Мисловната сила – Ани Безант


Тайната на умствения покой



страница13/14
Дата15.09.2017
Размер1.06 Mb.
#30280
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

Тайната на умствения покой


Много от разгледаното по-горе указва начина за постигане на умствен покой, но за да осъзнаем защо той е толкова необходим, трябва ясно да схванем, да осъзнаем своето място във Вселената.

Ние сме част от един велик Живот, който не знае неуспех, който не губи нищо от своята енергия и сила, за който няма напразно изхабено усилие, който “въвеждайки ред, мощно и бързо” носи световете напред към тяхната цел. Да се смята, че нашият малък живот е отделна независима единица, бореща се за своето битие против безброй други независими единици, е възможно най-голямата заблуда. Докато гледаме по този начин на света и на живота, покоят ще е неизмеримо далеч във висините над нас. Но ако чувстваме и знаем, че всички хора (като духовни същества) са едно, тогава умственият покой ни принадлежи, без да се страхуваме, че можем да го изгубим.

Всички наши проблеми произлизат от това, че мислим за себе си като за отделни единици, като по този начин се въртим само около нашите собствени умствени оси, мислим само за собствените си интереси, цели, радости и мъки. Едни правят това по отношение на материалните неща в живота и те са най-недоволните от всички хора; те са, които грабят безспир от общите материални блага и безполезно ги трупат за себе си. Други постоянно гонят собствения си напредък във висшия живот - добри и ревностни хора, но също недоволни и неспокойни. Те се следят и се самоанализират непрекъснато: “Напредвам ли? Зная ли повече, отколкото знаех миналата година?” и т.н., умирайки от безпокойство за собствения си напредък, изпълнени с мисли единствено за нематериалната си печалба.

Покой не може да се постигне в безкрайно търсене на начини как да бъде удовлетворено отделното аз, макар и в по-висшите негови принципи. Покой може да се открие в отричането на отделното съществуване, в потапянето в Аза, който е Едно; Аза, който се проявява във всяка стъпка на еволюцията, в нашия етап на развитие, така както и във всеки друг.

Желанието за духовно развитие е ценно, тъй като нисши желания омотават и спъват търсещия. Благодарение на страстното желание за духовно израстване, той има силата да се освободи от тях, но това не дава и не би могло да даде онова щастие, което може да се намери само когато се отхвърли отделното аз и се постигне великото Аз като такова, заради което сме живи. Даже в обикновения живот несебелюбивите, онези, които живеят за другите хора, са по-щастливи. Тези, които непрекъснато търсят щастието там, където не може да бъде открито, са вечно недоволни.

Ние сме великото Аз и следователно радостите и страданията на другите са също толкова и наши и степента на покой, до която достига нашият ум е пропорционална на това, доколко можем да усетим единството и доколко се опитваме да живеем така, че да споделяме живота, който тече през нас, с целия свят.

 

Покой чувства този, в когото всички желания идват,

както реките към океана текат,

без да го променят в същината му:

неизменен стои той сред желанията20.

 

Колкото повече желаем, толкова повече стремежът към щастие - което всъщност е нещастие - расте. Тайната на покоя е в познанието на Аза и мисълта: “Това Аз съм аз” ще помогне за достигането на такъв умствен покой, който не може да бъде от нищо разрушен.



Медитацията


Може да се каже, че вече сме разгледали същината на медитацията, защото тя представлява просто концентриране на вниманието, съсредоточаване на ума върху предмета на почитание, върху проблем, който се нуждае от осветляване, за да бъде разбран; върху нещо, чийто живот, същина (а не форма), трябва да бъде достигнат и осъзнат.

Медитацията не може да бъде ползотворна, докато поне отчасти не се постигне съсредоточаване. Защото съсредоточаването не е цел, а средство за постигане на целта. То превръща ума в инструмент, който може да бъде използван по волята на своя притежател. Само когато един добре съсредоточаващ се ум бъде насочен към даден предмет, така че да проникне отвъд завесата на формите, за да достигне живота и да се слее с него, да се слее с живота, към който принадлежи умът - само тогава имаме медитация. Упражняването в съсредоточаване може да се разгледа като работа за създаването на орган за възприятие, а медитацията като начин за неговото използване.

Хубаво е хората, които са се посветили на духовното си израстване, ежедневно да посвещават известно време на медитацията. Колкото физическият живот може да се поддържа без хляб, толкова може и духовният без медитация. Ако човек не съумява да отдели поне половин час на ден, за да освободи ума си от всички тегоби на земния свят и да получи струя живот от духовния, какъв духовен живот би могъл да води тогава?!

Божеството може да се открие само на съсредоточения, умиротворения, откъснатия от шумотевиците на външния свят ум. Бог разкрива Себе си в своята проявена Вселена чрез безкрайното разнообразие от форми; но вътре в човешкото сърце Той се открива чрез своя Живот и невидима Същност - открива себе си на това, което е частица от Него. В това безмълвие и покой към душата се стичат и сила, и енергия; затова медитиращият винаги е бил и е най-надареният човек на земята.

Лорд Розбъри, когато говори за Кромуел го описва като "един практичен мистик", и добавя, че практичният мистицизъм е най-великата сила на света. Това е точно така. Да умееш да се съсредоточаваш, да се отдръпваш от бурите на всекидневието, означава неизмеримо повече енергия в работата, означава постоянство, самоконтрол, непоклатимо спокойствие; медитиращият е този, който не губи време, не пилее енергия, не пропуска възможност. Такъв човек е господар на сетивния свят, защото в него е силата, на която явленията са само външна проява; той споделя божествения живот, а така споделя и божествената сила.

 

Глава десета


Как да помагаме с мисъл

 Най-ценната от всички придобивки, които може да постигне желаещият да притежава мисловна сила, е по-голямата възможност да помага на по-слабите хора наоколо, все още не знаещи как да използват собствените си сили. Една добра дума също помага, но човек може да направи много повече от това да хвърли няколко трохи на умиращия от глад.

Нека вземем за пример случай с човек, който е във властта на някаква лоша привичка и на когото друг човек иска да помогне. На първо време е необходимо да се знае, ако това е възможно, по кое време умът на пациента вероятно няма да е зает с усилени размисли - например часа, в който той заспива. Ако пациентът е заспал, е още по-добре. Тогава помагащият трябва да се опита да си представи този, на когото иска да помогне, колкото се може по-ясно и живо, с колкото може повече подробности - така все едно го вижда пред себе си. Ясният образ не е най-същественото, макар че улеснява много процеса. Помагащият трябва да прикове вниманието си в този образ и с цялата мисловна концентрация, на която е способен, да му изпрати бавно и поетапно мислите, които желае да се отпечатат в ума на пациента. Трябва да си ги представи като ясни умствени образи, както ако трябваше да излага пред него аргументите си с думи. Ако случаят засяга пиянство, той може да му представи ясна картина на евентуалните болести и усложнения, на нервното разстройство и неизбежния край, които са следствие от пиенето. Ако пациентът спи, вниманието му ще бъде привлечено от лицето, което му изпраща такива образи, и ще се насочи към тях. Успехът зависи от концентрацията и настойчивостта на отправената мисъл, а пропорционално на степента на развитие на мисловната сила ще бъде и резултатът.

В такива случаи обаче трябва да се внимава да не се прави опит за контролиране волята на пациента. Усилието трябва да бъде насочена изцяло към представяне пред ума му идеите, които биха могли да го подбудят към правилни разсъждения. Ако се правят опити да се наложи насила дадена линия на поведение, придобивката ще бъде незначителна. Тенденцията на ума към отдаване на някакъв порок не може да бъде променена с поставяне на препятствия пред навика. Отбит от дадено неправилно направление, той ще си намери друго, старият порок ще бъде заменен с нов. Никой не бива да се опитва да налага волята си на друг човек, даже ако иска да му направи добро. Израстването не може да бъде подпомогнато от такъв род външни въздействия. Умът трябва да бъде убеден, чувствата трябва да бъдат извисени и очистени, иначе никаква придобивка не може да има.

Ако човек иска да помогне мислено на свой приятел, той трябва да постъпи по същия начин, като си го представи и ясно изложи идеите, които би желал да бъдат възприети. Една силна мисъл с пожелание за негово добро, пратена му като обща защитна сила, ще остане при него като мисъл-форма толкова дълго, колкото е силата на изпратената мисъл и ще го пази от зло, действайки като преграда пред недоброжелателни мисли и дори предупреждавайки го за физически опасности. Мисъл за мир и утеха ще успокои ума, излъчвайки покой около човека.

Помощта, която често бива изпращана на някого посредством молитва, е от същото естество. Често ползата от молитвата пред обикновеното пожелание за добро се дължи на по-голямото съсредоточаване и настойчивост, които вярващият влага в молитвата си. Подобно съсредоточаване и настойчивост биха помогнали и без молитва.

Молитвата е полезна и по друг начин: тя обръща вниманието на някое свръхчовешко или висше същество към обекта на молитвата и вместо непосредствената помощ, може да бъде указана такава от по-висше естество.

Бихме могли да вмъкнем тук бележката, че полуначетеният теософ не бива да се страхува да помогне с мисъл, за да не попречи на кармата на лицето. Нека я остави да се грижи сама за себе си. Ако може да помогне - да стори това без страх, като се уповава на факта, че тази помощ сигурно се включва в кармата на приятеля му и той всъщност е щастливият агент на Закона.

 


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница