Мисленето



страница118/207
Дата21.07.2022
Размер3.52 Mb.
#114833
1   ...   114   115   116   117   118   119   120   121   ...   207
Мисленето - Даниел Канеман
Свързани:
Групова динамика
ИЛИ
 
Да имаш 4 милиона със сигурност
Полезност: 60
Очакваната стойност на риска и „сигурното нещо“ са равни в дукати (4 милиона), но психологическите полезности на две­те възможности са различни заради намаляващата полезност на богатството: увеличението на полезността от 1 милион на 4 милиона е 50 единици, но едно равно увеличение от 4 на 7 милиона увеличава полезността на богатството само с 24 единици. Полезността на риска е 94/2 = 47 (полезността на неговите два резултата, всеки претеглен по неговата вероятност от 1/2). Полез­ността на 4 милиона е 60. Тъй като 60 е повече от 47, един човек с тази функция на полезност ще предпочете сигурното нещо. Про­зрението на Бернули е, че един човек, който взема решение при намаляване на пределната полезност на богатството, ще бъде несклонен към риск.
Есето на Бернули е чудо на сбита, блестяща интелигентност. Той прилага своята нова концепция за очакваната полезност (на­речена от него „морално очакване“), за да изчисли колко би бил готов да плати един търговец от Санкт Петербург, за да застрахо­ва пратка с подправки от Амстердам, ако „добре съзнава факта, че по това време на годината от сто кораба, които отплават от Амстердам за Петербург, обикновено пет се загубват“. Негова­та функция на полезността обяснява защо бедните хора купуват застраховки и защо по-богатите хора им ги продават. Както мо­жете да видите от таблицата, загубата от 1 милион причинява загуба от 4 пункта полезност (от 100 на 96) на човек, който има 10 милиона, и много по-голямата загуба от 18 пункта (от 48 на 30) на човек, който тръгва от 3 милиона. По-бедният човек с радост ще плати допълнителен дивидент, за да прехвърли риска на по-бо­гатия, в което е смисълът на застраховката. Освен това Бернули предлага решение на прочутия „санктпетербургски парадокс“,272 при който хората, на които се предлага облог, който има без­крайна очаквана стойност (в дукати), са готови да похарчат само няколко дуката за него. И което е по-впечатляващото, неговият анализ на нагласите към риска в понятията на предпочитанията към богатството устоява на проверката на времето: той продъл­жава да е актуален в икономическия анализ дори след близо 300 години.
Дългият живот на теорията е цялата нейна забележителност, защото тя съдържа сериозни недостатъци. Грешките на една тео­рия рядко се откриват в онова, което тя утвърждава изрично; те се крият в онова, което тя игнорира или мълчаливо приема. За пример разгледайте следните сценарии:
Днес Джак и Джил имат богатство от по 5 милиона.
Вчера Джак имаше 1 милион, а Джил имаше 9 милиона.
Еднакво щастливи ли са те? (Еднаква полезност ли чувст­ват?)
Теорията на Бернули приема, че полезността на тяхното бо­гатство е онова, което прави хората повече или по-малко щаст­ливи. Джак и Джил имат еднакво богатство и следователно те­орията утвърждава, че те трябва да са еднакво щастливи. Не е необходимо обаче да имате научна степен по психология, за да знаете, че днес Джак ликува, а Джил е унила. Всъщност знаем, че Джак би бил много по-щастлив от Джил, дори ако днес имаше само 2 милиона, докато тя има 5. Така че теорията на Бернули трябва да е грешна.
Щастието, което изпитват Джак и Джил, се определя от скоро случилата се промяна в тяхното богатство, отнесена към различните състояния на богатство, които определят техните референтни точки (1 милион за Джак, 9 милиона за Джил). Тази референтна зависимост се среща навсякъде в усещането и въз­приятието. Един и същ звук се усеща като много висок или доста слаб в зависимост от това дали се предшества от шепот или от крясък. За да предскажем субективното усещане за височината на звука, не е достатъчно да знаем неговата абсолютна енергия; необходимо е да знаем и референтния звук, с който той автома­тично се сравнява. По същия начин, за да можем да предскажем дали един сив участък на една страница ще изглежда тъмен или светъл, трябва да знаем какъв е фонът. И трябва да знаем референтната стойност, за да можем да предскажем полезността на дадено количество богатство.
За друг пример на недостатъците на теорията на Бернули вземете Антъни и Бети:


Сподели с приятели:
1   ...   114   115   116   117   118   119   120   121   ...   207




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница