Третата задача, която следва, се дава на студенти по психология и тя е критичната: подредете специалностите по степента на вероятност сега Том У. да е студент във всяка една от тези специалности. Членовете на тази група за предсказване знаят важните статистически факти: запознати са с базовата пропорция на различните специалности и знаят, че източникът за описанието на Том У. не е високо надежден. Обаче ние очаквахме те да се фокусират изключително върху сходството на описанието със стереотипите — нарекохме го представителност, — като пренебрегнат както базовата пропорция, така и колебанията си относно верността на описанието. Тогава те биха оценявали малката специалност – компютърните науки – като високо вероятна, защото този резултат има най-висока представителност. Амос и аз работихме здраво през годината, която прекарахме в Юджин, и понякога аз оставах да работя и нощем. Една от задачите ми през нощта беше да измисля описание, при което представителността и базовите пропорции да се противопоставят. Том У. е резултат от моите усилия и аз завърших описанието му в ранните часове на утрото. Първият човек, който се появи на работа тази сутрин, беше нашият колега и приятел Робин Доус166, който беше както опитен статистик, така и скептик относно верността на интуитивната преценка. Ако някой би могъл да види приложимостта на базовата пропорция, то това би бил Робин. Повиках Робин, зададох му въпроса, който току-що бях нащракал на пишещата машина, и го помолих да отгатне професията на Том. Още помня закачливата му усмивка, когато той изрази предположението си: „компютърен специалист?“ Това беше много щастлив момент – дори силният се беше провалил. Разбира се, Робин моментално разбра грешката си, щом споменах „базовата пропорция“, но не беше помислил спонтанно за нея. Макар да знаеше добре за ролята на базовите пропорции в предсказанието, той ги беше пренебрегнал, когато му бе показано описанието на личността на определен индивид. Както бях очаквал, той бе подменил вероятността, която беше помолен за оцени, с оценка за представителността. После Амос и аз събрахме отговорите на същия въпрос, дадени от 114 студенти по психология в три големи университета, всички изкарали няколко курса по статистика. Те не ни разочароваха. Техните класирания на деветте специалности по вероятност не се различаваха от подрежданията по сходство със стереотипа. В този случай подмяната беше съвършена: нямаше указание участниците да правят нещо друго, освен да оценяват представителността. Въпросът за вероятността беше труден, но въпросът за сходството беше по-лесен и те отговаряха на него. Това е сериозна грешка, защото оценките на сходството и вероятността не се ограничават от едни и същи логически правила. За оценките на сходството е напълно приемливо да бъдат неповлияни от базовите пропорции, както и от възможността описанието да е неточно, но онзи, който пренебрегва базовата пропорция и качеството на данните в оценките за вероятност, определено ще направи грешки. Концепцията „вероятността Том У. да следва компютърни науки“ не е проста. Логиците и статистиците спорят относно нейния смисъл, а някои биха казали, че тя няма изобщо никакъв смисъл. За много експерти тя е мярка за субективната степен на вяра. Има някои събития, за които сме сигурни, например че слънцето изгря тази сутрин, и други, които смятаме за невъзможни, като например целият Тихи океан да замръзне изведнъж. Има много събития, като например това съседът ни да е компютърен специалист, на които отдаваме преходна степен на вяра – която е нашето предположение за вероятността на това събитие. Логиците и статистиците са развили съперничещи си дефиниции на вероятността и всички те са много точни. За неспециалистите обаче вероятността е неясна представа, свързана с несигурност, тенденция, правдоподобност и изненада. Неяснотата не е специфична за това понятие, нито е особено затруднителна. Повече или по-малко знаем какво имаме предвид, когато използваме дума като демокрация или красота, и хората, на които говорим, разбират онова, което възнамеряваме да им кажем. През всичките години, през които задавах въпроси за вероятността за събития, никой не вдигна ръка да ме попита: „господине, какво имате предвид под вероятност?“, както биха направили, ако ги бях помолил да оценят някое непознато понятие, като например „глобабилност“. Всички действаха така, сякаш – знаеха как да отговорят на въпроса ми, макар че всички разбирахме, че би било нечестно да ги молим да обяснят какво означава думата. Хората, помолени да оценят дадена вероятност, не се объркват, защото не се опитват да преценят вероятността така, както статистиците и философите използват тази дума. Въпросът за вероятността активира умствения автомат, пораждайки отговори на по-лесни въпроси. Един от лесните отговори е автоматичното оценяване на представителността – рутина в разбирането на езика. Твърдението (невярно), че „родителите на Елвис Пресли са искали той да стане зъболекар“ е умерено смешно, защото несъответствието между образът на Пресли и образът на един зъболекар се открива автоматично. Система 1 генерира впечатление за сходство, без да има намерението да го прави. Евристиката на представителността се задейства, когато някой каже: „тя ще победи на изборите; можете да видите, че е победителка“ или „той няма да стигне до университета; има твърде много татуировки“. Ние се опираме на представителността, когато преценяваме потенциалното лидерство на даден кандидат за изборна длъжност по формата на брадичката му или по енергичността на речите му. Макар да е широко разпространено, предсказването чрез представителност не е оптимално статистически. Бестселърът на Майкъл Луис „Moneyball“167разказва за неефикасността на този вид предсказване. Професионалните търсачи на бейзболисти традиционно предсказват успеха на възможните играчи отчасти по тяхното телосложение и вид. Героят в книгата на Луис е Били Бийн, мениджърът на „Оукланд Атлетикс“, който взема непопулярното решение да се наложи над своите търсачи на таланти и да избере играчите по статистиката на миналите им постижения. Играчите, които избира, са евтини, защото останалите отбори са ги отхвърлили като неподходящи. Отборът скоро постига отлични резултати на ниска цена.