, а целомъдрието - отлично сърце. Великодушието изисква добър, мощен дух, а целомъдрието - необятна, обширна душа. ... Дайте място на ума, на сърцето, на духа и на душата си да се проявят. Постигнете ли това, вие ще придобиете нужната мекота. За тая цел човек трябва да бъде свободен." [128, с. 199-200] "Мекотата и смирението са Божиите пътища. ... Основата на истинското знание е мекотата. На гневливия покажи своята мекота." [68, с. 98] "В мисълта трябва да има любов, а в любовта - мекота. Тя подобрява живота. Мекотата е здравословно състояние на човешкия живот. Който има мекота, той лесно се учи, лесно се възпитава, лесно възпитава и децата си. С мекота всичко се постига. Без мекота човек е недоволен от себе си, от своите мисли и чувства." [54] Мекотата е естествено последствие на виделината - духовната светлина. Човек трябва да пази свещено виделината в себе си, за да може хармонично да се прояви. "Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази веделина идва отвътре, а не отвън. Съвременните окултисти казват, че който има тази виделина, той има магнетизъм, такъв човек е мек, отстъпчив, у него има любов и той скоро прощава. Това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните седем елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството. Гордостта не е от Бога. Бог е създал така човека, че той да се самоуважава, но той се е отдалечил от Него с гордостта. ... Друго нещо, което руши виделината, е гневът. Гневният човек е човек без воля. На едно място в Писанието се казва: "гневете се, но не съгрешавайте". Гневът е известна енергия, неизползвана в добро направление. Всеки човек е изпитал след гняв едно отслабване. Това показва, че е настанало демагнетизиране. Трети елемент, който спира виделината е сладострастието. То е гробът на любовта. Колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него! Любовта е хармония, а сладострастието - отрова. Четвърта причина, която съсипва виделината е леността. Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата, освен на наука, но и на съответстващи за тях занаяти; там всеки работи, всеки сам изкарва прехраната си и счита за унижение да очаква подаяния; там се уважава всеки младеж, момък или мома, които работят. Бих желал в България всеки да се стреми към труд; това се отнася до гражданите, защото за тях се явява опасност и леност, а не за селяните. Пети елемент, който руши виделината, е завистта. Завистта и гордостта са брат и сестра. ... Завистта се явява и у политическите хора. В България я има достатъчно много. Дайте място на благородните хора! Ако у някой човек има споменатите пет порока, спънете го, той не е на мястото си." [48, с. 33, 37-38] "... единственото богатство, което човек ще занесе със себе си в оня свят, е мекотата на неговия дух, мекотата на неговата душа, мекотата на неговия ум и мекотата на неговото сърце." [128, с. 202] - Кисело-сладко "Сладката храна придава мекота в характера, киселата придава активност, енергия. Киселата храна усилва волята на човека." [54] "Като говоря за любовта, аз имам предвид онази любов, която осмисля живота. Като говоря за мъдростта, аз имам предвид онази мъдрост, която внася светлина и знание в ума на човека и го прави силен. Силата внася киселина в човека. За да се обработи тази киселина в организма, човек се нуждае от знание. - Колко знание е нужно на човека? - Колкото да послужи за храна на неговата душа. Колко любов е нужна на човека? - Колкото да урегулира неговите чувства и да го подмлади. Човек трябва да бъде едновременно млад и възрастен. Младият трябва постоянно да се подмладява, а старият - да се усилва. Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме." Учениците казваха на Христа: Покажи ни Отца. - Който е познал Любовта и Мъдростта, той е познал Бога и разбрал смисъла на думите: "Аз и Отец едно сме." [28, с. 29-30] С други думи, който познава водорода и кислорода, той познава и водата, познава живота. Водородът е благ, кислородът - активен, а водата любвеобилна - разтапя се от любов, разнежва и изфинва до най-щастливите състояния на живота. "И тъй, за да облекчите живота си, учете изкуството да смесвате сладкото с киселото. Ако животът ви е много сладък, прибавете му малко киселина. Ако е много кисел, прибавете малко сладка храна. Да смесвате сладките работи с кисели и киселите със сладки, това значи, да размесвате вашите мисли и чувства дотогава, докато изпитвате известна приятност. Да подобрите живота си по този начин, това значи, да вложите любовта, мъдростта и знанието, като мощна сила в живота си. Любовта ще урегулира сладките храни, а мъдростта - киселите. За да може правилно да прилага любовта и мъдростта в живота си, човек трябва да разполага със знание. Няма ли нужното знание, и сладките и киселите храни могат да му причинят голяма вреда." [28, с. 29] - Горчиво и сладко "Защо човек слиза на земята? - За да разбере сладчината и горчивината. Защо трябва да се качи на небето? - За да разбере красотата и грозотата. Грозотата е сянка на красотата, горчивината е дреха на сладчината. Сладчината не може да се прояви без своята дреха - горчивината. ... Те вървят заедно... Сърцето разбира сладчината, умът разбира красотата. Умът никога не може да разбере, що е сладчина и сърцето не може да разбере що е красота. Когато сърцето иска да разбере красотата, то се качва в ума. Когато умът иска да разбере сладчината, той слиза в сърцето." [41] "Горчивината е признак, че отиваш надолу; сладчината е признак, че отиваш нагоре. Тъмнината е признак, че отиваш надолу; светлината е признак, че отиваш нагоре. ... Христос казва: "Който не се отрече от всичко, не може да бъде мой ученик." Отричането не е външен процес, но вътрешен, то не е еднократен, но многократен процес. Ще се отречеш от всичко, което те е спъвало, ще олекнеш и ще се радваш на онова, което твоят ближен има. Ще се откажеш от несъщественото и ще живееш в същественото. Богатите имат злато, къщи, но тяхното богатство не дава плод. Ти имаш малки, дребни семенца, но те ще дадат изобилен плод. Бъдещето е в твои ръце." [82, с. 277-278] Като се движиш от един към друг град, ще изоставиш първия за да отидеш във втория. Като се движиш от външния свят на формите, към съществения, необятния свят на светлината, ще изоставиш целия тоя мрачен свят и ще влезеш да опиташ онази радост, щастие, непреходност. Това движение не е във време и пространство, но в интензивност и финес на съзнанието. Следователно, в това изфинване на съзнанието, животът ти ще се подслади, ще изпиташ блаженството на вътрешното изобилие, в което искаш да дадеш благо на всички, да оживиш и ощастливиш ближните си. "Ако ти опитваш сладките работи, слънцето е изгряло. Ако опитваш горчивите работи - слънцето е залязло. Под думата "изгрев на слънцето" разбираме Разумния Свят. Изгрев има там, дето има светлина; там дето има залез, има лошевина. Понеже Земята е добра и лоша, има залез за лошите хора и изгрев за добрите хора." [88] Значи благият, добрият човек често посещава слънцето на своята душа, на своя дух, на разумното в себе си. По този начин той може да общува със светлите, разумни същества, които имат слънца в себе си. Това става, когато човек изфинва съзнанието си към късите вълни, към високите области на светлинния спектър. "Как превръщате горчивината в сладчина? Тоя процес става във вас, без да го знаете. Горчивите неща имат дълги вълни, а сладките неща имат къси вълни. Всички плодове, които имат дълги вълни са горчиви. Плодове, които имат къси вълни, са сладки. Какво ще кажете за червея, който се движи бавно, полека? Умно същество ли е той? Не е умен. Защо? Същества, които се движат полека, имат вътрешни недостатъци: те са свързани със своя вътрешен живот, отвън нищо не ги интересува. Те не се интересуват нито от цветята, нито от небето. Те казват: Свързани сме със земята, към нея можем само да гледаме. Ако гледаме нагоре, малкото влага, която носим в себе си, ще пресъхне, ще отиде живота ни." [41, с. 55-56] Смиреният, благият човек е узрял плод, своенравният - кисел или горчив плод. Смирените, мъдрите хора пътуват с мисълта си в цялата вселена. Те имат изобилно вода, т.е. живот в себе си, вследствие на което могат да работят с космичния огън, да се превръщат на светлина и да пребродват Всемира. Водата - майката на живота, съдържа в себе си космичния огън. Това е живият, любящият елемент във водата. Този елемент е дошъл от Слънцето чрез водорода - "раждащият вода". Като слънчев елемент, водородът носи в душата си онази божествена, фина, блага светлина от Слънцето. Тази светлина идва и направо при всички същества с будно съзнание, за да ги подслади. "Горчивите неща показват закона на безлюбието. Сладките неща, това е закона на любовта. Слънчевата светлина, когато слиза от слънцето, прави тия плодове сладки. Тя показва ония същества, които живеят на слънцето, които изпращат своята помощ на земята, показва, че са много добри и сладки. Следователно, на земята имаме повече сладки плодове, отколкото горчиви. Един сладък плод показва какви са жителите на слънцето. ... и ние трябва да бъдем сега такива. Един човек яде 20 години череши и хляб и да е горчив, туй как ще го обясните?" [54] Значи на земята има слънчеви и планетни, светли и тъмни, сладки и горчиви хора. Новата Христова епоха, в която навлизаме, носи една светла слънчева култура, която ще обърне сърцата и умовете на хората към светлината, да ги огрее слънцето на доброто, да се изпълнят със сладки плодове. В наближаващите събития напредналите земни хора ще се срещнат със слънчевите жители и ще придобият велик импулс в душата си. Този импулс, това верую в тях ще ги направи мощни да превърнат горчивото минало на човечеството в най-сладък райски плод. "Както се опитва степента на сладостта на захарта, така се опитва и правотата на едно верую. Вземаш три бучки захар от три различни качества и ги туряш в еднакво големи чаши, пълни с вода. В която чаша водата е най-сладка, тази захар е първокачествена, т.е. първа по сладост. Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат, кое от тях ще устои, без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско." [142, 348-349] "Най-силните храни са сладките, но трябва да знаете, как да преработите тази сладчина. Ако организмът не може да я обработи, тя ще причини в него захарна болест - диабет. След сладките храни идат киселите. Те са причина за буйния, сприхав характер на човека. В каквото общество попадне такъв човек, в края на краищата той ще избухне и ще причини нещо. Той разяжда материята, както киселините. Който употребява водни храни, лесно затлъстява. За да дойде в нормалното си състояние, той трябва да яде повече кисели храни, после сладки и след това да употребява и малко количество вода, главно водни храни. Казано е: "Блага дума отваря железни врати." Следователно, кажи на човека една блага дума, да го повдигнеш и успокоиш. Острата, груба дума възбужда, дразни човека. Благата дума е естествена храна за човека. Дай му сладка храна, ако искаш да ти благодари." [130, с. 134] Значи Словото е храна. Различните вибрации на словото предизвикват различни "вкусови" усещания и различни последствия за физиологията и психиката на човека. Има слово горчиво и Слово сладко, слово на тъмнината и Слово на светлината, слово, което ограничава и умъртвява и Слово, което освобождава и възкресява. Когато Христос посети Мария и Марта, Марта избра да шета, а Мария избра да слуша Словото. Казва Христос: "Мария избра добрата част." "Мария избра живота на възкресението, живота на светлината, живота на Мъдростта, живота на свободата. А какво избра Марта? - Марта избра живота на ограниченията - горчивия живот. Тя избра службата да погребва хората, да опява, да им кади тамян, да им кърпи съдраните обуща, ризи и гащи, да събира оттук-оттам останало ядене от вчерашния ден и от него да направи някакъв буламач, та като ядат от него хората да кажат: отлична жена е тази Марта, оттук-оттам събра и пак наготвила някакво ядене. Тя мяза на онзи банкер, който от тук открадне, от там открадне, този излъже с една полица, онзи излъже и току виж, разбогатял. Това е Марта! Навсякъде, по целия свят е горчива тя. Не, естественото положение в живота, това е Мария." [94, с. 5-6] "Кои са благодарните хора? - Това са здравите хора. Казвам: съвременните хора са неблагодарни, защото са болни, защото Марта в тях не си е свършила работата. И когато казвам, че трябва да бъдете благодарни, разбирам най-възвишеното състояние на човешкия дух." [94, с. 5] "Мария избра добрата част". Коя е добрата част? - Тя е Божественото в човека. И сега аз казвам, че всички вие трябва да изберете като Мария - Божественото, но щом се безспокоите, вие сте Марта. Щом се тревожите за много неща, вие сте Марта. Щом казвате, че еди кой си не върви в пътя като вас, вие сте Марта. Следователно, когато вие искате, щото хората да вървят точно по вашите убеждения, вие сте Марта. Когато вие сте доволни от живота, този живот вече върви по един велик закон." [94, с. 6-7] "Марта и Мария това са символи. Мария значи сол, тя посолява нещата... Марта пък означава "Мара, горчива". Когато някой човек се разболее, лекарите му дават малко горчивина, тогава той става "Марта", т.е. става много активен, ще го видите, движи се нагоре-надолу, пресвива се, вика един лекар, друг лекар, всички го прислужват, цяла тревога се дига около него. Това работа ли е? Как да не е работа." [94, с. 4-5] Горчивото извършва известна работа. То измита боклука, измива съдовете, изкъпва хората и пр. И сладкото извършва специфична работа. То внася в изкъпаните хора изобилен живот, идеи, щастие, подем. Горчивото отваря път на хората да обичат, да протече през тях Великия Живот. "Какво се крие в горчивата чаша? - Божията Любов. Ще кажете, че тя носи страдания. Без страдания не може да окапе листа на горчивата чаша. Следователно, без страдания тя не може да даде плода на живота. Христос е живият плод върху дървото на живота. Като не разбираха закона на живота, учениците на Христа казваха: "Учителю, недей се излага на страдания!" Това подразбира: Учителю, недей цъфтя. Христос знаеше, че сега е времето да цъфне и да върже. Ако не беше цъфнал и не беше вързал, плод не щеше да има. Плодът донесе благодатта за цялото човечество. ... В тоя плод се крие новото учение, което носи елементите на вътрешен мир и спокойствие. Само така човек влиза в космичното съзнание на живата вселена, в която всички възвишени същества, всички ангели и цялото небе служат на Бога. Когато човек е добър, дето да го турят, в ада или в рая, навсякъде му е добре. Ако е лош и в рая да го турят, пак му е зле. Тримата младежи минаха през огнената пещ, но не изгоряха. При тях влезе и четвърти, който приличаше на Христа. Когато човек мине през огъня, ще намери четвъртия елемент, т.е. Духа, наречен от философите "Висше аз" - Божественото начало в човека. От гледището на християните, това значи да се съединиш с Бога. Това подразбира да живееш в хармония. Казвам: Влезте в Божествения живот, да заживеете в неговата хармония. ... - Защо са нужни тогава страданията? - Те идват като необходими препятствия за постигане на хармонията. Без препятствия хармонията е непостижима. Може ли влакът да се движи по гладка повърхност и да постигне крайната цел на своето движение? Каже ли се, че пътят на влака е гладък, колелата му ще се движат, без да напредва. За да върви напред, сипват пясък на пътя му и той започва да напредва. Пясъкът е препятствие, но без него влакът ще стои на мястото си. Не мислете, че ще бъдете щастливи, ако пътят ви е гладък, и без препятствия. Разумните същества, които разбират законите, веднага сипват пясък на пътя ви, да тръгнат колелата на вашия живот напред.... Христос казва: "Това е живот вечен, да позная Бога, да позная Любовта." Това е Божествения плод, който носи хармонията за цялото човечество. Който е готов са страда, само той ще цъфне, ще върже и ще даде плод. - Ако съм плод, ще ме изядат. - Нека те изядат. Ти имаш семка, от която ще се родиш отново. В семката е силата на твоя живот. Докато не прояви силата си, човек не може да се развива." [25, с. 22-23] "Всеки човек има по една горчива и по една сладка чаша, която се сменят една с друга. Чрез горчивата чаша човешкият живот постоянно се пречиства. - Защо трябва да се пречиства? - Човешкият живот е подобен на извор, който е пътувал дълго време и по пътя си събрал различни утайки, които са го оцапали. За са се пречисти изворът, водата трябва да мине през редица пясъчни пластове. Така водата се филтрира и придобива първоначалната си чистота. Ето защо, Бог от време на време ви дава по една горчива чаша, да пречисти живота ви. Като минете няколко пъти през горчивата чаша, ще разберете защо е трябвало да пиете от нея. Горчивата чаша ще освободи живота ви от всички нечистотии. - Какво представят нечистотиите? - Лошите човешки мисли и желания. Те са елементи, които внасят поквара в човешкия живот и в характера му, като ги разрушават. Така човек губи сигурността в живота си и започва да се страхува да не се разболее, да не остарее, да не изгуби богатството си." [25, с. 20-21] "Горчивината служи за лекуване. Сладчината носи здраве. Горчивината изпъжда болестите." [Е. речн. I, с. 294] "Ние се радваме, че на съвременните хора е дадена вече чашата на страданията. Те трябва да я изпият, защото зад нея седи Любовта. Ако не изпият чашата, Любовта няма да дойде. Когато потокът на страданията изтече, любовта ще дойде и ще отвори вратата на новия живот." [141, с. 102-103] "Доброто знае как да подслажда горчивите плодове на злото. Като дойде някой лош човек, нагости го. Той ще омекне малко." [54] Днес цялото човечество пие горчивата чаша. Като се пречисти, ще дойдат българите със сладкия плод на Божественото знание и ще го угостят. Туй ще бъде диамантовият камък, който ще съкруши онзи механично събран исполин на старата епоха, и ще внесе диамантово бялата светлина на новия, непреходен живот на възкресението. - Горчиво, люто, кисело, сладко "Един човек създаден в три лица, т.е. по три начина. "Аз" - човекът, който мисли; "ти" - човекът, който чувствува; "той" - човекът, който работи. Следователно трите лица са съединени ведно. "Аз" - главата,; "ти" - гърдите; "той" - краката." [54] Българите са поставени в положението на Сина, равнодействащия принципи и трябва да развиват волята, работата, краката, т.е. добродетелите. Те трябва да проявят принципа на истината и благостта, който трансформира негативното в позитивно, творческо. За тази цел те трябва да овладеят науката за трите принципа, които участват в това тронсформиране. "...всички храни, всички цветове имат дълбок смисъл. За пример, зад горчивото, киселото и сладкото всякога се крие нещо красиво. Зад горчивото се крие истината, зад киселото - мъдростта, а зад сладкото - любовта. ...Горчивото е граница, през която човек трябва да мине за да влезе в царството на истината. Киселото е граница за минаване в царството на мъдростта. Сладкото е граница за минаване в царството на любовта. Който не разбира смисъл на киселото и на сладкото, той не може да се домогне до мъдростта и до любовта." [28, с. 25] "Който е разбрал сладкия вкус на нещата, той е дошъл до познаване на любовта. Който е разбрал киселия вкус, той познава вече мъдростта, който е разбрал горчивия вкус, той познава истината в живота." [28, с. 16] "Между цвета и вкуса на нещата съществува известно съответствие. За пример, червеният цвят съответства на сладкия вкус, синият - на киселия, а жълтият - на горчивия. Следователно, сутрин човек трябва да бъде сладък, на обед - кисел, а вечер - горчив. ...Когато плодът зрее, вкусът се изменя точно обратно: в първо време е горчив, после кисел, а когато напълно узрее - сладък." [28, с. 13] "Днес хората остаряват преждевременно, което показва, че са се хранили с горчива храна. За да не изпадат в това положение, те трябва да влязат в царството на трите цвята - червения, синия и жълтия, т.е. да се хранят едновременно със сладка, кисела и горчива храна." [28, с. 26] "Човек минава през червения цвят, през сладката храна, за да придобие мекота на характера си. После минава през синия цвят, през киселата храна, за да придобие активност. Най-после той минава през жълтия цвят, през горчивата храна, за да придобие истината, която ще го направи свободен." [28, с. 17] "Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората. Старият, мъдрецът, може да носи голям, тежък товар. Дават ли същия товар на детето, ще го осакатят. Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца. Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца. Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна." [28, с. 19] "...детето трябва да се храни изключително със сладка храна, възрастният - с кисела, а старият - с горчива. Храни ли се със съответна на времето храна, човек правилно се развива и естествено минава от детство във възмъжалост и в зряла възраст, без никакви противоречия. При това положение, човек не би казал, че съществува зло в света. Зло съществува само за неразумния човек, но за разумния, за добрия, за светия човек никакво зло не съществува. Това, което хората считат зло в света, за Бога е приятност, удоволствие. Той примирява всички противоречия. Така постъпва и мъдрецът, т.е. истински старият човек. Каквато горчивина да му се представи в живота, той я превръща в сладчина. Ето защо поне през няколко хиляди години трябва да дохожда по един стар, мъдър човек на земята, за да превръща горчивото в сладко. Не дохождат ли от време на време стари, мъдри хора на земята, които да превръщат горчивото в сладко, децата и възрастните ще бъдат изложени на големи страдания. Следователно, иска ли човек да се примири с противоречията в живота си, той трябва да влезе във фазата на стария, мъдрия човек, да приеме горчивото и да го обработи в себе си." [28, с. 15-16] "Само мъдрият е в състояние да превръща горчивия вкус в сладък. Възрастният трябва да разбира свойствата на киселия вкус и разумно да го използва. Детето пък трябва да използва свойствата на сладкия вкус и разумно да се ползва от него. От това гледище, който иска да се подмлади, той трябва да носи в себе си червения цвят и да обича и разбира сладкото. Който иска да възмъжее, той трябва да носи синия цвят в себе си и да разбира и обича киселото. Който иска да стане мъдър, трябва да носи жълтия цвят в себе си и да разбира и обича горчивото." [28, с. 14] * "Човек може да се лекува чрез различни плодове и храни. Различаваме три вида храни: сладки, кисели и лютиви. Сладките храни се отнасят към Венера, киселите - към Марс, а лютивите - към Сатурн. Понеже българинът е сатурнов тип, той обича повече лютиви храни. Англичанинът като марсианец обича повече кисели храни, но яде и сладки." [54] "Много хора, особено българите, ядат люти чушки. Лютите чушки помагат срещу треска, но за здрав човек те не се препоръчват. Също така не се препоръчват и много кисели или сладки храни. Ако човек прекара целия си живот в доволство и безгрижие, той ще придобие голяма мекота, която не е на място. Това е мекота без пластичност. Такава мекота разваля човека. Ако пък употребява много кисели храни, човек придобива повече енергия, отколкото му трябва, вследствие на което става много остър. Всяка храна трябва да се употребява в такова количество, каквото е нужно за организма. Всеки трябва да познава организма си и да го храни както във физическо, така и в психическо отношение." [54] "Горчивините са необходими за човешкия свят. Ако лишите хората от горчивина, ще ги направите лоши. Искате ли да направите човека човек, дайте му горчивини. Със соленото умът се прояснява. Киселите, горчивите и солени храни събуждат активност в човека. Безвкусните работи не съдържат никаква енергия." (54) - Воля, дете, истина Волята е сила на равновесие, която довежда нещата до резултат, реализация. Българите са елемент на волята в човечеството, т.е. имат за задача да внесат равновесие, баланс, хармония в общочовешкия организъм. Те имат да играят балансираща роля между влиянията на Изтока и Запада, сърцето и ума, интуитивното и обективното. По тази причина ще спрем вниманието си върху принципа на волята. "Волята се проявява в три свята: в умствения, в сърдечния.... и във физическия. Волята подразбира процеса на организиране." [104] "Волята се усилва чрез постоянни упражнения. ...Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трябва да знае, че материята на физическия свят се подчинява на човешката воля." [54] "Чрез силата на волята, подкрепена от ума и сърцето, човек проявява способностите си да превръща низшето в себе си във висше." [54] "Чрез усилване и възпитание на волята, човек може да се справи с всички лоши навици, с всички свои недъзи, които е придобил чрез влияние от силни и учени хора." [119] "Щастието, това е превръщане на силите в себе си. А превръщането става с помощта на волята. Човек не може да бъде щастлив, докато не превърне своето нещастие в горивен материал за щастие." [4, с. 27] Българите са под Козирог, който има завършваща, кристализираща, формираща функция. В него реализиращите, волевите сили са изявени. Този знак формира скелета, мускулите, разгражда инертните масти. "Мозъкът е свързан с мислите на човека; дробовете и сърцето - с неговите чувства, а мускулите, мазнините и костите - с постъпките му." [7, с. 269] Понеже изразяват волевия елемент в човечестовто, българите съдействат за равновесие между централната и симпатична система, между ума и сърцето в общочовешкия организъм. Този принцип на равновесие се символизира от истината. "Като ученици, вие трябва да изучавате закона на равновесието, чрез който можете да регулирате силите на ума и сърцето си. Волята се явява като равнодействуваща между силите на ума и сърцето. Обаче, има случаи, когато умът и сърцето действат сами. Тогава умът трябва да вземе надмощие, т.е. мислите трябва да регулират чувствата. Когато човек пада на земята, това показва, че мисълта му се прекъсва. Следователно, не прекъсвайте връзката на мислите си. Това подразбира съсредоточен, концентриран ум." [64, с. 113] "Съвършен е онзи, който през целия си живот може да запази състояние на пълен вътрешен мир и равновесие." [Прости истини, с. 91] "Та казвам, за да постигнеш едно желание, ти трябва първо да бъдеш вътрешно абсолютно спокоен, да има нещо, на което да се основаваш. Отвън ще има нещо, което ще те разколебава, а и вътрешната природа не е спокойна. Майсторлъкът е при всяко положение да запазиш спокойствие. ...Ако ти се безпокоиш много, това показва, че нямаш равновесие. Равновесието трябва да се добие." [60, с. 230] "Може да се роди само онзи, който носи мир." [121, с. 28] "Без воля човек не е изявен. Тя е реализиран израз на човешкия ум и човешкото сърце, изразител е на два свята - света на ума и света на сърцето. На съвременните хора и на окуатните ученици липсва воля." [144] "Същественото, което може да оправи човешкия живот е работата на ума и на сърцето. Това значи човек да прояви любов към Бог, за която е нужно най-малкото усилие. ...Докато Бог е в нас, всички ни обичат. Щом Бог ни напусне и хората ни напущат. Дето е Бог, там мястото е населено и плодородно и плодове има и цветя има, там извори текат и птички пеят. Дето любовта царува, там е животът." [82, с. 272] "Вложи истината в душата си и ще придобиеш свободата." [54] Носител на Волята в света e Синът. Под "син" се разбира детето - чистото и святото в живота. В детето е скрита великата идея. То е носител на божествената култура на най-фини величини. "Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по-високо място. Децата носят със себе си живот, който старите не могат да изразят. Старите са хора материалисти, те вярват в това, което са придобили вече. Те вярват в къщите си, в синовете и дъщерите си, в богатството си." [103, с. 267 ] "Иде Божественото дете на земята. Кое е това дете? - Христос." [147, с. 16] "В този час възрадува се духом Исус и рече: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, че си утаил това от мъдри и разумни и открил си го на младенци, ей, Отче, защото така би угодно пред Тебе." "Любовта е сила, която с думи не се описва. Който иска да я опита, трябва да стане дете." [133, с. 204]
Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
|