Пречки в съсредоточаването

Пречки в съсредоточаването

Всеобщо оплакване на тези, които започват да се упражняват в съсредоточаване е, че самият опит за съсредоточаване прави умът им още по-неукротим. В известна степен наистина е така, защото и тук, както и навсякъде, работи законът за действието и противодействието. Но допускайки това, в същото време трябва да отбележим, че усещането за увеличена своеволност е по-скоро лъжливо. Усещането за увеличаване на своеволността се дължи главно на взаимодействието между Аза, който иска да овладее ума, и самия ум, с неговото характерно състояние на подвижност. През дълга поредица животи Азът е бил увлечен от ума в следване на неговите бързи, непрестанни движения тъй, както човекът е носен в пространството от Земята, следваща своя космичен път. Ние не усещаме движението на Земята, не долавяме, че се движи - до такава степен сме станали част от нея. Ако бяхме в състояние да се отделим от нея и да спрем собственото си движение, без да се самоунищожим, тогава бихме разбрали, че Земята се движи с огромна скорост. По същия начин, докато вътрешният човек се поддава на всяко движение на ума, той не схваща непрестанното му движение и неспокойност, но когато поиска и спре да се движи, ще отчете тази подвижност на ума, за която дотогава само е слушал.

Ако начинаещият има предвид този факт, не би се обезсърчил още в самото начало на своите усилия от срещата си с това всеобщо явление, а приемайки го като неизбежност, спокойно ще продължи напред по пътя си. Накрая той просто ще потвърди с опита си казаното още преди пет хиляди години от Арджуна:

 

Нима е възможно, о, Мадхусудана,

 Умът е непостоянен, подвижен

 

Неуморният ум, о, Кришна,

Все още е в сила отговорът, който сочи едничкия път към успеха:

Веднъж овладян, умът трудно може да бъде досяган и разконцентрирван от странстващите наоколо мисли, създадени от други умове и търсещи непрестанно подслон - тълпа от блуждаещи мисъл-форми, които сноват постоянно край нас. Веднъж приучен да се съсредоточава, той запазва в себе си положителната нагласа, в която трудно можем да бъдем обезпокоявани от нежелани гости.

Умът наподобява магнит, който привлича и отблъсква, и тази негова характерна особеност може съзнателно да се моделира от нас. Ако разгледаме мислите, идващи ни наум, ще установим, че те са от вида на онези, които обикновено насърчаваме. Умът привлича мислите, сходни с неговата обичайна дейност. Ако за определен период от време упражняваме целенасочен подбор, той скоро ще започне сам да извършва подбора в очертаната му вече посока; така лошите мисли няма да ни гостуват, а за добрите домът ни винаги ще е отворен.

Наистина повечето хора са твърде възприемчиви, но тази възприемчивост се дължи на слабост, а не на съзнателна работа в определена посока. Затова е добре да се научим как постоянно да сме настроени да възприемаме и как да се настроим отрицателно, когато това е необходимо.

Навикът да се съсредоточаваш сам по себе си ще засили ума, така че той с готовност ще започне да упражнява контрол и подбор по отношение на мислите, идващи отвън. Може би е добре да се добави към вече казаното, че в случаите, когато една лоша мисъл влезе в ума, е по-добре да не й се противопоставяме директно, а да използваме факта, че умът може да мисли само за едно нещо в даден момент - нека веднага го насочим към някоя добра мисъл и така лошата по необходимост ще бъде изхвърлена. Когато се борим против нещо, самата сила, която употребяваме за целта, предизвиква съответна реакция и така увеличава нашето безпокойство, но ако обърнем погледа на ума към образ в някое друго направление, то тогава първият по необходимост ще излезе от полезрението му. Много хора губят години в борба с нечисти мисли, докато спокойното занимание на ума с чисти мисли само по себе си ще отстрани нечистите. И тъй като по този начин умът привлича към себе си материя, неспособна да възпроизвежда грубите трептения, той постепенно става невъзприемчив и устойчив към този род мисли.

Това е тайната на правилната възприемчивост. Умът отвръща според природата си; той отговаря на всичко, което хармонира с неговата природа. Ние го правим възприемчив за добрите и невъзприемчив към лошите мисли, задържайки през по-голяма част от времето вниманието си върху възвишени идеи и мисли, с което привличаме за изграждането на ума ни материали, способни да възпроизвеждат добрите мисли и да отхвърлят лошите. Трябва да насочваме мислите си към онова, което желаем да стане част от нашата мисловна същност и да отвръщаме поглед от онова, което не желаем да е част от нея. Такъв ум, в океана от заобикалящи ни мисли, привлича към себе си добрите, отблъсква лошите и така постепенно расте все по-чист и по-силен в същите тези мисъл-условия, които карат друг да запада.

Възможността за заместване на една мисъл с друга е такава, че може да бъде използвана за възвишени цели по много начини. Ако си помислим нещо лошо за дадено лице, можем веднага да се освободим от нежеланото отрицание, като насочим мисълта си към някоя добра черта на характера му, която сме забелязали или към някое добро дело, което знаем, че е извършило.

Ако умът е измъчван от безпокойство, можем да го насочим към размисъл за смисъла на живота, за добрия Закон, който "мощно и грижливо предвожда всички неща". Ако се случи някоя особено нежелана мисъл настоятелно да ни се натрапва, тогава хубаво е да си изберем любим стих или фраза с противоположно съдържание и когато неприятната мисъл дойде, да започнем да си повтаряме и обмисляме избраното.

Хубаво е постоянно да подхранваме ума си с някоя възвишена мисъл, радваща дума или стремеж към благороден живот. Всеки ден, преди да се спуснем отново в борбите на ежедневието, трябва да въоръжаваме своя ум със защитната броня на добрата мисъл. Достатъчни са няколко думи от някое свещено писание, които преповтаряни сутрин, скоро ще започнат сами да се връщат в ума през деня, изплувайки в него винаги, когато не е зает с друга умствена дейност.