Тревожната натрапчива мисъл - нейния смисъл и изкореняване

Тревожната натрапчива мисъл - нейния смисъл и изкореняване

Как действа тревожната натрапчива мисъл? Тя води до процес на безцелно преповтаряне на една и съща поредица от мисли много пъти с малки изменения, което не води до никакъв резултат. В това състояние ние възпроизвеждаме продължително време мисъл-форми, родени от умственото тяло и мозъка, не от съзнанието, но наложени от тях на съзнанието. Както преуморените мускулни влакна неспокойно треперят въпреки волята ни, така и умореното умствено тяло и мозъкът повтарят по инерция трептенията, които са ги уморили, като Мислителят напразно се опитва да ги спре, за да намери покой. Още веднъж се срещаме с инерцията - тенденцията към движение по направлението, по което вече веднъж сме поели. Мислителят е работил над някой труден въпрос, опитвайки се да достигне до някакво определено и полезно заключение. Той не е успял и е преустановил размислите си, но е останал неудовлетворен от липсата на решение и обхванат от страх пред бъдещи тревоги. Този страх го държи в състояние на безпокойство и напрежение, което води до неправилно използване на енергията и още повече възпрепятства намирането на някакъв отговор. Тогава умственото тяло и мозъкът под импулса на тази енергия и желанието да се намери решение, но без ръководството на Мислителя, продължават да работят и да пресъздават отново многократно вече създаваните и отхвърляни образи. Те биват, така да се каже, натрапвани на неговото внимание, като отново и отново са преповтаряни. С увеличаване на нервното напрежение се увеличава и раздразнителността, която влияе директно върху уморените форми и по този начин действие и въздействие продължават в затворен кръг. В такова състояние Мислителят е роб на своите слуги - телата, - страдайки под тяхната тирания.

Самата инерция да се възпроизвежда, тенденцията да се повтарят отново веднъж създадените трептения може да се използва, за да се коригира безполезното преповтаряне на мисли, които причиняват страдания. Когато енергията за създаване на една мисъл направи за себе си канал (създаде една мисъл-форма), енергията на нови мисли се стреми да тече в същия канал, тъй като това е линията на най-малко съпротивление за тях. Мисъл, която причинява мъка, се появява вследствие на някакъв страх, така както мисъл, която причинява удоволствие, веднага изниква под влиянието на любов. Предметът на страха, картината на това, което евентуално ще се случи, ако предчувствието се сбъдне, прокарва един умствен канал, образува мисъл-форма, оставя и следа в мозъка. Тенденцията на умственото тяло и на мозъка е, освободени от непосредствена работа, да повтарят формата и да оставят неупотребената енергия да тече във вече проправения канал.

Може би най-добрият начин да се освободим от този извор на напрежение е като създадем друг канал с противоположен характер. Такъв канал, както вече посочихме, може да бъде направен с целенасочена, упорита и системна мисловна дейност. Нека този, който страда от нервно напрежение, отдели три-четири минути сутрин след ставане на някоя благородна и окуражаваща мисъл като: "Азът е Мир; това Аз съм аз. Азът е Сила; това Аз съм аз." Нека размишлява как той, в своята дълбока същност, е едно с Отца; как в нея той е безсмъртен, вечен, смел, свободен, хладнокръвен, силен; как е облечен в преходни дрехи, които всъщност чувстват болката, безпокойството; как той по погрешка отнася тези усещания към себе си. Размишлявайки по този начин, Покоят ще го обгърне и той ще усети, че му принадлежи, че е неговата естествена атмосфера.

Правим ли това ден след ден, мисълта ще прокопае свой собствен канал в умственото тяло и мозъка и не след дълго, когато умът е свободен от работа, тази мисъл за Мир и Могъщество ще се появи сама и ще разтвори криле над ума ни в най-трудните моменти от живота. Умствената енергия ще тече естествено в този канал, а тревогата ще се изгуби в миналото.

Друг начин за борба срещу тревожната мисъл е да се обучава умът да се надява на Добрия закон, с което се изгражда една постоянна положителна нагласа към света. В този случай човек се уповава на презумпцията, че всички обстоятелства служат на Закона и нищо не е случайно. Само това, което Законът позволява за наше добро, само то може да ни засегне, без значение откъде и чрез кого ще дойде. Нищо не може да ни нарани, ако не сме го предизвикали, ако не сме създали предпоставката с нашата собствена минала воля и дейност; никой не може да ни причини зло, бедите са само инструмент на Закона, събирайки по този начин дълг, който имаме да плащаме¹⁹. Ако в ума ни се появи дори предусещане за мъка или тревога, добре е да го погледнем в очите спокойно, да го приемем, да се съгласим с него. Много от тревогите изгубват своя смисъл, когато се опрем на Закона. Животът ни ще стане по-лек, ако винаги помним, че целта на Закона е да ни освободи, като изисква разплащане на дълговете, които ни държат в плен, и макар да носи мъка, тя не е нищо друго освен път към щастието. Всяка мъка, какъвто и начин да е избрала да ни посети, има за цел да проправи пътя за нашето крайно щастие, да скъса веригите, които ни привързват към въртящото се колело от раждания и смърт.

Когато тези мисли станат обичайни, умът престава да се безпокои, защото ноктите на тревогата няма за какво да се закрепят върху гладката стена на спокойствието.

Мислене и спиране на мисленето

Вярно е, че да преустановиш мисловната си дейност не е лесно. Това в известна степен е дори по-трудно от съсредоточения размисъл. Като начало е достатъчно да се опитваме да останем в умствен покой за малки периоди от време, защото за се установяването на навика да се задържа ума в покой, на първо време се използва сила. Когато се упражнявате в усилено мислене, опитайте да се откъснете от мислите си и щом се появи някоя мисъл, обърнете вниманието си настрани. Отдръпвайте се настоятелно от всеки неканен гост; ако е необходимо представяйте си пустота и се опитвайте да чувствате само тишина и празнота. Ако се постоянства, умът все повече ще се поддава на контрол и в това отношение и човек ще бъде окуражаван да продължава напред от чувството на спокойствие и покой.

Не трябва да се забравя, че умението да се преустановява мисленето, когато умът е зает с външна дейност, е необходимо и трябва предварително да се усвоява, за да можем да работим във световете над умственото поле. Когато умът е приучен да бъде спокоен, когато той не представя безспир разстроени образи на минали размисли, човек става способен да отдръпва съзнанието си от неговата физическа дреха и да работи свободно в собствения си свят. Тези, които се надяват да направят този голям скок напред в настоящия си живот, трябва да се научат да спират мисленето си, защото само когато “промените на мисловния принцип” бъдат преустановени в нисшите светове, само тогава човек може да постигне свобода във висшите.

Друг начин да се даде почивка на умственото тяло и мозъка - много по-лесен за изпълнение, отколкото спирането да мислиш - е като се промени мисълта. Човек, който мисли усилено и упорито в дадено направление, трябва да си избере и друго направление - колкото се може по-различно от първото, - накъдето да насочи в един момент своята мисъл, за да почине умът. Необикновената яснота и чистота на мисълта, характерни за Гладстон в напредналата му възраст, е до голяма степен резултат на неговите второстепенни занимания, на които е посвещавал голяма част от своя умствен живот. Най-голяма част от мисловната си енергия той е отдавал на политиката, но заниманията му в областта на теологията и гръцкия език заемат много от свободните му часове. Наистина като теолог той няма особени постижения, а какъв е като филолог не съм компетентна да давам оценки; може да се каже, че светът не е станал по-богат благодарение на неговите теологични изследвания, но затова пък умът му е съхранявал яснотата и възприемчивостта си. Чарлз Дарвин пък се оплаква в своята напреднала възраст, че е оставил да атрофират неизползвани онези негови способности, които е можело да му бъдат от полза в занимания извън от областта, в която се е специализирал. Литературата и изкуството не са го привличали, но той все пак е усетил остро ограниченията, които си е наложил, като се е отдал изцяло само на своите изследвания в областта на биологията. При умствените занимания човек се нуждае от промени, както и при физическите натоварвания, в противен случай телата ни няма да се развиват хармонично и правилно.

Това важи с особена сила за хора, погълнати от светски занимания; те трябва да се заемат с изучаването на някой предмет - било то в областта на изкуството, науката или литературата например, влагайки в избраната дейност онези свои умствени възможности, които не са пряко ангажирани в основната им работа и където умът им може да намери почивка. Това особено се отнася за младите хора, чиито мозъци още не са пропилели потенциалните си възможности, така че в напредналата си възраст да има какво да обогатява и просветлява дните им. Когато се дава по такъв начин почивка на формата, тя много по-дълго време запазва своята еластичност.