Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Мързеливата система 2Една от основните функции на Система 2 е да наблюдава и контролира мислите и действията, „предложени" от Система 1, при което тя позволява на някои да се изразят пряко в поведението и потиска или модифицира други. Ето ви за пример един прост ребус. Не се опитвайте да го решите, а се вслушайте в интуицията си: Една бухалка и една топка струват 1,10 долара. Бухалката струва с един долар повече от топката. Колко струва топката? Идва ви наум едно число. Разбира се, числото е 10: 10 цента. Отличителната особеност на този лесен ребус е, че той предизвиква отговор, който е интуитивен, привлекателен и грешен. Сметнете и ще видите. Ако топката струва 10 цента, тогава общата сума ще е 1,20 долара (10 цента за топката и 1,10 долара за бухалката), а не 1,10 долара. Верният отговор е 5 цента. Разумно е да предположим, че интуитивният отговор е дошъл и на ума на онези, които са стигнали до верния отговор – те някак си са успели да устоят на интуицията. Шейн Фредерик и аз работихме съвместно по една теория на оценката, която се базираше на двете системи, и той използва ребуса с бухалката и топката, за да изследва един централен въпрос: колко близко наблюдава Система 2 внушенията на Система 1? Неговото разсъждение беше, че ние знаем един значителен факт относно всеки, който казва, че топката струва 10 цента: той не е проверил активно дали отговорът е верен и неговата Система 2 е одобрила един интуитивен отговор, който би могла да отхвърли, ако вложи малко усилие. По-нататък, ние също така знаем, че хората, които дават интуитивния отговор, са пропуснали една очевидна социална подсказка; те би трябвало да се почудят защо някой ще включва в анкета задача с толкова очевиден отговор. Провалът им да направят проверката е забележителен, защото разходите за проверката са твърде ниски: няколко секунди умствена работа (задачата е умерено трудна), леко напрегнати мускули и разширени зеници биха избегнали притеснителната грешка. Хората, които дават отговор 10 цента, изглежда, са страстни последователи на закона за най-малкото усилие. Хората, които избягват този отговор може би имат по-активни умове. Много хиляди студенти от университети ни отговориха на ребуса за бухалката и топката и резултатите са шокиращи. Повече от 50% от студентите в Харвард, МТИ и Принстън дадоха интуитивния – грешния – отговор.44 В по-малко подбиращи университети равнищата на доказуем провал в проверката бе в крайните случаи от порядъка на 80%. Задачата за бухалката и топката е нашата първа среща с едно наблюдение, което ще се повтаря непрекъснато в настоящата книга: много хора са прекалено самоуверени, склонни да влагат твърде много вяра в своите интуиции. Те очевидно намират когнитивното усилие за поне леко неприятно и го избягват, доколкото могат. Сега ще ви покажа един логически аргумент – две предпоставки и едно заключение. Опитайте се да определите колкото може по-бързо дали аргументът е логически верен. Следва ли заключението от предпоставките? Всички рози са цветя. Някои цветя увяхват бързо. Следователно някои рози увяхват бързо. Едно огромно мнозинство от колежани одобряват този силогизъм като верен.45 Всъщност аргументът е дефектен, защото е възможно сред цветята, които увяхват бързо, да няма рози. Също както при задачата с бухалката и топката, правдоподобен отговор ни идва на ума моментално. Отхвърлянето му изисква усилена работа – настоятелната представа „вярно е, вярно е!“ ни затруднява да проверим логиката и повечето хора не си дават труда да обмислят задачата. Този експеримент има обезсърчителни приложения при разсъжденията ни във всекидневния живот. Той внушава, че когато хората вярват, че дадено заключение е вярно, е много вероятно да вярват и в аргументи, които, изглежда, го подкрепят, дори когато тези аргументи са необосновани. Ако е включена Система 1, първо идва заключението, после следват аргументите. По-нататък, разгледайте следния въпрос и му отговорете бързо, преди да го обмислите: Колко убийства стават в щат Мичиган за една година? Въпросът, който също бе измислен от Шейн Фредерик, е отново предизвикателство към Система 2. Номерът е дали респондентът ще си спомни, че Детройт, град с висока престъпност, се намира в Мичиган. Колежаните в Съединените щати знаят този факт и правилно идентифицират Детройт като най-големия град в Мичиган. Но знанието на един факт не е „всичко или нищо". Фактите, които знаем, невинаги ни идват на ума, когато се нуждаем от тях. Хората, които си спомнят, че Детройт се намира в Мичиган, дават по-високи преценки за нивата на престъпността в щата, отколкото хората, които не си спомнят, но мнозинството респонденти на Фредерик не мислеха за града, когато отговаряха за щата. Всъщност средното предположение на хората, на които се задава въпросът за Мичиган, е по-ниско от предположенията на сходна група, на която е зададен въпрос за нивото на убийствата в Детройт. Вината за провала на хората да се сетят за Детройт може да се отнесе и към Система 1, и към Система 2. Дали човек ще се сети за града, когато се спомене щатът, зависи отчасти от автоматичната функция на паметта. Хората се различават в това отношение. Представата за щат Мичиган е много подробна в умовете на някои хора: жителите на щата е по-вероятно да помнят много повече факти за него, отколкото хората, които живеят другаде; запалянковците по география ще помнят повече факти от другите, които са специализирани в статистика за бейзбола; по-интелигентните индивиди е по-вероятно от останалите да имат по-богати представи за повечето неща. Интелигентността не е само способност за разсъждаване; тя е и способност да намираш релевантен материал в паметта си и да разгръщаш вниманието си, когато е необходимо. Функцията на паметта е свойство на Система 1. Всеки човек обаче има опцията да се забави, за да извърши активно търсене в паметта си на всички възможни релевантни факти – също както би могъл да се забави, за да провери интуитивния отговор в задачата за бухалката и топката. Степента на съзнателна проверка и търсене е характерна черта на Система 2, която варира при различните индивиди. Задачата с бухалката и топката, силогизмът за цветята и задачата за Мичиган/Детройт имат нещо общо. Провалът в тези минитестове е, изглежда, поне до известна степен въпрос на недостатъчна мотивация, на недостатъчно големи опити да бъдат решени те. Със сигурност всеки, който е приет в добър университет, е способен да обмисли първите два въпроса и да размишлява достатъчно дълго за Мичиган, за да се сети кой е най-големият град в този щат и какъв е неговият проблем с престъпността. Тези студенти могат да решават много по-трудни задачи, когато не са изкушени да приемат приемливия, погледнато повърхностно, отговор, който им идва веднага на ума. По-скоро е тревожна лекотата, с която те се удовлетворяват достатъчно, за да спрат да мислят. „Мързел“ е сурова присъда за самонаблюдението на тези млади хора и за тяхната Система 2, но тя не изглежда несправедлива. Онези, които избягват греха интелектуален мързел, могат да бъдат определени като „ангажирани“. Те са по-бдителни, по-активни интелектуално, по-малко готови да се задоволяват с привлекателни на повърхността отговори, по-скептични по отношение на интуициите си. Психологът Кийт Станович би ги нарекъл по-рационални.46 Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|