Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
| Линда е касиерка в банка.
Линда е касиерка в банка и е активистка във феминисткото движение. С тази силна версия на задачата Линда се прочу в някои среди, а ние си навлякохме години спорове. Около 85% до 90% от студентите в няколко големи университети избираха втората възможност, сбъркалите, изглежда, не трябваше да се срамуват. Когато донякъде възмутен попитах своя голям курс студенти: „Не разбирате ли, че сте нарушили едно елементарно правило на логиката?“, някой от задните редове се провикна: „Е, и?“ а една студентка, която беше допуснала същата грешка, каза: „Мислех, че просто питате за мнението ми.“ Изразът погрешен извод се използва по принцип, когато човек не успява да приложи едно логическо правило, което е очевидно приложимо. Амос и аз въведохме идеята за погрешния извод за връзката, който човек прави, когато преценява, че връзката между две събития (тук между касиерката в банка и феминистката) е по-вероятна, отколкото едното от събитията (касиерката в банка) в пряко сравнение. Също както в илюзията на Мюлер-Лайер, и тук погрешният извод остава атрактивен дори когато разбирате какво представлява той. Естественикът Стивън Джей Гулд описва собствената си главоблъсканица със задачата за Линда. Той знаел верния отговор, разбира се, и все пак, както пише, „едно малко човече174 в главата ми продължава да подскача нагоре и надолу и да ми вика: „но тя не може да е само касиерка в банка; прочети описанието“. Малкото човече е, разбира се, Гулдовата Система 1, която му говори с настойчив тон. (Терминологията за двете системи не беше още въведена, когато той пише тези редове.) Верният отговор на кратката версия на задачата за Линда беше отговорът на мнозинството само в едно от нашите изследвания: 64% от група студенти по социални науки в Станфорд и в Бъркли прецениха вярно, че „касиерка в банка, която е феминистка“ е по-малко вероятно от „касиерка в банка“. В първоначалната версия с осем следствия (показани по-горе) само 15% от подобна група студенти бяха направили този избор. Разликата е поучителна. По-дългата версия разделяше двете критични следствия чрез вмъкнат между тях вариант (застрахователна агентка) и читателите преценяваха всяко следствие независимо, без да ги сравняват. По-късата версия обаче изискваше изрично сравнение, което мобилизираше Система 2 и позволяваше на опитните в статистиката студенти да избегнат погрешния извод. За беда ние не изследвахме разсъжденията на значителното малцинство (36%) от тази интелигентна група студенти, които бяха направили грешен избор. Преценките за вероятността, които ни предложиха нашите респонденти както в задачата за Том У., така и в задачата за Линда, кореспондираха точно с преценките за представителността (сходството със стереотипи). Представителността спада към клъстер от тясно свързани базисни оценки, които вероятно се генерират заедно. Най-представителните резултати се съчетават с описанието наличността, за да произведат най-свързаните истории. Най-свързаните истории не са непременно най-вероятните, но са правдоподобни, а представите за свързаност, правдоподобност и вероятност лесно се объркват от лековерните. Безкритичната подмяна на вероятността с правдоподобността има гибелни ефекти върху преценките, когато сценариите се използват като инструменти за предсказване. Разгледайте следните два сценария, които бяха представяни на различни групи с искане за оценка на тяхната вероятност: Голямо наводнение някъде в Северна Америка следващата година, в което се удавят повече от 1000 души. Земетресение в Калифорния по някое време следващата година, причиняващо наводнение, в което се удавят повече от 1000 души. Сценарият със земетресението в Калифорния е по-правдоподобен от североамериканския сценарий, макар че вероятността е определено по-малка. Както се очаква, преценките за вероятността са по-високи при по-богатите и по-подробните сценарии, противоположно на логиката. Това е капан за прогностиците и техните клиенти: прибавянето на подробности към сценариите ги прави по-убедителни, но по-малко вероятни. За да оцените ролята на правдоподобността, разгледайте следните въпроси: Коя алтернатива е по-вероятна: Марк има коса. Марк има руса коса. и Коя алтернатива е по-вероятна: Джейн е учителка. Джейн е учителка и отива на работа. Двата въпроса имат същата логическа структура като задачата за Линда, но не пораждат погрешен извод, защото по-подробното следствие е само по-подробно – то не е по-правдоподобна или по-свързана, нито пък по-добра история. Преценката за правдоподобността и свързаността не внушава и не отговаря на въпроса за вероятността. При липсата на конкурираща се интуиция превес взема логиката. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|