Мисленето



страница121/207
Дата21.07.2022
Размер3.52 Mb.
#114833
1   ...   117   118   119   120   121   122   123   124   ...   207
Мисленето - Даниел Канеман
Свързани:
Групова динамика
Задача 1: Кое избирате?
Да получите 900 долара със сигурност ИЛИ 90% шанс да получите 1000 долара
Задача 2: Кое избирате?
Да загубите 900 долара със сигурност ИЛИ 90% шанс да загубите 1000 долара
Вероятно не сте склонни към риск в първата задача, както и повечето от хората. Субективната стойност на сигурна печалба от 900 долара определено е по-голяма от стойността на евентуал­на печалба от 1000 долара. При тази задача изборът, резултат на отвращението към риска, не би изненадал Бернули.
Сега проверете какво предпочитате в задача 2. Ако сте като повечето хора, при този въпрос избирате да рискувате. Обясне­нието на този избор, изразяващ търсене на риск, е огледален об­раз на обяснението на отвращението от риска в задача 1: негатив­ната стойност от загубването на 900 долара е много по-голяма от 90% от негативната стойност от загубването на 1000 долара. Сигурната загуба е много отблъскваща и това ви подтиква да по­емете риска. По-късно ще видим, че оценките на вероятностите (90% спрямо 100%) също допринасят както за отвращението към риска в задача 1, така и за предпочитанието към риска в задача 2.
Ние не бяхме първите, които забелязваха, че хората започват да търсят риска, когато всичките им опции са лоши, но индуци­раната от теорията слепота вземаше надмощие. Тъй като господ­стващата теория не осигуряваше приемлив начин за съгласуване на различните нагласи към риска при печалбите и при загубите, фактът, че нагласите бяха различни, трябваше да се игнорира. За разлика от това нашето решение да разглеждаме резултатите като печалби и загуби ни доведе точно до фокуса върху това несъот­ветствие. Наблюдението на противоположни нагласи към риска при благоприятни и неблагоприятни перспективи скоро ни до­веде до значителен напредък: открихме начин да демонстрираме основната грешка в модела на избора на Бернули. Вижте как:
Задача 3: В допълнение към всичко, което притежавате, ви дават 1000 долара.
После ви молят да изберете едната от следните опции:
50% шанс да спечелите 1000 долара ИЛИ да получите със сигурност 500 долара.
Задача 4: В допълнение към всичко, което притежавате, ви дават 2000 долара.
После ви молят да изберете едната от следните опции:
50% шанс да загубите 1000 долара ИЛИ да загубите със си­гурност 500 долара.
Лесно можете да потвърдите, че в понятията на финалните състояния на богатство – всичко, което е от значение в теорията на Бернули, – задачи 3 и 4 са идентични. И в двата случая имате избор между все същите две опции: можете да имате сигурността да сте по-богати, отколкото сте понастоящем, с 1500 долара, или да приемете облог, в който имате равни шансове да забогатеете с 1000 долара или с 2000 долара. Следователно според теорията на Бернули двете задачи би трябвало да предизвикат сходни пред­почитания. Проверете своите интуиции и вероятно ще отгатнете какво избират останалите хора.

  • При първия избор повечето респонденти предпочитат сигурното нещо.

  • При втория – повечето предпочитат риска.

 
Откриването на различни предпочитания в задачи 3 и 4 беше важен контрапример срещу ключовата идея в теорията на Берну­ли. Ако полезността на богатството е всичко, което е от значение, тогава прозрачно еквивалентните твърдения в една и съща зада­ча би трябвало да доведат до идентични избори. Сравнението на задачите осветлява твърде важната роля на референтната точка, на базата на която се оценяват опциите. Референтната точка е по-висока от настоящото богатство с 1000 долара в задача 3 и с 2000 долара в задача 4. Очевидно лесно могат да се генерират и други примери от същия вид. Историята за Антъни и Бети има сходна структура.
Колко внимание обърнахте на подаръка от 1000 долара или 2000 долара, който ви се дава, преди да направите избора си? Ако приличате на повечето хора, едва ли сте го забелязали. Всъщност нямате основание да му обръщате внимание, защото подаръкът е включен в референтната точка, а референтните точки по прин­цип се игнорират. Вие знаете нещо за предпочитанията си, което привържениците на теорията на полезността не знаят – че ваши­те нагласи към риска не биха били различни, ако вашата нетна стойност беше по-висока или по-ниска с няколкостотин долара (освен ако не сте окаяно бедни). И също така знаете, че ваши­те нагласи към печалбите и загубите не се извеждат от вашата оценка на богатството ви. Причината, поради която на вас ви ха­ресва идеята да спечелите 100 долара и не ви харесва идеята да загубите 100 долара не е, че тези суми променят богатството ви. Вие просто обичате да печелите и мразите да губите – и почти със сигурност повече мразите да губите, отколкото обичате да печелите.
Четирите задачи хвърлят светлина върху слабостта на мо­дела на Бернули. Неговата теория е прекалено проста и ѝ липсва една движеща част. Липсващата променлива е референтната точка, предходното състояние, по отношение на което се оце­няват печалбите и загубите. Според теорията на Бернули на нас ни е необходимо да знаем само състоянието на богатството, за да определим неговата полезност, но според теорията на пер­спективите ние трябва да знаем също и референтното състоя­ние. Следователно теорията на перспективите е по-комплексна от теорията на полезността. В науката комплексността се смята за разход, който трябва да бъде оправдан от достатъчно богат набор от нови и (за предпочитане) интересни предсказания на факти, които съществуващата теория не може да обясни. Това беше предизвикателството, на което отговорихме.
Макар че Амос и аз не работехме с модела за двете системи на ума, сега е ясно, че в ядрото на теорията на перспективите има три когнитивни черти. Те играят значителна роля в оценката на финансовите резултати и се срещат в много автоматични проце­си на възприятие, оценка и емоция. Те трябва да бъдат разглеж­дани като опериращи характеристики на Система 1.



  • Оценката се отнася към една неутрална референтна точ­ка, която понякога служи като „адаптационно ниво“. Лес­но можете да направите убедителна демонстрация на този принцип. Поставете пред себе си три купи с вода. Напълнете лявата купа с ледена вода, а дясната с топла. Водата в средната трябва да е със стайна температура. Потопете ръцете си в студената и в топлата вода за около минута, а после и двете в средната. Ще усетите темпера­турата, която е една и съща, като гореща в едната си ръка и като студена в другата. При финансовите резултати оби­чайната референтна точка е статуквото, но може да бъде и резултатът, който очаквате, или може би резултатът, до който чувствате, че имате право да действате, например увеличението или бонусът, който получават вашите ко­леги. Резултатите, които са по-добри от референтните точки, са печалби. Под референтната точка са загубите.

  • Един принцип на намаляваща чувствителност се прилага както към сетивните измерения, така и към оценката на промените на богатството. Пускането на слаба светли­на има голям ефект в тъмна стая. Същото увеличение на светлината може да бъде незабележимо в силно осветена стая. По същия начин и субективната разлика между 900 и 1000 долара е по-малка от разликата между 100 и 200 долара.

  • Третият принцип е отвращението от загубата. Когато се сравнят пряко или се претеглят едни спрямо други, за­губите се привиждат като по-големи от печалбите. Тази асиметрия между силата на позитивните и негативните очаквания или преживявания има еволюционна история. Организмите, които третират заплахите като по-спешни от възможностите, имат по-добър шанс за оцеляване и възпроизвеждане.

 
Трите принципа, които ръководят оценката на резултатите, са илюстрирани на фигура 10. Ако теорията на перспективите има­ше знаме, на него би трябвало да стои това изображение.275 Графи­ката показва психологическата стойност на печалбите и загубите, които са „носители“ на стойност в теорията на перспективите (за разлика от модела на Бернули, в който състоянията на богатство са носители на стойност). Графиката има две отделни части, на­дясно и наляво от неутралната референтна точка. Характерна нейна особеност е, че тя е S-образна, което отразява намалява­щата чувствителност както към печалбите, така и към загубите. Най-сетне, двете криви от това S не са симетрични. Наклонът на функцията рязко се променя в референтната точка: реакцията спрямо загубите е по-силна, отколкото реакцията спрямо коре­спондиращите им печалби. Това е отвращението от загубата.





Сподели с приятели:
1   ...   117   118   119   120   121   122   123   124   ...   207




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница