Митове и легенди за съзездията



страница3/60
Дата27.05.2023
Размер7.19 Mb.
#117851
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   60
Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me, Този път е различно - Райнхарт и Рогоф - 4eti.me-1
Списък на съзвездията



Латинско име

Българско име

1

Andromeda

Андромеда

2

Antlia

Пневматична машина

3

Apus

Райска птица

4

Aquarius

Водолей

5

Aquila

Орел

6

Ara

Жертвеник

7

Aries

Овен

8

Auriga

Колар

9

Boötes

Воловар

10

Caelum

Длето

11

Camelopardalis

Жираф

12

Cancer

Рак

13

Canes Venatici

Ловджийски кучета

14

Canis Major

Голямо куче

15

Canis Minor

Малко куче

16

Capricornus

Козирог

17

Carina

Кораб

18

Cassiopeia

Касиопея

19

Centaurus

Центавър

20

Cepheus

Цефей

21

Cetus

Кит

22

Chamaeleon

Хамелеон

23

Circinus

Пергел

24

Columba

Гълъб

25

Coma Berenices

Косите на Вероника

26

Corona Australis

Южна корона

27

Corona Borealis

Северна корона

28

Corvus

Гарван

29

Crater

Чаша

30

Crux

Южен кръст

31

Cygnus

Лебед (Кръст, голям)

32

Delphinus

Делфин (Кръст, малък)

33

Dorado

Златна рибка

34

Draco

Дракон

35

Equuleus

Малък кон

36

Eridanus

Еридан

37

Fornax

Пещ

38

Gemini

Близнаци

39

Grus

Жерав

40

Hercules

Херкулес

41

Horologium

Часовник

42

Hydra

Хидра

43

Hydrus

Южна хидра

44

Indus

Индийска птица

45

Lacerta

Гущер

46

Leo

Лъв

47

Leo Minor

Малък лъв

48

Lepus

Заек

49

Libra

Везни

50

Lupus

Вълк

51

Lynx

Рис

52

Lyra

Лира

53

Mensa

Маса

54

Microscopium

Микроскоп

55

Monoceros

Единорог

56

Musca

Муха

57

Norma

Прав ъгъл

58

Octans

Октант

59

Ophiuchus

Змиеносец

60

Orion

Орион (Ралица)

61

Pavo

Паун

62

Pegasus

Пегас

63

Perseus

Персей

64

Phoenix

Феникс

65

Pictor

Живописец

66

Pisces

Риби

67

Piscis Austrinus

Южна риба

68

Puppis

Кормило

69

Pyxis

Компас

70

Reticulum

Микрометър

71

Sagitta

Стрела

72

Sagittarius

Стрелец

73

Scorpius

Скорпион

74

Sculptor

Скулптор

75

Scutum

Щит

76

Serpens

Змия

77

Sextans

Секстант

78

Taurus

Бик

79

Telescopium

Телескоп

80

Triangulum

Триъгълник

81

Triangulum Australe

Южен триъгълник

82

Tucana

Тукан

83

Ursa Major

Голямата мечка (Колата)

84

Ursa Minor

Малката мечка (Малката кола)

85

Vela

Корабни платна

86

Virgo

Девица

87

Volans

Хвърчаща риба

88

Vulpecula

Малка лисица



Голямата мечка (Ursa Major), Малката мечка (Ursa Minor), Воловар (Boötes) и Ловджийски кучета (Canes Venatici)

ГОЛЯМАТА МЕЧКА е околополюсно съзвездие и по всяко време е над хоризонта. Но най-високо е над него и най-добре се наблюдава през пролетните и летните нощи. Заобиколено е от съзвездията Воловар, Ловджийски кучета, Малък лъв, Рис и Малката мечка.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Голямата мечка с просто око могат да се видят 125 звезди, но само 20 от тях са по-ярки от 4-а звездна величина3. Най-ярките звезди са 7 и те именно образуват познатата на всеки характерна фигура на това съзвездие; дълбок тиган с дълга извита дръжка. Нужно е обаче значително усилие на въображението, за да се види в тази фигура огромната мечка съгласно рисунките в старинните звездни карти и атласи.
От Гърция съзвездието Голямата мечка се вижда ниско над северната страна на хоризонта. Според представите на древните гърци в най-северната част на Земята живеели само мечки4. Затова в северната страна на небосвода са поставени съзвездията Голямата мечка и Малката мечка.
Предпоследната звезда от опашката на Голямата мечка се нарича Мицар (от 2,5m). На около 12 ъглови минути над нея се вижда Алкор — слаба звезда от 5m. Имената на тези звезди са дадени от арабите и означават съответно кон и ездач. По тези звезди арабите са проверявали зрението си; който вижда звездата Алкор, значи има напълно нормално зрение.
Алкор е само видимо близо до Мицар. В пространството тя е 17 000 пъти по-далеч от нея в сравнение с разстоянието от Земята до Слънцето5. Все пак това разстояние е 16 пъти по-малко от разстоянието на Слънцето до най-близката звезда α от Центавър. Изхождайки от това, някои астрономи считат Мицар и Алкор за една физически двойна звезда.


МАЛКАТА МЕЧКА е околополюсно съзвездие и по всяко време е над хоризонта. Почти изцяло е обгърнато от съзвездието Дракон. Само на север от него е съзвездието Жираф.


В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малката мечка могат да се видят с просто око 20 звезди, но, общо взето, те са много слаби. Само една от тях — Полярната звезда, е от втора звездна величина. По-ярките звезди образуват фигура, която е подобна на Голямата мечка, само че е по-малка и обратно разположена.
Последната звезда от опашката на Малката мечка е Полярната звезда6. В наше време тя е най-близката звезда до Северния небесен полюс и поради това с просто око не може да се забележи движението й по денонощен паралел. Остава се с впечатлението, че Полярната звезда е „неподвижна“ и не участвува във видимото денонощно въртене на небесната сфера, а всички други звезди обикалят около нея по своите денонощни паралели.
Поради прецесията Северният небесен полюс описва окръжност около Северния еклиптичен полюс с ъглов радиус, равен на наклона (ε = 23°27’) на еклиптиката към плоскостта на небесния екватор в продължение на 25 800 години. През този период различни звезди стават полярни. Например след 8000 години Полярна звезда ще бъде Денеб от съзвездието Лебед, а след 12 500 години Полярна звезда ще бъде Вега от съзвездието Лира.
Северният небесен полюс ще продължи да се приближава до Полярната звезда до 2100 г. След това той ще започне да се отдалечава от нея и тя ще преотстъпи правото си на други звезди да бъдат последователно полярни. След 25 800 години, броени от 2100 г., Северният небесен полюс отново ще се приближи до Полярната звезда и тя ще възстанови своето право.
Древните гърци са наричали Полярната звезда Киносура (Кърмилница на Зевс).
Двете по-ярки звезди, от 2m и 3m, които са в „дъното на тигана“ на фигурата на Малката мечка, поради видимата им близост до Полярната звезда се наричат „стражите“ на Полярната звезда. Вследствие от видимото въртене на небесната сфера те като „часовои“ обикалят около нея и затова са получили това наименование.
Полярната звезда е пулсираща променлива звезда. Видимият й блясък се изменя от 1,96m до 2,05m. Периодът между два последователни съседни максимума на блясъка й е 6 часа — типична краткопериодична цефеида. Друга особеност на Полярната звезда е, че тя е двойна, но спътникът й може да се наблюдава само с мощни телескопи. Разстоянието до Полярната звезда е 472 светлинни години7.
В съзвездието Малката мечка близо до звездата β е радиантът на метеорния поток Урсиди. Той се наблюдава от 19 до 26 декември. Максимумът му е на 23 декември, когато за един час могат да се наблюдават 10–20 метеора. В някои години активността на този поток толкова много се усилва, че се наблюдава като „звезден дъжд“. Например през 1966 г. часовото число на Урсидите достигна 140 000! Такива „проливни звездни дъждове“ много рядко се наблюдават. Наблюдаваният „звезден дъжд“ показва, че метеорните частици в потока Урсиди не са равномерно разпределени по неговата хелиоцентрична орбита. Необходими са систематични масови наблюдения на този интересен метеорен поток, за да се изследва неговата структура и да могат да се предсказват „звездните дъждове“ от него в бъдеще.


ВОЛОВАР е едно от най-красивите съзвездия. То привлича погледа с интересната фигура, която образуват по-ярките му звезди: разгърнато дамско ветрило, в дръжката на което блести с червеникав цвят звездата Арктур от нулева звездна величина.


Съзвездието Воловар най-добре се вижда през нощите от април до септември. Около него са съзвездията Северна корона, Змия, Девица, Косите на Вероника, Ловджийски кучета и Дракон.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Воловар могат да се видят с просто око около 90 звезди, но само осем от тях са по-ярки от 4m. Съединени с линии, те образуват удължен многоъгълник, във върха на който е звездата Арктур. Много трудно е в тази геометрична фигура да се види картината на съзвездието Воловар такава, каквато се рисува в старинните звездни карти и атласи: човек, който държи в дясната си ръка огромна тояга, а с лявата ръка тегли синджирите на две кучета, настръхнали от ярост и готови да се нахвърлят и разкъсат Голямата мечка. Това са ловджийските кучета, отделени в самостоятелно съзвездие от Хевелий. В лявото коляно на човека — Воловаря, е звездата Арктур. Тя е забележителна с това, че от видимо най-ярките звезди тя има най-голямо собствено движение. За 1600 години Арктур се премества приблизително на един градус, т.е. на около два видими лунни диаметъра, по посока към съзвездието Девица.
В северния край на съзвездието Воловар се намира радиантът на метеорния поток Квадрантиди, който се наблюдава от 1 до 5 януари, с максимум на 3 януари. Името на този метеорен поток идва от съзвездието Квадрант, което по-рано е било включено в съзвездието Воловар, но сега не съществува.


ЛОВДЖИЙСКИ КУЧЕТА е малко съзвездие, в което няма ярки звезди, привличащи погледа. Най-добре се вижда през нощите от февруари до юли. Заобиколено е от съзвездията Воловар, Косите на Вероника и Голямата мечка.


В съзвездието Ловджийски кучета могат да се видят с просто око до 30 звезди. Те изобщо са много слаби, приблизително на границата на видимостта с просто око и са така хаотично разпръснати, че е много трудно, ако се съединят с линии, да се образува някаква характерна геометрична фигура. Най-ярката звезда в съзвездието е от 3m. В съзвездието Ловджийски кучета няма забележителни обекти, които да са достъпни за наблюдение с просто око.

Съзвездията Голямата мечка, Малката мечка, Воловар и Ловджийски кучета са свързани с един мит, който и сега вълнува с описаната в него трагедия.


Много отдавна в Аркадия царувал Ликаон. Той имал дъщеря Калисто, прочута в целия свят със своята красота и прелест. Дори владетелят на Небето и Земята, гръмовержецът Зевс, се възхитил от божествената й красота, щом я видял.
Тайно от ревнивата си съпруга — великата богиня Хера, Зевс редовно посещавал Калисто в бащиния й дворец. От него тя родила син Аркас, който бързо израснал. Строен и красив, той умело си служил с лъка и ходил на лов из горите.
Хера научила за любовта между Зевс и Калисто. Изпаднала в ярост, тя превърнала Калисто в безобразна мечка. Когато привечер Аркас се прибрал, видял в къщи мечка. И като не знаел, че тя е собствената му майка, опънал лъка… Но Зевс не допуснал Аркас, макар и неволно, да извърши такова тежко престъпление. Тъкмо да полети стрелата от лъка на Аркас, Зевс хванал мечката за опашката и бързо я понесъл към небето, гдето я оставил да блести като красиво съзвездие — ГОЛЯМАТА МЕЧКА. Но докато Зевс носил мечката, от тежестта й опашката й се удължила. Затова на небето Голямата мечка има толкова дълга и извита опашка.
Като знаел колко много Калисто обичала своята прислужничка, Зевс отнесъл и нея на Небето и я оставил там нато неголямо, но красиво съзвездие Малката мечка. Зевс не оставил на Земята и Аркас. Той отнесъл и него на небето и го превърнал в съзвездието Воловар. Воловарят8 е обречен да пази навеки в небесата своята майка — Голямата мечка. Затова той здраво държи синджирите на Ловджийските кучета, които, настръхнали от ярост, са готви да се нахвърлят и да разкъсат Голямата мечка.
В митологията този мит има и друг вариант: Вечно младата богиня Артемида, облечена в ловджийски дрехи, с лък, стрелник и остро копие, броди непрекъснато из горите и планините и търси богат лов. След нея тичат нейните спътнички — нимфите, смехът на които оглася планинските върхове. Една от друга по-красиви и по-прелестни са те, но най-очарователна от всички е Калисто. Когато Зевс я видял, останал възхитен от хубостта й.
Веднъж Зевс в образа на богинята на лова Артемида се явил пред Калисто и изразил любовта си към нея. Но Хера, неговата ревнива съпруга, разкрила любовта му с Калисто. Тя превърнала Калисто в мечка, която Артемида убила по време на лов в гората. Зевс обаче дал безсмъртие на своята любима Калисто, като я отнесъл на небето и я превърнал в красивото съзвездие Голямата мечка, което никога да не залязва и по всяко време на нощта да блести над Земята.

Според една легенда в съзвездието Воловар е олицетворен синът на богинята на плодородието Деметра. По нейна поръка синът й направил рало, с което обработвал полята, и сърп, с който жънел узрелите ниви. Неговите волове са ярките звезди от съзвездието Голямата мечка. С тях той непрекъснато оре и сее на небето.


Красивото съзвездие Голямата мечка е привлякло погледа и на нашия народ, който го нарича Колата и го е свързал със следната легенда. Един момък отишъл в гората, за да насече дърва. Стигнал там, разпрегнал воловете и ги пуснал в гората да пасат. Изневиделица излязла мечка и изяла единия вол. Момъкът, който бил голям юнак, хванал мечката и я впрегнал в колата на мястото на вола, който тя изяла. Но мечката не можела да тегли колата, дърпала се встрани и за това в съзвездието колата е разкривена.


В съзвездието Голямата мечка старите хора оприличават така отделните звезди: Коларят — звездата η, Мечката — звездата Мицар (ξ), Волът — звездата ε, а кучето, което лае по мечката, е звездата Алкор. Останалите ярки звезди образуват Колата.
Поради подобните геометрични фигури на съзвездията Голямата мечка и Малката мечка нашият народ нарича съзвездието Малката мечка Малката кола.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   60




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница