Гледа отвътре. Би трябвало да забрави за собствения си случай – и да види какво се е случило в други.
Жертва е на самозаблудата в планирането: предполага най-добрия случай, но има твърде много начини, по които планът може да се провали – и тя не може да предвиди всички.
Представи си, че не знаеше нищичко за този конкретен юридически случай, а само това, че става дума за иск за лекарска небрежност от страна на пациент срещу хирург. Каква би била изходната ти прогноза? Колко подобни случаи успяват в съда? Случаят, който обсъждаме, по-силен или по-слаб е от тях? При колко се постига споразумение? Какви са сумите?
Правим допълнителна инвестиция, защото не искаме да си признаем провала: пример за заблуда вследствие невъзвратими разходи.
Заблудата в планирането е само едно от проявленията на една устойчива оптимистична деформация. Повечето от нас смятат, че светът е по-добър, отколкото той реално е. Ние виждаме собствените си качества като по-благоприятни, отколкото са те в действителност, и целите, които си поставяме, като по-достижими, отколкото е вероятно да са. Освен това сме склонни да преувеличаваме способността си да предсказваме бъдещето, което подхранва оптимистичната ни прекалена самоувереност. Що се отнася до последствията ѝ за решенията, оптимистичната деформация е може би най-важната от когнитивните деформации. Тъй като оптимистичната деформация може да бъде и благослов, и риск, би трябвало да сте както щастливи, така и предпазливи, когато сте оптимистични по темперамент.
Оптимистите
Оптимизмът е нормален, но някои щастливци са по-големи оптимисти от останалите от нас. Ако генетично сте надарени с оптимистична деформация, едва ли е нужно да ви казвам, че сте късметлии – вие вече се чувствате щастливи.248 Оптимистичната нагласа е до голяма степен наследствена и тя е част от една обща предразположеност към щастие, която може би включва и предпочитанието да се вижда светлата страна на нещата.249 Ако ви бъде дадено да се изпълни едно желание за вашето дете, сериозно си помислете дали да не му пожелаете да е оптимист. В нормалния случай оптимистите са весели и щастливи и следователно харесвани; гъвкаво се адаптират към неуспехи и трудности, шансовете им за клинична депресия са намалени, имунната им система е поздрава, грижат се по-добре за здравето си, чувстват се по-здрави от другите и наистина е вероятно да живеят по-дълго. Изследване на хора, чиято продължителност на живот е над статистическите прогнози показва, че те работят повече часове, че са по-големи оптимисти за бъдещите си приходи, че е по-вероятно да се оженят повторно след развод (класическият „триумф на надеждата над опита“)250 и че са по-склонни да залагат на индивидуални акции. Разбира се, благословиите на оптимизма се дават само на хора, които са само леко деформирани и които са склонни да „наблягат на положителното“, без да губят чувство за реалността.
Оптимистичните хора играят диспропорционална роля във формирането на нашия живот. Разликата идва от техните решения; те са изобретателите, предприемачите, политическите и военните лидери – не са средните хора. Те са стигнали до положението, на което се намират, като са търсили предизвикателства и са поемали рискове. Талантливи са и са имали късмет, почти със сигурност повече късмет, отколкото познание. Вероятно са оптимисти по темперамент; изследване на основателите на малък бизнес стига до извода, че предприемачите са повече сангвиници, отколкото мениджърите на средно ниво251 по принцип в живота. Техният успех потвърждава вярата им в собствената им преценка и в способността им да контролират събитията. Самоувереността им се подсилва от възхищението на останалите.252 Това разсъждение води до една хипотеза: хората, които имат най-силно влияние върху живота на другите,253 е вероятно да са оптимистични и прекалено самоуверени, и да поемат повече рискове, отколкото съзнават.
Данните внушават, че една оптимистична деформация играе известна роля – понякога доминираща – винаги, когато хора или институции съзнателно поемат значителни рискове. Хората, които поемат рискове, по-често подценяват шансовете, пред които са изправени, и инвестират достатъчно усилия, за да разберат какви са тези шансове. Тъй като тълкуват погрешно рисковете, оптимистичните предприемачи често вярват, че са благоразумни дори когато не са. Тяхната увереност в бъдещия им успех поддържа едно позитивно настроение, което им помага да получават ресурси от другите, повишава духа на служителите им и увеличава перспективите им да победят. Когато е нужно действие, оптимизмът, дори да е от разновидността на меката деформация, може да е нещо добро.
Сподели с приятели: |
