Мисленето
Отвращението от загубата в правото
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Отвращението от загубата в правотоПрез годината, която прекарахме заедно във Ванкувър, Ричард Талер, Джак Кнеч и аз се включихме в едно изследване на честността в икономическите трансакции, отчасти защото се интересувахме от темата, но и защото имахме възможността, както и задължението да измисляме нова анкета всяка седмица. Канадското министерство по риболова и океаните имаше програма за безработни професионалисти в Торонто, на които плащаше за провеждането на телефонни проучвания. Големият екип от интервюиращи работеха всяка вечер и постоянно се нуждаеха от нови въпроси, за да продължават да работят. Чрез Джак Кнеч се договорихме всяка седмица да създаваме анкета в четири означени с цвят варианта. Можехме да задаваме въпроси за всичко; единственото ограничение беше, че анкетата трябваше да включва поне едно споменаване на риба, за да отговаря на мисията на министерството. Задачата ни продължи много месеци и ние се посветихме на събирането на данни. Изследвахме обществените възприятия на това какво представлява нечестното поведение от страна на търговци, работодатели и хазяи.311 Главният ни въпрос беше дали позорът, свързан с нечестността, налага ограничения върху търсенето на печалба. Открихме, че е така. Освен това открихме, че етичните правила, по които обществото оценява какво е позволено или какво не е позволено да правят фирмите, прокарват изключително голяма разлика между загубите и печалбите. Основният принцип е, че съществуващите надница, цена или наем определят референтна точка, която има природата на право, което не бива да се нарушава. Счита се за нечестно фирмата да налага загуби на своите клиенти или работници във връзка с референтната трансакция, освен ако не е принудена го направи, за да защити своето собствено право. Разгледайте следния пример: Един железарски магазин е продавал лопати за ринене на сняг на цена 15 долара. На сутринта след голям снеговалеж магазинът увеличава цената на 20 долара. Моля класирайте това действие като: Напълно честно Приемливо Нечестно Много нечестно Железарският магазин постъпва уместно според стандартния икономически модел: той реагира на повишеното търсене с увеличение на цената си. Участниците в изследването не са съгласни: 82% оценяват действието като „нечестно“ или „много нечестно“. Те очевидно разглеждат цената преди снеговалежа като референтна точка, а повишената цена като загуба, която магазинът налага на своите клиенти не защото е принуден да го направи, а просто защото го може. Основно правило на честността, както открихме, е, че използването на пазарната сила за налагане на загуби на другите е неприемливо. Следващият пример илюстрира това правило в друг контекст (доларовите стойности следва да се актуализират с около 100% инфлация, тъй като тези данни са събирани през 1984 г.). Малко студио за фотокопиране има един наемен работник, който работи в него от шест месеца и получава 9 долара на час. Бизнесът продължава да върви удовлетворително, но една фабрика в околността затваря и безработицата се увеличава. Други малки работилници сега наемат надеждни работници за 7 долара на час, за да изпълняват дейности, сходни с изпълняваните от работника в студиото за фотокопиране. Собственикът на студиото намалява надницата на наетия работник на 7 долара. Респондентите не одобряват това: 83% смятат поведението за „нечестно“ или „много нечестно“. Обаче лека вариация на въпроса изяснява природата на задължението на работодателя. Основният сценарий за печеливш магазин в област с висока безработица е същият, но сега настоящият наемен работник напуска и собственикът решава да плаща на дошлия на негово място 7 долара на час. Едно голямо мнозинство (73%) разглежда това действие като „приемливо“. Изглежда, че работодателят няма етично задължение да плаща 9 долара на час. Правото е лично: настоящият работник има правото да запази своята надница дори ако пазарните условия биха позволили на работодателя да наложи съкращение на надницата. Новият работник няма правото на референтната надница на предишния работник и следователно на работодателя му е позволено да намали заплащането без риск да бъде дамгосан като нечестен. Фирмата има свое собствено право, което е: да запази настоящата си печалба. Ако се изправи пред заплаха от загуба, на нея ѝ е позволено да прехвърли загубата върху другите. Значително мнозинство от респондентите смятат, че не е нечестно една фирма да намали надниците на своите работници, когато доходността ѝ пада. Ние описахме правилата като дефиниращи двойни права на фирмата и на хората, с които тя взаимодейства. Когато е застрашена, не е нечестно фирмата да бъде егоистична. Дори не се очаква тя да поеме загубите; тя може да ги прехвърли на тях. Различни правила ръководят това какво би могла да направи фирмата, за да подобри своята печалба или за да избегне намаляването на печалбата. Когато една фирма е изправена пред по-ниски производствени разходи, правилата на честността не изискват тя да сподели големия си успех нито със своите клиенти, нито със своите работници. Разбира се, нашите респонденти харесват повече фирмата, която е щедра, когато печалбата ѝ се увеличи, и я описват като по-честна, но не дамгосват като нечестна онази, която не го прави. Те показват възмущение само когато една фирма използва силата си, за да наруши неформалните договори с работници или с клиенти и да налага загуба на другите, за да увеличи своята печалба. Важната задача на изучаващите икономическата честност не е да идентифицират идеалното поведение, а да открият чертата, която разделя приемливото поведение от действията, които подтикват към позор и наказание. Ние не бяхме оптимисти, когато дадохме съобщението си за това проучване в „Америкън Икономик Ривю“. Статията ни бе предизвикателство към онова, което тогава бе общоприета мъдрост сред икономистите, а именно че икономическото поведение се управлява от егоистичен интерес и че съображенията за честност са по принцип ирелевантни. Освен това се опирахме на данните от отговорите, получени в проучването, които по начало икономистите не уважават особено много. Обаче издателят на списанието изпрати статията ни за оценка на двама икономисти, които не се придържаха към тези конвенции (по-късно разбрахме кои са те; бяха най-приятелски настроените хора, които издателят би могъл да намери). Издателят се беше свързал с точните хора. Статията се цитира често и нейните изводи устояха на проверката на времето. Едно по-ново изследване подкрепи наблюденията за зависимата от референтната точка честност и освен това показа, че съображенията за честността са важни от икономическа гледна точка,312 факт, който ние подозирахме, но не бяхме доказали. Работодатели, които нарушават правилата на честността, се наказват с намалена производителност, а търговци, които следват нечестни политики в определянето на цените, могат да очакват загуби в продажбите. Хората, които се узнали от нов каталог, че сега търговецът иска по-ниска цена за стоката, която скоро са си купили на по-висока цена, намаляват бъдещите си покупки от този доставчик с 15% – средна загуба от 90 долара на клиент. Клиентите очевидно са възприели по-ниската цена като референтна точка и мислят, че са понесли загуба, плащайки повече от необходимото. Нещо повече, клиентите, които реагират най-силно, са онези, които купуват повече артикули и на по-високи цени. Загубите далеч надхвърлят печалбите от увеличените покупки, осъществени в резултат на по-ниските цени в новия каталог. Нечестното налагане на загубите върху хората може да бъде рисковано, ако жертвите са в състояние да си отмъстят. Експерименти показват, че непознати, които наблюдават нечестно поведение, често се присъединяват към наказанието. Невроикономисти (учени, които съчетават икономиката с изследване на мозъка) използват машини за ЯМР, за да изследват мозъците на хора, които са заети с наказване на един непознат заради нечестното му поведение към друг непознат. Забележителното е, че алтруистичното поведение се придружава от повишена активност313 в „центровете на удоволствието“ в мозъка. Изглежда, че по този начин спазването на обществения ред и правилата на честността е награда сама по себе си. Алтруистичното наказание е може би лепилото, спояващо общностите. Обаче нашите мозъци не са оформени така, че да възнаграждават толкова сигурно щедростта, колкото да наказват подлостта. Тук отново виждаме подчертана асиметрия между загубите и печалбите. Влиянието на отвращението от загубата и даването на права далеч надхвърля сферата на финансовите трансакции. Юристите могат бързо да забележат техните въздействия върху правото и в юридическата администрация. В едно изследване Дейвид Коен и Джак Кнеч откриват много примери за рязко различаване между действителни загуби и очаквани печалби314 в юридически решения. Например един търговец, чиито стоки са били загубени при превоза им, може да бъде компенсиран за разноските, които действително е направил, но не е вероятно да бъде компенсиран за изгубената печалба. Познатото правило, че владението е девет десети от закона, потвърждава етичния статут на референтната точка. В по-нова дискусия Еял Замир изразява провокативната идея, че разликата в закона, прокарана между възстановяването на загубите и компенсирането на очакваните печалби, може да се дължи на техните асиметрични въздействия върху индивидуалното щастие.315 Ако хората, които губят, страдат повече от хората, които просто не успяват да спечелят, те също може би заслужават повече защита от закона. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|