Мисленето


Предсказване чрез представителност



страница63/207
Дата21.07.2022
Размер3.52 Mb.
#114833
1   ...   59   60   61   62   63   64   65   66   ...   207
Мисленето - Даниел Канеман
Свързани:
Групова динамика

Предсказване чрез представителност


 
Третата задача, която следва, се дава на студенти по психология и тя е критичната: подредете специалностите по степента на ве­роятност сега Том У. да е студент във всяка една от тези специ­алности. Членовете на тази група за предсказване знаят важни­те статистически факти: запознати са с базовата пропорция на различните специалности и знаят, че източникът за описанието на Том У. не е високо надежден. Обаче ние очаквахме те да се фокусират изключително върху сходството на описанието със стереотипите — нарекохме го представителност, — като прене­брегнат както базовата пропорция, така и колебанията си относ­но верността на описанието. Тогава те биха оценявали малката специалност – компютърните науки – като високо вероятна, за­щото този резултат има най-висока представителност.
Амос и аз работихме здраво през годината, която прекарах­ме в Юджин, и понякога аз оставах да работя и нощем. Една от задачите ми през нощта беше да измисля описание, при което представителността и базовите пропорции да се противопоста­вят. Том У. е резултат от моите усилия и аз завърших описанието му в ранните часове на утрото. Първият човек, който се появи на работа тази сутрин, беше нашият колега и приятел Робин Доус166, който беше както опитен статистик, така и скептик относно вер­ността на интуитивната преценка. Ако някой би могъл да види приложимостта на базовата пропорция, то това би бил Робин. Повиках Робин, зададох му въпроса, който току-що бях нащракал на пишещата машина, и го помолих да отгатне професията на Том. Още помня закачливата му усмивка, когато той изрази предположението си: „компютърен специалист?“ Това беше мно­го щастлив момент – дори силният се беше провалил. Разбира се, Робин моментално разбра грешката си, щом споменах „базова­та пропорция“, но не беше помислил спонтанно за нея. Макар да знаеше добре за ролята на базовите пропорции в предсказание­то, той ги беше пренебрегнал, когато му бе показано описанието на личността на определен индивид. Както бях очаквал, той бе подменил вероятността, която беше помолен за оцени, с оценка за представителността.
После Амос и аз събрахме отговорите на същия въпрос, да­дени от 114 студенти по психология в три големи университета, всички изкарали няколко курса по статистика. Те не ни разо­чароваха. Техните класирания на деветте специалности по ве­роятност не се различаваха от подрежданията по сходство със стереотипа. В този случай подмяната беше съвършена: нямаше указание участниците да правят нещо друго, освен да оценяват представителността. Въпросът за вероятността беше труден, но въпросът за сходството беше по-лесен и те отговаряха на него. Това е сериозна грешка, защото оценките на сходството и веро­ятността не се ограничават от едни и същи логически правила. За оценките на сходството е напълно приемливо да бъдат неповлияни от базовите пропорции, както и от възможността описание­то да е неточно, но онзи, който пренебрегва базовата пропорция и качеството на данните в оценките за вероятност, определено ще направи грешки.
Концепцията „вероятността Том У. да следва компютърни науки“ не е проста. Логиците и статистиците спорят относно нейния смисъл, а някои биха казали, че тя няма изобщо никакъв смисъл. За много експерти тя е мярка за субективната степен на вяра. Има някои събития, за които сме сигурни, например че слънцето изгря тази сутрин, и други, които смятаме за невъзмож­ни, като например целият Тихи океан да замръзне изведнъж. Има много събития, като например това съседът ни да е компютърен специалист, на които отдаваме преходна степен на вяра – която е нашето предположение за вероятността на това събитие.
Логиците и статистиците са развили съперничещи си дефи­ниции на вероятността и всички те са много точни. За неспециа­листите обаче вероятността е неясна представа, свързана с не­сигурност, тенденция, правдоподобност и изненада. Неяснотата не е специфична за това понятие, нито е особено затруднителна. Повече или по-малко знаем какво имаме предвид, когато използ­ваме дума като демокрация или красота, и хората, на които го­ворим, разбират онова, което възнамеряваме да им кажем. През всичките години, през които задавах въпроси за вероятността за събития, никой не вдигна ръка да ме попита: „господине, какво имате предвид под вероятност?“, както биха направили, ако ги бях помолил да оценят някое непознато понятие, като например „глобабилност“. Всички действаха така, сякаш – знаеха как да от­говорят на въпроса ми, макар че всички разбирахме, че би било нечестно да ги молим да обяснят какво означава думата.
Хората, помолени да оценят дадена вероятност, не се обър­кват, защото не се опитват да преценят вероятността така, както статистиците и философите използват тази дума. Въпросът за вероятността активира умствения автомат, пораждайки отгово­ри на по-лесни въпроси. Един от лесните отговори е автоматичното оценяване на представителността – рутина в разбирането на езика. Твърдението (невярно), че „родителите на Елвис Пресли са искали той да стане зъболекар“ е умерено смешно, защото несъ­ответствието между образът на Пресли и образът на един зъбо­лекар се открива автоматично. Система 1 генерира впечатление за сходство, без да има намерението да го прави. Евристиката на представителността се задейства, когато някой каже: „тя ще по­беди на изборите; можете да видите, че е победителка“ или „той няма да стигне до университета; има твърде много татуировки“. Ние се опираме на представителността, когато преценяваме по­тенциалното лидерство на даден кандидат за изборна длъжност по формата на брадичката му или по енергичността на речите му.
Макар да е широко разпространено, предсказването чрез пред­ставителност не е оптимално статистически. Бестселърът на Майкъл Луис „Moneyball“167 разказва за неефикасността на този вид предсказване. Професионалните търсачи на бейзболисти традиционно предсказват успеха на възможните играчи отчасти по тяхното тело­сложение и вид. Героят в книгата на Луис е Били Бийн, мениджърът на „Оукланд Атлетикс“, който взема непопулярното решение да се наложи над своите търсачи на таланти и да избере играчите по ста­тистиката на миналите им постижения. Играчите, които избира, са евтини, защото останалите отбори са ги отхвърлили като неподхо­дящи. Отборът скоро постига отлични резултати на ниска цена.


Сподели с приятели:
1   ...   59   60   61   62   63   64   65   66   ...   207




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница