Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
СъжалениеСъжалението е емоция, но и наказание, което си налагаме сами. Страхът от съжаление е фактор в много от решенията, които вземат хората („не прави това, ще съжаляваш“ е често срещано предупреждение), и реалният опит на съжалението ни е познат. Емоционалното състояние е описано добре от двама холандски психолози, които отбелязват, че съжалението се „придружава от чувства, които би трябвало да познаваме по-добре, от чувство на униние,344 от мисли за грешката, която си извършил, и за изгубените възможности, от склонност да се ядосваш на себе си и да поправяш грешката и от желание да заличиш стореното и да получиш втори шанс. Силно съжаление е онова, което изпитваме, когато лесно можем да си представим, че правим нещо различно от стореното от нас. Съжалението е една от контрафактическите емоции, които се отключват от наличността на алтернативи на реалността. След всяка самолетна катастрофа има характерни истории за пътници, които „не е трябвало“ да бъдат на самолета – те са получили място в последния момент, прехвърлени са били от друга въздухоплавателна компания, трябвало е да летят предишния ден, но им се е наложило да отложат полета. Обща особеност на тези мъчителни истории е, че включват необичайни събития – а необичайните събития се „изтриват“ във въображението по-лесно от нормалните. Асоциативната памет съдържа представа за нормалния свят и неговите правила. Едно абнормно събитие привлича вниманието и освен това активира представата за събитието, което би било нормално при същите обстоятелства. За да оцените връзката на съжалението с нормалността,345 разгледайте следния сценарий: Мистър Браун почти никога не взема стопаджии. Вчера качи един стопаджия и беше обран. Мистър Смит често взема стопаджии. Вчера качи един стопаджия и беше обран. Кой от двамата ще изпитва по-голямо съжаление от епизода? Резултатите не са изненадващи: 88% от респондентите казват: „мистър Браун“, а 12% казват: „мистър Смит“. Съжалението не е същото като упрекът. На други участници се задава следният въпрос относно същия случай: Кой ще бъде критикуван най-остро от другите? Резултатите: мистър Браун 23%, мистър Смит 77%. Както съжалението, така и упрекът се предизвикват от сравнението с нормата, но релевантните норми са различни. Емоциите, които изпитват мистър Браун и мистър Смит, се доминират от онова, което те обикновено правят по отношение на стопаджиите. Вземането на стопаджия е абнормно събитие за мистър Браун и следователно повечето хора очакват, че той ще изпитва по-силно съжаление. Един наблюдаващ съдник обаче ще сравни двамата мъже с конвенционалните норми за разумно поведение и вероятно ще упрекне мистър Смит за това, че има навика да поема неразумни рискове.346 Изкушаваме се да кажем, че мистър Смит заслужава съдбата си и че мистър Браун е имал лош късмет. Но мистър Браун е онзи, който е по-вероятно да се ядосва на себе си, защото в този един-единствен случай е постъпил несъответно на характера си. Вземащите решения знаят, че са склонни да съжаляват, и предчувствието за тази болезнена емоция играе роля в много решения. Интуициите за съжалението са забележително еднакви по форма347 и покоряващи, както илюстрира следващият пример. Пол притежава акции в компания А. През изминалата година той е обмислял да прехвърли капитала си в компания Б, но е взел решение против това. Сега научава, че щеше да е спечелил 1200 долара, ако беше прехвърлил капитала си в компания Б. Джордж е притежавал акции в компания Б. През изминалата година е прехвърлил капитала си в компания А. Сега научава, че щеше да е спечелил 1200 долара, ако беше запазил акциите си в компания Б. Кой изпитва по-голямо съжаление? Резултатите са съвършено ясни: 8% от респондентите казват: „Пол“, 92% казват: „Джордж“. Това е любопитно, защото ситуациите на двамата инвеститори са обективно идентични. Сега и двамата притежават акции в А, и двамата щяха да спечелят една и съща сума, ако притежаваха акции в Б. Единствената разлика е, че Джордж е стигнал до това положение чрез своето действие, докато Пол е стигнал до същото положение, като се е отказал да действа. Този кратък пример илюстрира една по-широка история: хората очакват да имат по-силни емоционални реакции (включително съжаление) спрямо резултат, който е произведен от действие, отколкото спрямо същия резултат, когато той е произведен от бездействие. Това се потвърждава в контекста на хазартните игри: хората очакват да са no-щастливи, ако заложат и спечелят, отколкото ако се въздържат да заложат и получат същата сума. Асиметрията е поне толкова силна при загубите и се отнася както към упрека348 така и към съжалението. Ключът не е разликата между пропускането и допускането, а разликата между опциите по подразбиране и действията, които се отклоняват от подразбирането.349 Когато се отклонявате от подразбирането, лесно можете да си представите нормата – и ако подразбирането се свързва с лоши последствия, разнобоят между двете може да бъде източник за болезнени емоции. Опцията по подразбиране, когато притежавате акции, е да не ги продавате, но опцията по подразбиране, когато срещате колегата си сутринта, е да го поздравите. Както продаването на акциите, така и пропускът да поздравите колегата си са отклонения от опцията по подразбиране и естествени кандидати за съжаление или упрек. В една покоряваща демонстрация на силата на опциите по подразбиране участниците играят компютърна симулация на блекджек. На някои играчи се задава въпросът: „желаете ли да теглите?“, докато на други се задава въпросът: „желаете ли да пасувате?“ Независимо от въпроса отговорът „да“ се свързва с много повече съжаление, отколкото отговорът „не“, ако резултатът е бил лош! Въпросът очевидно внушава отговор по подразбиране, който е: „нямам силно желание да го направя.“ Именно отклонението от подразбиращата се опция произвежда съжалението. Друга ситуация, в която действието е подразбираща се опция, е тази на треньора, чийто отбор е загубил лошо в последната си игра. Очаква се треньорът да направи смяна на играчи или промяна в стратегията и пропускът да направи това ще произведе упрек и съжаление.350 Асиметрията в риска да съжаляваш благоприятства конвенционалните и несклонните към риск избори. Деформацията се явява в много контексти. Консуматори, на които се напомня, че могат да съжаляват в резултат от изборите си, показват повишено предпочитание към конвенционални избори. Те предпочитат маркови имена пред генерични продукти.351 Поведението на мениджърите на финансови фондове в края на годината също показва ефект на предусещана оценка: те са склонни са изчистват портфолиата си352 от неконвенционални и съмнителни по друг начин акции. Дори решения, касаещи живота и смъртта, могат да бъдат повлияни. Представете си лекар с тежко болен пациент. Една терапия отговаря на нормалните стандарти на лечение; друга е необичайна. Лекарят има известно основание да вярва, че неконвенционалната терапия подобрява шансовете на пациента, но данните са неопределени. Лекарят, който предписва необичайната терапия, е изправен пред сериозен риск за съжаление, упрек и може би съдебно производство. Във виждането със задна дата ще е по-лесно да си представим нормалния избор; абнормният избор също така лесно ще се заличава. Вярно, добрият резултат ще допринесе за репутацията на лекаря, който се е осмелил, но потенциалната полза е по-малка от потенциалната цена, защото успехът по принцип е по-нормален резултат, отколкото провалът. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|