Той беше много щастлив, когато преди три години получи 20 000 долара бонус, но оттогава заплатата му се вдигна с 20% . Сега ще му е необходим по-висок бонус, за да е също толкова щастлив.
И двамата кандидати са готови да приемат заплатата, която предлагаме, но няма да са еднакво удовлетворени: референтните им точки са различни (в момента тя получава много по-висока заплата).
Съди го за издръжка след развод. Би се съгласила на споразумение, но той предпочита да отиде на съд. Това не е изненадващо – тя може само да спечели, така че не иска да рискува. Той пък е изправен пред възможности, които са все лоши, така че е склонен да го направи.
Глава 26
Теория на перспективите
Амос и аз се натъкнахме на основния недостатък на теорията на Бернули благодарение на щастливото съчетание от умения и незнание. По предложение на Амос прочетох една глава от неговата книга, която описваше експерименти, в които известни учени измерват полезността на парите, като карат хора да правят избори за облози, в които участникът може да спечели или да загуби няколко пенита. Експериментаторите измерват полезността на богатството, като модифицират богатството в диапазон от по-малко от един долар. Това повдигна въпроси. Приемливо ли е да се предполага, че хората оценяват облозите по минимални разлики в богатството? Как бихме могли да се надяваме да изучим психофизиката на богатството, като изследваме реакциите спрямо печалби и загуби на пенита? Най-новите развития в психофизическата теория навеждаха на извода, че ако искаме да изучим субективната стойност на богатството,274 трябва да задаваме директни въпроси за богатството, а не за шансовете за богатство. Не познавах достатъчно теорията за полезността, за да бъда заслепен от респект към нея, и бях объркан.
Когато Амос и аз се срещнахме на следващия ден, аз му съобщих за затрудненията си под формата на неясна мисъл, а не на откритие. Спокойно очаквах да ми обясни защо експериментът, който ме беше объркал, в края на краищата има смисъл. Той обаче не направи нищо подобно – моментално схвана релевантността на съвременната психофизика. Спомни си, че икономистът Хари Марковиц, който по-късно щеше да спечели Нобелова награда за работата си по финанси, бил предложил теория, в която полезностите се отнасяли към промени на богатството, а не към състояния на богатството. Идеята на Марковиц съществуваше около четвърт век и не беше привлякла голямо внимание, но ние бързо заключихме, че това е пътят, по който трябва да тръгнем, и че теорията, която планирахме да развием, ще дефинира резултатите като печалби и загуби, а не като състояния на богатство. Както знанието ни за възприятието, така и незнанието ни на теорията за вземането на решения ни помогнаха да постигнем голям напредък в нашето изследване.
Скоро разбрахме, че се бяхме преборили със сериозен случай на индуцирана от теорията слепота, защото идеята, която отхвърлихме, сега ни се струваше не само грешна, но и абсурдна. Забавно ни беше да осъзнаем, че не сме в състояние да оценим настоящото си богатство в рамките на десетки хиляди долари. Идеята да извеждаме нагласите към малки промени от полезността на богатството сега ни се струваше незащитима. Човек знае, че е постигнал теоретичен напредък, когато вече не може да разбере защо толкова дълго не е успявал да види очевидното. И все пак изучаването на изводите, произтичащи от мисленето за резултатите като печалби и загуби, ни отне години.
Според теорията на полезността от дадена печалба се оценява чрез сравняване на полезностите на две състояния на богатство. Например полезността да получите допълнително 500 долара, когато богатството ви е 1 милион долара, е разликата между полезността на 1 000 500 долара и полезността на 1 милион долара. И ако притежавате по-голямата сума, вредността от загубването на 500 долара е отново разликата между двете състояния на богатство. Според тази теория полезностите от печалбите и загубите могат да се различават само по техния знак (+ или -). Не съществува начин да се представи фактът, че вредността от загубването на 500 долара би могла да е по-голяма, отколкото полезността от спечелването на същата сума – макар че, разбира се, това е така. Както би могло да се очаква в ситуация на индуцирана от теорията слепота, възможните разлики между печалбите и загубите нито се очакват, нито се изследват. Предполага се, че разликата между печалбите и загубите няма значение, така че няма смисъл тя да се изучава.
Амос и аз не видяхме веднага, че нашият фокус върху промените на богатството открива път към изучаването на нова тема. Ние се занимавахме главно с разликите между облози с висока или ниска вероятност за печалба. Един ден Амос случайно изрече предложението: „Ами загубите?“ и бързо открихме, че познатото ни отвращение от риска се замества от търсене на риск, когато променим фокуса си. Разгледайте следните две задачи:
Сподели с приятели: |
