Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
| Антъни има 1 милион.
Бети има 4 милиона. На двамата се предлага да избират между един риск и едно сигурно нещо. Рискът: равни шансове да завършат с това да притежават 1милион или 4 милиона ИЛИ Сигурното нещо: със сигурност да притежават 2 милиона. Според обяснението на Бернули Антъни и Бети са изправени пред еднакъв избор: тяхното очаквано богатство ще бъде 2,5 милиона, ако поемат риска, и 2 милиона, ако предпочетат опцията на сигурното нещо. Следователно Бернули би очаквал Антъни и Бети да направят еднакъв избор, но това предсказание не е вярно. Тук отново теорията се проваля, защото не взема предвид различните референтни точки, от които Антъни и Бети разглеждат своите възможности. Ако си представите, че сте на мястото на Антъни и Бети, бързо ще видите, че настоящото богатство е от голямо значение. Ето как може би мислят те: Антъни (сега има 1 милион): „Ако избера сигурното нещо, богатството ми със сигурност ще се удвои. Това е много привлекателно. В алтернативния случай мога да поема риска на равните шансове: да направя богатството си четири пъти по-голямо или да не спечеля нищо.“ Бети (сега има 4 милиона): „Ако избера сигурното нещо, със сигурност губя половината от богатството си, което е ужасно. В алтернативния случай мога да поема риска на равните шансове: да загубя три четвърти от богатството си или да не загубя нищо.“ Разбирате, че Антъни и Бети е вероятно да имат различни избори, защото опцията на сигурното нещо, притежаването на 2 милиона, прави Антъни щастлив, а Бети нещастна. Отбележете също, че сигурният резултат се различава от най-лошия резултат от риска: за Антъни той е разликата между удвояването на неговото богатство и неспечелването на нищо; за Бети той е разликата между загубването на половината от богатството ѝ и загубването на три четвърти от него. Много по-вероятно е Бети да поеме риска, както правят и другите, когато са изправени пред много лоши опции. Така както разказах техните истории, нито Антъни, нито Бети мислят в понятията на състоянието на богатството: Антъни мисли за печалбите, а Бети мисли за загубите. Психологическите резултати, които те оценяват, са напълно различни, макар че възможните състояния на богатство, пред които са изправени, са еднакви. Тъй като на модела на Бернули му липсва идеята за референтна точка, теорията за очакваната полезност не отразява очевидния факт, че резултатът, който е добър за Антъни, е лош за Вети. Неговият модел би могъл да обясни отвращението на Антъни от риска, но не може да обясни предпочитанието на Бети да рискува, поведение, което често се наблюдава сред предприемачи и генерали, когато техните опции са лоши. Всичко това е по-скоро очевидно, не е ли така? Лесно можем да си представим как самият Бернули съставя подобни примери и развива по-комплексна теория, за да ги съгласува с нея; поради някакви причини не го е направил. Лесно можем да си представим също така как колегите му от неговото време не се съгласяват с него или как по-късно учените му възразяват, след като прочитат труда му; поради някакви причини не са го направили. Мистерията е в това как концепцията за полезността на резултатите, която е толкова уязвима за подобни контрапримери, е оцеляла толкова дълго време. Мога да си обясня това само с известна слабост в ума на учения, каквато често съм наблюдавал у себе си. Наричам я индуцирана от теорията слепота: щом си приел една теория и си я използвал като инструмент в своето мислене, на тебе ти е изключително трудно да забележиш нейните недостатъци. Ако стигнеш до наблюдение, което, изглежда, не приляга към модела, предполагаш, че трябва да има напълно добро обяснение, което някак пропускаш да видиш. Оправдаваш теорията поради липса на доказателства за нейната дефектност, като се доверяваш на общността на експертите, които са я приели. Сигурно много учени са мислели по едно или друго време за истории като тези на Антъни и Бети или Джак и Джил и понякога са забелязвали, че тези истории не се съгласуват с теорията за полезността. Но те не са проследили идеята до точката, на която да си кажат: „Тази теория има сериозни недостатъци, понеже игнорира факта, че полезността зависи от историята на богатството273 на даден човек, а не само от настоящото му богатство." Според Даниъл Гилбърт да не вярваш е трудна работа, а Система 2 лесно се уморява. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|