Мисленето
Надмощието на негативността
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Надмощието на негативносттаПулсът ви се е ускорил,299 когато сте погледнали лявата картинка. Той се е ускорил още преди да сте успели да определите кое е зловещото в нея. След известно време може би сте разпознали очите на ужасен човек. Очите вдясно, присвити от повдигнатите бузи на усмивка, изразяват щастие – и не са толкова вълнуващи. Двете картинки се показват на хора, лежащи в мозъчен скенер. Всяка картинка им се показва за по-малко от 2/100 от секундата и непосредствено след това е замаскирана от „визуален шум“, случайна серия от тъмни и светли квадрати. Никой от наблюдателите дори не осъзнава, че е видял картинките с очите, но една част от техния мозък очевидно го е разбрала: амигдалата, която има първостепенна роля като „център на заплахата“ в мозъка, макар че се активира и в други емоционални състояния. Изображенията на мозъка показват интензивна реакция на амигдалата спрямо застрашителната картинка, която зрителят не е разпознал. Информацията за заплахата може би е преминала по един свръхбърз невронен канал, който е свързан директно с една част от мозъка, която обработва емоциите, заобикаляйки зрителния кортекс,300 който поддържа съзнателното преживяване на „виждането“. Същият цикъл е и причината за това гневните лица, показани на схеми (потенциална заплаха), да се обработват по-бързо301 и по-ефикасно от показани щастливи лица. Някои експериментатори съобщават, че едно гневно лице „изскача“302 от тълпата щастливи лица, но едно щастливо лице не изпъква в тълпа от гневни. Мозъкът на хората и на другите животни съдържа механизъм, който е развит така, че да дава предимство на лошите новини. Като отрязва няколко стотни от секундата от времето, необходимо за разпознаването на даден хищник, този цикъл подобрява шансовете на животното да живее достатъчно дълго, за да се възпроизведе. Автоматичните операции на Система 1 отразяват тази еволюционна история. Не е открит друг сравним с този механизъм за разбиране на лоши новини. Разбира се, ние и нашите братовчеди животните бързо заставаме нащрек при знаци, указващи възможности за чифтосване или за хранене, и рекламистите оформят билбордовете си съответно на това. И все пак заплахите имат предимство пред възможностите, както и би трябвало да бъде. Мозъкът реагира бързо дори на чисто символични заплахи. Емоционално натоварените думи бързо привличат вниманието ни и лошите думи (война, престъпление) винаги привличат по-бързо вниманието ни, отколкото думите, изразяващи щастие (мир, любов). Не съществува реална заплаха, но самото напомняне за някакво лошо събитие се третира в Система 1 като застрашително. Както видяхме по-горе с думата повръщам, символичната репрезентация асоциативно предизвиква в отслабена форма много от реакциите спрямо реалното нещо, включително физиологични показатели на емоция и дори незначителни тенденции за бягство или приближаване, отдръпване или навеждане. Чувствителността към заплахите се простира до обработването на изказванията на мнения, с които сме силно несъгласни. Например в зависимост от нагласата ви към евтаназията на вашия мозък ще му е необходимо по-малко от четвърт секунда, за да регистрира „заплахата“ в изречение, започващо с думите: „Мисля, че евтаназията е приемлива/неприемлива...“303 Психологът Пол Розин, експерт по отвращението, наблюдава, че една-единствена хлебарка ще унищожи напълно привлекателността на купа череши, но една череша няма да направи абсолютно нищо при купа хлебарки. Както посочва той, негативното „цака“ позитивното в много отношения и отвращението от загубата е едно от многобройните проявления на широкото надмощие на негативността.304 В статия, озаглавена „Лошото е по-силно от доброто“, други учени обобщават данните както следва: „Лошите емоции, лошите родители и лошата обратна връзка имат по-силно влияние от добрите и лошата информация се обработва по-пълно от добрата. Азът е по-мотивиран да избягва лошите самоопределения, отколкото да преследва добрите. Лошите впечатления и лошите стереотипи се формират по-бързо и са по-устойчиви на разформироване от добрите.“305 Те цитират Джон Готман, известния експерт по брачните отношения, който наблюдава, че дългосрочният успех на една връзка зависи далеч повече от избягването на негативното, отколкото от търсенето на позитивното. Готман преценява, че за да е стабилна една връзка, е необходимо добрите взаимодействия да превишават лошите взаимодействия в съотношение поне 5 към 1. Други асиметрии в социалната сфера са още по-поразителни. Знаем, че едно приятелство, което може да се е развивало с години, може да се унищожи от едно-единствено действие. Някои различавания между добро и лошо са вродени в нас биологически. Бебетата се раждат готови да реагират на болката като на нещо лошо, а на сладкото (до известна степен) като на нещо добро. В много ситуации обаче връзката между доброто и лошото е референтна точка, която се променя с времето и която зависи от непосредствените условия. Представете си, че сте навън, в полето, в студена нощ, неподходящо облечени за поройния дъжд, с прогизнали дрехи. Хапещ студен вятър допълва бедата. Докато обикаляте наоколо, откривате голяма скала, която ви дава заслон от беснеещите стихии. Биологът Мишел Кабанак би определил преживяването ви в този момент като изключително приятно, защото то функционира, както функционира удоволствието в нормалния случай, за да укаже посоката на биологически значително подобрение на условията.306 Приятното облекчение няма да трае дълго, разбира се, и скоро отново ще затреперите и под скалата, тласкани от подновеното ви страдание да потърсите по-добър подслон. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|