Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Грешката на БернулиКакто добре знаел, Фехнер не бил първият, потърсил функция, която свързва психологическата интензивност с големината на стимула. През 1738 г. швейцарският учен Даниел Бернули изпреварил разсъждението на Фехнер и го приложил към връзката между психологическата стойност или привлекателност на парите (наречена сега полезност) и действителното количество пари. Той твърдял, че един подарък от 10 дуката има същата полза за човек, който вече има 100 дуката, както един подарък от 20 дуката за човек, чието богатство е 200 дуката. Бернули бил прав, разбира се: нормално говорим за промените в доходите с понятието проценти, например когато казваме: „тя има 30% увеличение на заплатата.“ Идеята е, че увеличение от 30% може да предизвика доста сходна психологическа реакция при богатия и при бедния,270 каквато увеличение със 100 долара няма да предизвика. Както в закона на Фехнер, психологическата реакция спрямо промяната на богатството е обратнопропорционална на първоначалното количество на богатството, което води до извода, че полезността е логаритмична функция на богатството. Ако тази функция е вярна, едно и също разстояние разделя 100 000 от 1 милион долара – и 10 милиона от 100 милиона долара.271 Бернули извел от своето прозрение за полезността на богатството един коренно нов подход към оценяването на рисковете, важна тема за математиците по негово време. До Бернули математиците предполагали, че рисковете се оценяват по очакваната им стойност: изчислената средна стойност на възможните резултати, където всеки резултат се изчислява по неговата вероятност. Например очакваната стойност на: 80% шанс да спечелиш 100 долара и 20% шанс да спечелиш 10 долара е 82 долара (0,8 х 100 + 0,2 х 10). Сега си задайте следния въпрос: какво бихте предпочели да получите като подарък, този риск или сигурните 80 долара? Почти всички предпочитат сигурното нещо. Ако хората оценяваха несигурните перспективи по тяхната очаквана стойност, те биха предпочели риска, защото 82 долара са повече от 80 долара. Бернули посочва, че на практика хората не оценяват рисковете по този начин. Бернули наблюдава, че повечето хора не обичат риска (шанса да получат най-ниския възможен резултат), и ако им се предложи избор между даден риск и определена сума, равна на очакваната стойност, те ще изберат сигурното нещо. Фактически вземащият решение, който не е склонен към риска, ще избере едно сигурно нещо, което е по-малко от очакваната стойност, като в резултат плаща допълнителен дивидент, за да избегне несигурността. Сто години преди Фехнер Бернули открива психофизиката, за да обясни това отвращение към риска. Неговата идея е очевидна: изборите на хората не се базират на стойността в пари, а на психологическата стойност на резултатите, на тяхната полезност. Психологическата стойност на един риск следователно не е изчислената средна стойност на неговите възможни резултати в пари; тя е средната стойност на полезностите от тези резултати, всяка изчислена по нейната вероятност. Таблица 3 показва версия на функцията на полезността, изчислена от Бернули. Тя показва полезността на различни равнища на богатство: от 1 милион до 10 милиона. Можете да видите, че прибавянето на 1 милион към богатство от 1 милион дава увеличение от 20 пункта полезност, но прибавянето на 1 милион към богатство от 9 милиона дава само 4 пункта. Бернули предполага, че намаляването на пределната стойност на богатството (казано на съвременен жаргон) обяснява отвращението от риска – често срещаното предпочитание, което хората по принцип показват към сигурното нещо пред един благоприятен риск за равна или малко по-висока очаквана стойност. Разгледайте следния избор: Равни шансове да имаш 1 милион или 7 милиона Полезност: (10 + 84)/2 = 47 Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|