Имат илюзия за контрол: подценяват сериозно препятствията. Изглежда страдат от остър случай на пренебрегване на конкурентите. Случай на прекалена увереност: май смятат, че знаят повече, отколкото действително знаят. Да проведем заседание очи в очи със смъртта: може да ни хрумне заплаха, която сме пренебрегнали.
Част четвърта
ИЗБОРИТЕ
Глава 25
Грешките на Бернули
Един ден в началото на 70-те Амос ми даде отпечатано на циклостил есе на един швейцарски икономист на име Бруно Фрай, в което се разглеждаха психологическите допускания, приети в икономическата теория. Ясно си спомням цвета на корицата: беше тъмночервена. Бруно Фрай почти не си спомня, че е написал този текст, но аз още мога да цитирам първото му изречение: „Агентът в икономическата теория е рационален и егоистичен и неговите вкусове не се променят.“
Бях удивен. Колегите ми икономисти работеха в съседната сграда, но аз не бях осъзнал огромната разлика между нашите интелектуални светове. За психолога е видно от само себе си, че хората не са нито рационални, нито напълно егоистични и че техните вкусове са всичко друго, но не и стабилни. Нашите две дисциплини, изглежда, изучаваха различни видове, които по-късно представителят на поведенческата икономика Ричард Талер нарече „икономи“ и „човеци“.268 За разлика от „икономите“ „човеците“, познати на психолозите, притежават Система 1. Светогледът на „човеците“ се ограничава от информацията, която е налична в даден момент (ОКВЕВКЕ), и следователно те не могат да бъдат толкова последователни и логични, колкото са „икономите“. Понякога са щедри и често са готови да дадат принос на групата, към която се отнасят. И често имат слаба представа какво ще им харесва през следващата година или дори утре. Тук съществуваше възможност за интересна интердисциплинарна дискусия. Тогава не знаех, че кариерата ми ще се определи от тази дискусия. Скоро след като ми показа статията на Фрай, Амос ми предложи нашият следващ проект да бъде изучаването на вземането на решения. Не знаех почти нищо по темата, но Амос беше експерт и звезда в тази област и каза, че ще ме обучи. Още като студент той беше участвал като съавтор в написването на учебника „Математическа психология“,269 и ми посочи няколко глави от него, които по негово мнение щяха да бъдат добро въведение за мене. Скоро разбрах, че предмет на нашето изследване щяха да бъдат нагласите на хората към рискованите възможности и че щяхме да търсим отговор на един специфичен въпрос: какви правила ръководят изборите на хората, когато те избират между различни прости облози и между рискове и сигурни неща? За изучаващите вземането на решения простите облози (като например „40% шанс да спечелиш 300 долара“) са същото, каквото са плодовите мушици за генетиците. Изборите между такива облози ни осигуряват прост модел, който има важни общи черти с по-комплексните решения, които всъщност се стремят да разберат изследователите. Облозите представят факта, че последствията от изборите никога не са сигурни. Дори привидно сигурните резултати са несигурни: когато подпишете договор за покупка на апартамент, не знаете цената, на която по-късно може би ще трябва да го продадете, нито знаете, че синът на съседа ви скоро ще надуе духовия си инструмент. Всеки важен избор, който правим в живота си, се придружава от известна несигурност – което е причината за това, че изучаващите вземането на решения се надяват, че някои от уроците, които научават в ситуацията на този модел, ще бъдат приложими към по-интересни проблеми на всекидневието. Но, разбира се, основната причина, поради която теоретиците на вземането на решения изучават простите облози, е, че това правят и останалите теоретици на вземането на решения. Тази област си имаше теория: теорията за очакваната полезност, която бе основа на модела за рационалния агент и е и до днес най-важната теория в социалните науки. Теорията за очакваната полезност не е замислена като психологически модел; тя е логика на избора, базирана на елементарни правила (аксиоми) на рационалността. Разгледайте следния пример:
