Диагнозата и лекарството срещу заблудата в планирането не се промениха от онзи петък следобед, но до реализацията на идеята се измина дълъг път. Известният датски експерт по планирането Бент Флайвберг, преподаващ сега в Оксфордския университет, предлага убедително обобщение: Господстващата тенденция за подценяване или игнориране на информацията за разпределението е може би главният източник на грешки в прогнозирането. Следователно планиращите би трябвало да се опитат с всички сили да обхванат задачата за прогнозата в такава рамка, че да облекчат използването на наличната информация за разпределението. Това е може би най-важният съвет по въпроса как да увеличим точността в прогнозирането чрез доказани методи. Да използвате информация за разпределението в други начинания, подобни на онова, което прогнозирате, означава да „погледнете отвън“ и това е лекарство срещу заблудата в планирането. Сега третирането на заблудата в планирането получи техническо название: прогнозиране на референтен клас. Флайвберг е прилагал този метод в транспортни проекти в няколко страни. Погледът отвън се осъществява чрез използване на голяма база данни, които осигуряват информация както за плановете, така и за резултатите на стотици проекти в целия свят и могат да бъдат използвани, за да осигурят статистическа информация за вероятните преразходи на пари и време и за вероятните различни типове по-лоши постижения. Методът за прогнозиране, който прилага Флайвберг, е сходен с практиките, които препоръчах за преодоляване на пренебрегването на базовата пропорция: 1. Идентифицирайте подходящ референтен клас (кухненски ремонти, големи железопътни проекти и т.н.). 2 Намерете статистиката за референтния клас (т.е. цената за миля железница или процентът, с който разходите превишават бюджета). Използвайте статистиката, за да генерирате изходна прогноза. 3. Използвайте специфична информация за случая, за да нагодите изходната прогноза, ако има особени основания да очаквате, че в този проект оптимистичната деформация е повече или по-малко изразена, отколкото в други от същия тип. Анализите на Флайвберг имат за цел да дадат напътствие на властите, които възлагат обществени проекти, като им осигурят статистика за преразходите в подобни проекти. Вземащите решения се нуждаят от реалистична оценка на разходите и ползите от дадено предложение, преди да вземат финалното решение за одобрението му. Освен това те може да пожелаят да оценят бюджетния резерв за преразходи, който трябва да предвидят, макар че подобни предпазни мерки често се превръщат в самоизпълняващи се предсказания. Както казва един висш служител на Флайвберг: „За доставчиците бюджетният резерв е като крехко месце за лъвовете – и те ще го лапнат.“ Организациите се изправят пред предизвикателството да контролират тенденцията на изпълнителните директори да се конкурират помежду си за средства, за да представят прекалено оптимистични планове. Една добре управлявана организация възнаграждава планиращите при точно изпълнение и ги наказва при провал да предвидят трудностите, както и при провал да вземат предвид трудностите, които не биха могли да предвидят – неизвестните неизвестни.