Мисленето
Прегрешенията на представителността
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Прегрешенията на представителносттаПреценяването на вероятността чрез представителност има важни качества: интуитивните впечатления, които то създава, често са – наистина, обикновено е така – по-точни, отколкото би могло да е случайното предположение. В повечето случаи хората, които правят впечатление на приятелски настроени, действително са приятелски настроени. Един професионален спортист, който е много висок и слаб, е много по-вероятно да играе баскетбол, отколкото футбол. По-вероятно е хората с докторска степен да са абонирани за „Ню Йорк Таймс“, отколкото хората, които са приключили с образованието си след гимназията. По-вероятно е младите мъже, отколкото възрастните жени, да шофират агресивно. Във всички тези случаи, а и в много други, има известна истина в стереотипите, които ръководят оценките на представителността, и предсказанията, които следват тази евристика, може да са верни. В други ситуации стереотипите са грешни и евристиката на представителността ще доведе до грешки, особено ако кара хората да пренебрегват информацията за базовата пропорция, която сочи в друга посока. Дори когато евристиката има известна валидност, изключителното разчитане на нея се свързва с груби нарушения на статистическата логика. Прегрешение на представителността е доведената до крайност готовност да предсказваш появата на невероятни (имащи нисък основен процент) събития. Ето един пример: виждате жена, четяща „Ню Йорк Таймс“ в нюйоркското метро. На коя от долните вероятности бихте заложили? Тя има докторска степен. Тя не е завършила колеж. Представителността би ви казала да заложите на докторската степен, но това не е непременно мъдро. Ви трябвало сериозно да обмислите втората алтернатива, защото в нюйоркското метро пътуват много повече хора без научна степен, отколкото хора с докторска степен. И ако трябва да предположите дали една жена, която описват като „свенлива любителка на поезията“,168 следва китайска литература или бизнес администрация, би трябвало да изберете втората възможност. Дори ако всяка студентка по китайска литература е свенлива и обича поезията, почти сигурно е, че има много повече стеснителни любителки на поезията в много по-големия брой студентки, изучаващи бизнес. При известни условия хората без опит в статистиката са напълно способни да използват базовите пропорции в предсказания. В първата версия на задачата с Том У., която не дава никакви подробности за него, за всеки е очевидно, че вероятността Том У. да следва определена специалност е просто честотата на прием по тази специалност – базовата пропорция. Но съображението за базовата пропорция очевидно изчезва, щом се опише личността на Том У. В началото Амос и аз мислехме, базирайки се на ранните ни данни, че информацията за базовата пропорция ще се пренебрегва винаги когато е налична информация за конкретния случай, но това заключение беше прекалено силно. Психолозите са провели много експерименти, в които информацията за базовата пропорция се предлага изрично като част от задачата, и много от участниците се повлияват от тази базова пропорция, макар че информацията за индивидуалния случай почти винаги натежава повече169 от чистата статистика. Норберт Шварц и неговите колеги показват, че инструктирането на хората да „мислят като статистици“ увеличава употребата на информацията за базовата пропорция, докато инструкцията да „мислят като клиницисти“ има противоположния ефект.170 Един експеримент, който бе проведен преди няколко години със студенти от Харвард, даде откритие, което ме изненада: увеличената активация на Система 2 води до значително подобрение на точността на предсказването в задачата с Том У. Експериментът съчетава старата задача със съвременен вариант на когнитивната гладкост. На половината студенти е казано да надуват бузите си по време на задачата, докато на другите е казано да се мръщят.171 Мръщенето, както видяхме, по принцип увеличава бдителността на Система 2 и намалява както прекалената увереност, така и осланянето на интуицията. Студентите, които са надували бузите си (емоционално неутрален израз), копират точно първоначалните резултати: те се опират изключително на представителността и пренебрегват базовата пропорция. Както са предсказали авторите обаче, мръщещите се показват известна чувствителност към базовата пропорция. Това е поучително откритие. Когато се направи невярна интуитивна оценка, като отговорни би следвало да се посочат както Система 1, така и Система 2. Система 1 е внушила невярната интуиция, а Система 2 я е одобрила и я е изразила в преценката. Съществуват обаче две възможни причини за провала на Система 2 – незнание или мързел. Някои хора игнорират базовите пропорции, защото смятат, че те са ирелевантни при наличието на индивидуална информация. Други правят същата грешка, защото не се фокусират върху задачата. Ако мръщенето води до разлика, мързелът, изглежда, е правилното обяснение за пренебрежението на базовите пропорции поне при студентите от Харвард. Тяхната Система 2 „знае“, че базовите пропорции са релевантни дори когато не са споменати изрично, но прилага това знание само когато вложи особено усилие в задачата. Второто прегрешение на представителността е нечувствителността към качеството на данните. Спомнете си правилото на Система 1: ОКВЕВКЕ. В примера с Том У. онова, което активира вашата асоциативна машина, е описанието на Том, което може да е точен портрет или не. Твърдението, че Том У. „изпитва малко чувство и малко симпатия към хората“ е вероятно достатъчно, за да убеди вас (и повечето други читатели), че е много невероятно той да е студент по социални науки или социално дело. Обаче на вас изрично ви е казано, че не бива да вярвате на описанието! Със сигурност вие разбирате по принцип, че ненадеждната информация не бива да се третира по-различно от пълната липса на информация, но ОКВЕВКЕ ви затруднява силно да приложите този принцип. Ако не решите моментално да отхвърлите данните (например като определите, че сте ги получили от лъжец), вашата Система 1 автоматично ще обработи наличната информация така, сякаш тя е вярна. Има едно нещо, което можете да направите, когато имате колебания относно качеството на данните: оставете вашите преценки за вероятността да са близки до базовата пропорция. Не очаквайте, че това упражнение по дисциплина ще е лесно – то изисква значително усилие за самонаблюдение и самоконтрол. Верният отговор на загадката с Том У. е, че би трябвало да останете много близо до първоначалните си убеждения, като леко намалите първоначално високите вероятности за специалностите с много бройки (хуманитарни науки и педагогика; социални науки и социално дело) и леко увеличите ниските вероятности за редките специалности (библиотекознание, компютърни науки). Не се намирате точно където бихте били, ако не знаехте нищо за Том У., но малкото данни, които имате, не са надеждни, така че базовите пропорции би трябвало да доминират при оценките ви. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|